Решение № 4933 от 3.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 344/2025 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е образувано по жалба на М. В. П. от [населено място] срещу Заповед № 25-0315-000005 от 26.01.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в Районно управление – Пещера към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пазарджик. Жалбоподателят е обосновал оплакването си за незаконосъобразност на обжалваната заповед с оспорените показания на техническото средство, с което е тестван за употреба на наркотични вещества при управление на лек автомобил с рег. № [рег. номер]. Изтъкнал е, че резултат от дадената кръвна проба е определящ за прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Доколкото към датата на издаване на заповедта няма резултат от кръвното изследване се поддържа, че не са изпълнени материалноправните условия за нейното издаване. Ответникът не е изразил становище по жалбата в хода на разглеждането й. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът прие следното по фактите: На 26.01.2025 г., около 13.24 часа, в община Батак на път трети клас № 376, посока [населено място], жалбоподателят е бил спрян от контролни органи на РУ – Пещера. Извършен е тест с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества, като извършената проба с ел. анализатор DGAGER DRUG TEST 5000 ARMF – 0097 е показала употреба на наркотично вещество (кокаин) в слюнката на жалбоподателя. Издаден е талон за медицинско изследване № 100570 и протокол за извършена проверка за наркотични и упойващи вещества. Жалбоподателят бил придружен от полицейските служители до ФСМП – [населено място], където са взети кръвна проба и урина за химическо изследване. В хода на съдебното производство е приобщена съдебно-химикотоксикологична експертиза на Военномедицинска академия – София, от която е видно, че при извършените изследвания на пробите кръв и урина на жалбоподателя е установено наркотично вещество кокаин. С оглед посочените факти жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е по чл. 172, ал. 1 ЗМВР и жалбата срещу нея е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, но отсъстват основания за обявяването й за нищожна или за отмяната й по чл. 146 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Заповедта е издадена от младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Пещера – сред посочените в т. 1.7 на Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г., с която директорът на ОДМВР – Пазарджик е предоставил правомощията си по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Последният е техен титуляр по закон, който не забранява делегирането им на други длъжностни лица – чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Следователно упражненото от ответника правомощие на директора на ОДМВР – Благоевград е въз основа на надлежно овластяване (вж. Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по т.д. № ТР-4/2002 г., ОС). От гледна точка на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – заповедта съдържа конкретни фактически основания и правно основание за издаването й. Разкрива в съдържанието си по ясен и достъпен начин причините за прилагане на въпросната мярка, които позволяват на заинтересованото лице да упражни правото си на защита чрез мотивирана жалба и на съда да упражни правомощието си за контрол Посочените в заповедта обстоятелства относно извършената на жалбоподателя проверка – време, място и резултатите от пробата за употреба на наркотични вещества, описват извършено административно нарушение, чиято правна квалификация е именно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Правната норма, въз основа на която с разпоредителната част е определена принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на лек автомобил рег. № [рег. номер], е разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Законосъобразното й прилагане в една от хипотезите предполага установено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, като разглежданото. Мярката би била неприложима, при положение че взетите кръвни проби са показали отрицателен резултат за употребата на наркотични вещества. В това отношение становището в жалбата, че именно медицинското изследване е определящо за резултата от съдебното обжалване, е правилно, но в случая химикотоксикологичната експертиза на Военномедицинска академия – София е потвърдила употребата от жалбоподателя на наркотично вещество (кокаин). И при тестването с техническо средство при проверката на жалбоподателя, и при експертизата на кръвните проби, е установена употреба на наркотично вещество, която е съставомерна за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Затова и оспорването на материалната законосъобразност на заповедта е неоснователно. Определената със заповедта продължителност на мярката е в рамките на пределния по закон срок и съответства на неговата цел – осигуряване на безопасността на участниците в движението (чл. 1, ал. 2 ЗДвП). Затова отсъства основание за отмяна на заповедта и по чл. 146, т. 5 АПК. По изложените съображения за отсъствието на основания за отмяна на заповедта по чл. 146 АПК, на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът