Решение № 596 от 11.2.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 1028/2024 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 480 от 25.10.2024 г., постановено по анд № 20244430201261/2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-005953 от 14.06.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, [жк], •••, представлявано от И. Р. Г., за нарушение на чл.11, ал.1, т.12 и т.21 от Закон за потребителския кредит във връзка с чл.27, ал.4 от ЗПК, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45, ал.1 от ЗПК. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, гр.София, чрез адв.К. от САК. В последната сочи, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил свидетелските показания на допуснатия свидетел А. П., която е изпълнявала длъжността „търговски представител“ при жалбоподателя и е участник при сключването на изследвания по делото договор за потребителски кредит. Сочи, че съдът неправилно е приложил Закона за потребителския кредит, неточно е тълкувал разпоредбите, за които се твърди, че има извършено нарушение, което е довело и до необоснованост на крайните правни изводи на съда. Твърди, че РС неправилно е възприел доводите на АНО, като погрешно е тълкувал разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. В постановеното решение съвсем бланкетно и без вникване в нейното действително задължително съдържание е интерпретирана посочената норма. Това от своя страна е довело до порочно мотивиране на решението и до погрешен краен правен извод на съда за извършено нарушение. Според касатора PC-Плевен въобще не е анализирал разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК в цялост, грубо пренебрегвайки смисловия и граматическия й характер, както и мястото на липсващият текст в контекста на свързаността му с останалата част от нормата. Законодателят е дал право на потребителите с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК при поискване да получат извлечение за дължимия дълг под формата на погасителен план, до какъвто извод е стигнал и въззивният съд. Именно това право на потребителя е възпроизведено в ОУ на дружеството, а именно да поискат и получат разбивка на погасителните си вноски, която те получават в пълно съответствие с посоченото в закона съдържание, което според касатора се потвърждава от свидетелските показания на А. П., които обаче не са обсъдени по делото. Сочи, че при синтактичен разбор изречението на разпоредбата и при буквално прилагане на нормата, съобразно изискването на АНО, означава, че изречението в Договора трябва да бъде: „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа погасителният план, посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. Възпроизвеждането му по този начин води до пълна граматическа безсмислица и тотално пренебрегване на граматически правила на българския език. Отделно от това, всяко едно от отделните изисквания в чл. 11 от ЗПК за съдържание на Договора за потребителски кредит е описано и отделено в 27 точки. Това позволява ангажиране на отговорност при неизпълнение и нарушение, респ. прилагане на санкция. В конкретната т. 12 изискването на съдържанието на договора описва погасителния план. Съвсем логично и разумно законодателят е въвел пояснителни изречения, които смислово и граматически са разделени едно от друго посредством точка и запетая (отделящ знак). Всички те описват какво трябва да бъде предоставеното съдържание на погасителния план при поискване от потребителя. Всичко това е стриктно и последователно изпълнено от касатора в Договора и обвързващите договора Общи условия. Всички реквизити от разпоредбата са налични буквално и дословно пренесени в договора. Счита, че на потребителя е изяснено правото му да поиска по всяко време информация за погасяване на кредита под формата на погасителен план. Счита, че ще следва нарушение единствено, когато предоставения план не съдържа посоченото от закона съдържание, за което няма данни при издаването на НП. Не се е стигнало до заключение за порочност при предоставяните първоначални и последващи (при поискване) планове и при разпита на свидетелите по делото. Затова счита, че в случая липсва нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, изразяващо се в липса на императивно съдържание на част от разпоредбата. Счита за неправилен изводът на съда, че в договора за потребителски кредит не се съдържа цялата информация относно правата на потребителите по чл. 11, ал. 1, т. 21 от ЗПК, във вр. с чл. 27, ал. 4 от ЗПК. За да се стигне до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 21 от ЗПК, във вр. с чл. 27, ал. 4 от ЗПК е необходимо договорът за потребителски кредит или Общите условия към него (арг. от чл. 11, ал. 2 ЗПК) да не съдържат информацията, посочена в конкретната разпоредба. Сочи, че твърдяната липсващата информация не се отнася до права, засягащи интересите на потребителите. Видно от самите ОУ, в чл. 3, ал. 3, т. 1 и следв. от ОУ се съдържа информация за правата на потребителя, както и начина и сроковете за упражняването им и именно относно възможностите им по чл. 27, ал. 4 от ЗПК и чл. 29, ал. 1 от ЗПК. В конкретика, чл. 3, ал. 3, т. 1 от ОУ посочва, че според чл. 27, ал. 4 от ЗПК може да избере една от възможностите съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗПК да получи избраната стока от Търговеца след изтичането на 14-дневния срок, в който той може да се откаже от Кредита. В допълнение общите условия посочват, че в този случай, ако потребителят реши да се възползва от правото си на отказ, е достатъчно той само да уведоми за отказа си кредитора в посочения от закона срок, без да му дължи каквито и да било суми или разноски. Счита, че в настоящия случай въззивният съд не е съобразил, че е наложена санкция поради твърдяна цялостна липса на съдържанието на чл. 27, ал. 4 от ЗПК. Поради тази причина наличието на която и да е част от чл. 27, ал. 4 от ЗПК в ОУ или договора за потребителски кредит ще води до порочност на издадения акт. Поради изричното посочване на възможността потребителят да се откаже от договора за кредит (изр. първо от посочената разпоредба), което е възпроизведено в чл. 3, ал. 3, т. 1 от ОУ, счита че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните и материалноправните правила на закона. На следващо място сочи, че дори да се стигне до заключение за наличие на нарушение, то същото по-скоро представлява техническа липса на пренасяне на информация, а не лишаване от права, тъй като всеки клиент, упражнил правото си по чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 11, ал. 1, т. 21 във вр. с чл. 27, ал. 4 от ЗПК е получил своевременен и пълен набор с документи и информация. Според касатора е налице незначителност или по-скоро пълна липса на вредни обществени последици. Всички тези обстоятелства налагат извод за изключително ниската стенен на обществена опасност на нарушението. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП, претендира разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Г., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания, по същество моли съда да я уважи, излага подробни съображения в хода на устните прения и в допълнително представени писмени бележки. Ответникът е депозирал писмено становище по касационната жалба, в което е изложил подробни съображения за правилност на изводите на въззивния съд, в заключение моли съда да остави в сила оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора в случай на уважаване на жалбата, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. По същество жалбата е неоснователна. С оспореното решение съдът е приел за установено, че Акт № 005953/21.05.2024г. е съставен от длъжностни лица в КЗП за това, че при направена проверка на 19.04.2024г. в обект- офис на КЗП е установено със становище с вх. №Р-03-473/19.04.2024г. с приложен договор №5841193 от 18.10.2023г. следното: Извършена е проверка на 12.04.2024г. с Констативен протокол № К- 2739071 във връзка с постъпила жалба с Вх.№ Р-03-473/25.03.24 г. по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит в офис на касатора, находящ се в магазин „Зора“ в гр. Плевен, пл. „И..Миндиликов“. По време на проверката са изискани сключени договори с потребители в този офис в гр. Плевен за предоставени от кредитора стокови кредити, както и придружаващите ги документи, включително Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити. На 19.04.2024 г. на електронната поща на КЗП Плевен с писмо вх. № Р-03-473 е получен Договор за стоков кредит № 5841193 от 18.10.2023 г., който е сключен в гр. Плевен, в магазин „Адапт“, на [улица], с приложени към него Общи условия и Стандартен европейски формуляр от същата дата - 18.10.2023 г. От съдържанието на същия е констатирано, че не съдържа следната задължителна информация: по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК в Общите условия в чл.4 „Права на потребителя", ал.1 е записано: „Потребителят има право при погасяване на главницата по Договора за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на Договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания“, а в ал.2 е записано: „Потребителят има право на извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата. В договора и Общите условия /ОУ/ не е налична информация, че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК в ОУ в чл.3 „Задължения на Потребителя“, ал.3 е записано: „При кредит, предоставен за закупуване на стока, избрана от потребителя /стоков кредит/, потребителят може да избере една от следните възможности: т.1. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗПК да получи избраната стока от търговеца след изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от кредита; в този случай, ако потребителят реши да се възползва от правото си на отказ, е достатъчно той само да уведоми за отказа си кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.З от ЗПК, без да дължи на кредитора каквито и да е било суми или разноски; или т.2. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗПК да получи избраната стока от търговеца в деня на сключване на този договор /или в друг момент преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от кредита/; в този случай, ако потребителят реши да се възползва от правото си на отказ след като е получил стоката от продавача, той трябва да уведоми за отказа си кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.З от ЗПК, както и да му възстанови пълния размер на главницата и да му заплати начислената към момента лихва, в срока, по реда и при условията на чл.29, ал.4 от ЗПК. В договора и ОУ не е налична информация, че съгласно чл.27, ал.4 от ЗПК, продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата. Посочено е в АУАН, че от събраните по преписката доказателства е видно, че договорът и Общите условия не съдържат задължителна информация, а именно: пълната информация по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, а именно: че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; пълната информация по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК - правата на потребителя, произтичащи от чл.27 от ЗПК, както и условията за упражняване на тези права, а именно, че съгласно чл.27, ал.4 от ЗПК „Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата". Въззивният съд приел, че описаните в АУАН обстоятелства се доказват от показанията на разпитаните длъжностни лица от КЗП, чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователност и взаимна кореспондентност с приложените по делото писмени доказателства. Съдът изложил съображения, че въз основа на съставения Акт № 005953/21.05.2024г. е издадено Наказателно постановление № Р-005953 от 14.06.2024г. от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, за нарушение на чл.11, ал.1, т.12 и т.21, вр. чл.27, ал.4 от Закона за потребителския кредит, за което било наложено административно наказание на основание чл.27, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.55, ал.2 от ЗПК, имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45, ал.1 от ЗПК. При проверка на Наказателното постановление, съдът не констатирал допуснати процесуални нарушения от страна на административно- наказващия орган, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП. Приел, че АУАН е съставен от служител в Област Плевен – Комисия за защита на потребителите, който е оправомощен по надлежния ред да съставя актове за констатиране на нарушения по ЗПК, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със заповед №402/04.06.2024г. на П. на КЗП, тоест от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, с което са спазени разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. В АУАН и в НП са описани достатъчно подробно обстоятелствата при извършване на нарушението, както и самото нарушение. Съдът направил извод, че нарушението е безспорно установено. Посочени са доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. В НП са описани подробно всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, вписани са номерата и датите на съставените констативен протокол и протокол за проверка на документи, становищата на търговеца. Съдът изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 и т.21 от Закона за потребителския кредит - Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.12. - информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; т.21. - информация за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28, както и условията за упражняване на тези права; Съдът цитирал и разпоредбата на чл.27, ал.4 от Закона за потребителския кредит - Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата. Въззивният съд направил извод, че изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, отразени в АУАН, се установява по категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели –актосъставител и свидетел по акта и установяване на нарушението, както и от писмените доказателства по делото, приети и вложени по реда на чл.283 от НПК. Съдът посочил в мотивите си, че възприема, като обективно верни свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи. Възприел с доверие и приложените писмени доказателства като обективни, достоверни, допълващи се и във взаимна връзка. Съдът изложил съображения, че в посочената за нарушена разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК е описана информацията, която потребителят във всеки един момент от погасяването на главницата по срочен договор следва да получи, като законодателят е използвал термина "при поискване", тоест тази информация при това в пълен обем, следва да бъде представена на потребителя само при поискване от негова страна и то безвъзмездно. Оспорващото дружество е наказано за това, че в "Предмет на договора" не е посочена именно информацията, която при поискване потребителя има право да получи, като извлечение по сметка под формата на погасителен план, съдържанието на погасителния план с направена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. На това основание въззивният съд направил извод, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило задълженията си в обема, визиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.21 от ЗПК, както правилно е констатирал наказващият орган. Приел, че в типовите документи не са ясно и недвусмислено посочени правата на потребителите, произтичащи от чл. 27 и чл.28 от ЗПК, както и условията за тяхното упражняване. Независимо, че част от посочената информация се съдържа в Общите условия към договора, същото е без значение, тъй като законът изисква процесните реквизити да бъдат изрично съдържащи се в самия договор, което в случая не е налице. Съдът изложил мотиви, че наказанието е правилно индивидуализирано, както и че не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, съдът съобразил обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, свързани с безусловна защита при упражняване правото на информация на потребителите, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. На тези основания въззивният съд потвърдил оспореното НП. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Противно на изложеното в касационната жалба, оспореното решение не страда от порока „липса на мотиви“. Макар и същите да са по-лаконични, съдът е отговорил на основните оплаквания в жалбата, свързани със съставомерността и доказаността на вмененото на дружеството нарушение. Касаторът има качеството на "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и е санкциониран за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12, и т.21 от ЗПК. На 18.10.2023 в гр. Плевен, в магазин „Адапт“, на [улица]кредиторът е сключил с потребител Договор за потребителски кредит № 5841193/18.10.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата е императивна – в самия договор за потребителски кредит трябва да бъде включена тази информация. Установява се от приобщените по въззивното дело доказателства, че договорът не съдържа пълната информация по горния цитиран текст, а именно: че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. По същия начин стоят нещата и с посочения като нарушен чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК. Според този текст договорът за потребителски кредит трябва задължително да съдържа и "информация за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28, както и условията за упражняване на тези права", каквато информация няма в процесния договор. Вярно, чл. 27, ал. 4 ЗПК урежда отношенията между продавача на стоката и потребителя, като по договора между тях кредиторът не е страна. Но тази норма предоставя на продавача възможност да действа, в зависимост от действията на кредитора – "не е длъжен да достави стоката на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит". Ето защо неслучайно в чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК се предвижда, че в договора трябва да се съдържа и информация за правата на потребителя по чл. 27 ЗПК. Тя обаче също липсва, поради което правилно АНО и въззивният съд са приели, че дружеството е допуснало нарушение на тази разпоредба. В хода на съдебното дирене пред въззивния съд, от събраните пред него доказателства се установяват достатъчно данни за извършването на нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 1 2 и т. 21 от ЗПК, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП дата и място, касаторът, при сключване на договор за потребителски паричен кредит, не е вписал всички необходими реквизити, съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит, а именно не е вписал, че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; пълната информация по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК - правата на потребителя, произтичащи от чл.27 от ЗПК, както и условията за упражняване на тези права, а именно, че съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК „Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата”. Неоснователни са наведените оплаквания, че в погасителния план не следва да се съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. Съдържанието на договора за потребителския кредит е уредено в чл. 11, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, където в двадесет и седем точки изчерпателно е посочено какво следва да съдържа. В нито една от тези разпоредби не е поставено изискване в срочния договор за кредит погасяването на главницата чрез последователни вноски да е уточнено под формата на погасителен план. В АУАН не е повдигнато обвинение и с последвалото го НП не е наложено наказание за това, че в договора за потребителски кредит не е посочен погасителен план, с каква част от вноската, се погасява главницата. В посочената за нарушена разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК е описана информацията, която потребителят във всеки един момент от погасяването на главницата по срочен договор следва да получи, като законодателят е използвал термина "при поискване", т. е. тази информация при това в пълен обем, следва да бъде представена на потребителя само при поискване от негова страна и то безвъзмездно. Касаторът е наказан за това, че в договора не е посочено, че в съдържанието на погасителния план, следва да бъде направена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. При това положение дружеството не е изпълнило задълженията си в обема, визиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както правилно е констатирал наказващият орган и съответно приел сезираният състав на РС. В този смисъл показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка П., че при поискване от потребителя в хода на изпълнение на договора се предоставя в пълнота информация, не изпълнява изискването на закона за пълнота, достатъчност и изчерпателност на информацията, която следва да е налична в самия договор за кредит, който се сключва. Предоставяна устно информация не е достатъчна, за да се приеме, че е налице онагледяване хронологията на усвоените суми в т. ч. дати на усвояване дължими плащания, т. е. не представлява предоставяне на информация в пълен обем, каквито са изискванията на закона. В този смисъл обективираното в съставения акт и издаденото въз основа на него НП нарушение се явява съставомерно и доказано и правилно е санкционирано с имуществена санкция, която е определена в размер на самия предвиден от законодателя минимум на предвидено наказание. Правилни са изводите на въззивния съд, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица. Дружеството е реализирало правата си, като е подало възражение в писмена форма срещу съставения му АУАН. НП е издадено в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН от откриване на нарушителя, тъй като нарушението е извършено на 18.10.2023 г., установено е на 12.04.2024г., а АУАН е съставен на 21.05.2024 г., поради което не е изтекъл тримесечния срок от откриване на нарушителя и едногодишният от извършване на нарушението, предвид, че НП е издадено на 14.06.2024 год. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при отсъствие на свидетели на нарушението, актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. НП е издадено и в съответствие с чл. 57 ЗАНН. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с изискванията на процесуалните и материално-правни норми. Налице е словесно описание на нарушението, което описание съответства на посочената в акта и НП като правна квалификация. Налице са задължителните реквизити относно време и място на извършване на нарушението. По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. Санкцията, наложена на касатора, е съобразена с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като е определена в минимален размер, с което ще бъдат постигнати целите на административното наказване, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. С оглед гореизложеното, съдът счита релевираните в касационната жалба оплаквания за неоснователни, а изводите на въззивния съд в оспореното решение за съставомерност и доказаност на нарушението за правилни и обосновани на събраните доказателства. Правилен е и изводът на решаващия състава н РС, че не са налице основания за приложение на разпоредбата н а чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По дефиниция нарушението е формално и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат, такива фактически са налице – засягане правата на неограничен брой потребители, в частност правото им на информация за предлагания продукт. В случая, задължително следва да се отчете, че се касае до субект, осъществяващ кредитна дейност по занятие, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и полагане на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите. При тези съображения не може да се приеме, че нарушението е "маловажно" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По тези съображения оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните с отговора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът