Решение № 3760 от 13.10.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 7726/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №Р-10-111/10.05.2022г., издадено от зам. председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал.1, т. 3 от Кодекса за застраховането на „•••••••••••• е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 301, ал. 2 от КЗ. Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който е обжалвал в срок същото. В жалбата са изложени твърдения, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото съставения АУАН не е бил връчен на представител на дружеството- жалбоподател. Отделно от това, се излагат съображения за наличие на предпоставките по чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание дружеството- жалбоподател се представлява от адв. Т., който моли за отмяна на наказателното постановление. Същият излага съображения, че не са посочени дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които същото е извършено. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна- зам. председателя на КФН редовно призована, се представлява от юрисконсулт С., който моли за потвърждение на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Намира, че в обжалваното наказателно постановление са посочени както място и дата на извършване на нарушението, така и обстоятелствата при които същото е извършено. Също така отбелязва, че актът е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател, разполагащ с надлежно пълномощно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 19.01.2022г. зам. председателя ръководещ управление „Застрахователен надзор“ издал Заповед №3-23 от 19.01.2022г., с която наредил да бъде извършена пълна проверка на дейността на застрахователен брокер ••••••••••••••• ЕООД. Със същата заповед определил обхвата на проверката, мястото, на което същата да бъде извършена и лицата, които да я извършват. На 11.02.2022г. била извършена проверка на дружеството- жалбоподател от свидетеля М.М. на длъжност „главен експерт“ и лицето С.С. на длъжност „старши експерт“. По време на проверката като представляващ дружеството взел участие И.Б.Х., който представил на проверяващия екип нотариално заверено пълномощно, с което същият бил упълномощен „..да представлява, предава и получава документи свързани с работния процес на дружеството от и пред съответните лицензионни организации, в т. ч. КФН…“. В хода на проверката свидетелката М. сключила контролна застрахователна полица №221086Q0025 от 11.02.2022г. за комбинираната застраховка „У дома и щастлив“ при ЗК „УНИКА“ АД. Договорът бил с период на валидност от 00: 00 часа на 12.02.2022г. до 24: 00 часа на 11.02.2023г. и бил сключен при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия на две вноски както следва: първа- 68, 85 лв. и следваща вноска- 58, 65 лв. На свидетелката М. били предоставени разписка за платената сума от 68, 85 лв., Оферта 221086Q0025 за комбинирана застрахователна полица „У дома и щастлив“, стандартизиран информационен документ за застрахователния продукт, потвърждение за приемане и съгласие по застрахователен договор и Общи условия за застраховка „Имущество“ на физически лица. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №Р-04- 19/11.02.2022г., като екземпляр от същия бил връчен на представител на дружеството- жалбоподател И.Х.рещу подпис. На място срещу дружеството- жалбоподател бил съставен АУАН №Р-06-125 от 04.04.2022г. Същият бил съставен в присъствието на двама свидетели и в присъствието на представител на дружеството- жалбоподател – И.Б.Х., който получил екземпляр от същия срещу подпис. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не постъпили възражения. На база на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление (НП) №Р-10-111/10.05.2022г., от зам. председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал.1, т. 3 от Кодекса за застраховането на „•••••••••••• е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 301, ал. 2 от КЗ. Същото било връчено на представител на дружеството- жалбоподател на дата 13.05.2022г. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел М.М., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: пълномощно на И.Х.- от 23.09.2021г.; Заповед №З- 23/19.01.2022г. на зам. председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Констативен протокол №Р-04-19/11.02.2022г. ведно с чек- лист зa проверка на застрахователен брокер; Комбинирана застрахователна полица №221086Q0025 за застраховка „У дома и щастлив“; Общи условия за застраховка „Имущество“ на физически лица; потвърждение и съгласие; разписка №12202110089; Заповед №З-313/23.11.2021г. на зам. председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като логични, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Съдът изгради своите изводи и въз основа на приетите писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи предвид приложената по делото Заповед №3-313 от 23.11.2021. на зам. председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ където свидетелката М. е посочена под номер 1.3.3. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН. Относно направеното възражение от представител на дружеството- жалбоподател, че не е посочено място и дата на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които същото е извършено, настоящата съдебна инстанция намира същото за неоснователно. Видно от приложеното по делото обжалвано наказателно постановление в същото е посочена като дата на извършване на нарушението изрично дата 11.02.2022г.- датата, на която е бил реално сключен договорът за застрахователна услуга, а като място на извършване на същото - гр. София. Не би могло да се приеме, че е недостатъчно посочването единствено на града, доколкото достатъчно е индивидуализирано мястото на нарушението, а то не е от естество, което да налага по-подробно детайлизиране, като от обстоятелствената част на наказателното постановление би могло да се извлече и точен адрес на мястото на нарушението – там, където е сключен договорът, респективно е извършвана проверката, посочен изрично в самото НП. Посочването на гр. София като място на нарушението елиминира напълно възможността да се твърди или предполага, че АНО счита, че нарушението е извършено по седалището на дружеството в гр. Пазарджик. В този смисъл по никакъв начин не са нарушени правата на санкционираното ЮЛ и възможността му да се защити, разбирайки какво нарушение му е вменено в отговорност. Предвид на това, настоящата съдебна инстанция намира, че не е допуснато нарушение, което да е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Относно посочване на обстоятелствата по извършване на нарушението, съдът намира, че същото е описано достатъчно пълно и ясно, с необходимата конкретика, като е посочено какво точно е извършило санкционираното юридическо лице и е посочена точната правна квалификация. Относно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че е налице редовна процедура по връчването на съставения АУАН и издаденото наказателно постановление на жалбоподателя и в този смисъл съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. АУАН е съставен в присъствието на представляващия лицето, посочено в него като нарушител и в присъствието на двама свидетели. По този начин не е нарушено правото на нарушителя да участва във воденото срещу него административнонаказателно производство от самото му начало. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта, като препис от последния е връчен на представител на санкционираното лице. Видно от приложеното по делото пълномощно И.Х.е явява упълномощено от законния представител на дружеството лице да „..да представлява, предава и получава документи свързани с работния процес на дружеството от и пред съответните лицензионни организации, в т. ч. КФН…“. Обстоятелството, че в посоченото пълномощно не е записано изрично, че лицето има право да присъства при съставянето на АУАН и да получава такива от името на дружеството не е причина да се прецени, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, доколкото както протоколът от извършаната проверка, така и актът за установяване на административно нарушение са били връчени на лице, което разполага с необходимото упълномощаване „да получава документи в т. ч. и от КФН“. В пълномощното изрично е посочено правото на това лице да получава всякакви документи, в които следва да се включи и АУАН.( в този см. Решение №6422 на АССГ по адм. Дело №6006/2020г., ХХI касационен състав). В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на наказателното постановление и същите да налагат неговата отмяна. По съществото на спора, настоящата съдебна инстанция намира следното: Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за извършено нарушение на чл. 301, ал. 2 от КЗ. Според чл. 301, ал. 1 от КЗ застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор, който срещу възнаграждение по възлагане от ползвател на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество. Съгласно посочената в акта и наказателното постановление за нарушена разпоредба на чл. 301, ал. 2 от КЗ, отношенията между ползвателя на застрахователни услуги, съответно застрахователя или презастрахователя, и застрахователния брокер се уреждат с писмен договор, освен при посредничество по задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и т. 2 КЗ. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства безспорно се установява, че дружеството- жалбоподател е вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 11 от ЗКФН като застрахователен брокер, който срещу възнаграждение по възлагане от ползвател на застрахователни услуги е извършил застрахователно посредничество, но не е сключил писмен договор за посредничество уреждащ отношенията между него и ползвателя на застрахователната услуга - в случая свидетелката М., във връзка със сключената застрахователна полица № 221086Q0025 "У дома и щастлив", която застраховка не е от задължителните по чл. 461, т. 1 и т. 2 от КЗ. Въз основа на така установените по делото факти настоящата съдебна инстанция приема, че дружеството не е изпълнило задължението по чл. 301, ал. 2 от Кодекса за застраховане, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, като е наложена предвидената в разпоредбата минимална по размер имуществена санкция. Съгласно чл.644, ал.1, т.2 от КЗ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Санкцията е наложена в минимален размер и съдът не би могъл да я редуцира. Извършеното нарушение, въпреки липсата на вредните последици, с оглед на обстоятелствата, при които е извършено, не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нарушението е на формално извършване и липсват основания да се приеме, че е налице по-ниска степен на обществена опасност. Предвид това правилен е изводът на АНО, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая и в тази връзка с неоснователно възражението на представителя на дружеството- жалбоподател. Нарушението по никакъв начин не се отличава от останалите нарушения от същия вид. Наложената санкция в минимален размер съответства на тежестта на нарушението. Относно разноските: С оглед изхода на делото и направеното от представителя на въззиваемата страна искане за присъждане на разноски, съдът намира за основателна претенцията на процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган. По делото като представител на КФН в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. В случая производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева. Относно искането на представителя на дружеството- жалбоподател и предвид изхода на делото, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да остави същото без уважение. Мотивиран от гореизложените съображения, Софийски районен съд