Решение № 1620 от 28.11.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 324/2024 г.

Производството е по чл.268 ДОПК.

Образувано е по жалба на В. П. П., [населено място], [улица]ет.2 ап.4 срещу Решение № 230 от 27.08.2023г. на директора на ТД НАП [област], с което са оставени без уважение жалбите му срещу Разпореждане №[рег. номер]-137-006302/06.08.2024Г. на старши публичен изпълнител в ТД НАП- [област] офис [област]. Твърди се, че задълженията са погасени чрез плащане от синдика, което може да се провери в търговския регистър, както и са погасени по реда на чл. 739 и на чл. 760 и сл. от ТЗ, като и са погасени на основание чл. 171 ДОПК. Твърди се, че с прекратяване на производството по несъстоятелност се погасяват автоматично, незабавно и безусловно непредявените в производството вземания и неупражнени права, както и предявените, но неудовлетворени вземания; без значение е вида на длъжника – търговец или физическо лице. Посочено е, че според съдебната практика правилата на чл. 739 ТЗ се прилагат и при прекратяване на производството по чл. 632, ал.4 ТЗ. Приложима в случая според жалбоподателя е и нормата на чл. 760ж ТЗ. Твърди се, че лихвите се погасяват при 3-годишна давност съгласно чл. 111 ЗЗД, а нормата на чл. 171 ал.3, в сила от 5.08.2023г. действа занапред и в случая не е приложима. Поради това лихвите, по отношение на които 3-годишният срок е изтекъл до 05.08.2023г. са погасени.Иска се отмяна на атакувания акт.

В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощник, който пледира за уважаване на жалбата и присъждане на разноски. Пълномощникът излага подробни съображения за незаконосъобразност на решението, като акцентира на три главни основания за отмяна: приложимост на разпоредбата на чл. 739 ТЗ като е без значение дали сумите са били предявени и платени към НАП; плащане на сумите; погасяването им по давност.

В писмени бележки вх.№ 2917/15.11.2024г. пълномощникът на жалбоподателя излага подробни доводи и съображения за основателност на жалбата. Правят се допълнителни аргументи в подкрепа на твърдението в жалбата, че задълженията е следвало да бъдат заличени поради следното: В ТР №2/2018Г. на ВКС се сочи, че след решението по чл. 632 ал.1 ТЗ се прилагат последиците по чл. 739 ал.1 и ал.2 ТЗ; ЕТ и физическото лице не са различни правни субекти; в случая е станало погасяване по чл. 739 ал.2 ТЗ по силата на закона. В решението, на стр. 8 и стр.9 не се съдържат мотиви относно задълженията за лихви, доколкото не са посочени главниците, което е необходимо, за да се прецени дали те са изчислени правилно и коя е приложимата правна норма за погасяване на главниците и последиците от това при наличието на лихва. Освен искането за отмяна на решението се иска и връщане на делото на административния орган за допълнителна проверка. Претендират се разноски.

Ответникът –директор на ТД НАП [област] редовно призован не изпраща представител в с.з. Депозирано е подборно писмено становище вх.№2898/14.11.2024г. от пълномощника, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Съдът счита жалбата за допустима. Същата е подадена в срока по чл.268 вр.чл.267 ал.2 т.5 ДОПК /решението е връчено на 04.09.2024г., а жалбата е от 09.09.2024г./; изхожда от адресата на атакувания акт и е подадена пред родово и местно-компетентния съд предвид постоянния адрес на длъжника.

По същество съдът счита жалбата за неоснователна, мотивиран от следното:

С възражение от 23.07.2024г. жалбоподателят иска отписване на задълженията по изпълнително дело №80/2013г. с твърдения за изтекла погасителна давност. С разпореждане от 06.08.2024г. са прекратени поради изтекла погасителна давност на основание чл. 225 ал.1 т. 7 вр.чл. 168 т.3 и чл. 171 ал.1 ДОПК вземания по ИД 21130000080/2013г. /данъци, такси и разноски за обяви/ общо в размер на 6 932, 10 лв.- главници и лихви. Тези задължения са отписани по реда на чл. 173 ДОПК. Със същото разпореждане е прекратено събирането на вземания по същото ИД на основание чл. 225 ал.1 т. 7 вр.чл. 168 т.3 и чл. 82 ал.3 ЗАНН поради изтекла давност /глоби, санкции и наказателни постановления/, които са общо в размер на 640 лв. и на осн.чл. 173 ДОПК те са отписани.

С посоченото по-горе разпореждане не е прекратено събирането по ИД 21130000080/2013 поради изтекла давност на вземания в общ размер на 6 340, 84лв. По две жалби срещу разпореждането в тази му част /от 14 и от 15.08.2024г/ е постановено обжалваното решение № 230/ 27.08.2024г. Изложените от данъчния орган съображения в решението се свеждат главно до това, че давностните срокове не са изтекли, няма погасяване чрез плащане и не е налице хипотезата на чл. 168 т. 8 ДОПК. В решението са обсъдени възраженията на жалбоподателя и са изложени мотиви.

В жалбата не се спори относно размера и основанието на дължимите суми. В жалбата се твърди, че задълженията са погасени по давност, чрез плащане, по чл.739 и по чл. 760 от ТЗ.

Задълженията, за които жалбоподателят твърди, че са погасени, са както следва:

1. За лихви за ДОО, УПФ и ЗО по декларации обр.6 /описани на стр. 2 от т.4-т.30 и на стр. 6-7 от т.3-т.35 от решението/;

2. За лихви за ДОО, УПФ и ЗО по декларация обр.6 /описани в т.31-т.33 на стр.2 от решението и в т.36-т.38 на стр. 6-7 от решението/;

3. За лихва по Справка декларация 21001062518 от 13.02.2013г.;

4. За лихва по изпълнителен лист №622/14.11.2011г. на РС-[област] по гр.д. 622/2011г. за дължими държавни такси;

5. За главница и лихва по изпълнителен лист №21006/ 24.02.2021г. на ОС- [област].

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Разпореждането също е издадено от компетентен орган - старши публичен изпълнител в компетентната ТД на НАП [област] офис [област]. Двата акта са валидни и са издадени при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и при издаването им е спазен материалния закон. Изяснени са всички релевантни факти и обстоятелства. Физическото лице отговаря за задълженията на ЕТ с цялото си имущество и независимо от това, че лицето е загубило търговското си качество, то не е неправосубектно. По силата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ длъжникът се заличава от ТР след прекратяване на производството по несъстоятелност. За целта на данъчното облагане обаче физическото лице е приравнено на ЕТ, поради което със заличаване на ЕТ от ТР, физическото лице не губи своята правосубектност и продължава да бъде носител на права и задължения. Така, задълженията на ЕТ са и задължения на физическото лице.

Доколкото едно от основанията, на които се твърди, че задълженията са погасени е давност, съдът съобрази следното: Правната последица от изтичането на давностните срокове, установени от чл. 171 от ДОПК е тази, че се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява, то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те остават дължими и могат да бъдат платени доброволно / чл. 174 от ДОПК /, както и да бъдат прихванати / чл. 128, ал. 1 от ДОПК /.

Относно задълженията, посочени по-горе в т.1, съдът съобрази следното: Това са суми за лихви по данъци по справки-декларации от 2012г. Главниците са били дължими през 2012г. и давността тече от 01.01.2013г. В производството по несъстоятелност на ЕТ В. П. –П. ЕИК 120014777 публичните вземания от НАП са предявени и след разпределение по кредитори и възражение на НАП, общата сума възлиза на 40 832, 12лв. Една част е погасена по реда на чл. 722 ал.1 т. 6 ТЗ и е за данъци и осигурителни вноски; тя възлиза на 25 474, 77лв.; платена е на 16.02.2016г. С нея се погасяват задължения до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Остават неплатени лихви от момента на откриване на несъстоятелността/23.08.2013г./ до плащане на главниците на 16.02.2016г. Давността тук тече от влизане в сила на решението за заличаване на търговеца, а именно от 28.04.2021г.

Предявяването е било на 26.09.2013г., като с предявяване на вземането в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Прекъсването на давността е еднократно действие, като след прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл. 172 ал.3 ДОПК. Т. е. с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва да тече отново законоустановеният такъв. Според ал.1 на чл. 685а ТЗ също така, давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.

В случая давността е спряла от датата 27.09.2013г. / денят след предявяването/ до датата 27.04.2021г. /прекратяване на производството по несъстоятелност/. От 28.04.2021г. тече нова 5-годишна давност. До момента на подаване на възражението, а и към настоящия момент, 5-годишната давност не е изтекла.

Относно 10 – годишната давност, за която данъчният орган сочи в решението, че не е изтекла поради приложимостта на чл. 171 ал.2 т. 2, съдът съобрази следното: Дългата давност е приложима при липсата на конкретно посочени в чл. 171 ал.2 хипотези: 1) задължението е отсрочено или разсрочено; 2) вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3) е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4) изпълнението е спряно по искане на длъжника; и 5) е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

В случая, няма спор между страните по фактите, включително, че вземанията са предявени. Нормата на чл. 171 ал.2 е в сила от 01.01.2021 г. и именно тя е приложимата редакция в случая. Липсва изрична разпоредба, която да дава обратна сила на разпоредбата. Самата разпоредба е материалноправна и като такава действа занапред, освен ако изрично не е указано друго. Предходните редакции на чл. 171 ал.2, които са от 2006, от 2016г. и от 2019г. не съдържат хипотезата на предявени вземания в производство по несъстоятелност. Едва към 01.01.2021 г. законодателят е предвидил, че абсолютната давност не се прилага в случаите, при които вземането е било предявено в производство по несъстоятелност. В случая вземанията са предявени и 10-годишната давност се явява неприложима.

По отношение на задълженията, посочени по - горе в т.2, съдът съобрази следното: Това са задължения за лихви за ДОО, УПФ, ЗО по декларация обр.6, посочени в т.31-т.33 на стр.2 от решението и в точки 36-38 на стр.6 и 7 от решението. Главниците тук са били дължими 2013г. и 5-годишната давност тече от 01.01.2014г. Вземанията са били предявени в производството по несъстоятелност и до неговото приключване давността е спряна. На 27 април 2021г. влиза в сила решението за заличаване по т.д. 20/2013г. на ОС- [област] и 5-годишният срок тече от 28 април 2021г. Към момента на подаване на възражението по чл. 171 ДОПК /23.07.2024г./, както и към настоящия момент, не е изтекъл 5-годишният давностен срок.

По отношение на публичните вземания по т.3, а именно по Справка-декларация 21001062518/13.02.2013г. в размер на 3 341, 52лв. съдът съобрази следното: Това вземане също е било предявено в производството по несъстоятелност, търговецът е заличен и давността от 5 години тече от влизане в сила на решение № 21028/19.04.21г. по т.д. 20/2013г. Началото на 5- годишната давност се явява датата 28.04.2021г. като към момента на възражението и към настоящия момент не е изтекла.

По отношение на сумите по точка 4 – лихва по изпълнителен лист № 622/ 14.11.2011г. на РС- [област] по гр.д. 622/2011г. В случая, 5-годшната давност тече от 01.01.2012г., тъй като сумите са дължими 2011г. Вземанията по изпълнителния лист са предявени на 26 септември 2013г. и тогава давността се прекъсва. Същевременно по време на производството по несъстоятелност давността е спряна. Решението на ОС [област] е в сила от 27.04.2021г. и от 28.04.2021г. тече нов 5-годишен давностен срок. Той към момента на възражението и към настоящия момент, не е изтекъл. На основание чл. 171 ал.2 т. 2 ДОПК дългият давностен срок се явява неприложим, тъй като и тези вземания са предявени.

По отношение на сумата по т.5 – за неплатени главница и лихви по Изпълнителен лист от 24.02.2021г. на ОС-[област].В случая, главницата е дължима 2021г. и давността тече от 01.01.2022г., като към настоящия момент не е изтекъл 5- годишният давностен срок. С разпореждане за присъединяване от 18.06.2021г. задължението е присъединено към вече образуваното изпълнително дело. Не е изтекъл и 10-годишният давностен срок; вземането не е било предявено.

По отношение на възражението в жалбата, че сумите са погасени чрез плащане съдът съобрази следното: Установява се, че в НАП е постъпила сума на 16.02.2016г. и с нея се погасяват приети публични вземания в производството по несъстоятелност по чл. 722 ал.1 т. 6 ТЗ. Погасяват се главници и лихви до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Непогасени остават лихви от момента на откриване на производството по несъстоятелност до 16.02.2016г. – плащането. Част от тези непогасени лихви се погасяват на 25 март 2019г., когато постъпва сумата от 2 769, 06лв. Остава непогасен остатък, конкретизиран на стр. 6 и 7 от решението. Непогасено с плащане остава и задължението по изпълнителния лист от 24.02.2021г.; това задължение възниква след откриване на производството по несъстоятелност и не е предявено. Предвид горното съдът счита, че не се доказва твърдението в жалбата за погасяване чрез плащане.

Според чл. 168 т. 8 ТЗ публичното вземане се погасява при погасяване на задълженията на ЕТ или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността, установено при условията и по реда на чл. 760ж от Търговския закон. По делото няма доказателства да е водено съдебно производство, в което да са установени кумулативните предпоставки на чл. 760ж ТЗ, поради което погасяване на това основание не е налице.

Жалбоподателят сочи, че има погасяване по чл.760 ТЗ, но тази разпоредба е неприложима в случая; тя е в глава 52 и касае чуждестранно съдебно решение по несъстоятелност.

По отношение на твърдението в жалбата, че има погасяване по чл. 739 ТЗ съдът съобрази следното: Алинея 1 от сочената разпоредба гласи, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Нормата е в раздел 2, глава 47 от ТЗ и касае разпределяне на имущество и приключване на производството по несъстоятелност. Нормата на чл. 739 ТЗ е приложима в производството по несъстоятелност, което в случая е приключило 2021г. За публичните задължения нормативният акт е ДОПК.

Като има предвид изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение по § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 268 ДОПК съдът