Решение № 11259 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1891/2025 г.

Производството е по реда на чл.197 от ДОПК. Образувано е по жалба, подадена от СД „Стаматови – ГСН Сие“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Трояново, област Бургас, представлявано от С. П. С., против Решение №76/19.09.2025г., издадено от директор на ТД на НАП гр. Бургас, с което са потвърдени действията на публичния изпълнител, обективирани в постановление за налагане на обезпечителни мерки № С250002-022-0093326/08.08.2025г., издадено от Т. Р. - публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Бургас. Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи на несъразмерност на задължението с наложената обезпечителна мярка, както и нарушение изискването на чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК, изразяващо се в липса на мотиви относно обстоятелствата, които обосновават необходимостта от налагане на обезпечение върху имуществото на длъжника. Наред с това сочи, че органът е наложил възбрана върху множество имоти, собственост на събирателното дружество, въпреки че било налице влязло в сила решение за спиране изпълнението на ревизионния акт и в този смисъл принудителното събиране и наложените мерки били недопустими до приключване на обжалването на ревизионния акт. Според жалбоподателя обезпечителните мерки били прекомерни и нарушавали принципа на необходимост, доколкото ограничават неоправдано правата му и водят до сериозни затруднения в неговата стопанска дейност. Дружеството е предложило замяна на обезпечението с друго равностойно такова, което да покрие целия размер на задължението, но по това искане органът по приходите не се е произнесъл. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Ч., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски, като представя и доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 10 380 лева. Ответникът по жалбата директор на ТД на НАП гр. Бургас, не се явява и не изпраща представител. На 4.12.2025г. по делото е постъпило становище от пълномощника му, с което аргументира тезата за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на разноски. Съдът намира подадената жалба за допустима. Подадена в предвидения от закона срок (л.11), от лице с доказан интерес от оспорването. І.ФАКТИТЕ: По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател има непогасени в срок публични задължения, установени с ревизионен акт №Р-02000224006385-091-001/17.07.2025г., поправен с ревизионен акт №П-0200000225138416-003-001/22.07.2025г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас. В хода на ревизионното производство е постъпило искане за предварително обезпечение на задълженията с очакван към 03.12.2024г. размер от 293 000 лева. Предвид предполагаемия особено голям размер на очакваните публични задължения, с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С240002-023-0003631 от 11.12.2024г. (л.61-63), издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, била наложена обезпечителна мярка възбрана върху 33 бр. недвижими имоти – земеделски земи (ниви, лозя и овощни градини), собственост на СД „Стаматови – ГСН Сие“, находящи се в землището на с. Трояново, община Камено, обл. Бургас. В ПнПОМ било посочено, че към момента на налагане на мярката нямало наложени други тежести върху имотите. Стойността на същите била съобразена с продажните цени на подобни недвижими имоти в землището на с. Трояново, общ. Камено. Действието на наложената обезпечителна мярка (възбрана върху недвижими имоти) било прекратено, считано от 14.04.2025г., доколкото в срока по чл.121, ал.4 от ДОПК не бил издаден ревизионен акт (такъв бил издаден на 17.07.2025г.) и не било направено искане пред Административен съд Бургас за продължаване действието на обезпечителната мярка. На 08.08.2025г., вземайки предвид, че ще бъде затруднено събирането на установеното и изискуемо публично вземане на дружеството-жалбоподател в размер 313 187, 49 лева, от които главница в размер 212 885, 01 лева и лихва в размер 100 302, 48 лева, на осн. чл.200 и чл.205, във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК публичният изпълнител издал постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С250002-022-0093326/08.08.2025г. (л.64-67). С него била наложена възбрана върху същите 33 земеделски земи, собственост на дружеството, както с предходно издаденото ПнПОМ изх.№ С240002-023-0003631 от 11.12.2024г. Общата цена на придобиване на всички имоти била посочена в размер на 287 598, 47 лева. Последно наложената възбрана била вписана в Служба по вписванията – Бургас на 15.08.2025г. (л.79-80). С молба вх.№55-02-7878#2/04.08.2025г. управителят на събирателното дружество поискал замяна на обезпечителната мярка „възбрана“ и предложил алтернативно обезпечение – налагане на запор върху движими вещи – два броя зърнокомбайни, комплектовани с хедери (л.152-153). В тази връзка, от Областна дирекция „Земеделие“ било изпратено писмо изх.№РД-12-02-1044-1/08.08.2025г., с което публичният изпълнител бил уведомен, че в националните регистри на ЗГТ действително съществуват данни за регистрирана горска и/или земеделска техника, собственост на СД „Стаматови – ГСН Сие“ (л.69). Към писмото били приложени 4 бр. удостоверения от ОЗК „Застраховане“, видно от които общата застрахователна стойност на четирите превозни средства (зърнокомбайни и прикачен инвентар) е в размер 314 000 лева (л.70-73). Въз основа на така представените доказателства, публичният изпълнител при ТД на НАП Бургас издал и постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С250002-022-0093353/08.08.2025г. (л.68), с което при мотиви, идентични с тези, изложени в обжалваното ПнОМ изх.№С250002-022-0093326/08.08.2025г., е наложил запор върху земеделска и горска техника, собственост на събирателното дружество /с обща застрахователна стойност от 314 000 лева/. Междувременно по искане на жалбоподателя от 29.07.2025г., от директора на дирекция ОДОП при ТД на НАП Бургас било постановено Решение №74 от 14.08.2025г. за спиране изпълнението на ревизионен акт №Р-02000224006385-091-001/17.07.2025г., поправен с ревизионен акт №П-0200000225138416-003-001/22.07.2025г. по опис на ТД на НАП Бургас, за размера на обжалваните задължения, възлизащи на сумата от 307 402, 93 лева към дата 29.07.2025г. до влизане в сила на ревизионния акт, но не по-късно от една година преди изтичане на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК или до настъпване на обстоятелства, променящи настоящата фактическа обстановка (л.86-89). На 22.08.2025г. до директора на ТД на НАП Бургас била подадена жалба от СД „Стаматови – ГСН Сие“ против постановление за налагане на „предварителни“ обезпечителни мерки изх.№ С250002-022-0093326/08.08.2025г. с искане същото да бъде отменено като незаконосъобразно, а наложените възбрани да бъдат заличени (л.74-78). По повод постъпилата жалба било изготвено становище с изх.№ С250002-180-0002532/26.08.2025г. от публичния изпълнител, в което била застъпена позицията за неоснователност на оспорването (л.59-60). В хода на развилото се производство пред решаващия орган, от същия били установени непълноти и неясноти в обстоятелствената част на жалбата и заявения в нея петитум. Поради това, на осн. чл.147, ал.2 от ДОПК, до жалбоподателя било изпратено уведомление изх.№ Ж-02-271#2/29.08.2025г. за отстраняване на констатираните нередовности (л.57). Уведомлението било връчено на адресата на 02.09.2025г. (л.58). В изпълнение на указанията, жалбоподателят представил допълнение към жалбата с вх.№ Ж-02-271#3 от 05.09.2025г. (л.13-16), в което било конкретизирано кой е актът, предмет на оспорване, а именно постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С250002-022-0093326/08.08.2025г. На 19.09.2025г. директорът на ТД на НАП Бургас издал оспореното в настоящото производство Решение №76, с което потвърдил действията на публичния изпълнител, обективирани в постановление за налагане на обезпечителни мерки № С250002-022-0093326/08.08.2025г., издадено от Т. Р. - публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Бургас (л.8-10). В мотивите на решението било прието, че в случая били налице предпоставките на чл.195, ал.1-3 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки, а именно особено големият размер на публичните задължения и липсата на активи без тежести, собственост на дружеството. За изпълнение на изискването обезпечителните мерки да не затрудняват дейността на лицето, на същото били разяснени възможностите за замяна на наложените мерки с друго равностойно обезпечение или замяна с банкова гаранция. Отбелязано било, че всяко обезпечение неминуемо води до накърняване имуществената сфера на дружеството, като при липсата на имущество или недостатъчност на същото, било необходимо да се постигне баланс между публичния интерес от събиране на публични задължения и накърнения частен интерес. Това предпоставяло извод за целесъобразност на наложените обезпечителни мерки, в какъвто смисъл е и нормата на чл.195, ал.1-3 от ДОПК, според която налагането на обезпечението следва да спомогне за по-лесното събиране на публичното вземане. По делото са приложени удостоверенията за данъчна оценка на възбранените имоти (л.17-56), като сумарно същите възлизат в общ размер на 45 248, 90 лева. II. ПРАВОТО: Според чл.197, ал.2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на публичния изпълнител, съответно на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. Нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Граматическото и систематичното тълкуване на посочените разпоредби предпоставя извод, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са ПНОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. Обжалваното ПНОМ с изх.№ С250002-022-0093326/08.08.2025г. е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП - гр. Бургас, по силата на правомощията му, определени в чл.167 от ДОПК; в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. По делото няма данни за наличието на постъпило искане от орган по приходите във връзка с извършващата се ревизия на дружеството-жалбоподател, с оглед на което съдът намира, че процесното обезпечение е било наложено в хипотезата на чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК – „когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, обезпечение се извършва след получаване на изпълнителното основание“ (в случая ревизионния акт от 17.07.2025г.). В обжалваното постановление е посочен размерът на задълженията, които са установени в хода на ревизионното производство- общо (главница и лихви) 313 187, 49 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че възбраната била наложена въпреки наличието на влязлото в сила решение за спиране изпълнението на ревизионния акт с довода, че спирането на изпълнението предпоставяло недопустимост на налагането на обезпечителни мерки. Предвидената в чл.153, ал.2 от ДОПК възможност за спиране на изпълнението на ревизионния акт има правна последица възпрепятстването на публичния изпълнител да извършва същински действия по принудително изпълнение по глава XXV от ДОПК (извършване на опис, оценка и продажба на възбранено имущество). Тоест публичният изпълнител не може да реализира имуществото на длъжника с цел да бъде удовлетворено вземането на държавата за установените с ревизионния акт задължения, докато е в сила спиране на изпълнението. ДОПК обаче не предвижда възможност за установените и изискуеми публични задължения да не се предприемат мерки за обезпечаването им. Двете производства - по обезпечаване и производството по принудително изпълнение са уредени в две отделни глави на кодекса - първото в глава XXIV от дял четвърти „Събиране на публичните вземания“, а принудителното изпълнение в глава XXV и следващите. След като не съществува никаква законова пречка при спиране на изпълнението на ревизионния акт да бъдат наложени обезпечителни мерки, е без правно значение за законосъобразността на потвърждаващия ПНОМ, акт решението за спиране изпълнението на ревизионния акт. Съдът обаче намира, че обжалваното решение и потвърденото с него ПНОМ са издадени при нарушение на материалния закон. Според чл.195, ал.1 и ал.2 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Съгласно чл.198, ал.1, т.1 и 2 от ДОПК обезпечението се извършва с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб, както и с налагане на запор на движими вещи и вземания на длъжника. Съгласно ал.2 на чл.198 ДОПК публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Съответно в нормите на чл.200-чл.207 от ДОПК е предвиден редът за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие. Обезпечителната мярка следва да отговаря на обезпечителната нужда, съгласно чл.195, ал.7 от ДОПК, според която норма обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5. Тоест следва да се определи такава мярка, която да съответства на обезпечителната нужда на публичния взискател, но и да не обременява прекомерно длъжника. Това следва от един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл.6 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на §2 от ДР на ДОПК. Преценката за съразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане е подчинена на императивното правило на чл.195, ал.6 от ДОПК. В съответствие с тази норма обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност: 1) по данъчна оценка, определена съгласно Приложение №2 от ЗМДТ за недвижими имоти или застрахователна стойност за МПС; 2) по застрахователната стойност на активи, различни от тези по т.1; 3) по застрахователна стойност на движими вещи, различни от тези по т.1, собственост на ФЛ. Както вече бе посочено, по делото няма спор за съществуването на публично вземане, установено с ревизионен акт №Р-02000224006385-091-001/17.07.2025г., поправен с ревизионен акт №П-0200000225138416-003-001/22.07.2025г., което е в размер на 313 187, 49 лева, от които главница в размер 212 885, 01 лева и лихва в размер 100 302, 48 лева. От приложените по делото доказателства се установява, че на същата дата, на която е наложена процесната обезпечителна мярка /възбрана върху 33 недвижими имота/, от публичния изпълнител е предприето и друго действие по обезпечаване на публичните задължения. По повод подадена от дружеството молба за замяна на наложеното обезпечение, с което са възбранени имотите, на осн. чл.201 от ДОПК е издадено и постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С250002-022-0093353 от 08.08.2025г., с което е наложен запор върху земеделска и горска техника, собственост на събирателното дружество, с обща застрахователна стойност от 314 000 лева (л.68). Същото не е предмет на оспореното в настоящото производство решение на директора на ТД на НАП Бургас, но е от значение за извършването на преценка за съразмерност на наложените обезпечения в контекста на правилото на чл.198, ал.2 от ДОПК. Макар в обжалваното ПНОМ с изх.№ С250002-022-0093326/08.08.2025г. да не са посочени данъчните оценки на възбранените имоти, по делото са представени справки с отразени данъчни оценки на всички имоти на жалбоподателя (л.17-56), като според справките данъчните оценки на всички имоти възлизат в общ размер на 45 248, 90 лева. На същата дата, на която е наложена обезпечителната мярка възбрана с оспореното постановление, публичният изпълнител е издал второто ПНОМ с изх.№ С250002-022-0093353/08.08.2025г., с което е наложил запор върху горепосочените движими вещи - с обща застрахователна стойност от 314 000 лева. Общата сума на стойността на активите, определена въз основа на данъчните оценки на имотите и на застрахователната стойност на движимите вещи е 359 248, 90 лева. Размерът на установеното с ревизионния акт публично задължение обаче е 313 187, 49 лева, ведно с дължимите лихви. При това положение следва да се приеме, че наложената в случая обезпечителна мярка по чл.205 от ДОПК (възбрана на недвижими имоти), редом със запора на земеделската техника, собственост на длъжника, осъществява хипотезата на несъразмерност на мерките спрямо общия размер на публичното задължение. Публичният изпълнител при законосъобразната си преценка не може да излиза и да разширява обхвата на наложеното обезпечение за по-голям размер от този на установените публични задължения. В конкретния случай публичният изпълнител е наложил запор върху земеделската и горска техника, собственост на дружеството, чийто размер на застрахователната стойност напълно покрива стойността на задължението, установено с ревизионния акт. Независимо от този факт, с процесната обезпечителна мярка е наложена възбрана върху недвижими имоти (при общ размер на данъчните оценки - 45 248, 90 лева), с което се е стигнало до свръхобезпеченост на установените публични задължения. Вярно е, че по правилото на чл.195, ал.2 от ДОПК обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Не може да бъде отречено правото на държавата да обезпечи задължението на ревизираното дружество с няколко вида обезпечения. Тези обстоятелства обаче не са от характер, че да изключат правилото на чл.198, ал.2 от ДОПК и общия принцип за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК, който в случая е нарушен. Право на публичния изпълнител е да наложи каквито прецени за необходими и достатъчни обезпечителни мерки, но в рамките на вземането, като не допуска достигане до несъразмерност на обезпечението. По делото е доказано, че установеното публично вземане възлиза на 313 187, 49 лева, а размерът на наложените в случая обезпечителни мерки (запор и възбрана) надвишава този размер с 45 248, 90 лева. Определяща за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. Без съмнение длъжникът притежава имущество, което би могло да служи за обезпечение на задължението и то в пълния му размер. Този факт нито е коментиран от административния орган, нито е съобразен при налагане на оспорената обезпечителна мярка – възбрана на имотите на длъжника, като се има предвид че двете постановления за налагане на обезпечителни мерки са издадени в един и същи ден. След като в случая не е съобразена нормата на чл. 198, ал.2 от ДОПК нито от решаващият орган, нито от публичния изпълнител, последните са издали незаконосъобразни актове, които противоречат на императивни норми на закона. По изложените съображения съдът счита, че издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки е постановено при липса на предпоставките, които законът изисква и горестоящият административен орган – директор на ТД на НАП Бургас е следвало да го отмени с обжалваното решение. След като последният орган е достигнал до обратния резултат, това решение следва да бъде отменено, както и потвърденото с него постановление на публичния изпълнител. При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 10 430 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса (л.93) и 10 380 лева адвокатско възнаграждение, според удостоверяващите плащането, документи- договор за правни услуги, банково нареждане и фактура № 0000001498/24.11.2025г. Съдът отбелязва, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Затова и на осн. чл.197, ал.3 и 4 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, IV състав,