Решение № 660 от 23.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 889/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на „УМБАЛ А.“ ЕАД срещу „Г.Г.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че с договор РД - 12-313/19.12.2019 г., Министерството на здравеопазването му е отпуснало целева субсидия за извършване на ремонт на страдния фонд в размер на до 2 000 000 лв. за срок до 24 месеца. Сочи се че с решение № 3-39 от 06.02.2020 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ А." е обявена процедура по реда на чл. 18, ал. 1 3ОП, с предмет извършване на строително-монтажни работи по сградния фонд на „УМБАЛ А.“ по три обособени позиции: і) Обособена позиция Хо 1 - „Основен ремонт и преустройство на клиниката по диализно лечение в сградата на Първи хирургичен блок към „УМБАЛ А.“, с цел разкриване на нови 10 (десет) поста за диализно лечение"; iі) Обособена позиция Хо 2 - СМР в Клиника по психиатрия и iiі) Обособена позиция N°3 -CMP в сграда „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“.

С решение No 3-143 от 08.07.2020 г. на Изпълнителния директор на „УМБАЛ А." и на основание чл. 181, ап. 6 3ОП, на първо място по обособена позиция - СМР в сграда Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“ бил класиран участникът „Г.Г.“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛПЦ с ЕИК ••••.

На 21.08.2020 г. с избрания изпълнител Г.Г. ЕООД бил сключен договор Д-ОП-81/21.08.2020 г., според който УМБАЛ А. възлагала, а „Г.Г.“ ЕООД се задължавало да изпълни възмездно със свои ресурси, качествено и в срок, по узаконени строителни книжа и в съответствие с клаузите на договора, строително-монтажни работи по сградния фонд на възложителя в сграда „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“. Съгласно чл. 6 от договора, общата стойност на строително-монтажните работи възлизала на сумата от 2 485 920, 61 лв. без ДДС, платима от възложителя по следния начин:

1. Авансова вноска в размер на 20% от договорената цена в 15-дневен срок от подписване на договора, 2. междинни плащания в размер на до 80% от стойността на договора, съобразно степента на извършените и приети строително-монтажни работи;

3. окончателно плащане.

Съгласно текста на чл. 43 от договора „Г.Г." ЕООД се задължило да извърши възложените му дейности в срок от 360 календарни дни, считано от датата на изпращането на възлагателно писмо от страна на „УМБАЛ А.“.

Ищецът твърди, че в изпълнение на чл. 11 от договора и въз основа на данъчна фактура No 0000000113 от 01.09.2020 г., издадена от ответното дружество, на 03.09.2020 г. ищецът е превел аванс в размер на сумата от 596 620, 94 лв. с ДДС.

Тъй като срокът на договора РД - 12-313 от 19.12.2019 г. изтекъл и поради невъзможността строително-монтажните работи да започнат и да бъдат осъществени преди изтичане на срока, определен в договор за срочно целево финансиране, сключен между "УМБАЛ А." и Министерството на здравеопазването, с писмо изх. No 02-1831 от 26.10.2021 г., без да е било изпращано възлагателно писмо по чл. 43 от договора. УМБАЛ А. уведомила Г.Г. ЕООД, че прекратява сключения между тях договор Д-ОП-81/21.08.2020 г. на основание чл. 87, т. 6 с оглед липсата на осигурено финансиране от страна на едноличния собственик на капитала и принципал на възложителя. Със същото уведомление „УМБАЛ А.“ ЕАД изискало връщане на полученото от „Г.Г.“ ЕООД авансово плащане по договора. На 31.12.2021 г. била изпратена втора покана за връщане на дадения аванс.

Сочи се, че въпреки отправените искания от болницата до М3, искания за продължаване на срока, с писмо от 10.02.2022 г. на министъра на здравеопазването, УМБАЛ А. била изрично уведомена, че следва в 7-дневен срок да възстанови всички средства, получени по сключени договори за капиталови разходи, сред които е и Договор РД-12-313 от 19.12.2019 година. Тъй като „Г.Г.“ ЕООД не била изпълнила задължението си да върне аванса, ищецът не успял да изпълни задължението си към министерството на здравеопазването в пълен размер. Сочи се, че с ИМ отново се прави изявление за прекратяване на процесния договор по смисъла на чл. 87, т. 6 от договора от 21.08.2020 година. С оглед изложеното се твърди, че ищецът има право да изиска връщане на сумата от 596 620, 94 лева, с ДДС, - платен аванс по договора от 21.08.2020 г., поради наличието на основателни и важни за възложителя причини - изтичане на срока на договора за целево финансиране и липсата на финансови средства за реализиране на договора. Претендира се и лихва за забава върху сумата от предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и разноските по делото.

В ОИМ ответникът оспорва исковете. Не се спори сключване на договора от 21.08.2020 г. по реда на 3ОП, предмета на същия, условията, при конто е сключен, вкл. и отношенията между възложителя и М3 по договора от страна на възложителя. Ответникът сочи, че липсата на финансови средства не освобождава възложителя от задължението му за заплащане на задълженията му по договора за изработка. Сочи се, че възложителят по процесния договор не е предоставил на изпълнителя всички необходими документи за започване на СМР, както и задължението по чл. 35 от договора да се предостави строителната площадка на изпълнителя съгласно изискванията на Наредба No 1/2003 г. на МРРБ, за което се изисква разрешение за строеж от главния архитект на Столична община, с каквото възложителят не се е снабдил и не е представил на изпълнителя. Възложителят не бил връчил и възлагателно писмо по смисъла на чл. 43, т. 1 от същия договор, поради което и за ответника не бил започнал да тече срокът за изпълнение на СМР. Изтъква се, че от кореспонденцията между. ищеца и МЗ се установявало, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за целево финансиране, поради което и договорът бил прекратен, но това не би следвало да се отрази върху правната сфера на ответника. Сочи се, че право да развали договора има само изправната страна, каквато ищецът не е. Поддържа се, че и в момента на подаване на ОИМ изпълнителят е в готовност да изпълни договорните си задължения.

Ответникът прави евентуално възражение за прихващане, с разноските, направени от ответника като изпълнител по договора за подготовка изпълнение на задълженията му по договора - закупени строителни материали, за наем на складови площи, услуги по почистване и извозване на отпадъци от района на болницата, подготовка на изпълнението на договорните задължения на изпълнителя - 585 887, 88 лева, 372 888, 05 лева пропуснати полза за изпълнителя по договора, изчислена като печалба, представляваща 15 % от стойността на договора, 1845, 96 лева - разноски за застрахователна премия по сключен договор за застраховка, част от процедурата по сключване на договора по 3ОП.

Ищецът представя допълнителна ИМ, в която поддържа исковата претенция. Твърди се, че договорът не е развален от ищеца, а е прекратен чрез отказването от същия по смисъла на чл. 268 от 33Д, чл. 87, т. 6 от договора, при което не се изследва коя страна е изправна. Касаело се за преобразуващо право на страна по договора, чието възникване не е обусловено от противоправно, виновно поведение на насрещната страна. Твърди се, че съгласно чл. 268 от 33Д е достатъчно да е налице уважителна причина за възложителя, за да може да развали договора. Поради това се твърди, че е ирелевантно дали възложителят и изпълнителят са били изправна страна по договор, за да възникне за него правото да се откаже от договора. Поддържа се, че за възложителя - ищец в конкретния случай, е била налице важна причина по смисъла на чл. 87, т. 6 от договора да прекрати договора едностранно, съответно основателна причина по смисъла на чл. 268 от 33Д. Това било обективното изтичане на срока и договора от 19.12.2019 г. между ищеца и принципала на дружеството за срочно целево финансиране, доколкото процесният договор по ЗОП е сключен именно с оглед осигурено финансиране от М3, за което ответникът е знаел. Поддържа се и, че в конкретния случай не е започнало изпълнението на договора за изработка, поради което и даже не е необходимо да има основателни причини за развалянето му.

Излагат се аргументи, че разпоредбата на чл. 268 от 33Д е диспозитивна, и в конкретния случай страните по договора са предвидили (чл. 87, т. 6 от договора) специални правила, регламентиращи отношенията им при едностранно прекратяване на договора от възложителя - чл. 88 от договора, при което са изключили приложението на нормата на ЗЗД. Твърди се, че в конкретния случай не са налице посочените предпоставки в договора - липсват доказани доставки и изпълнени СМР, които да са намерили приложение на обекта, за да се следват на ответника като изпълнител направените разходи изпълнени СМР, доставки, услуги.

Относно липсата на започнало изпълнение се сочи, че няма издадено възлагателно писмо по чл. 43 от договора, а за да се приеме, че е налице започнало изпълнение на договора, същото следва да е законосъобразно - в съответствие с уговорките в договора. И доколкото не е било налице основание за правомерно започване на изпълнението на договора, направените разходи от изпълнителя са преждевременни, т.е. неправомерно извършени и не следва да се възмездяват. Освен липса на възлагателно писмо, липсвал и протокол за откриване на строителна площадка. Оспорват се и твърденията, че закупените материали от ответника не могат да се ползват на други обекти. Недоказана била и претенцията за заплащане на наем на складови помещения, при условие че материалите били по складовете на доставчиците. Оспорва се и претенцията за разходи за почиване на строителна площадка, при условие, че същата не е предавана надлежно на изпълнителя. Сочи се, че съгласно сключения договор между страните печалбата на изпълнителя е ограничена до 10%. Оспорва се и дължимостта на разноските за заплатена застрахователна премия, тъй като договорът не е изпълняван, вкл. поради липсата на възлагане, а налице е неизпълнение на договорните задължения на ответника, тьй като застраховката е следвало да се поддържа за целия период на договора, а в конкретния случай срокьт й с изтекъл па 22.08.2021 година.

По изложените съображения поддържа изцяло исковете. В отговор на ДИМ ответникът поддържа становището си за неоснователност на иска. Сочи се, че страните не са договорили изключване приложимостта на чл. 268 от ЗЗД в частта относно последиците при прекратяване на договора от възложителя. Оспорват се твърденията, че изпълнението на договора не е започнало. Не се спори, че срокът за изпълнение на договора не е започнало по вина на възложителя - непредставяне на възлагателно писмо, и неподписване на протокол 2, но в сьщото време се твърди, че изпълнителят е започнал изпълнението по договора чрез набавяне на част от материалите по договора и оборудване. Поддържа се, че всички дейности, стойността на които се претендира са именно във връзка с изпълнение на договора. Оспорва се приложимостта на чл. 259 от 33Д, като се твърди, че страните са договорили отклонение от приложимостта й.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С определение № 3215 от 14.10.2022 г. на СГС, ТО VI-10, са приети като безспорни между страните следните обстоятелства: наличието на договорни отношения между ищеца и МЗ по договор от 21.08.2019 г.; сключване на договор по ЗОП между ищеца и ответника, плащането по данъчна фактура № 0000000113 от 01.09.2020 г. на 03.09.2020 г. на сумата от 596 620, 94 лв. с ДДС от ищеца; че за обекта не е предадена строителна площадка по чл. 35 от договора между страните, че не е издавано възлагателно писмо по чл. 43 от договора, че не е подписван протокол 2 за откриване на строителна линия и строителна площадка, както и че ответникът е сключил посочените в ОИМ договори с трети лица (под номера 1-4), както и е заплатил посочените суми по договорите на тези трети лица.

По делото е представен договор № РД – 12 – 313 от 19.10.2019 г. за предоставяне на целева субсидия за капиталови разходи на държавни лечебни заведения между Министерство на здравеопазването и „УМБАЛ А.“ ЕАД. Представени са и протокол от заседание на съвета на директорите на „УМБАЛ А.“ ЕАД от 21.01.2020 г. за вземане на решение за откриване на обществена поръчка; решение за откриване на процедура; решение № 3 – 143/08.07.2020 г. за класиране на участници, като по обявена позиция № 3 на първо място е класирано „Г.Г.“ ЕООД. Приложени са и публикуване на сайта на АОП документи, във връзка с процесната поръчка.

Представен е и сключеният на 21.08.2020 г. договор No Д-ОП-81 между „УМБАЛ А.“ ЕАД и „Г.Г.“ ЕООД с предмет на договора изграждане със ресурси на изпълнителя СМР по Сградния фонд на УМБАЛ А. ЕАД по обособена позиция 3-СМР в сграда „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“. Съгласно чл. 2 т. (1), т.(7) и т.(11) СМР, предмет на договора включват и всички строително-монтажни, подготвителни и довършителни работи, необходими за изпълнението на задълженията на изпълнителя; изграждане на строителни огради и временно осветление на строителната площадка; доставка на всички строителни материали, системи и съоръжения, необходими за изпълнение на проекта, и поемане на всички разходи за техния транспорт, вкл. и при погиване и загуба на строителни материали.

Чл. 11 от договора предвижда, че в 15-дневен срок от подписването на договора се заплаща аванс в размер на 20% от договорената цена, като с чл. 35 от договора е предвидено задължение за възложителя да предаде строителната площадка на изпълнителя съгласно изискванията на Наредба 3/2003 г., ако не е уговорено друго.

Според чл. 26 от договора, изпълнителят се задължава да осигури за своя сметка всички необходими материали, изделия, строителни елементи, конструкции и детайли. Относно тях изпълнителят следва да притежава разрешения за производство и ползване съгласно БДС и да представя необходимите сертификати на Възложител. За всички материали и елементи е необходимо също така предварително писмено съгласуване с възложителя в срок, не по-малък от 10 дни преди използването и влагането на същите. Съгласно чл. 33от договора, изпълнителят следва да осигури за своя сметка и да предостави на разположение на възложителя всички мостри, като последните ще бъдат използвани в СМР на обекта само след предварителното писмено одобрение на възложителя.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от договора изпълнителят е длъжен да извърши дейностите, предмет на настоящия договор, за срок от 360 /триста и шестдесет/ календарни дни, считано от датата на възлагателното писмо от страна на възложителя.

В чл. 86 от договора е предвидено правото на възложителя да прекрати договора, като в чл. 87 са добавени още основания. Според чл. 87, т. 6 от договора договорът може да бъде прекратен от възложителя по важна причина. Съгласно чл. 88 от договора, в случай на прекратяване на договора от страна на възложителя, изпълнителят получава възнаграждение за извършените до момента на прекратяването доставки и доказаните надлежно извършени СМР, доколкото тези доставки и построените части вече са намерили приложение за обекта.

По делото са приложени фактура № 0000000113 от 01.09.2020 г., издадена от Г.Г. ЕООД на стойност 596 620.94 лв. с основание „20% авансово плащане по договор за „СМР по сградния фонд на УМБАЛ А. ЕАД по обособена позиция № 3 – СМР в сграда „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“ с получател УМБАЛ А., както и платежно нареждане от 03.09.2020 г. от УМБАЛ А. към Г.Г. ЕООД за същата сума (стр. 49-51 по делото).

Представена е писмо с изх. № 02 – 1831/26.10.2021 г. от изпълнителния директор на „УМБАЛ А.“ ЕАД д-р А. А. до управителя на „Г.Г.“ ЕООД К.С., с което „УМБАЛ А.“ ЕАД прекратява договора на основание чл. 86, т. 1 във връзка с чл. 87, т. 6 от договора и отправя покана за връщане на сумата от 596 620, 94 лева (стр. 52-54 по делото).

Ответникът е изпратил отговор от 29.10.2020 г., в което заявява, че не счита, че е налице посоченото основание за прекратяване на договора, тъй като забавянето на изпълнението е по вина на възложителя заради липсата на издадено разрешение за строеж, а също и защото в договора не е предвидено, че възложените СМР се финансират с целеви средства, които се отпускат да края на 2021 г. и че дотогава трябва да бъде изпълнен договорът. Ответникът се е позовал и на чл. 43, т. 1 от договора, че срокът за изпълнение на договора (360 дни) започва да тече от датата на възлагателното писмо и че ответникът е имал готовност да започне изпълнението още към момента на сключване на договора. В отговора на писмото „Г.Г.“ ЕООД е посочило също, че е направило значителни разходи за закупуване и съхранение на строителни материали и техника.

Ищецът е изпратил второ писмо с изх. № 01-3336#1/31.12.2021 г., с което отново заявява, че счита договора прекратен и отправя повторна покана за връщане на сумата (стр. 56 по делото). Ответникът е изпратил писмо до ищеца с копие до Министерството на здравеопазването, с което повтаря твърденията си и заявява готовността си да пристъпи към изпълнение на процесния договор.

Представена е и кореспонденция между ищеца и Министерство на здравеопазването – с писмо с изх. № 02-2062/07.12.2021 г. ищецът е отправил искане до МЗ за сключване на допълнителни споразумения за удължаване на сроковете за усвояване на получените целеви субсидии, за да може УМБАЛ А. да се снабди с необходимите строителни книжа. С писмо с изх. № 33-18- 83/10.02.2022 г. МЗ е отговорило, че посочените от ищеца мотиви за удължаване на сроковете не са достатъчно обосновани и основателни и е поискало възстановяването на предоставените средства по договор РД - 12- 313/19.12.2019 г. Във връзка с твърденията на ответника, че е направил значителни разходи за закупуване и съхранение на строителни материали по делото са представени:

Договор за доставка на материали от 28.09.2020 г. между „Г.Г.“ ЕООД и СД „М.-газ-Х. и Х.а“ за доставка на инсталация за медицински газове по задание „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“ към УМБАЛ А. на стойност 200 037.60 лв. с ДДС, както и фактура от 28.09.2020 г., издадена от СД „М.-газ-Х. и Х.а“ на „Г.Г.“ ЕООД с основание „20% аванс съгласно договор от 28.09.2020 г.“ на стойност 40545.36 лв. с ДДС; Договор за доставка на материали от 29.09.2020 г. между „Г.Г.“ ЕООД и „Ч.“ ЕООД за доставка на строителни материали, описани подробно в приложение № 1, по задание „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“ към УМБАЛ А. на стойност 922 781, 63 лв., както и фактура № 0000037493 от 30.09.2020 г., издадена от „Ч.“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД с основание „аванс по договор“ на стойност 60 000 лв. с ДДС; фактура № 0000037084 от 08.09.2020 г., издадена от „Ч.“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД с основание „авансово плащане“ на стойност 120 000 лв. с ДДС; фактура № 0000037445 от 28.09.2020 г., издадена от „Ч.“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД с основание „авансово плащане“ на стойност 100 000 лв. с ДДС; фактура № 0000037396 от 24.09.2020 г., издадена от „Ч.“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД с основание „авансово плащане“ на стойност 120 000 лв. с ДДС; Договор за доставка на материали от 29.09.2020 г. между „Г.Г.“ ЕООД и „Б.Е.•••“ ЕООД за доставка на строителни материали, описани подробно в приложение № 1, по задание „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“ към УМБАЛ А., на обща стойност 255 737, 80 лв. с ДДС, както и фактура № •••••••••• от 29.09.2020 г., издадена от „Б.Е.•••“ ООД на „Г.Г.“ ЕООД с основание „авансово плащане съгласно договор от 29.09.2020 г.“ на стойност 98 840, 24 лв. с ДДС; Договор за наем на недвижим имот от 01.12.2019 г. между „С.Р.“ ЕООД и „Г.Г.“ ЕООД за временно и възмездно ползване на складова база в с. Труд, както и фактура № 0000000636 от 05.06.2020 г., издадена от „С.Р.“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД, с основание „наем по договор от 01.12.2019 г. и анекс от 01.06.2020 г.“ на стойност 8 101, 44 лв. с ДДС; фактура № 0000000691 от 07.12.2020 г., издадена от „С.Р.“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД, с основание „наем по договор от 01.12.2019 г.“ на стойност 8 101, 44 лв. с ДДС; фактура № 0000000751 от 10.06.2021 г., издадена от „С.Р.“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД, с основание „наем по договор от 01.12.2019 г.“ на стойност 8 101, 44 лв. с ДДС; Договор за наем на недвижим имот от 01.12.2021 г. между „С.Р.“ ЕООД и „Г.Г.“ ЕООД за временно и възмездно ползване на складова база в с. Труд; както и фактура № 0000000815 от 10.12.2021 г., издадена от „С.Р.“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД, с основание „наем по договор от 01.12.21 г.“ на стойност 8 101, 44 лв. с ДДС; Фактура № 0000000051 от 08.12.2020 г., издадена от „П. 2“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД, с основание „1. Извършена услуга с багер комбиниран. 2. Транспорт и доставка на инертни материали“ на стойност 1374, 72 лв. с ДДС; Фактура № 0000000055 от 05.01.2021 г., издадена от „П. 2“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД, с основание „Транспорт и доставка на инертни материали“ на стойност 1058, 40 лв. с ДДС; Фактура № 0000000033 от 15.09.2020 г., издадена от „П. 2“ ЕООД на „Г.Г.“ ЕООД, с основание „1. Извършена услуга с багер комбиниран. 2. Извършена услуга с Мерцедес СА87-30ТС. 3. Извършена услуга с МАН СВ73-48АТ“ на стойност 11 664, 00 лв. с ДДС;

Представено и е Банково извлечение от разплащателната сметка на „Г.Г.“ ЕООД за периода 01.09.2020 г. – 31.10.2020 г. (л. 101 и 102 от делото), от които е видно, че „Г.Г.“ ЕООД: е получило плащането на авансовата сума от ищеца в размер на 596.620.94 лв. е заплатило 120 000, 00 лв. на „Ч.“ ЕООД по фактура № 0000037084 от 08.09.2020 г.; е заплатило 25 056, 00 лв. на „П. 2“ ЕООД по фактура 29/31.08.20 г. и фактура 33/15.09.20; е заплатило 120 000, 00 лв. на „Ч.“ ЕООД по фактура № 0000037396 от 24.09.2020 г.; е заплатило 100 000, 00 лв. на „Ч.“ ЕООД по фактура № 0000037445; е заплатило 40 545, 36 лв. на СД „М.-газ-Х. и Х.а“ по фактура № 0000003696 от 29.09.2020 г.; е заплатило 98 840, 24 лв. на „Б.Е.•••“ ЕООД по фактура № •••••••••• от 29.09.2020 г. е заплатило 60 000, 00 лв. на „Ч.“ ЕООД по фактура № 0000037493 от 30.09.2020 г.;

Приложена и подробна документация (л. 146 – 237 от делото), представена от „Г.Г.“ ЕООД при участието в обществената поръчка, въз основа на която е сключен процесния договор, което обстоятелство не е спорно между страните.

С ДИМ ищецът е представил ценово предложение от „Г.Г.“ ЕООД за изпълнение на СМР по процесния договор в общ размер на 2 983 104.73 лв., с подробно описание в 7 приложения – 1. Част Архитектура (обща стойност 1 179 339.00 лв.); 2. Част Конструктивна (обща стойност 104 193.25 лв.); 3. Част ВиК (обща стойност 136 309, 52 лв.); 4. Част Електро (обща стойност 231 958, 45 лв.); 5. Част ОВК (обща стойност 484 433, 00 лв.); 6. Част Медицински газове (обща стойност 283 752, 00 лв.); 7. Част Слаботокови инсталации (обща стойност 65 935, 39 лв.).

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Б. И. Т., която е изслушана в о.с.з. от 29.11.2022 година.

Съдът кредитира заключението като компетентно и обективно изготвено.

В отговор на първия поставен въпрос дали са налични описаните в договорите материали в складовете на СД „М.-газ-Х. и Х.а“, „Ч.“ ЕООД, „Б.Е.•••“ ЕООД и „С.Р.“ ЕООД вещото лице е отговорило, че описаните материали са установени след оглед като видове в складове, както следва:

Склад на фирма „Ч.“ ЕООД в гр. Хасково, бул. Освобождение №232 Склад на фирма „Б.Е.•••“ ЕООД в с. Труд, ул. ••••, Склад на „Г.Г.“ ЕООД в с. Труд, ул. Димчо Дебелянов във връзка с Договор за наем с фирма „С.Р.“ ЕООД. Склад и производствена база на фирма СД „М.-газ-Х. и Х.а“ в село Герман, ул. •••• Помещение в УМБАЛ „А.“ ЕАД с оставени част от строителни материали.

Вещото лице е представило и приложение №1 към СТЕ, в което подробно са посочени всички видове материали в кой склад се намират и от каква марка. Вещото лице също така е уточнило, че тъй като в практиката не се съхраняват количества материали за такъв дълъг период от време и в такъв обем, при огледите на отделните складове и бази се установили количества материали с по-голям обем и такива с по-малък обем от описаните в договора. Според вещото лице точното количество материали може да се уточни само при доставка на място на обекта в УМБАЛ „А.“ при влагането им в изпълнението на видовете СМР, съгласно сключения договор между страните по делото.

Вещото лице Т. е посочило, че всички описани материали в сключените договори с доставчиците СД „М.-газ-Х. и Х.а“, „Ч.“ ЕООД, „Б.Е.•••“ ЕООД са изцяло необходими за изпълнението на договорените СМР, което се установява при съпоставка на количествената сметка за обекта и проектната документация с количествата, описани в отделните сключени договори с доставчици.

В СТЕ е посочено също, че е било необходимо разчистване и извозване на инертни материали за засипване във връзка с изпълнението на временната строителна площадка.

Вещото лице е посочило, че обичайната норма на печалба за периода 08.2020 г. до 08.2021 г. е между 10%-22% от стойността на проекта, като в най-честите случаи се залага норма на печалба 15%. Според изчисленията на вещото лице при обща договорена сума по сключения между страните договор в размер на 2 485 920, 61 лева и средна норма на печалба 15% и при заплащане на договорената цена, печалбата възлиза на 372 888, 00 лева.

В отговор на поставения в допълнителната искова молба въпрос дали могат материалите, описани в поставените от ответника задачи №1 и №2 към СТОЕ, да се вложат и ползват на друг обект или са материали със строго специфични характеристики за конкретния обект, което не позволява използването им другаде, вещото лице е посочило следното:

Материалите, описани в сключените договори между „Г.Г.“ ЕООД от една страна и „Ч.“ ЕООД и „Б.Е.•••“ ЕООД от друга, са общи строителни материали и могат да се вложат и ползват за друг обект. Вещото лице е разяснило, че при сключените договори с доставчиците и авансови плащания са договорени конкретни цени на материалите, които към момента са значително по-високи и не е икономически изгодно да се вложат в друг обект от гледна точка на УМБАЛ „А.“ ЕАД. Материалите, описани в сключения договор между „Г.Г.“ ЕООД и СД „М.-газ-Х. и Х.а“, са строго специфични и се изработват по задание за конкретните нужди на болничното заведение, поради което са строго специфични и не могат да се вложат в друг обект.

Служебно е допусната и допълнителна СТЕ, с която вещото лице да даде оценка на стойността на описаните материали, строително-монтажни дейности, в предмет на договор в два варианта - с и без предвидения в договора процент печалба. В заключението си по допълнителната СТЕ вещото лице е посочило, че стойността на описаните материали и строително- монтажни дейности са както следва:

Материали от доставчик СД „М.-газ-Х. и Х.а“ са на стойност 166 698, 00 лева без ДДС и без печалба. С начислена печалба от 10% стойността е 183 367, 80 лева без ДДС. Материали от доставчик „Ч.“ ЕООД са на стойност 922 781, 33 лева без ДДС и без печалба. С начислена печалба от 10% стойността е 1 015 059, 46 лева без ДДС. Материали от доставчик „Б.Е.•••“ ЕООД са на стойност 213 114, 83 лева без ДДС и без печалба. С начислена печалба от 10% стойността е 234 426, 31 лева без ДДС. Стойността на изпълнените СМР на строителната площадка е 33 759, 84 лева без ДДС и без печалба. С начислена печалба от 10% стойността е 37 135, 82 лева без ДДС.

В допълнителното заключение са посочени количества и видове СМР, свързани с осъществените дейности по изграждане на строителна площадка, и данни за сключени наеми на ограда и строителни фургони – Таблица 1. общо цена № Вид СМР мярка Количество лева лева 1 Подравняване и почистване на терен за обособяване на строителна площадка с комбиниран багер кв.м. 990, 00 4, 20 4 158, 00 2 Трошен камък за строителна площадка 82, 4 куб.м. тон 123, 60 14, 40 1 779, 84 3 Доставка и полагане на трошенокаменна настилка, включително подравняване с комбиниран багер. кв.м. 990, 00 10, 40 10 296, 00 4 Доставка и моинтаж на строителна ограда 180/255м м 180, 00 7, 20 1 296, 00 5 Наем на строителна ограда за периода от октомври 2020г. до октомври 2021г. месец 13, 00 470, 00 6 110, 00 6 Доставка и позициониране на строителен фургон в обекта бр. 2, 00 380, 00 760, 00 7 Наем на строителен фургон за периода от октомври 2020г. до октомври 2021г. 12лв/ден/ месец 26, 00 360, 00 9 360, 00 Обща сума 33 759, 84 Печалба 10% 3 375, 98 Обща сума без ДДС 37 135, 82 ДДС 20% 7 427, 16 Обща сума с ДДС и Печалба 41 187, 00 При разпита в о.с.з. на 14.03.2023 г. вещото лице уточнява, че материалите, които са описани в двете заключения, са точно по количествената сметка по договора от 21.08.2020 година.

Също така вещото лице Т. допълва, че посочените СМР в позициите № 1, 2 и 3 в таблица № 1 са установени на база огледа на място, който е извършил при първоначалното заключение, а останалите СМР в позиции № 4, 5, 6 и 7 (част от допълнителното заключение) са установени само по твърденията на ответната страна и по доказателствата в делото, вкл. свидетелските показания, че е имало поставени фургони, ограда, а когато вещото лице е ходило на оглед вече е нямало такива. В обобщение вещото лице посочва, че действително е установил първите три позиции от таблицата, защото и те са към момента там, а за останалите остойностява това, което е по твърденията и съгласно проектната документация.

По делото е разпитан свидетелят М.Т.Б. – изпълнителен директор на трудов договор в „Г.Г.“ ЕООД, който посочва, че „Г.Г.“ ЕООД е специализирана в участие в обществени поръчки и на свободен принцип е участвало в обществената поръчка, обявена от УМБАЛ А., въз основа на която е подписан договор за СМР между страните. Посочва, че „Г.Г.“ ЕООД не е имало възможност да започне изпълнението на договора, тъй като не е било предоставено възлагателно писмо от възложителя. Свидетелят Б. твърди, че лично е провеждал срещи с всеки един от изпълнителните директори на УМБАЛ А. с оглед да бъдат предоставени строителни книжа и възлагателно писмо, но тогавашният изпълнителен директор на УМБАЛ А. г- н А. му е обяснил, че все още няма избран надзор по тази поръчка, който е част от строителния процес. Посочва се също, че лично е помолил да се образува строителна площадка на място, закарали са два фургона и инструменти, като по инициатива на УМБАЛ А. на ответника били дадени две стаи в сградата на болницата и така са започнали подготовка със строителна дейност. Според показанията на свидетеля след смяната в ръководството на УМБАЛ А. е проведена среща и с новия изпълнителен директор г-н Б., който е казал, че ще задвижи процеса, но за него е било по- важно в момента в болницата да няма строително-монтажни работи. Свидетелят Б. твърди също, че целият аванс е бил целево изразходен за закупуване на материали от контрагенти, с които работили от години. Посочва също, че поставянето на фургони и инструменти е било извършено в самото начало след сключването на договора, и може би месец, два след сключването на договора всичко за започване на работа е било подготвено.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже:

1) сключването по договор по ЗОП с ответника; 2) превеждане на част от сумата като аванс; 3) отказ от договора преди започване на изпълнението на същия; 4) твърдените важни/основателни причини за отказ от договора.

Ищецът основава исковата си претенция на сключен между страните договор за СМР, с твърдения, че същият е прекратен от възложителя на основание чл. 87, т. 6 поради важни причини.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се потвърждава, че страните са сключили договор за извършване на СМР от 21.08.2020 г. вследствие на провеждане на обществена поръчка по ЗОП от „УМБАЛ А.“ ЕАД, по която „Г.Г.“ ЕООД е класирано на първа позиция.

Както е посочено и в решение № 279 от 12.02.2019 г. по т. д. № 2905/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, договорът за строителство, като вид договор за изработка (чл. 258-чл. 269 от ЗЗД), притежава основните правни белези на последния, но и допълнителни особености, налагащи и специфично проявление на задълженията на възложителя и изпълнителя - строител. Макар в действащото ни право да липсва легална дефиниция на договора за изпълнение на строеж, той е изрично регламентиран в чл. 157, ал. 1 ЗУТ и чл. 163, ал. 1 ЗУТ, а правната теория и съдебна практика го определят като възмезден, неформален, каузален, консенсуален, с продължително изпълнение, двустранен.

Втората предпоставка - превеждането на част от сумата като аванс също се установява от представените по делото доказателства – фактура № 0000000113 от 01.09.2020 г., издадена от Г.Г. ЕООД на стойност 596 620, 94 лв. с основание „20% авансово плащане по договор за „СМР по сградния фонд на УМБАЛ А. ЕАД по обособена позиция № 3 – СМР в сграда „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“ с получател УМБАЛ А., както и платежно нареждане от 03.09.2020 г. от УМБАЛ А. към Г.Г. ЕООД за същата сума.

Основният спорен въпрос по делото е дали договорът между страните е прекратен на посоченото от ищеца основание.

Ищецът се позовава на предвидената в чл. 87, т.6 от договора възможност за възложителя да „прекрати договора“. Тази хипотеза съответства на предвидената в чл. 268 от ЗЗД възможност за възложителя да се откаже от договора за изработка, макар и изпълнението му да е започнало, ако има основателни причини. Нито в договора между страните, нито в чл. 268 от ЗЗД е дадена дефиниция нито за „важни причини“, нито за понятието „основателни причини“. Съдът намира, че се касае за понятия със сходно съдържание, доколкото са свързани с предвидена възможност за възложителя едностранно да прекрати правната връзка по причини, които са свързани с договора, макар и да не произтичат от договора, които обаче или правят за него невъзможно, вкл. и икономически неизгодно да продължи да е обвързан от правната връзка.

Както е посочено в решение № 157 от 04.06.2013 г. по гр. д. № 1013/2012 г. на ВКС, IV ГО разпоредбата на чл. 268 ЗЗД предвижда специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда специфичните му последици. Поръчващият /възложителят/ има право да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение, но за да произведе присъщото му правно действие, е необходимо отказът от двустранния договор да бъде заявено изрично и ясно, изразено по категоричен начин и да бъде доведено до знанието на изпълнителя. Като материалноправна предпоставка за отказ от сделката основателните причини по смисъла на чл. 268 ЗЗД са обстоятелства извън правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират възложителя да преустанови договорната връзка, каквото в случая се явява прекратяване договора за учредяване право на строеж поради погасяването му по давност, установено с влязло в сила решение.

Като примери за основателни причини в практиката са изведени развалянето или прекратяването на предварителните договори за прехвърляне право на собственост и учредяване право на строеж върху имоти, в които ще бъдат извършвани договорените СМР, сключени между трети неучастващи в процеса лица като прехвърлители и ответника като приобретател (решение № 84 от 19.07.2011 г. по търг. д. № 494/2010 г. на ВКС, I I ТО), прекратяване договора за учредяване право на строеж поради погасяването му по давност, установено с влязло в сила решение (решение № 157 от 04.06.2013 г. по гр. д. № 1013/2012 г. на ВКС, IV ГО).

Съдът намира, че с оглед спецификата на сключения по реда на ЗОП договор за изработка от 21.08.2020 г. (договор за СМР), при който финансирането изцяло е свързано с разходване на средства, относно което се прилага специалният режим на ЗОП, доколкото се касае възложител – лечебно заведение - търговско дружество по чл. 36 - 37 от Закона за лечебните заведения, собственост на държавата (100 %), отпадането изцяло на възможността за финансиране (което се установява с оглед изтичането на срока на договора РД -12-313/19.12.019 г. между ищеца и МЗ за отпускане на финансови средства) следва да се разглежда като основателна причина по смисъла на чл.268 от ЗЗД, съответно важна причина по смисъла на чл. 87, т.6 от договора между страните. Макар и да е основателен довода на ответника, че липсата на парични средства не освобождава длъжника от задължението му - чл. 81, ал.2 от ЗЗД, това е от значение при вече възникнало основание за заплащане на изпълнена работа, докато при процесната хипотеза за надлежно упражняване на правото за отказ от договор за изработка, от значение е дали е налице поведение на възложителя, което сочи на намерение за прекратяване на правната връзка поради липса на финансиране, т.е целта е освобождаване от отговорност спрямо възникването на бъдещи основания за плащане.

Това право на възложителя по договора за изработка не може да бъде отречено при нереализиране на очакванията за възможност за финансиране, или настъпване на други причини, водещи до осуетяване на възможността за финансиране. Това право следва да се признае особено при хипотезата на разходване на обществени средства, свързани с допълнителни процедури, които при определени хипотези не водят до желания резултат възложителят да разполага с необходимите финансови средства. Следва да се отбележи, че интересите на изпълнителя са охранени както от предвиденото в разпоредбата на чл. 268 от ЗЗД in fine, така и от разпоредбата на чл. 88 от договора между страните.

Ирелевантен е доводът на ответника, че не е знаел за начина по-който се осъществява финансирането по договора, доколкото неговото знание не е условие за възложителя да упражни предвидени в закона и договора възможности.

Доводите на ответника за причините, довели до липса на финансиране, които според него са изцяло у ищеца, биха били от значение при иск за вреди от неизпълнение на договорно задължение, ако такъв бе предявен.

Съдът намира, че за възникване правото на възложителя да се откаже от договора на основание чл. 87, т.6 от ЗЗД в случая е ирелевантно дали е започнало изпълнението на същия.

В допълнение, доколкото договорът от 21.08.2020 г. е сключен след проведена процедура по обществена поръчка, към него са приложими правилата на чл. 116 и чл. 118 ЗОП. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗОП възложителят има право едностранно да прекрати договора, сключен по реда на ЗОП в предвидените в договора случаи, като в този случая има предвидена такава възможност – цитираната чл. 87, т.6 от договора.

Поради това и Съдът намира, че така както в договора между страните е предвидено, така и съобразно чл. 268 от ЗЗД, за възложителя е възникнала възможност да се откаже от договора от 21.08.2020 г. с оглед отпадане на възможността да се получи финансиране.

Установява се, че ищецът е уведомил изрично ответника за решението си да се откаже от договора на основание чл. 87, т.6 преди предявяване на иска - писмо от 26.10.2021 година. Няма данни за получаване, но с оглед отговора от ответника от 29.10.2021 година, следва да се приеме, че на 29.10.2021 година договорът между страните е прекратен.

Поради това е отпаднало основанието за ответника да задължи получения аванс.

С оглед становището на Съда за основателност на иска, следва да бъде разгледано евентуалното възражение за прихващане на ответника Ответникът прави възражение за прихващане с насрещното си вземане за разходите, направени в изпълнение на договора. Това е възнаграждението и обезщетението по смисъла на чл. 268 ЗЗД in fine - изпълнителят има право на направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.

В конкретния случай страните по договора от 21.08.2020 г. в чл. 88 от същия, са предвидили границите на отговорността на възложителя при отказ на възложителя по важни причини - възнаграждение за извършените доставки до прекратяването и доказаните надлежно извършени СМР, доколкото тези доставки и построени части вече са намерили приложение за обекта.

Съдът намира, че доколкото разпоредбата на чл. 268 от ЗЗД за границите на отговорността на възложителя е диспозитивна, страните с разпоредбата на чл. 88 от договора са дерогирали същата и са очертали кръга на отговорността на възложителя при отказ от договора по важни причини.

За преценка основателността на претенцията на ответника, по делото се установява, че не е издавано възлагателно писмо от възложителя по чл. 43 от ЗЗД. Това не сочи на извод, че не е започнало изпълнението на договора, тъй като същият е в сила от дата на сключването си, а се установява и изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на авансовата вноска. Не се установява обаче да е започнал да тече срокът за изпълнение на задължението на изпълнителя по договора за изработка.

Не се установява и да е спазено изискването на чл. 35 от договора – да е съставен акт за откриване на строителна площадка по Наредба 3/2003.

Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г., съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи, каквито са актовете обр. № 10 и обр. № 11 имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. От своя страна, нормата на чл. 4, ал. 4 указва, че актовете и протоколите се подписват от съставителите и присъствалите лица съгласно приложенията от тази наредба, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни. По своя характер, цитираната наредба указва реда за съставяне на тези актове, като предвижда проверки, огледи, измервания на място и др., указва компетентността при решаване на спорове във връзка със съставените актовете, както и отговорността при неизпълнение на задълженията по тази наредба.

Съгласно чл. 7, ал.3, б „а“ от Наредба 3/2003 г. протокол за откриване на строителна площадка (приложения № 2) се съставя при влязло в сила разрешение за строеж (заверено от органа, който го е издал) от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител - за строежите от пета категория, в присъствието на възложителя, на строителя и на служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Описано е, че след съставяне на този раздел строителната площадка може да се разчиства за започване на строежа.

В конкретния случай, без да е съставен протокол за откриване на строителна площадка, ответникът претендира разноски, свързани с разчистването на площадката, слагане на ограда, доставка на инертни материали на място, разполагане на фургони.

Твърди се и, че са закупени строителни материали, и е възложено изработване на други материали, необходими за изпълнение на договора.

С оглед изричната разпоредба на чл. 88 от договора, Съдът намира, че по делото, с оглед събраните по делото писмени доказателства, и приетото основно и допълнително заключение на СТЕ, че не се доказа, че ответникът е вложил така закупените от него материали, съответно не е изпълнил предвидени СМР (съответно по договорите с Ч. ЕООД и Б.Е.••• ЕООД и СД М.-Газ Х. и Х.а). Чл. 88 от договора предвижда, че при прекратяване на договора възнаграждението е само за вложените в обекта материали и изпълнени СМР, а не за закупените, т.е подготвени такива.

Установява се наличие на закупени строителни материали, които обаче, видно от заключението на вещото лице Т., са строителни материали, които евентуално се намират на склад, без да може да се определи точното количество, т.е дали това, което се твърди, че е закупено, наистина се намира изцяло на място в склада, а от друга страна, се касае за материали, които могат да се ползват за различни строителни обекти (материалите по договорите с Ч. ЕООД и Б.Е.••• ЕООД).

Относно всички материали не се установява да е спазено и изискването на чл. 33 от договора и чл. 27 от договора – да са представени мостри на възложителя, и да е поискано и получено предварително писмено съгласие за използване от възложителя.

Поради това и закупуването на всички или значителни количества строителни материали предварително, преди да е сложено началото на същинския строителен процес (няма възлагателно писмо, не е открита строителна площадка), без одобрението и съгласуване с възложителя, не може да обоснове отговорност за възложителя да заплати стойността на тези материали. Не може да се приеме, че се касае точно за материали, свързани с обезпечаване подготовката за изпълнение на конкретния договор, доколкото в договора изрично е предвидено, че материалите следва да са одобрени от възложителя, а за специализираните материали (по договора със СД М.-Газ Х. и Х.а), свързани с изграждане на специални легла и допълнително оборудване, с оглед спецификата на обекта, би следвало да са представени мостри. Данни за предприети подобни действия от изпълнителя няма. Т.е не е налице приемане на тези работи по смисъла на договора и чл. 266 от ЗЗД.

Не се установява и преди изпратеното писмо за прекратяване на договора от страна на възложителя от 29.10.2021 г. изпълнителят да е уведомявал възложителя за готовността да започне изпълнение на договора, вкл., че е закупил всички необходими материали, че е възложил изработването на специализирани легла и оборудване на болничните стаи, съгласно спецификите на договора.

Следователно, претенцията за заплащане на стойността на тези материали, които не се установява да са вложени в обекта, при спазване на изискванията на договора (доставки, които да са вложени по смисъла на чл. 88 от договора), а за дейностите по изготвяне на специализирано оборудване, за които няма данни да са приети от възложителя (изпълнени дейности по смисъла на чл. 88 от договора), е неоснователна.

Поради това е неоснователна и претенцията за заплащане на разходите за наем, доколкото не се установява да са разходи, които попадат в полето на чл. 88 от договора и подлежащи на възстановяване на изпълнителя.

Неоснователна е и частично претенцията за разходите за разчистване на строителната площадка. Относно претенцията по т.4, 5, 6 и 7 от таблица 1 към заключението на вещото лице Т., не се установи при условията на пълно, главно доказване от ответника, че е направил посочените разходи, доколкото вещото лице е работило по данните от договора, а ответникът не ангажира доказателства за тези разходи.

В тази връзка, Съдът цени показанията на свидетеля Б. при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото същият е служител на ответното дружество, и евентуално заинтересован от изхода на делото. Неговите показания за срещи с ръководството на болницата преди 10.2021 г., както и осъществени дейности по разполагане на фургони, ограда, не са подкрепени от останалия събран доказателствен материал.

Съдът намира за основателна претенцията за сумата по т. 1, 2 и т. 3 от таблица 1 към допълнителното заключение, доколкото се установява от заключението на вещото лице, че на място се намира площадката във вида, описан от ответника – заравнена, с положен трошен камък, като обема на изпълнената работа съответства на предвиденото в договора.

Не се твърди от възложителя, че друго лице е оформило временната строителна площадка, съответно, че същият е възразил на дейностите, изпълнени от ответника по изграждането на временната строителна площадка. Следователно, касае се за СМР, във връзка с проекта, приети от възложителя.

Неспазването на строителните изисквания (досежно работата по изграждане на площадка преди откриване на строителна линия), води до възможността за реализиране на административно-наказателна отговорност, но не е основание да се откаже изплащане на направените разходи, съответно стойността на изпълнените СМР, които са приети с конклудентни действия от възложителя.

По изложените съображения, с оглед частично уваженото възражение за прихващане със сумата от 16 233, 84 лева – вземане на ответника по чл. 266 от ЗЗД вр. чл. 88 от договора от 21.08.2020 г., искът е основателен за сумата от 580 387, 10 лева, като до пълния размер от 596 620, 94 лева следва да се отхвърли като погасен поради уважено възражение за прихващане със сумата от 16 233, 84 лева – вземане на ответника по чл. 266 от ЗЗД вр. чл. 88 от договора от 21.08.2020 г. – разходи за подготовка на строителна площадка.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете, а на ответника – съобразно отхвърлената част от исковете.

Ответникът претендира разноски и за адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени доказателства за същото.

Ищецът претендира разноски за производството по чл. 390 от ГПК и за исковото производство. Ответникът прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение.

Съгласно т. 5 от ТР 6/2013 г на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

В конкретния случай, се установява, че за обезпечителното производство ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 13 448 лева, а за исковото производство - 23 864, 84 лева.

С оглед направеното възражение, и като взе предвид предвидените в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на сключване на договорите за правна помощ - ДВ бр.68/2020 г.), Съдът намира, че следва да определи намали уговореното адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба 1 минимален размер, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото (няма спор относно фактите), и продължителността на производство – съдебното производство пред първата инстанция се е развило в две съдебни заседания. Поради това и адвокатското възнаграждение за исковото производство следва да се намали до 13 462, 40 лева, а за обезпечителното производство – 7 496, 20 лева.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски