Решение № 110 от 10.3.2022 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1171/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 143 и 144 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Постъпила е молба от адв. Н.Н, в качеството и на защитник на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Твърди се, че жалбоподателят е представляван от адвокат, че на последния е заплатено адвокатско възнаграждение, както и че своевременно е направено искане за осъждане на АНО да заплати сторените разноски, но в постановеното по делото решение съдът не се е произнесъл по искането и с оглед на постигнатия при обжалването резултат. Моли да се постанови съдебен акт като в полза на жалбоподателя се присъдят направените съдебни разноски в размер на 300 лв. Препис от молбата е изпратена на ответната страна с указания за право на отговор в едноседмичен срок. В предоставения от съда законоустановен срок, не е депозиран отговор. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК - За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съдът след като разгледа молбата счита, че същата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 248 от ГПК. Не е необходимо насрочването на делото в открито заседание. С депозираната жалба въззивничката е направила искане за присъждане на направените по делото разноски. С Решение № 50 от 31.01.2022г. по настоящото дело съдът е отменил Наказателно постановление № 21-1275-001317/16.07.2021г. на Началник сектор към ОД МВР В. Търново, с което на Д. АЛ. Д., с ЕГН 7409291473, ••• •••• ••• за извършени на 21.06.2021г., в гр. В. Търново, нарушения: на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДВП и е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50. 00 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. С решението съдът липсва осъждане на ОД на МВР – В. Търново, да заплати на жалбоподателката, сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат, съобразно чл. 66, ал. 3 от ЗАНН, и чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Предвид на изложеното съдебното решение следва да се допълни със сумата от 300 лв., която се явява основателния и доказан размер, на дължимите на въззивника разноски, съобразно уважената жалбена претенция. Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът: