Решение № 15021 от 19.8.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3919/2019 г.

1.По искова молба на Х. Л. В. ЕГН [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, от [населено място] срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ /ГДИН/ при Министерство на правосъдието /МП/ ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сумата от 700лв. неимуществетни вреди за периода от 13.08.2018г. до 21.11.2018г., следствие от лошите условия в Следствения арест КАТО за разликата до пълния предявен размер, а именно от 39300лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан за същия период, както и за периода от 20.03.2019г. до 08.04.2019г.. ОТХВЪРЛЯ като недоказана исковата претенция от 80 000лв. неимуществени вреди, претендирани от неоказана медицинска помощ от д-р Д., служител на болницата в СЦ, при завръщане от конвоиране по дело и претърпяно ПТП на 09.10.2018г.. 2. На основание чл.159 т.6 от АПК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими исковата претенция за неимуществени вреди от лошите условия за периода от 22.11.2018г. до 08.04.2024г., КАКТО и исковата претенция за 380 000лв. неимуществени вреди ПТП на 09.10.2018 г., поради влязло в сила решение №837 ог 10.02.2023г. по адм.дело №323/20г. на АССГ, 47ми състав и ПРЕКРАТЯВА В ТАЗИ ЧАСТ. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок с касационна жалба пред АССГ троен състав, от съобщаването му. Преписи на страните. Производството е по реда на чл.201 от АПК вр. с чл.1 от ЗОДОВ и чл.285, ал.1 от ЗИНЗС. Образувано е по искова молба с вх.№10770 от 08.04.2019г., конкретизирана със следващи молби от Х. Л. В. ЕГН [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, от [населено място] срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ /ГДИН/ при Министерство на правосъдието /МП/ за осъждането на последната да му заплати неимуществени вреди по три претенции, както следва: 1. 40 000 лв., представляващи неимуществени вреди за лошите условия в следствения арест за периода от настаняването му на 13.08.2018г. до подаване на исковата молба 08.04.2019г. – (л. 127 – 128 направено уточнение от ищеца в съдебно заседание на 03.12.2019г./. 2.80 000 лв., представляващи неимуществени вреди от неоказана медицинска помощ от д-р Д., служител на болницата в СЦ, при завръщане от конвоиране по дело и претърпяно ПТП на 09.10.2018г. – /докладвана с в с.з. от 03.12.2019г. заявена с първоначалната искова молба от 08.04.2019г., направено уточнение за обстоятелствата впоследствие в съдебно заседание/. Твърди се, че не му била оказана навреме медицинска помощ, тъй като не е прегледан от д-р Д. след претърпяно ПТП веднага, при конвоиране по дело на 09.10.2018г., както е отказано и освидетелстването му. 3.380 000лв. представляващи неимуществени вреди от въпросното конвоиране и осъщественото ПТП на 09.10.2018г. – докладвана в с.з. от 03.12.2019г. (л.127-128 и направено уточнение от ищеца в съдебно заседание). В обстоятелствената част на исковата молба и със заявление от 03.05.2019г., ищецът сочи, че вредите, касаещи периодите са неимуществени, с трайни негативни последици и увреждане на здравето му, изразяващи се в продължителна болка и страдание, тъй като е бил държан в нечовешки условия след констатирани причинени травми. Сочи още, че на 09.10.2018г. при конвоиране е настъпило ПТП, а в последствие му е отказан преглед на скенер от д-р Д. и е държан при минусови температури в ареста с бъбречна криза, в следствие на което е получил възпаление на ляв бъбрек, задух, сърдечно съдови проблеми, отключил е и алергичен конюктивит. С оглед изложеното се моли да се уважи исковата претенция в цялост. По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника (л. 13 от делото), в който излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Посочва, че не е изпълнен фактическия състав по чл. 284, ал. 1 от ЗИНС, с което да се ангажира отговорността на ответника. Липсват доказателства, удостоверяващи нарушеното здраве на ищеца, както и такива, от които да се удостоверят незаконосъобразните действия, бездействия на длъжностни лица към ареста на бул. „ д-р Г.М Д.“ 42 към сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – С..Пояснено е, че е изискана справка, както и налична медицинска документация от медицински център към сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – С., касаеща здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в ареста за времето от 14.06.2018 г. до 22.11.2018г. Било установено, че своевременно и при необходимост е било осъществявано медицинско обслужване от служителите в медицинския център към ареста и от външни специалисти.Оспорва твърдението на ищеца В., че след претърпяно ПТП с конвоен автомобил на ГД „Охрана“, не му е бил осигурен преглед.От становище на д-р Д.-лекар към медицински център на ареста, било установено, че многократно е изготвяла справки до различни институции във връзка с подадени от ищеца жалби и сигнали, касаещи случая.Позовал се е на Епикриза, изготвена от специалисти на МИ –МВР, клиника по урология, за проведено лечение за времето от 25.09.2019г. до 28.02.2019г., от която било установено, че е налице киста на левия бъбрек. Посочените препоръки са за наблюдение и евентуално при необходимост-за планово оперативно лечение. По отношение на заявената от ищеца претенция за наличие на вредители в спалните помещения на ареста, ответникът е посочил, че са неоснователни, тъй като на задържаните лица се е предоставяла възможност по свое желание и със собствени средства да закупят допълнително санитарно-хигиенни препарати.Всяко помещение разполага със собствен санитарен възел с непрекъснат достъп до течаща вода, с чешма, мивка и тоалетен блок, а подът е изграден с трайно подово покритие, което давало възможност да се употребяват дезифектанти и хигиенни препарати с по – агресивно действие и по –висока ефикасност. В арестите при О.-С., съгласно сключен с ГДИН договор, външна фирма извършвала дезинфекция, дезинсекция дератизация регулярно. С писменият отговор са представени следните доказателства; 1.Становище от медицински център към сектор „Арести“ към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ С. – л. 20 от делото. 2.Първоначални медицински преглед при настаняване в ареста- л. 22 3.Б. за раздадени медикаменти- л.23 и сл. 4.Извадка от амбулаторен журнал за проведени прегледи в ареста-л.25 и сл. 5.Епикризи от проведени лечения в СБАЛЛС към затвора-гр. С.-л.51 и л.52 6.Медицинска експертиза от МИ на МВР-л.53 7.Изготвяни медицински справки от МЦ-л.59 и сл. 8.Разпореждания за извеждане до външни болнични заведения-л.67 и сл. 9.Резултати от медицински изследвания-от л. 73 до л. 84 10.Експертно изследване на ТЕЛК-л.85 11.Заявление за отказ от преместване в килия за непушачи-л.87 12.Протоколи от извършвани процедури по дезинфекция, дезинсекция и дератизация-от л.88 до л.96. В съдебно заседание ищецът (подсигурен) се представлява от адвокат З. и от адв.Х., който изразява становището, че са налице достатъчно доказателства, от които да се установи наличие на причинно –следствена връзка между оплакванията на ищеца и претърпяното ПТП. Представя писмена защита и претендира възнаграждение. Ищецът лично счита, че претенциите трябва да бъдат уважени в цялост, тъй като представляват обезщетение за претърпените от него болки и страдания. Ответникът е депозирал молба на л.818, в която твърди, че претенцията не е доказана. Визира се, че не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на ГДИН С оглед изложеното се моли да се отхвърли претенцията. Претендира юрк.възнаграждение. Представителят на СГП изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Административен съд София-град като се запозна с доказателства по делото и с оглед правомощията си чл.168 вр. чл.146 от АПК, прие за установено следното: От фактическа страна: Ищецът Х. В., е бил задържано в ареста на бул. „д-р Г.М. Д.“, сектор „Арести“-С. при О. С. на 14.06.2018г., съгласно постановление за „Задържане под стража за срок до 72 часа“ от 14.06.2018г., на прокурор Н. по пр. пр. № 18289/2018г., по описа на СРС по д.п. № 1070/2018г., по определение на СРС от 16.06.2018г., с което на лицето е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която да се изпълнява в ареста на бул. „д-р Г.М. Д.: № 42. Постъпил е в Затвора [населено място] на 22.11.2018г., като е бил настанен в арестантско помещение №7 на етаж 4, за периода от 19.08.2018г. до 30.10.2018г., когато е бил преместен в арестантско помещение №9 на етаж 4. От справка с рег. №7594 от дата 05.05.2023г., за началника на О. –С. се установява, че за този период през това помещение са преминали следните лица; М. Д. В. (от 17.09.2018г. до 30.10.2018г. преместен в килия № 9, ет.4), Ф. В. Б. (за периода от 20.09.2018г. до 30.10.2018г., преместен в килия № 9, ет.4), Г. Д. Л.(за периода от 21.09.2018г. до 30.10.2018г., преместен в килия №9, ет.4).Установява се още, че ищецът е бил настанен в Арестантско помещение №9 на ет.4, за периода от 30.10.2018г. до 22.11.2018г., когато е бил преместен в Затвора –С., в който период са преминали лицата М. Д. В. (за периода от 30.10.2018г., преместен от килия №7, ет.4 до 08.11.2018г., Ф. В. Б. за периода от 30.10.2018г. (преместен от килия №7, ет.4) до 22.11.2018г. (преместен в килия №12, ет.4), Г. Д. Л. за периода от 30.10.2018г. (преместен от килия №7, ет.4) до 22.11.2018г. На л. от 88 до л.96 са приложени Протоколи за извършени услуги от фирма „Килъри“ от 18.06.2018г., 11.07.2018г., 03.08.2018г., 08.08.2018г., 23.08.2018г., 05.09.2018г., 14.09.2018г., 16.10.2018г., 06.11.2018г. В справка с № 16496 от 13.10.2020г. /л.272 и сл./, изготвена от д-р Д. – лекар- ординатор в МЦ към сектор „Арести“, във връзка с подадени заявки от Х.В. за провеждане на преглед в медицински център към сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“- С. след инцидент по време на конвоиране с автомобил на Главна дирекция „Охрана“ -се сочи, че са предприемани своевременни действия по конвоиране на лицето в медицинския център на посочени съответни дати: 1. на дата 16.10.2018г. при оплакване за болки в главата и бъбреците, болки в кръста в дясно и врата, като на ищеца е назначен Пироксикан капсули, Витамин Ц, Но-шпа и Аспирин. 2.на дата 17.10.2018г. е свален /без оплакания/ в медицинския център за уточняване на явяването му пред ТЕЛК. 3.на дата 23.10.2018г. е прегледан, измерено кръвно налягане 150/95, терапията за кръвното налягане е продължена, като е назначен Софамед за продължаване на лечението за диабет. 4.на 30.10.2018г. Х.В. е прегледан- АХ 170/100, назначен Антистенокардин, Престариум, Хлофазолин, Амлодипин, Софамед, Карзил, Невробекс и Тобрекс. 5.на 31.10.2018г. е изготвено уведомително писмо за явяването му пред ТЕЛК. 6.на 05.11.2018г. В. е прегледан – АХ150/100, терапията за кръвното налагане. Поради болки в бъбреците е изготвено уведомително писмо за настаняване в СБАЛЛС към Затвора С. за лечение и уточняване на терапията. 7. на 09.11.2018г. Х.В. е прегледан – 150/100, назначен е Софамед, Амлодипин, Витамин Ц, Невробекс и Лепонекс. 8.на 20.11.2018г. В. е прегледан, АХ140/92, назначена терапия- Витамин Ц, Сиофор, Невробекс, Хлофазолин, Аспирин и Вазопрен. 9.на 22.11.2018г. е издадена бележка за конвоиране до затвора в [населено място]. В справката се сочи, че не отговарят на истината твърденията на Х.В., че молбите му за преглед не били уважавани. От становище рег. № 368 от 03.06.2019г. (л.20), изготвено от д-р Д. се установява, че същото е във връзка с твърденията на ищеца, че е бил настанен в килия с други задържани лица въпреки, че е имал инфекциозно заболяване „сифилис“ и е застрашавал здравето им.Посочено е, че тъй като заболяването се предава единствено и само по полов път, то престоят на лица от същия пол не предполага разпространение на инфекцията, поради което не са били предприети действия за преместването му в самостоятелна килия.След установяване на това заболяване е назначена терапия, като лечението се е провеждало ежедневно, чрез поставяне на инжекция от медицинско лице в амбулаторията на медицинския център в ареста.По-нататък е посочено, че му е назначена терапия в продължение на вече съществуваща такава преди постъпване в ареста.Била му е предложена и хранителна диета, която той е отказал.По повод твърдението, че след претърпяно ПТП с конвоен автомобил му е бил отказан преглед е посочено, че не е вярно.Ищецът е бил доведен в медицинския център на ареста на 09.10.2018г., това обстоятелство е било отразено и в медицинския журнал за проведени прегледи на задържаните лица под стража.От получена в медицинския център на ареста документация от извършена абдоминална ехография на 06.11.2018г. с СБАЛЛС към затвора –С., вътрешно отделение както и от СМЕ, изготвена от експерти от МИ на МВР на 27.09.2018г., се установило, че в ляв бъбрек има киста, но нито един от експертите не е посочил, че става въпрос за спешно оперативно лечение, за което е следвало медицинския персонал на ареста да вземе отношение.Било посочено, че „може и няма противопоказания за пребиваването му в условията на следствения арест.Представена е документация, свързана със здравословното състояние на лицето по време на престоя в ареста от л. 22 до л.86. В хода на съдебното производство от страна на ищеца са представени и приети писмени доказателства, а именно: постановление от 28.04.2021г. на ВКП и становище от главен инспектор М. Д.. С молба от 10.07.2020г. ответникът е представил докладна записка с рег. № 9841/22.06.2020г. (л.204) по описа на Областна служба „Изпълнение на наказанията“-С., изготвена от младши експерт Р. А., в едно с приложените протоколи (л.207 и сл.) се установява, че за периода 2017г.-2018г. в арестите на О.-С. са зачислени от бюджета на Дирекцията спални комплекти за предоставяне на новозадържани лица. С молба от 30.07.2021г. /л.124 и сл./, ответникът по делото е представил: 1.заповед № 1294/08.10.2018г. (л.147), от която се установява осъществяване на конвой на 09.10.2018г. по утвърден маршрут за посещение на сгради на съдебна власт, медицински лечебни заведения и връщане обратно с автомобил с [рег.номер на МПС]. 2.протокол за ПТП № 1715287от 09.10.2018г., (л.153) съставен в 13: 35 часа, от който се установява, че автомобилът, с който е извършван конвой в изпълнение на заповед № 1294/08.10.2018г. е бил участник в ПТП на кръстовището на [улица]с [улица]на 09.10.2018г. 3.списък на конвоираните лица на основание заповед №1294/08.10.2018., от който се установява, че под номер 23 в списъка е включен ищеца Х. Л. В. за трансфер от Сл.арест на бул.Г.М.Д. до САС за дело № 3887/2018г. от 10: 00ч. 4.разписки за предадени и приети за конвоиране лица, изготвени при изпълнението на заповед № 1294/08.10.2018г., от които се установява, че лицето фигуриращо под № 23 в списъка за конвоиране /Х. В./ е прието в 08: 30 часа на 09.10.2018г. от служител на ОЗ „Охрана“ към ГД „Охрана“. В епикриза, изготвена от д-р. Г., Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – вътрешно отделение, относно Х. В., постъпил на 10.09.2018г., се сочи, че лицето постъпва за втори път със съдебно определение от 07.09.2018г. с цел извършване на съдебно медицинска експертиза. Д-р Г. вписва в експертизата, че Х. В. е болен с артериална хипертония /АХ/ II- III степен, захарен диабет II тип ДПНП, кониуктивитис алергика. С перорална терапия и диетичен режим. В епикризата е обсъдено, че се касае за болен с описаните диагнози, който останал хемодинамично компенсиран с параклиника в норма. В следствие на извършената СМЕ се констатира, че В. се дехоспитализира в добро общо състояние, с предписание да остане на поддържащото лечение, при ограничаване на рисковите фактори и диспансерно наблюдение от лекар по местопребиваване. В представената амбулаторна книга за регистриране на амбулаторните прегледи на задържаните лица на л.132 и сл. е вписано и се установява, че Х. В. е преглеждан на 08.11.2018г., 05.11.2018г., 31.10.2018г., 23.10.2018г., 17.10.2018г., 16.10.2018г., 09.10.2018г. с витални показатели кръвно налягане 130/85, и оплаквания за болки в бъбреците и други констатации, които не се разчитат, 04.09.2018г., 27.08.2018г., 20.08.2018г., 11.08.2018г., 18.07.2018г., 17.07.2018, 16.07.2018., 09.07.2018г., 07.07.2018г., 04.07.2018г., 30.06.2018 и 01.07.2018г., 29.06.2018г., 25.06.2018г., 22.06.2018г., 18.06.2018г., 15.06.2018г., 05.07.2018г. От експертно решение № 2628 от 167/06.11.2018 /л.283/ ТЕЛК се установява, че Х. В. е с 30% трайно намалена работоспособност, поради диагноза от Неинсулинозависим захарен диабет, общо заболяване Захарен диабет тип II. Диабетна полиневропатия. Представени са и други медицински документи като аблулаторни листове АЛ, становища и др., част от които предвид периода са неотносими. В отговор на писмо с рег. № 3207/27.03.2023г. постъпило в РД „Охрана –С.“ с вх. № 3371/29.03.2023г. е изпратено копие на Протокол № 15210001-06 от 04.06.2015г. за резултати от извършени проверки и/или изпитания за установяване на съответствието с техническите изисквания на ППС с изменение на конструкцията, както и копие на свидетелство за регистрация №[ЕИК] на специален автомобил И. с рег. [рег.номер на МПС] (от л. 769 до л. 773). В съдебно заседание от 10.11.2020г. са приети представените доказателства с писмо от процeсуалния представител на ответника от 16.10.2020г., в едно със справка във връзка с подадените заявки от лицето Х. Л. В. за извършване на прегледи в Медицински център към сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“- С. след инцидент по време на конвоиране. С писмо на 09.11.2020г. от СГС, с което ни уведомяват, че по делото по което е поискана справка не е обсъждано дали е имало ПТП или не, 2 бр. заявления – сигнали от ищеца до прокурор Б. Д.. СЪДЪТ в съдебно заседание от 10.11.2020г. е изискал от СГС, НО, 7 състав, НОХД №5329/2018г., в което е заключението на д-р Г., което обаче не може да се ползва като доказателство по делото, въпреки представеното от СГП копие на СМЕ по писмени данни във връзка с НОХД №5329/2018г. и допълнително СМЕ по същото дело, по описа на СГС, НО, 7 състав по отношение на Х. Л. В.. По делото в СЪДЕБНОТО производство са изслушани заключенията на СМЕ, изготвени във връзка с подадена молба от процесуалния защитник на ищеца от 25.02.2020г. и с поставена задача от АССГ, I отделение, 47 състав. От заключението на извършената по делото СМЕ от вещото лице д-р К. Н. Д., специалист по вътрешни болести, белодробни болести и фтизиатрия и професионални болести се установява, че ищецът има заболявания Диабет 2-ри тип, установен 2002 г., артериална хипертония 2017г.Към момента на задържането му на 13.06.2018г. е страдал от същите заболявания.Представената медицинска документация показва динамика системно и адекватно лечение на посочените заболявания.За Диабет тип 2 е провеждал лечение със Софамед, при спазване на диета, с добър гликемичен контрол.Показателят гликиран хемоглобин, който е изследван и е в референтни стойности, с индикатор за контрол над заболяването ДПНП е в лека степен и не налага лечение.Установеното заболяване Артериална хипертония е в референтни стойности при осигурено комбинирано лечение с два медикамента.Вещото лице е установило, че по повод на бъбречна криза са направени обстойни изследвания, хоспитализация и КТ на абдомен и малък таз нативен и с контраст.Установена е киста на левия бъбрек с размер 6, 6 см, която подлежи на системен ехографски контрол и планов порядък. Заболяването бронхиална астма, което е анамнестично описано, не е реализирано и няма документирани пристъпи. Предложен е отделяне без контакт с други лица, по данни от документацията е получен отказ.Представените бланки от амбулаторен журнал при медицинския център, отразяващи дата, име, диагноза, изписано лечение показват динамика провеждано лечение, вкл. хоспитализация в стационар, насочван към адекватно лечение и наблюдение.Вещото лице е посочило, че от приложените документи се установява реално достъпа на ищеца до прегледи, изследване и стационарно наблюдение и лечение. Посочено е, че при реализираното ПТП ищецът не е имал оплаквания, не са установени данни за ЧМТ, заболяванията Диабет тип2, артериална хипергликемия не са дали изява, различна от ежедневния ход, няма данни за обостряне и усложнения.Лечението на съществуващите хронични заболявания е продължило в обичайния ритъм на приемане. В съдебно заседание проведено на 29.09.2020г. вещото лице е отговорило на поставени въпроси на ищеца, като сочи, че от приложените документи е видно, че е създадена организация, ищецът е бил на лечение в различни клиники. Направени са му изследвания, изследване с ядрено-магнитен резонанс, с уточняване размера на кистата. От заключението на извършена СМЕ от вещото лице Р. Х. (л.296) се установява, че: На 09.10.2018г. за участие като страна по дело лицето Х. В. е конвоиран със специализиран автомобил, като последният е участвал в ПТП в 08: 55 часа, за което бил издаден протокол № 1715287, регистрационен №10086/09.10.2018г.Вещото лице е посочило, че при извършена СМЕ на 27.09.2018г./преди осъщественото ПТП на 09.10.2018г./ в МИ МВР е проведена ехография на пикочна система от нефролог и е установена парапелвикална киста в ляв бъбрек с размер 6, 6 см. в диаметър и съмнение за пространство заемащ процес на десен бъбрек /ПЗП/. Изискана е консултация с уролог.Проведена е нова ехография на пикочна система и е потвърдено киста с р/ри 6.6 см. в ляв бъбрек и е препоръчано скенер с контраст на корем и малък таз. От извършена на 06.11.2018г. ехография в СБАЛЛС е потвърдено наличие на бъбречна киста в левия бъбрек с размери 6.0/6.0 см., без нарушения в дренажа на урината.В експертизата вещото лице проследява хронологично заболяването, като е посочил че на 25.02.2019г. ищецът е хоспитализиран в Урологично отделение на МИ-МВР, където отново е проведена ехография и е установена киста на ляв бъбрек с р-ри 58/61 мм.Проведен е и скенер на корем и малък таз и е установена перипелвикална киста 65.9/66.3 мм на границата горна/средна трета на ляв бъбрек, като не са установени дренажни нарушения в бъбреците. Експертът обобщава, че от така проведените изследвания се потвърждава киста с почти еднакви размери и не нарастваща във времето след ПТП на 09.10.2018г..В СЕ е дадено обяснение за кистозните образувания, че се делят на две групи, размерите им варират от 1 до 10 см.Пунктирането на кистите се прави рядко, поради тенденция за рецидив в 80% след това.Обичайната практика изисква ехографски контрол на кистите на 6 или 12 месеца за преценка на динамиката в големината им.Посочва, че в конкретния случай, установената левостранна бъбречна киста не нараства във времето, позовавайки се на приложената по делото медицинска документация, а така установените разлики в размерите са допустими при провеждане на образните изследвания, поради което е счел, че реализираното ПТП на 09.10.2018г. няма отношение към големината на кистата в левия бъбрек. В проведеното съдебно заседание по делото на 10.11.2020г., вещото лице Р. Х., отговаря на въпроси на прокурора, като сочи, че бъбречната киста не може да доведе до необходимост от бъбречна трансплантация или до бъбречна недостатъчност. Пояснява, че към момента не прави усложнения, които да налагат някакво оперативно лечение. При определение положения когато тя нараства доста и компресира тъканите по съседство ищецът може да изпитва болка, но мнението му е, че положението на кистата и размера не могат да водят до болка. На въпроси на ищеца, вещото лице отговаря, че не е намерил размер от 5 сантиметра на кистата, посочен в ИМ. В документите от МВР болница е посочено 6, 6 сантиметра, но този размер е отразен при изработването на СМЕ преди травмата на 27.09.2018г.. Обяснява, че може да настъпи такъв тежък удар, който да води до разкъсване на кистата, но при него такова нещо не е наблюдавано. Кистата бавно нараства във времето. При удар може да се спука, но не и да нарасне. Липсват данни размерите, които са приложени в кориците на делото от проведените изследвания да са значително повишени. Вещото лице сочи, че при силно ПТП може да настъпи усложнение на кистата, но при ищеца не е налично такова нещо. В съдебно заседание проведено на 05.10.2021г. СЪДЪТ по молба от процесуалния представител на ищеца от 04.09.2021 г. допусна комплексна СМЕ от вещи лица специалисти съответно по вътрешни болести, онкология и хирургия, по определени задачи от адв. З.. Вещите лица са отговорили на поставените задачи, като са посочили заболяванията които е имал и има ищеца Х. Л. В. [ЕГН] са: Артериална хипертония /АХ/ 2-3 ст. От 2017г./без органни промени/, Захарен диабет неинсулинозависим. Установен 2002г.; ДПНП./Д.. П..патия/ лека степен и не изисква лечение от 2008г.; ХОББ /Х.. Обстр. Б.др. болест/ Бронхиална астма /само по анамнестични данни без да се документира/; Перипелвикална киста в ляв бъбрек; Паренхимна киста в десен бъбрек.21.3 мм/26.2.2018г./; Сифилис./По повод на положителна проба за Сифилис на 19.6.2018г. лекуван с Цефтриаксон от 2гр. Отчетена отр. Проба за Сифилис на 16.10.2018г. /. На въпрос дали са се обострили наличните заболявания след преживяното ПТП на 09.10.2018г., в заключението е посочено, че на 1б.10.2018г. се е оплакал от болки в главата, кръста в дясно и врата.Своевременно му е назначена терапия с Пироксикам кап., В.. С, Ношпа и Аспирин.На 17.10.2018г. е без оплаквания. Свален е в Мед. център с оглед явяването му на ТЕЛК.На 23.10.2018г е прегледан, АН /арт. налягане / 150/95. Продължава терапията за кръвното налягане. Изписан Софамед за диабета. На 30.10.2018г. АН170/100. Назначени: Антистенокардин, Пестариум, Хлофазолин, Амлодипин, Софамед, Карзил, Невробекс и Тобрекс.На 31.10.2018г е изготвено уведомително писмо за явяването му на ТЕЛК.На 5.11.2018г. е прегледан. АН 150/100. Терапията за АХ продължава.Поради болки в бъбреците е изготвено уведомително писмо за настаняване в СБАЛСС към затвора [населено място] за лечение и уточняване на терапията. На 9.11.2018г. е прегледан. АН 150/100. Назначени: Хлофазолин, Амлодипин, Софамед, В..С, Невробекс и Лепонекс.На 20.11.2018г. отново прегледан. АН 140/92. Назначени: В..С, Хлофазолин, Аспирин, Сиофор, Невробекс и Вазопрен.Не може да се приеме със сигурност, че повишените стойности на артериалното налягане се дължат на стреса от ПТП-то, тъй като те се появяват 2 седмици след процесното ПТП. Това е динамика на вансиралата артериална хипертония. Тя е 2-3 степен. Илюстрирасно е влиянието на стреса влияе на заболяванията. Посочено е, че Централната нервна система е в тясна зависимост и оказва пряко въздействие върху тонуса на вегетативната нервна система. Вегетативната нервна система е съвкупността от нервномускулни и невроваскуларни плексуси /нервни сплитове и възли / които инервират и са отговорни за тонуса на вътрешните органи, така че от състоянието на Ц. /главния мозък/ зависи състоянието и тонуса на вътрешните органи. Посочено е, че това е невровегетативна теория на руските учени Б. и Курцин още от началото на 20 век. Всеки стрес и много силни емоции в повечето случаи влияят отрицателно на възбудимостта на вегетативната нервна система /като освобождават катехоламини/ хормоните на стреса от надбъбреците / и може да възникнат: сърцебиене, излизане от правилен сърдечен ритъм; зачервяване на кожата или бледост /в зависимост кой от дяловете на вегетативната нервна система превалира: симпатикус или парасимпатикусов дял /; изпотяване; тремор; стомашно-чревни разстройства с коремни болки; остър спазъм на коронарните /съдовете изхранващи миокарда /сърдечния мускул/; изпускане по малка и голяма нужда; жлъчни кризи и пр.В най -леката степен това състояние се изразява във Невровегетативна дистония което състояние е функционално /т.е. обратимо/, но в случая при лицето е в зряла възраст. Може да се стигне дори до съдов инцидент било то в сърце, било то в мозък, било то в бял дроб. Последствията могат да бъдат много сериозни, в дългосрочен план прогресиращи и системни и които в крайна сметка могат да доведат до силно влошаване на състоянието. Това е нервно- вегетативната теория /на Б. и Курцин/. Обясняват го подробно, за да се види силното въздействие на стреса /силна възбуда на мозъчната кора/ върху инервацията, тонуса, състоянието и функцията на вътрешните органи и тяхното разбалансиране. На въпрос дали е имал усложнения по отношение на извършените по-късно прегледи? В експертизата е посочено, че не се установяват данни за обостряне и усложнения на наличните заболявания.Относно динамиката на кистите в бъбреците е прието, че на 27.9.2018г в МИ на МВР, чрез ехография на отделителна система, са отразени перипелвикална киста на ляв бъбрек с размери 6.6см в диаметър. Проведена е втора ехография в С./1С на 6.11.2018г /след процесното ПТП на 09.10.18г /, която потвърждава наличната киста в левия бъбрек с размер 6.0/6.0 см, без нарушение дренажа на урината.На 25.2.2018г В. е хоспитализиран в Урологично отделение на МИ-МВР. На проведения скенер с контрастна материя на корем и малък таз е установена перипелвикална киста на ляв бъбрек с размери 65.9мм/66.3мм на границата горна/средна трета на ляв бъбрек без дренажни нарушения на бъбрека.От проведените изследвания, не се установява нарастване на кистата във времето след ПТП на 9.10.18г. Кистозните образувания са доброкачествени, не дегенерират злокачествено. Биват: единични, множествени, мултилокуларни, парапелвикални. Могат да бъдат с различни размери, нарастват бавно във времето. Повече от половината от населението над 50 години имат поне една такава киста. На въпроса дали лечението е забавено или е и как се е отразило на развитие на заболяванията, експертите са отговорили, че проведеното лечение е абсолютно адекватно, навременно и точно. При най-малките оплаквания на ищеца са извършвани прегледи, провеждани са изследвания и съответно е направена корекция на показателите. Не са отказвани прегледи и лечение на ищеца.На въпросът дали ако се приеме, че вече съществуващото онкологично заболяване „виж епикризите и личната медицинска документация на клиента" се е влошило вследствие на процесното ПТП, то влошаването на клиничната картина на онкологичното заболяване застрашавало ли е живота на клиента и възможен ли е подобряване на влошената от ПТП клинична картина на онкологичното заболяване? Експертът е посочил, че в материалите по делото липсва медицинска документация за онкологично заболяване. Аналогичен е отговорът на специалиста по онкологични заболявания и на следващия поставен въпрос дали към момента на ПТП, какъв е бил стадия на онкологичното заболяване на ищеца, като опише подробно този стадий? В съдебно заседание проведено на 17.05.2022г., на въпроси на юрк. С., вещо лице М. обясни, че заболяванията са с хроничен ход, с време на обостряне и време на облекчаване на острите оплаквания. Когато е имало обостряне са извършвани консултиране със съответните специалисти. За тези заболявания излекуване няма. Бъбрекът е разположен в една от най-защитените части на човешкия организъм и трябва да има много тежка травма за да може да се свърже с някаква увреда на бъбреците. Сочи, че по принцип кистите включително и тези в бъбреците не са нещо, което е стационарно или пък да следва някаква положителен тренд. Това са динамични структури, които зависят от много фактори. Кистата в различни моменти може малко да се свие, малко да се увеличи, търпи динамика във времето. ПТП в случая е придало някаква кинетична енергия на тялото, въпроса е, че кистата е нищожно малко спрямо цялото тяло и телесната маса приема като буфер тази кинетична енергия, която не е концентрирана в една точка. Преди да се обсъдят заключението, съдът ще маркира, че заключенията по назначените съдебни експертизи цени, като подробни и обективни. В съдебно заседание по делото на 29.09.2020г. е разпитана свидетелката Е. И., която работи в ареста на ГМ „Д." като медицинска сестра и че познава ищеца. Обяснява, че на всеки се прави първичен преглед като при него се е установила хипертония, диабет, сифилис. Месец юни 2018 година е извършен първичния преглед. Разказва, че за хипертонията и диабета са давани лекарства. За сифилис е взела лично кръв, която е изследвана във Военно медицинска болница.Предписали са му 10 дни инжекционно лечение, които са се изпълнявали в ареста, в медицинския център. След проведеното лечение пак е взела кръв, а резултатът е показал, че е излекуван. Относно прегледи и изследвания извън ареста –сочи, че два пъти в болницата на Затвора – С. е бил за проверка на кръвната захар, същата година лятото, но не се спомня кой месец.Обяснява, че са провели изследване с ехограф. Установено е, че има киста на бъбрека, но без дадено лечение и допълнителни изследвания. По повод бъбречните му проблеми обяснява, че не и се е налагало, докато е бил в ареста да го извежда по спешност във външни болници. Един път е викана „Бърза помощ“ за артериална хипертония и му е поставена половин ампула хлофазолин.По отношение на прегледа след ПТП свидетелката сочи, че е била лично тя. Сутринта са й се обадили от ГД „Охрана“, че има катастрофа и до 18 часа е чакала. Резултата от прегледа е описан в журнал и той е „ бледа синина на лявата ръка“. У дарил си е главата по негови данни, но не е имало синина, нито цицина на главата.Сочи, че като медицинско лице тя е попълвала журнала. На свидетелката са предявени копия от страници от Здравния журнал, депозиран по делото от л. 25 до л. 60. Свидетелят Д. С. К. е разпитан в съдебно заседание на 10.11: 2020г. Сочи, че познава ищеца, тъй като са били заедно в ареста намиращ се на [улица]и в 11 група в ЦСЗ. Присъствал е на това ПТП, което е било през 2018г. Обяснява, че е трябвало да минат през специализирания съд за да оставят някой и на кръстовището на [улица]и [улица]са направили ляв завой, но човек с колело е изскочил пред колата и шофьорът е набил спирачки и съответно автомобила зад тях се е ударил в тях. Споделя, че ищецът се е оплакал, че го боли главата и рамото, както и че част от арестантите са искали да бъдат прегледани от доктор, но не се е случило. Пояснява, че е чувал, че ищецът е имал проблеми с бъбреците след ПТП. Знае, че ищецът е имал проблеми с бъбреците, тъй като е споделил това, когато са били в 11 група заедно. Не може да посочи кой е виновен за настъпване на ПТП. В проведено съдебно заседание на 23.02.2021г. е разпитан свидетеля д-р Д. А. Н. – Д., която казва, че познава ищеца. Лично на 09.10.2018г. не го е преглеждала, защото е имало друго медицинско лице. Знае за ПТП и датата, както и за прегледа осъществен на същата дата, който е отразен в журнала. Обяснява, че ищецът е бил прегледан от медицинската сестра, която е била на работа.Пояснява, че датата 10.10.2018г., която е отразена в медицинската справка от нея е техническа грешка и че го е посочила. Имало е преписка в прокуратурата. Разказва, че след ПТП в близките дни, около седмица, не е ходил да се оплаква във връзка със същото. Всичко е отразено в медицинския журнал заедно с терапията, която е осъществена. В отговор на твърдение на ищеца, че не е преглеждан на същия ден, а на следващия ден след ПТП свидетелката отговаря, че прегледа е от същия ден. Казва, че не е извършила тя прегледа, защото на девети не е била на работа, а на десети. Твърди, че не отговоря на действителността, че на девети е била в кабинета си. Запозната е със здравословното състояние на ищеца, че има хипертония и диабет, както и сифилис, който са лекували 10 дни със средства на ареста. Сочи, че лечението не е нужно да се извършва в инфекциозна клиника. Обяснява, че е допусната техническа грешка и че на десети сутринта в 07.30ч., е била на работа и тогава е разбрала, че е имало ПТП. В заключение твърди, че ищецът не се нуждае от бъбречна трансплантация. На 21.03.2023г. в проведено по делото заседание е разпитан и свидетеля А. Б. Б., който работи в ГД „Охрана“ на длъжност „водач“. Сочи, че познава ищеца.На поставени от последния въпроси отговаря, че има спомен за ПТП на 09 ноември 2018г. Той е управлявал автомобила от ГМ за специализирания съд. Обяснява, че ПТП е станало на [улица]и „С.“, без пострадали. Сочи, че не питал лично дали някой е пострадал.Охраната която е била в колата се е обърнала към всички, които са били в клетката дали са пострадали и дали има нужда да се извика медицинска помощ. Не може да каже колко човека са били в автомобила с марка I. D.. Пояснява, че в него могат да се превозват до 14 човека със седящи места.Не са извикали линейка, тъй като никой не се оплакал.Твърди, че не е имало пострадали.На въпроси на ответника, отговаря, че не е задължен по време на инцидента да докладва в ГДИН. На въпроси на процесуалния защитник на ищеца отговаря, че е присъствал когато колегите му са попитали дали има пострадал. Последно е присъствал когато са влезли в специализирания съд, за да може да ги претоварят в други автомобили, където също са питани дали имат нужда от медицинска помощ. ПТП е било съвсем леко. На поставен въпрос на прокурорът, свидетеля заявява, че не е възприел да има ранени лица, да има кръв. На въпроси на ищеца, отговаря, че няма колани, защото това е предпоставка за самонараняване. Колата е минала през технотест. На светофара е светнало зелено, тръгнали са и колата пред него е спряла, като след това колата отзад се е ударила в тях. Колата се е движила с не повече от 20 км. в час. Сочи и номера на автомобила е СА 9985СМ. На въпроси на адв. Х., свидетелят отговаря, че след ПТП няма непосредствено наблюдение къде се намират конвоираните. От зад стоят двама човека охрана. На въпрос на ищеца, свидетелят отговаря, че автомобилите се товарят съобразно одобрения капацитет. На 14.11.2023г. в проведено по делото съдебно заседание е разпитан и свидетеля Г. В. И., който на въпроси на съда, отговаря, че познава Х., тъй като са били заедно в карцера.Пояснява, че е бил в килия за непушачи, а той за пушачи.Заявява, че знае за ПТП състояло се на 09.10.2018г., както и че ищецът се е оплаквал от левия бъбрек.Обяснява, че ищецът е бил в карцер и според него е трябвало да му бъде прекратен, докато му се оправи здравословното състояние, но това не е направено и е изтърпял наказанието си за 5 денонощия.Страдал е от ПТП и от това, че не са му обръщали внимание.На въпроси на адв. Х., свидетелят отговаря, че той не ги е заявявал тези оплаквания преди това, след ПТП са се появили, а преди това е имал само високо кръвно. Писал е до ГДИН да бъде изкаран, посещавал е болницата, но не са го приемали. Не е споделял за друго освен за бъбрека и високото кръвно.На въпроси на прокурора, свидетелят казва, че в затвора има лекар, но той давал само хапчета. Не е извеждан за преглед. Не са му правени прегледи и изследвания. Докторите се казвали А., Т., а на госпожата не помни името. На 13.02.2024г. отново е проведен преразпит на свидетеля Д. Н.-Д., която заявява, че познава ищеца. На въпроси на ищцовата страна, отговаря, че е ходил при нея с оплаквания във връзка със здравословното му състояние и не му е отказвано. На 09.10.2018г. във връзка с ПТП при конвоиране е имал оплакване от главоболие и болка в бъбрека – това е, което си спомня. Обяснява, че не издава епикризи, но е запозната с тази от 18.07.2018г., в която няма подобни оплаквания за болки в бъбрека, след което има девет посещения, във връзка с оплаквания след ПТП-то. В тази връзка, има две становища, изготвени от нея, в които коментира и болки в бъбрека – това е така и му е назначена терапия, която се е изпълнявала в условията на ареста. Според нея няма връзка с ПТП-то. На 10.10.2018г. сутринта е видяла ищеца, който е отишъл лично при нея и това е описано в Медицинския журнал. Точно конкретно няма спомен, какви манипулации му е правила. Не го е насочвала към специалист, защото не е имало необходимост. На свидетелката се показа от Т. І медицинска справка на лист 61-62 от 14.11.2018г., показа се и също медицинско становище от 18.10.2018г. на лист 65.Свидетелката твърди, че това е нейният подпис. На въпроси на ищцовата страна, отговаря, че няма промяна, както и че е нормално след известно време да се появи болка в бъбрека. Причината за тази болка може да бъде всичко, включително и неврогенна. Няма връзка с ПТП. Тогава в медицинския пункт освен тя е била и медицинската сестра А., които винаги извършват двете прегледи.Във въпросния ден са били и двете на работа. Когато има ПТП, ние нямаме никакво отношение. При оплаквания затворниците се водят за преглед. На въпроси на съда, свидетелката Д.: уточнява, че около 17.00ч., е бил върнат в клетката на ареста и дори те са останали по-дълго да го изчакат, защото са имали сведение, че е претърпял ПТП – в такива ситуации остават извън работно време. На въпроси на съда, свидетелката пояснява, че на датата, на която е ПТП-то, ищецът е прегледан същия ден след 17: 00 ч.На въпроси на ищцовата страна, свидетелката отговаря, че е била на смяна и на следващия ден. Ищецът и на следващия ден посети кабинета и на 09.10.2018г., и на 10.10.2018г. за преглед и това е отбелязано в Медицинския журнал. На свидетелката се показа копие от журнала на лист 529 от делото.Заявява, че почеркът е на медицинската сестра. На свидетелката се показа извадка от Медицинския журнал от 09.10.2018г.На въпроси на съда, свидетелката отговаря, че по принцип се записва датата и след това са прегледите хронологично по това, кой кога е дошъл, като мисли, че след него не е имало друг прегледан.Твърди, че е прегледан и на следващия ден.На въпроси на ищцовата страна, свидетелката заявява, че във връзка с констатации при прегледа, няма задължение да уведоми администрацията. Изготвените от нея Медицински становища са по искания от прокуратура, съд и т.н. В документацията отговарят на всяко писмо, което е резолирано от техния директор и счита, че това, което е изготвила е достоверно.На въпроси на съда, свидетелката пояснява, че няма как да има две дати 09.10.2018г. – това е грешка. Втората дата си е вярна и там е отразено, че Х. е посетил кабинета. Две дати 09.10.2018г. има, защото е прехвърлен журнала на следващата страница и винаги отгоре се пише новата дата. Посочена е същата дата, тъй като е имало ПТП, а втората дата може и да не я слагат, но по този начин наблягат, че на същата дата съответното лице е прегледано. На новата страница, ако преди това е започнат журналът, слагат отново втори път датата, за да се види, че продължава. В случая втората дата пред името на Х. е за това, че е имало ПТП и са искали да наблегнат, че е прегледан на тази дата. СЪДЪТ по възражението, че има за същия период идентична искова претенция констатирал, че има Решение № 837/10.02.2023г. на същия състав по дело № 323/2020г.на същия състав, както и е постановено РЕШЕНИЕ №9808/25.06.2024г., по адм. дело № 9045/2023г. по описа на АССГ, XV КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, с което е оставил в сила Решение №837 от 10.02.2023г., постановено по адм. дело № 323/2020г. на АССГ. С посл едното решение СЪДЪТ е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ при Министерство на правосъдието да му заплати неимуществени вреди от 700лв. / седемстотин лева/, представляващи неимуществени вреди следствие от лошите битови условия в спално помещение №14 в затвора [населено място]-вкл. непредоставяне на ортопедичен дюшек за периода от 22.11.2018г. до 19.03.2019г. като за разликата от 14 300лв. до пълния предявен размер от 15 000лв. е отхвърлил иска като неоснователен.Отхвърлил е като неоснователни исковите претенции: - за сумата от 316 000лв., представляваща неимуществени вреди от неоказана медицинска помощ при конвоиране от претърпяно ПТП на 09.10.2018г., за сумата от 16 000лв., представляващи неимуществени вреди за периода от 13.06.2018г. до 14.09.2020г. за храната при лошите условия при конвоиране, за сумата от 40 000лв. неимуществени вреди във връзка с несъобразената със състоянието му храната в СЦЗ -за периода от 22.11.2018г. до 10.01.2020г., както и за сумата от 50 000лв. неимуществени вреди във връзка с несъобразената със състоянието му храна в НСлС за периода от 13.06.2018г. до 10.01.2020г. и е оставил без разглеждане като недопустима претенцията за осъждане на ответника за сумата от 1500лв. представляващи имуществени вреди от храната при конвоирането за периода от 13.06.2018г. до 14.09.2020г., поради неизпълнени указания с определение 08765/25.11.2020г. и в тази част е прекратил производството по делото. При така установената фактическа обстановка СЪДЪТ намира от ПРАВНА СТРАНА следното: Относно правната рамка: съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържаните под стража в резултат на нарушения на чл.3 от закона. Видно от чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 на посочената правна норма за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в по-неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието респ.задържането под стража като липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, беззащитност или малоценност. Видно от ал.2 на чл.284 от ЗИНЗС – се взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е поставено лицето, продължителността, както и други обстоятелства за правилно решаване на спора. Видно от ал.5 на посочената разпоредба– настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Следователно– лицето има за периода качеството „лишен от свобода“. Ищецът претендира 3 групи неимуществени вреди, като при преценката на първия иск относно лошите условия - съобразно ал.2 на чл.284 от ЗИНЗС се прави кумулативно и общо, както и за периода, което разкрива, че колкото повече елементи въздействат върху ищеца и за по-дълъг период– толкова по-големи неимуществени вреди ще изпитва и респективно това ще повлияе върху размера на обезщетението. За тази искова претенция, както се подчерта доказателствената тежест е обърната т.е. ответникът следва да докаже при условията на пълно доказване, че подобни лоши условия не са съществували и да обори въведената от законодателя презумпция. Следва да се съобрази, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. С оглед натова, че имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Фактическият състав на предявените искове с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС в разглеждания случай (с оглед фактическите твърдения на ищеца) включва в кумулативна даденост: 1. наличие на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в посочените условия, на чието въздействие е поставен ищеца, и респ. бездействия от страна на служители на ответника да ги отстранят вкл. твърдяното бездействие по неоказаната медицинска помощ. 2. наличие на причинени на ищеца неимуществени вреди, състоящи се в неблагоприятни усещания и преживявания, следствие от действието на елементите по т.1 3. причинна връзка между нарушението на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат; Също така следва да се има предвид, че деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС. Следователно- по отношение на тези вреди – законодателят е въвел оборима презумпция, че се считат за настъпили, а оборването й е от ответника при пълно доказване, тъй като същият установява положителни факти–осигурил ли е навременна медицинска помощ при завръщане от конвоиране по дело и претърпяно ПТП на 09.10.2018г.; осигурил ли е в следствения арест- достатъчна площ, отопление, дезинфекция, почистване за процесния период, не каквито и да е условия, а такива, които не уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, беззащитност или малоценност; С оглед направените отметки, СЪДЪТ приема следното: Първият иск е частично основателен. За периода, когато лицето е било в СЦЗ има решение №837 от 10.02.2023 по дело №323/20г. на същия състав, оставено в сила с решение №9808 от 25.06.2024г. по кахд №9045/23г. за осъждането на ответника за перода от 22.11.2018г. до 19.03.2019г. за неимуществени вреди от 700лв. следствие от лошите битови условия. Процесният настоящ период е от 13.08.2018г. до 08.04.2019г. като не е спорно, че от 13.08.2018г. до 22.11.2018г. ищецът е бил в Следствения арест като за този период искът му е основателен, тъй като ответникът не обори презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС за това, че вреди от това място ищецът е търпял. За конкретния размер на вредите -съдът съобрази практиката на ЕСПЧ –делата на П. - А. срещу България и И. от 2021г., преди това по делото Н. и М.. От мотивите на цитираните решения на ЕСПЧ може да се направи извод, че обезщетение, присъдено от националния съд, следва да се равнява на минимум 4 евро на ден или на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. С оглед изложеното за този период от общо търсеното обезщетение от 40 000лв. съдът намира за справедлив размер от 700лв., за който следва да се осъди ответника, а за останалия размер от 39300лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Относно периодаи по-специално края на същия – за времето от 20.03.2019г. до 08.04.2019г. –касае се за 18 дни, а видно от съдебната практика на ВАС по искови производства /решение №9004 от 19.04.2024г. по адм.дело №9070/23г.ІІІо/ последиците трябва така да се търпят с такава продължителност, че да надминават минималния праг на неудобство. Следователно за посочения период 20.03.2019г. до 08.04.2019г искът е допустим, но неоснователен. За времето от 22.11.2018г. до 19.03.2019г. на ищеца са присъдени вреди –за същото нещо между същите страни има влязло в сила съдебно решение и доколкото ищецът не е предявил претенцията си за конкретно обезщетение по месеци и дни /както практиката на АССГ и ВАС по тези дела не изисква/, то в тази част на основание чл.159 т.6 от АПК следва да се прекрати делото за този период. За претенцията от 380 000лв.- неищуществени вреди –съдът намира, че е приложим чл.159 т.6 от АПК, защото с влязло в сила решение Решение №837 от 10.02.2023г. по адм.дело №323/20г. точно този иск е отхвърлен. За иска за 80 000лв неимуществени вреди от неоказаната медицинска помощ от д-р Д. съдът приема, че претенцията е неоснователна. Посочи се, че освен вреди, следва да се установи пряка причинна връзка от конкретното поведение на служители на ответника от МЦ при СЦД след процесното ПТП на 09.10.2018г.. По делото са събрани множество доказателства, но не се установява незаконосъобразно бездействие на доктор Д.. Не се установяват и вреди от това ПТП, тъй като искът е отхвърлен. Следва да се подцертае, че съдът в обстоятелствената част на решението- подробно е описал заключението на 2 те единични и 1 комплексна СЕ и вещите лица, подробно изслушани и в съдебно заседание са категорични, че няма неправилно лечение след ПТП. Няма и усложнения –такива, каквито претендира ищеца. Така например в закл. на д.-р Д. е посочено, че при реализираното ПТП ищецът не е имал оплаквания, не са установени данни за ЧМТ като заболяванията Диабет тип2, артериална хипергликемия не са дали изява, различна от ежедневния ход, няма данни за обостряне и усложнения.Лечението на съществуващите хронични заболявания е продължило в обичайния ритъм на приемане. Също така и вещото лице- д-р Х. е категоричен, че от проведените изследвания се потвърждава киста с почти еднакви размери и ненарастваща във времето след ПТП на 09.10.2018г.. Също космплексната СЕ прави безспорното заключение, че проведеното лечение е абсолютно адекватно, навременно и точно. Ето защо следва да се подчертае, че заключенията по назначените съдебни експертизи СЪДЪТ цени, като в кръга на компетенциите им, подробни и обективни. Заключенията на експертите не са оспорени и опровергани с други такива по искане на страните по делото, които не са заявили конкретни доводи против съдържащите се в тях данни при изслушването им. Отделно от това –само експертите могат да кажат като притежатели на специални знания- а не съда, дали след ПТП е настъпило това здравословно изменение на показанителите на ищеца, което той претендира. В тази връзках освен СМЕ съдът съобразява и показанията на сестрата И. и на самата д-р. Д.. Без оглед на това, че има противоречия в показанията на д-р Д. относно прегледа и попълването на журнала.Не е спорно от показанията на св.И., че ищецът е имал оплаквания свързани с ПТП, но този свидетел не притежава медицинско образование. Не може да каже, че именно оплакванията са му от ПТП. Точно обратното – вещите лица са категорични, че не са свързани със същото. Следва да се отчетат и показанията на служителите от ГДО- К. и Б.. Същите не сочат вреди, следствие от ПТП, които да се характеризират като други освен като леки. Най-вече се ъсобразяват показанията на св. Б., който е управлявал автомобила. Макар л.с. да са били без колани /защото такива са правилата/, то ПТП е било леко, МПС се е движело по данни на водача с не повече от 20 км. в час, лицата са присъствали на с.з... Няма причина показанията на тези свидетели да не се кредитират, още повече, че К. не спестява информацията, че от конвоираните лица е имало оплаквания вкл. и от ищеца. Дори да бяха установени вреди и причинна връзка, то следва да се има предвид, че ПТП е реализираноот служител на ГДО, а не Г.. Следователно исковете са частично основателни, неоснователни и недопустими. Относно претенцията за адвокатско възнаграждение –не е налице хипотезата на чл.137, ал.6 от АПК за назначен особен представител на лице, което няма адрес. Касае се за предоставена ПП по реда на ЗПП, поради което друг е редът за присъждането на адв.възнаграждение. ВОДИМ СЪДЪТ РЕШИ: 1.По искова молба на Х. Л. В. ЕГН [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, от [населено място] срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ /ГДИН/ при Министерство на правосъдието /МП/ ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сумата от 700лв. неимуществетни вреди за периода от 13.08.2018г. до 21.11.2018г., следствие от лошите условия в Следствения арест КАТО за разликата до пълния предявен размер, а именно от 39300лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан за същия период, както и за периода от 20.03.2019г. до 08.04.2019г.. ОТХВЪРЛЯ като недоказана исковата претенция от 80 000лв. неимуществени вреди, претендирани от неоказана медицинска помощ от д-р Д., служител на болницата в СЦ, при завръщане от конвоиране по дело и претърпяно ПТП на 09.10.2018г.. 2. На основание чл.159 т.6 от АПК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими исковата претенция за неимуществени вреди от лошите условия за периода от 22.11.2018г. до 08.04.2024г., КАКТО и исковата претенция за 380 000лв. неимуществени вреди ПТП на 09.10.2018 г., поради влязло в сила решение №837 ог 10.02.2023г. по адм.дело №323/20г. на АССГ, 47ми състав и ПРЕКРАТЯВА В ТАЗИ ЧАСТ. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок с касационна жалба пред АССГ троен състав, от съобщаването му. Преписи на страните. РЕШИ: