Решение № 260315 от 21.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1825/2021 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Д.Г.Д. заместен по реда на чл. 227 ГПК в хода на настоящото дело от наследниците му по закон Н.Д.Д. с ЕГН ••••••••••-син; З.Т.Д. с ЕГН ••••••••••-съпруга и Д.Д.П. с ЕГН ••••••••••-дъщеря срещу Решение 20240055/30.10.2020г. по гр.д. 12654/2018г. на СРС, 173 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу К.Р.В., иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки, страдания, неприятни физически и психически изживявания, последица от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в това, че на 29.10.2017г. около 8, 30-9, 00ч. той, ловувайки в недвижим имот - нива в село Каменичка Скакавица, местност „Гробишки рид", собственост на Н.Д. - син на ищеца, отказал да преустанови лова и да напусне имота, продължавайки ловната дейност и отправяйки закани към Д.Д., като по този начин му причинил силна уплаха, притеснения и последвало от това влошаване на здравето, ведно със законната лихва от датата на инцидента (29.10.2017г.) до окончателното й изплащане. Изложени са аргументи за осъществяване на елементите на чл. 45 ЗЗД. Счита, че е доказано, че ловът е провеждан на място различно от посоченото в разрешителното за лов и така са нарушени, а не спазени (както приел съдът) нормите на ЗЛОД и правилника към него. Трябвало ответника да преустанови лова. Щом в имота имало лица различни от членовете на ловната дружина ловът трябвало да бъде преустановен, поради недопустимост ловната дейност да застрашава човешки живот и здраве на лица, които не участват в лова. Нямало уведомяване от ответника на ръководителя на ловната дружина за наличие на „цвилни“ лица на мястото на лова. Свидетеля К.К.изяснил, че практиката е когато има външни лица на мястото на лова или да се говори с тях да се преместят или ловците да се преместят. Установени били и вреди-изключителна уплаха и стрес, тревожност, инсулт. Имало и заплаха: „Аз ще се разправям с теб утре“. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска. Ответника оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението. Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва. СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение на валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства СГС намира решението на СРС за правилно по следните съображения. Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД. На първо място, за да възникне деликтна отговорност е необходимо противоправно поведение. В случая такова според настоящият въззивен състав не е установено. Неоснователни са оплакванията в жалбата относно мястото за провеждане на лова. Ответника не е ръководител на лова и не той определя мястото на лова. Съгласно чл. 59, ал. 3, т. 1 и т. 5 ППЗЛОД ръководителя на лова отговаря за реда, дисциплината и спазването на законността при подготовката, организацията и провеждането на ловния излет, като организира същия, определяйки стрелците, гоначите, ловните кучета, мястото и броя на гонките, местата на стрелците на стрелковата линия. Участниците в лова са длъжни стриктно да спазват разпорежданията на ръководителя на лова, за което подписват и изрична декларация (чл. 59, ал. 4 ППЗЛОД). Съгласно чл. 55, ал. 7 ППЗЛОД, до завършването на гонката ловците не могат самоволно да напускат или да променят определените им от ръководителя на лова места. Следователно отказът на В. да напусне определената му позиция на пусия е правомерен и съобразен със специалните норми, регламентиращи ловната дейност. От показанията на ръководителя на ловната дружина се установява, че мястото попада в района на лова. От показанията на св. Д.К.не се установява отправяне на заплашителни реплики. Свидетеля заявява, че с другото лице са били в буса и не са чули разговора между починалия първоначален ищец и ответника. показанията му са и вътрешно противоречиви. От една страна посочва, че били в буса, а ищецът говорел с ответника, после заявява, че говорели (ищецът и ответника) докато вървели към буса, а в същото време е заявил по-горе, че не са чули разправията, защото били в буса. От една страна посочва, че ищецът отишъл да се разправя с ответника (след чути изстрели) от друга по-долу заявява, че Д. бил в буса. Едновременно посочва, че се изплашили (заедно с внука на ищеца) от изстрелите, а после заявява, че не били много изплашени защото не били чули изстрелите. Другия свидетел също не установява заплахи. И неговите показания относно „караница“ не са достоверни. От една страна той е заинтересован от делото като внук на ищеца. От друга страна едновременно заявява, че не са чули (с другия свидетел) какво се говори, като посочва и че са били в буса (разговора между ищеца и ответника е бил след прибирането им в буса), при което няма как да е чул сочената в ИМ и от свидетеля реплика ( „с теб ще се разправям утре“). Свидетеля посочва, че обаждането до спешния телефон било преди изстрелите, което опровергава твърденията в исковата молба за момента на това обаждане. И двамата свидетели опровергават твърденията, че ответника е стрелял. И двамата посочват, че изстрелите не са били от ответника, а и са били в далечината. Не се установява твърдяната уплаха и стрес. Поисканата СпХЕ не е изготвена поради оттегляне на искането. От съдържанието на звукозаписа на обаждането до телефон 112 става ясно, че всъщност целта на обаждането е просто да има такова, че се ловува в частен имот. Часът на обаждането противно на твърденията в исковата молба е още по времето на присъствие на ищеца и ответника в имота. СГС споделя и изводите на СРС, че щом се е почувствал застрашен ищецът би следвало да напусне мястото, а не да започва работа в имота. И двамата ищцови свидетели установяват, че ответника не е стрелял. Ръководителя на лова разпитан установява, че изстрели не е имало, а са ползвани пиротехнически средства за сплашване на дивеч, а не оръжие. При това положение обективно не е установена някаква опасност за ищеца и другите лица отишли с него в имота с оглед на което и искът е неоснователен при липса на доказателства за заплашване и за връзка между претърпения по-късно инсулт и случилото се при срещата между ищеца и ответника по време на лова, в който смисъл са и изявленията на вещото лице по СМЕ в ОСЗ на 11.02.2020г. Ето защо решението е правилно и следва да се потвърди. При този изход на делото само въззиваемия има право на разноски за въззивната инстанция в размер на 200, 00 лева за адвокат. Водим от гореизложеното СГС, II -А