Решение № 18148 от 27.9.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3697/2024 г.

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във връзка с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, представлявано от Г. М. М. и В. Л. С. срещу заповед № 18-1452/02.02.2024г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – [населено място]. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради постановяването й в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че към заповедта не е приложена скица-проект, отразяваща промените в кадастралната карта, което съставлявало съществено процесуално нарушение. Излага, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7 не съществува, поради което е невъзможно да се измени кадастралната карта, чрез нанасяне на нов обект в нея. За първи път в това производство се обособявал обект, който до този момент не е съществувал в сградата. Трафопостът още от самото му изграждане бил направен по типови проекти, които не предвиждали самостоятелни обекти в него. Очертанията, площта и границите на проектния самостоятелен обект, също и принадлежността на правото на собственост на недвижимия имот /сграда и самостоятелни обекти/ били неправилно определени и несъобразени с фактическото състояние. Административният орган неправилно е преценил, че не е налице спор за материално право, както за сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7, така и за новопроектирания самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1505.2257.7.1. Жалбоподателят навежда твърдения, че е единствен собственик на цялата сграда за енергопроизводство, поради което е следвало да бъде издаден отказ по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и едва след разрешаване на спора за материално право по исков ред да се предприеме изменение на КККР. Сградата била изградена като едно единствено помещение в правилна правоъгълна форма по типови проекти и дружеството било собственик на цялата постройка с всички помещения в нея, които не представлявали самостоятелни обекти. Нямало данни в административното производство за строителни книжа, разрешение за строеж или друга строителна документация за годината на изграждане на помещението, евентуално за неговото преустройство или реконструкция. В производството по ЗКИР вещноправни спорове не можели да бъдат разрешавани, поради което административният орган не би следвало да кредитира едни и да отрича други твърдения, доказателства или писмени документи относно тяхната доказателствена сила и да разрешава спор за материално право. Противоречиви били мотивите на ответника, като в един случай се приемало, че е налице спор за материално право, а в друг, че няма данни за такъв. Въпреки, че е направил преценка по представените доказателства, административният орган неправилно е процедирал, като е одобрил изменението на кадастралната карта и нанасянето на нов самостоятелен обект в сградата, вместо да постанови отказ за това, поради наличието на спор за собственост между страните. Жалбоподателят счита, че ответникът не е изяснил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон, не се е съобразил и с наведените твърдения, подкрепени с документи, удостоверяващи вещни права върху цялата сграда, както и с възражението, че не може да съществува такъв самостоятелен обект с площ и форма. В акта неправилно била отразена и площта на новопроектирания обект, като не ставало ясно дали тази площ е посочена в документа за собственост или е измерена на място. В нарушение на чл.35 АПК, административният орган е издал заповедта без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени обясненията и възраженията на жалбоподателя. Освен това, счита, че обяснителната записка и графичната част към нея не отговаряли на действителното положение, а също и не е било изследвано какво е функционалното предназначение на самостоятелния обект. С обособяването на СОС с площ от 7.54 кв.м. се намалявала площта на сградата за енергопроизводство, и след като е било подадено изрично възражение в хода на производството не е следвало да се извършва изменение на КККР, а да се приложи разпоредбата на чл.54, ал.2 ЗКИР. Жалбоподателят, моли да бъде отменена заповед № 18-1452/02.02.2024г. на началника на СГКК- [населено място], както и да се присъдят направените от него разноски в настоящото производство. Ответникът – началник на СГКК – [населено място], редовно призован не изпраща процесуален представител в проведените открити съдебни заседания. Депозирано е писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва се, че заповедта е издадена от орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на предвидената форма и без да са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон- чл.54, ал.2 ЗКИР. Заинтересованата страна- „ГЛОБУС ТУРС“ ООД, представлявано от А. С. А.- Х., чрез своя процесуален представител адв. Г. Д. оспорва подадената жалба, като моли съдът да я отхвърли, поради нейната неоснователност. В писмен отговор от 24.06.2024г. се излага, че липсата на скица-проект по чл.54, ал.4 ЗКИР не представлява съществено процесуално нарушение на административнопроцесуалните правила. Счита за погрешен довода на жалбоподателя за съществуващ спор за материално право по отношение на сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7, както и за самостоятелния обект в нея с идентификатор № 68134.1505.2257.7.1. В АЧОС № 658/08.09.2000г. изрично било посочено, че имотът не е включен в капитала на търговско дружество. Обявена е била тръжна процедура, за продажба на общински нежилищен имот- помещение към трафопост, като след провеждане на търга с явно наддаване „ГЛОБУС ТУРС“ ООД е закупило с договор от 02.08.2010 г. този самостоятелен обект с разгърната застроена площ от 7, 54 кв.м., ведно с 10, 18% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж. Цената е била заплатена, както и е бил извършен въвод във владение на помещението. От този момент дружеството било собственик на имота, владеело го добросъвестно по смисъла на чл. 70 от Закона за собствеността, плащало редовно данъците за него. Към настоящия момент „ГЛОБУС ТУРС" ООД не било страна по нито едно дело, касаещо правен спор за материално право на собственост върху процесния имот и предмет на обжалваната заповед. Освен това от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не се представял писмен документ, удостоверяващ правото на собственост на жалбоподателя по отношение на имот с идентификатор № 68134.1505.2257.7.1. Моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед № 18-1452/02.02.2024 г. на началника на СГКК -София за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не дава становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл.144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е било образувано по повод подадено с вх. № 01-674994/04.12.2023г. от „ГЛОБУС ТУРС“ ООД заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ и за нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7, находящ се в [населено място], район „Искър“. „ГЛОБУС ТУРС“ ООД, представлявано от А. С. А.- Х. по силата на договор за продажба на общински нежилищен имот от 02.08.2010г., вписан в Службата по вписвания, акт № 13, том XCІV, рег. № 36638, е закупило помещение към трафопост с пл.сн. № 1729, от УПИ І „за ОЖС и магазини“, кв.37, местност „Дружба-2“, находящо се в [населено място], [жк], до бл.251 с площ от 7.54 кв.м., заедно с 10.18% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж: при съседи: изток- междублоково пространство, запад- инсталационно помещение на трафопост, север- междублоково пространство на [жилищен адрес] юг- инсталационно помещение на трафопост. Приложена е и обяснителна записка, изготвена от правоспособно лице по кадастъра, видно от която целта на проекта е да се отразят очертанията на самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1505.2257.7.1, представляващ помещение към трафопост с пл.сн. № 1729, от УПИ І- „за ОЖС и магазини“, кв.37 по регулационен план на [населено място], [жк], одобрен със заповед № РД-50-09-90/09.03.1983г. Помещението е със застроена площ от 7.54 кв.м., а схемата-проект е била изработена в цифров и графичен вид на програмен продукт Mkad. Сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7, съгласно одобрената със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, кадастрална карта и регистри за територията на Столична община, район „Искър“ е със застроена площ от 73 кв.м., на един етаж и с предназначение- сграда за енергопроизводство. За образуваното административно производство е било изпратено уведомление изх. № 24-38572/12.12.2023г. до „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и Столична община, район „Искър“. По преписката е приложено надлежно връчено съобщение на жалбоподателя на 15.12.2023г. за стартиралото административно производство. От „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е било подадено възражение на 02.01.2024г. и на 19.01.2024г., в което се посочва, че дружеството е собственик на цялата сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7, ведно с всички помощни/спомагателни помещения в нея. Енергийният обект- сграда за трафопост представлявал сграда с масивна конструкция, въведена в експлоатация преди 1992г. Недвижимият имот представлявал една единствена сграда, а именно: трансформаторен пост с № 12-566. По силата на правоприемство от „НЕК“ ЕАД, дружеството било собственик и на идеална част от прилежащия терен под трафопоста. Административното производство е приключило с издаването на заповед № 18-1452/02.02.2024г. на началника на СГКК – [населено място]. С нея е одобрено изменение на КККР на район „Искър“, приета със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7.1 с площ от 7.54 кв.м., представляващ помещение към трафопост с пл.сн. № 1729 от УПИ І- „за ОЖС и магазини“, кв.37, по регулационен план, одобрен със заповед № РД-50-09-90/09.03.1983г., находящ се в [населено място], [жк], до бл.251. В кадастралния регистър, като собственик е вписано търговското дружество „ГЛОБУС ТУРС“ ООД. Уведомление по чл. 61, ал. 1 АПК във връзка с чл. 54, ал. 4 ЗКИР, че е издадена цитираната по-горе заповед, е било изпратено на жалбоподателя „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и му е връчено на 08.02.2024г. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град обосновава следните правни изводи: Жалбата е допустима, защото е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице, чийто права на собственост се засягат от акта, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 54, ал. 6 ЗКИР във връзка с чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразност на акта, предмет на настоящото производство, освен на основанията, сочени от оспорващия, и на всички такива по чл. 146 АПК. На първо място, заповед № 18-1452/02.02.2024г. е издадена от компетентен административен орган – началника на СГКК – [населено място] /чл. 54, ал. 4 ЗКИР/, в установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността й по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за нейната отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. На второ място, съдът приема, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предпоставка за отмяна на акта на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. Административното производство е инициирано по искане от „ГЛОБУС ТУРС“ ООД, като преценката на административния орган е направена, след като са обсъдени релевантните за случая факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след изясняване на относимите факти и обстоятелства. Жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство, депозирал е свои писмени становища на 02.01.2024 г. и на 19.01.2024 г., както и му е била предоставена възможност да ангажира доказателства. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя в хода на проведеното производство. По изложените съображения и на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК актът не следва да бъде отменен. На трето място, производството по изменение на КККР е регламентирано от законодателя в глава шеста „Поддържане в актуално състояние на КККР“ от ЗКИР и стартира по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР изрично е посочено, че „КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. „Непълноти или грешки“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от съответната службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /чл. 51, ал. 2 ЗКИР/. За извършване на измененията в КК се изработва от правоспособно лице по кадастър проект в цифров и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор /чл. 51, ал. 6 ЗКИР/. При допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта проектът съдържа и данни от геодезически измервания /чл. 51, ал. 7 ЗКИР/. В случаите по чл. 52 от с.з. въз основа на проекта за изменение на КККР и след постъпване на данните от вписан акт по чл. 86, ал. 1 от ЗКИР /за новообразуваните партиди и извършеното вписване/ се издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри. Сред тези случаи са: промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците и съединяване на поземлени имоти на различни собственици /чл. 52, ал. 1, т. 3-4 ЗКИР/. Съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР „измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при изрично изброените в тази норма хипотези. На четвърто място, процесният казус, се отнася за твърдени непълноти, които се коригират от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти /чл. 54, ал. 1 от ЗКИР/. При наличието им се издава заповед за одобряване на изменението от началника на съответната СГКК, придружена от скица-проект /чл. 54, ал. 4 от ЗКИР/. Жалбоподателят „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД претендира вещни права на собственост по отношение на сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7 и с площ от 73 кв.м., която е отразена в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. „ГЛОБУС ТУРС“ ООД е подало заявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, свързано с отстраняване на непълнота и грешка, представляващи нанасяне на самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1505.2257.7.1. Към заявлението е представен проект в цифров и графичен вид, геодезически заснемания, приложена е и обяснителна записка, изготвени от правоспособно лице. По повод исканото изменение в кадастралната карта за територията на Столична община, район „Искър“, се нанася нов самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1505.2257.7.1 и площ от 7.54 кв.м. в рамките на сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по т. дело № 8/2014г. на ОСГК на ВКС на РБ е прието следното: „одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. /…/ Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие“. „Обекти на кадастъра, съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелните обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/“ /Решение № 5416 от 28.04.2021г. по адм. дело № 11077/2020г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. Според §1, т.1 от ДР на ЗКИР "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Жалбоподателят навежда довод и възражение, че помещението в трафопоста не представлява самостоятелен обект, който да е обособен с площ, граници и очертания. Съгласно чл.27, ал.1, т.3 ЗКИР, основните кадастрални данни за самостоятелен обект в сграда са: идентификатор; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес. Ответната страна не е представила доказателства, както и не изследвала обстоятелството, дали помещението в трафопоста с площ от 7.54 кв.м. има самостоятелно функционално предназначение и какво е то. При това положение, дори и да се приеме, че е налице непълнота, т.е. това фактическо установяване да предпоставя производство по чл. 54, ал. 1 и ал.4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, когато се установи наличието на спор за материално право, първо се разрешава той /Решение № 12546 от 24.09.2019г. по адм. дел № 13361/2018 г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. „Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР“ /Решение № 7965 от 28.05.2019г. по адм. дело № 13934/2018г., ІІ-ро отд. ВАС/. Този спор не може да се разреши чрез представените по делото документи за собственост, тъй като проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателя и заинтересованата страна, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд /Решение № 3443 от 05.03.2020г. по адм. дело № 1232/2019г., ІІ-ро отд. на ВАС/. В цитираното решение на ВАС на РБ е посочено също, че „за да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. При оспорването на заповедта пред административния съд то е несъмнено, а липсата на възражение против изменението на кадастъра в административното производство е без значение за този извод, след като не е постигнато съгласие между заинтересованите страни“. В конкретния случай, подобно съгласие липсва между „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „ГЛОБУС ТУРС“ ООД, дори напротив изрично жалбоподателят се позовава на възникнал спор за материално право /вж. Решение № 13728 от 04.11.2020г. по адм.дело № 13549/2019г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/. Жалбоподателят, след като е бил уведомен за образуваното административно производство е възразил относно исканото изменение на КККР, като в този случай един от начините е разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, при което и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение целеното изменение ще се осъществи ex lege, без да е необходимо издаването на заповед от началника на СГКК- София /чл. 53а, т. 1 ЗКИР; Решение № 4112 от 13.04.2020г. по адм. дело № 1784/2019г., ІІ-ро отд. на ВАС/. „Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. /…/ При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. /Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по т.дело № 8/2014г., ОСГК на ВКС на РБ/. В този смисъл, пред „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „ГЛОБУС ТУРС“ ООД стои възможността да разрешат спорът за материално право пред гражданския съд и едва след това би могло да се претендира изменение на КККР, чрез нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7.1, който да е с площ от 7.54 кв.м. Ответникът не е провел всестранно и задълбочено изследване на фактите и обстоятелствата, не е проверил актовете, удостоверяващи правата на собственост на страните, което е довело до издаването на акт, който не отразява действителното правно положение. Органът не се е съобразил с фактическата обстановка и въпреки, че с исканото изменение се създава конкуренция на права, респективно -спор за собственост е издал процесната заповед. Спорът за материално право е отрицателно материалноправно условие за формиране на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, изразяващо се в отстраняване на непълнота/грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред - чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Предпоставка да се одобри промяна в КК би възникнала или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право - чл. 53а, т. 1 ЗКИР (което би могло да опровергае оборимата презумпция по чл. 2, ал. 5 ЗКИР), или при постигане на съгласие между заинтересованите собственици - чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР, каквото не е налице в настоящия случай / в този смисъл вж. Решение № 11941 от 19.08.2019 г. по адм. дело № 9868/2018г. на ВАС на РБ/. Освен горните съображения, по преписката не се съдържат данни за евентуална непълнота при отразяване на сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7, спрямо действителното й състояние на терена и то към момента на одобряване на кадастралната карта със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК. От друга страна, за да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР по см. на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР е необходимо да има несъответствие в данните за имота отразени в КККР, спрямо действителното му състояние. В случая от събраните по делото доказателства, както и от твърденията на страните не се установява да има несъответствие между данните в КККР и действителното им положение към момента. Това означава, че няма грешка по см. на чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, която да подлежи на отстраняване по този ред. Но дори и да е налице такава, административният орган е следвало да съобрази индицията за спор за материално право. В заключение, началникът на СГКК – [населено място], незаконосъобразно е одобрил изменение на КККР, чрез нанасяне на нов самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1505.2257.7.1, в границите на сграда с идентификатор № 68134.1505.2257.7, находяща се в [населено място], район „Искър“, [жк], до бл.251. При осъществяване на предпоставките по ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. и конкретно – разрешаване на спора за материално право, съществува възможност за ново иницииране на производство по изменение на КККР от заинтересованите лица. /Решение № 4537 от 08.04.2021г. по адм. дело № 11726/2020 г., ІІ-ро отд. на ВАС/. С оглед изхода от делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените разноски, които представляват заплатена по сметката на съда държавна такса от 50.00 /петдесет/ лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, ІІ-ро отделение, 22-и състав,