Решение № 18 от 3.2.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 692/2024 г.

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК С Присъда № 30/22.11.2023 г., постановена по НОХД № 706/2021 г. по описа на РС-И., състав на този съд е признал подсъдимия А. П. П. за виновен в това, че на 29.06.2021 г. около 14.00 часа на второкласен път № • от с. Г. за гр. Д. б. е управлявал МПС – „Ситроен Саксо“ с рег. табели ••••••••, след употреба на наркотични вещества или техни аналози (амфетамин), установено чрез изследване на доброволно дадени кръвни проби и урина, на които е изготвено химикотоксикологично изследване и заключение на вещото лице за установената употреба на Амфетамин с протокол рег. № И-6583/20.08.2021 г. на ВМА – София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца и „глоба“ в размер на 700 лв. На основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С присъдата на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият А. П. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години и четири месеца. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежко наказание между наложените по НОХД № 5/2023 г. по описа на РС- И. и по НОХД № 706/2021 г. по описа на РС-И., а именно една година и четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 2 от НК към наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 700 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години и четири месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият А. П. е бил лишен от право да управлява МПС до административен ред, считано от 29.06.2021 г. С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, наложено на подсъдимия П. по НОХД № 248/2020 г. по описа на РС-И., като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването му. Подсъдимият А. П. е осъден да заплати осъществените разноски по делото, в размер на 1169.40 лв., от които 116 лв. платими в полза на ОДМВР София и 1053.40 лв. платими в полза на РС И.. В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от а. А., защитник на подсъдимия А. П., с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, за постановяването й в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се излагат и доводи за явна несправедливост на наказанието. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова въззивна такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението. Изложени са съображения за допуснато нарушение на правата на подсъдимия, тъй като не е извършен повторен анализ на доброволно дадените проби от кръв и урина, макар подсъдимият да е направил такова искане при предявяване на материалите по досъдебното производство на 15.11.2021 г., което искане е оставено без внимание от прокурора. Подчертава се, че в разпита пред първоинстанционния съд вещите лица, провели химикотоксикологичното изследване на взетите от подсъдимия П. проби не са били категорични колко нанограма на милилитър е установеното наркотично вещество и дали е под, или около граничната стойност. Също така според защитата съдът е приел за установени фактически положения на базата на непълен доказателствен материал, като в тази връзка се трърди, че не са обсъдени представените доказателства за това, че подсъдимият е приемал в продължителен период ефедрин и други лекарства с подобно на наркотивното съдържание. Твърди се, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като не е спазен редът по Наредба № 1/2017 г. за установяване на наркотични вещества или техните аналози, част от който е правото на изследваното лице да поиска повторен анализ и за упражняването на това право не са предвидени никакви други условия и изисквания, освен личното решение на дееца – в какъвто смисъл се цитира съдебна практика. Подчертава се, че искането за повторен анализ е било направено в момент, когато кръвната проба се е съхранявала във ВМА. В условията на алтернативност се прави искане в случай, че бъде прието за доказано осъществяването от подсъдимия на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, опасността на същото да бъде счетена за незначителна, в каквато насока се излагат аргументи. Прави се доказателствено искане за допускане на комплексна съдебномедицинска, токсикологична и химическа експертиза, в състава на която да бъде включен и специалист по клинична токсикология, която да даде заключение употребяваните от подсъдимия лекарства могат ли да дадат отражение при отчитане на употребата на наркотични вещества с техническо средство дрегер „DrugChek 5000“. По така подадената жалба е било образувано първо по ред ВНОХД № 35/2024 по описа на С. окръжен съд. В закрито заседание, проведено на 30.01.2024 г. въззивният състав разглеждащ делото на основание чл. 327 НПК не е допуснал провеждане на въззивно съдебно следствие. След проведено открито съдебно заседание на 11.03.2024 г. състав на СОС е постановил нова Присъда № 10 от 11.03.2024 година. С тази присъда изцяло е отменена присъдата на първата инстанция, като вместо това подсъдимият А. П. П. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Съдът се е произнесъл по разноските, като е постановил последните да останат на основание чл. 190, ал. 1 НПК за сметка на държавата. Срещу така постановената нова въззивна Присъда № 10 от 11.03.2024 г. по ВНОХД № 35/2024 г. по описа на С. окръжен съд, е бил подаден касационен протест и допълнение към него, с които е поискано отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. С Решение № 455/26.09.2024 г. на ВКС, I н.о. по н.д. № 465/2024 г. присъдата на С. окръжен съд е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание за проверка на постановената по НОХД № 706/2021 г. по описа на РС-И. Присъда № 30/22.11.2023 г., която е предмет на настоящия въззивен контрол, при новото разглеждане на делото. В съдебно заседание пред С. окръжен съд, прокурор от С. оспорва подадената въззивна жалба, като пледира постановената осъдителна присъда да бъде потвърдена. По същество излага, че от доказателствената съвкупност по делото - полеви тест, химикотоксилогично изследване, съдебно- медицинска и химическа експертизаекспертиза, както и от показанията на полицейските служители, безспорно се установяват всички обективни признаци на състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Представителят на държавното обвинение поддържа, че към момента на извършване на деянието, съставът на престъплението не е притежавал факултативния обективен признак, препращаш към реда, установен в Наредбата, следователно доказването на всички признаци на състава било само и единствено в НПК. На следващо място, прокурорът счита, че възражението на защитата, свързано с нарушено право на защита на подсъдимия, няма връзка нито с разпоредбата на НК, такава каквато е била към момента на деянието, нито с фактите по делото. Пред въззивният съд подадената жалба се поддържа от защитниците на подсъдимия - адв. А. и адв. А.. В хода на съдебните прения адв. А. поддържа изразеното становище, че в хода на досъдебното производство са нарушени правата на подзащитния му. Счита, че с непроизнасянето по искане на обвиняемия за допълнително изследване, органите на досъдебното производство са лишили подсъдимия П. от възможността да изисква и сочи доказателства, с които да докаже невиновността си. Адв. А. се солидаризира с изложеното, като на свой ред посочва, че според вещото лице М., границата за откриване на наркотичното вещество амфетамин е 30 нанограма на милилитър. В конкретния случай обаче никъде не било посочено колко нанограма на милилитър са открити, като според защитника при повторно изследване това количество може да е под 10 нанограма на милилитър, което би означавало, че деянието не е осъществено. Позовава се и на цитираната в пледоариите му практика на ВКС, изложена пред първоинстанционната и въззивна инстанция (при предходното разглеждане на делото пред СОС). По същество защитата счита, че първоинсатнционната присъда следва да бъде отменена, а подсъдимият П. – оправдан за извършването на инкриминираното деяние. В правото си на лична защита подсъдимият П. се придържа към изложеното от защитниците си, а в последната си дума моли да бъде оправдан. С. окръжен съд, след като обсъди депозираната жалба и взе предвид становищата на страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 от НПК, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото, която според настоящият състав е следната: Подсъдимият А. П. П., ЕГН ••••••••••, роден на ••••••• в гр. И., българин, български гражданин, със средно образован, неженен, с адрес гр. М. п., ул. „Р.“ № •. Същият е осъждан с Присъда №260003/15.09.2020 г., влязала в законна сила на 01.10.2020 г., посатановаена по НОХД № 284/2020 г. на РС –И., за престъпление по чл. 152, ал. 1, т.2, пр. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и четири месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 Нк за срок от 4 години, както и с Присъда № 14/17.05.2023 г., влязла в законна сила 16.10.2023 г., по НОХД № 5/2023 г. на РС – И., за престъпление по чл. 343в, ал. 3 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. Подсъдимият П. е правоспособен водач и притежава СУМПС от 19.04.2018 г., като до датата на деянието, за което му е повдигнато обвинение е наказван редица пъти по административен ред за нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). На 29.06.2021 г. около 14: 00 часа подсъдимият А. П. П. управлявал лек автомобил, собственост на свидетеля Б. А., с марка и модел „Ситроен Саксо“, с рег. № ••••••••, като се движил по второкласен път № •, между с. Г. и гр. Д. б.. В атомобила на предна дясна седалка бил и свидетелят А., а отзад се возили свидетелките И. П. и Е. А.. В същото време, по същият път се движили свидетелите С. П. и И. М. – полицейски служители при РУ на МВР-К., които за времето от 07: 00 часа до 19: 00 часа на 29.06.2021 г. изпълнявали служебните си задължения. Около 12- ти километър на посоченият път свидетелите П. и М. забелязали управляваният от подсъдимият П. автомобил и подали звуков и светлинен сигнал, за да го спрат и извършат проверка. При извършената проверка полицейските служители установили, че водач на автомобила е подсъдимият П., за когото имали сведения, че употребява наркотични вещества. Тъй като поведението му им се сторило неадекватно, свидетелите П. и М. извикали за съдействие свидетелят Д. И. – младши автоконтрольор при ОДМВР София. Свидетелят И. извършил на подсъдмия П. проверка за употреба на алкохол и наркотици. Тестът за алкохол бил отрицателен, но извършеният, с техническо средство „Drug Check 5000”, тест за наркотици или техни аналози позитивирал за амфетамин. Поради това свидетелят И. съставил на подсъдимият П. АУАН № 139093 от 29.06.2021 г. и му издал талон за медицинско изследване № 074266. Подсъдимият П. бил изпратен в ФСМП-К., където му била взета кръвна проба и урина, за което е издаден Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Видно от протокол за химикотоксилогично излседване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози с номер И- 6583/20.08.2021 г., изготвен от д-р Д. Я. и д-р Б. М. – химици в специализираната Химикотоксилогична лаборатория към ВМА, в предоставените от подсъдимият П. биологични проби се установява употреба на наркотично вещество амфетамин, включено в Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредба за реда за класифициране на расетнията и веществата като наркотични. Изследването е проведено съгласно действащата към процесния момент Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Съгласно представения протокол за унищожаване на биологочини проби, постъпилите в Химикотоксилогичната лаборатория на ВМА проби на подсъдимия П. са били унищожени към дата 18.10.2022 г., поради изтекъл срок за съхранение. По делото е изготвена и приета комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза, вещите лица по която дават заключение, че използваните от подсъдмият П. медикаменти, а именно – Зиртек Д 5/120 мг., парацетамол и Олин Хидра 0, 1% спрей за нос, както и предписаните му с рецепта капки (NaHCO3-0, 3; NaCl-0, 2; алергозан - 1 амп.; ефедрин – 1 амп.; дестилирана вода – 30) няма да позитивират тест за амфетамин, при отчитане на употребата на наркотични вещества с техническо средство дрегер „Drug Test 5000”. Горната фактическа обстановка безспорно се установява въз основа на събраните и приобщени по време на съдебното следствие доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, както следва: показанията на свидетелите П., М., И., А., П. и А.; АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за химикотоксилогично излседване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, протокол за унищожаване на биологочини проби, справка-картон на водача, характеристика от Община К., трудова характеристика от „АСТ Бетон“ ЕООД и справка за съдимост; способите за проверка на доказателствата – заключение на изготвената по делото съдебно-медицинска и химическа експертиза. Тук е мястото да се посочи, че настоящият въззивен състав не гради изводите си по фактите въз основа на изявленията на д-р Д. Я. и д-р Б. М. – химици във ВМА, дадени в съдебното следствие пред първата инстанция. Посочените лица, неправилно и в разрез с правилата на НПК, са разпитани от първоинсатнционния съд като вещи лица, без обаче да имат такова процесуално качество в производството, доколкото липсва изрично назначена експертиза. Без да бъдат подлагани под съмнение професионалните качества на д-р Я. и д-р М., изготвеният от тях протокол за химикотоксилогично изследване не се явява експертиза по смисъла на чл. 144 и следващи те от НПК, а официален документ, който по същността си е писмено доказателство. Действително лицето, което го съставя, респективно, което извършва изследването, трябва да притежава знания в областта на биохимията и клиничната лаборатория, т.е. специални знания, но то не е вещо лице – експерт по смисъла на НПК. За да извърши химическото изследване на взетата кръвна проба е достатъчно то да е назначено на съответната длъжност със съответната специалност в здравните заведения или учреждения, посочени в Наредба № 1/2017 г. и не е необходимо или задължително условие да фигурира в нарочен списък на вещите лица, нито пък да бъде назначено с постановление от разследващия орган или с определение от съда. За разлика от вещите лица, лицата, извършили химическото изследване на кръвта на водача на МПС, не е необходимо да защитят устно и непосредствено пред съда резултатите от своите изследвания, така, както са задължени да сторят вещите лица по реда на чл. 149 от НПК. Не е пречка обаче тези лица да бъдат разпитани като свидетели в производството, доколкото те нямат друго процесуално качество. В този смисъл – Решение № 191 от 06.02.2018 г. по н.д. № •56/2017 г. на ВКС и цитираното в него Решение № 143 от 18.05.2015 г. по н. д. № 350/2015 г. на ВКС. Въпреки това настоящият въззивен състав намира, че от останалата доказателствена съвкупност еднопосочно се установяват времето и мястото на извършване на деянието, както и авторството на подсъдимия П., както правилно е приел първоинстанционният съд. В тази връзка показанията на свидетелите П. и М. – полицейски служители и И. – младши автоконтрольор, кореспондират напълно с излушаните свидетели на защитата - А.ова, П., А., по отношение на обстоятелството, че на инкриминираните дата и място, именно подсъдимият П. е управлявал лек автомобил с марка и модел „Ситроен Саксо“ и рег. № ••••••••, когато е спрян от полицейските служители за проверка. Този факт се доказва и от останалия приобщен доказателствен материал, като не се оспорва от страна на защитата. Правилен е и изводът на първоинстанционния състав, че в случая употребата на наркотични вещества, в частност – амфетамин, от страна на подсъдимия П., е безспорно установена, като настоящият състав споделя изложения от първоинсатнционния доказатеслствен анализ в тази част, с посоченото по-горе изключение, касателно изложеното от д-р М. и д-р Я.. Наведените във въззивната жалба възражения са свързани именно с обстоятелството спазен ли е редът при установяване употребата на наркотичното вещо амфетамин и какво е неговото количество, съответно нарушени ли са правата на подсъдимия П., във връзка с възможността му да представя доказателства по делото. С оглед задължението си да даде отговор на всички възражения, настоящият състав намира за необоходимо да посочи следното. Деянието, за което е привлечен към отговорност подсъдимият П., е извършено на 29.06.2021 година. Към този момент нормата на чл. 343б, ал. 3 НК, не съдържа като обективен признак за състава на деянието установяването на употреба на наркотични вещества да се извършва по „надлежен ред“, така както законодателят е уредил установяването на употребата на алкохол. Едва с промяна на Наказателния кодекс с ДВ бр. 67/2023 г. е предвидено, че единственият законоустановен начин за изясняване на елемнта „употреба на наркотични вещества и/или техни аналози“ е надлежният ред, уреден в Наредбата, идентично с доказването на наличието на алкохол. Следователно употребата на наркотични вещества, осъществена преди посочената законодателна промяна, може да бъде доказана чрез всички средстава и способи, регламентирани в НПК (каквато е и непротиворечивата практика на ВКС), а процедурите и редът, посочени в Наредбата, са само част от възможните и допустими начини за осигуряване на доказателства при обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, извършено преди изменението на нормата. Предвид посоченото на първо място настоящият въззивен състав намира за неоснователно възражението на защитата, че в случая е нарушено правото на защита на подсъдмия П.. Действително с предявяване на разследването на 15.11.2021 г. обвиняемият тогава П., в присъствието на защитника си, е направил искане за повторен химичен анализ, макар и не в срока по чл. 27, ал. 3 от Наредбата. Посочената норма, даваща възможност на обвиняемия да поиска за своя сметка, чрез органа по производството, нов химичен анализ на кръвната проба, не е задължителна част от наказателното производство и поради това не се обхваща от правото на защита. В този смисъл – Решение № 278 от 09.05.202 г. по н.д. № 345/2024 г. на ВКС, постановено във връзка с идентично престъпно деяние, осъществено преди промяната в материлания закон. От посоченото следва, че тъй като възможността за повторно изследване на контролната проба не е част от законоустановен „надлежен ред“ за установяване на наличието на наркотично вещество, в правомощието на прокрора е да прецени дали да приеме или да откаже (изрично или мълчаливо) направеното в тази връзка доказателственото искане. Отказът му в този случай би могъл да се квалифицира като нарушение на процедура, определена в подзаконов нормативен акт, но не и като съществено процесуално нарушение съгласно НПК. На следващо място, както правилно е отбелязал и първоинсатнционният съд, допуснатото нарушение на Наредбата не е довело до доказателствена непълнота, доколкото за съставомерния признак – употреба на наркотични вещества при управление на МПС, са събрани достатъчно категорични доказателства, позволяващи стабилност на фактическите изводи. В тази връзка неоснователно защитата поддържа, че не е спазен редът по Наредба 1/2017 година. Напротив – в настоящият случай употребата на амфетамин е установена по начините визирани в чл. 1, ал. 3 от Наредбата, а именно чрез техническо средство дрегер „Drug Test 5000“ и чрез последвалото химикотоксилогичното изследване на предоставените от подсъдмия П. биологични проби. Обстоятелството, че двата проведени метода на изследване са дали положителен резултат за наличие на амфетамин, съответно в слюнката и в кръвта на подсъдимият П., кореспондира напълно с възприетото от полицейските служители – свидетелите П. и М., неадекватно негово поведение към момента на извършената проверка. Като годни доказателства, от които се установява фактът, че на процесната дата подсъдимият П. е управлявал МПС след употреба на амфетамин, въззивният състав намира и издадените му (също съгласно Наредбата) АУАН и талон за медицинско изследване. Двата документа са издадени от контролен орган в кръга на службата му с посочване на положителен резултат – наличието на амфетамин, установен с техническо средство „Drug Test 5000“, като и двата документа са подписани от подсъдимия без възражения – т.е. в нито един предходен момент от момента на предявяване на разследването на 15.11.2021 г. подсъдимият не е оспорил положителния резултат, което би дало повод на органите на досъдебното производство да извършват допълнителни действия по разследването. Именно на основание талона за медицинско изследване на подсъдимия са взети проби кръв и урина, което обстоятелство се удостоверява от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съставен от медицинско лице, специалист в ЦСМП-София. Съгласно процедурата, разписана в Наредбата, представените биологични проби са изпратени по служебен път и са изследвани от химици във ВМА, а именно д-р Я. и д-р М., чрез газова хроматография. Видно от заключението, обективирано в протокола за химикотоксилогично излседване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози с номер И-6583/20.08.2021 г. в предоставените от подсъдимият П. биологични проби се установява употреба на наркотично вещество – амфетамин. Посочените доказателства обуславят с категоричност извода за доказаност на съставомерния признак, а именно, че управлението на МПС от страна на подсъдмия П., е след употребата на наркотично вещество - амфетамин. Действително част от доказателствения материал по дело е приобщен в наказателното производство, в резултат на изпълнение на процедури, уредени в Наредбата, но към момента на извършване на деянието, както се посочи по-горе, те не са били единствените възможни и задължителни методи за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следователно неспазването на някое от правилата на Наредбата, само по себе си не е причина да се приеме, че в конкретния случай е опорочена цялата процедура по установяване наличието на наркотично вещество. Подобен извод не може да се обоснове, дори да бъде взето предвид твърдяното обстоятелството, че подсъдмият П. е приемал лекарствени средства. Поддържаното от защитата възражение в тази насока категорично е опровергано от заключението по приетата съдебно-медицинска и химическа експертиза. Според вещите лица приеманите от подсъдмия П. медикаменти не биха реагирали положително за амфетамин. Настоящият въззивен състав напълно се доверява и на изложеното от вещото лице Х. в съдебното заседание, че категорично не е възможно да се допусне грешка между ефедрин и амфетамин, доколкото двете вещества са структурно различни. Неоснователно е и възражението на защитата, касателно количеството на наркотичното вещество. Както правилно е посочил първоинсатнционният съд в нормата на чл. 343б, ал. 3 НК не е посочена долна граница, каквато е определена в нормата на чл. 343б, ал. 1 НК. За разлика от управлението на МПС след употреба на алкохол, при управлението на МПС след употребата на наркотици или техни аналози, законодателят не поставя количествен критерии, следователно достатъчно за съставомерността на деянието е да се установи, че към момента на извършването му в организма на дееца е открито наркотично вещество. Тази нулева толерантност към водачи, които управляват МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози е именно поради високия риск за обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата. С оглед изложеното и при така установената фактическа обстановка първоинстанципнният съд напълно обосновано от правна страна е приел, че подсъдимият А. П. е осъществил с действията си обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК. От обективна страна, категорично се доказа, че на 29.06.2021 г. около 14.00 часа, на второкласен път № • от с. Г. за гр. Д. б., подсъдимият П. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил с марка и модел „Ситроен Саксо“, с рег. № ••••••••, след употреба на наркотично вещество – амфетамин, включено в Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, когато е спрян от полицейски служители за проверка. Употребата на наркотичното вещество се установява от проведените изследвания включително и тестването с техническото устройство „Drug Test 5000" и химикотоксикологично изследване на доброволно дадени биологични проби от кръв и урина, чиито резултати еднопосочно сочат за употребата на амфетамин от страна на подсъдимият П.. От субективна страна, деянието е осъществено под форма на вина - пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че управлява лекия автомобил след употреба на наркотично вещество – амфетамин. Прекият умисъл се обосновава и от наложената от законодателя безусловна забрана за употребата на накотични вещества и несъвместимостта на употребата им при управление на МПС, поради това, че деецът съзнава обществено опасния характер на деянието, предвижда последиците и иска тяхното настъпване. При извършената проверка на атакуваната присъда и в частта й, относно наложените на подсъдимия П. наказания, въззивната инстанция намира следното: При определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия П. районният съд е отчел като отегчаващи вината обстоятелства предходните осъждания на лицето, регистрациите му за извършване на престъпления от общ характер, както и констатираните редица нарушения на правилата за движение по пътищата. Натоящият състав намира, че криминалните регистрации на лицето не следва да бъдат отчитани като отегчаващо вината обстоятелство, но като такова следва да бъде посочено и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по предходното му осъждане с Присъда №260003/15.09.2020 г., влязала в законна сила на 01.10.2020 г., посатановаена по НОХД № 248/2020 г. на РС –И.. Като смекчаващи отговорността обстоятелства първоинсатнционният съд е посочил положителните характеристики относно личността на подсъдимия П. от работодателя му от кмета на гр. К., както и обстоятелството, че извършеното деяние не е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него не са настъпили други общественоопасни последици, освен формалното нарушаване на законовата забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Настоящият състав на въззивния съд не споделя изложеното от районния съд, че обществената опасност на конкретно деяние може да се третира като смекчаващо (или отегчаващо) отговорността обстоятелство. Това е така тъй като степента на обществената опасност е характеристика на престъплението, взета предвид от законодателя при определяне на санкцията за извършването му. Въпреки това въззивният състав също счита, че в конкретния случай обществената опасност на деянието не е висока - касае се за формално престъпление, чийто състав не включва настъпването на вредоносен резултат, не са настъпили други несъставомерни последици, освен застрашаването на обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата, което е типично за повечето престъпления от същия вид. Правилно районният съд е преценил, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК, като настоящият състав намира за законосъобразен и справедлив определеният от първоинсатнционния съд размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“, а именно – 1 година и четири месеца Законосъобразен е и размерът на кумулативното наказание „глоба“, а именно – 700, 00 лева, като е съобразено от районният съд обстоятелството, че подсъдимият П. е трудово ангажиран и не дължи издръжка на член от семейството си. На следващо място правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, районният съд е наложил на подсъдимия П. и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от две години и четири месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Правилна е преценката на първоинсатнционния съд за наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, предивд обстоятелството, че преди постановяване на атакуваната присъда, подсъдимият П. е осъден с Присъда № 14/17.05.2023 г., влязла в законна сила 16.10.2023 г., по НОХД № 5/2023 г. на РС – И., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. Поради това законосъобразно между двете наложени на подсъдимия П. наказания е определено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и четири месеца, към което на основание чл. 23, ал.2 и ал. 3 НК са присъединени и наложените наказания „глоба“ в размер на 700, 00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години и четири месеца. По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК, настоящият състав намира, че районният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост, наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от своода“ за срок от 1 година и четири месеца по влязла в законна сила на 01.10.2020 г. Присъда № 260003/15.09.2020 г., постановена по НОХД № 284/2020 г. на РС –И., вече е било приведено в изпълнение с Присъда № 14/17.05.2023 г., влязла в законна сила 16.10.2023 г., по НОХД № 5/2023 г. на РС – И.. В тази хипотеза е недопустимо повторно да бъде приведено така наложеното наказание по реда на чл. 68, ал.1 НПК, като присъдата в тази част следва да бъде отменена. Настоящият състав не споделя и изложеното от първоинсатнционния съд във връзка с приложението на чл. 57, ал. 3, вр. Ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС и определения общ режим за изтърпяване на наказанията. В настоящият случай се касае за лице, чиято обществена опасност е сравнително висока, предвид обстоятелството, че подсъдимият П. е извършил не едно, а две престъпления от общ характер, в изпитателния срок, определен с Присъда № 260003/15.09.2020 г., постановена по НОХД № 284/2020 г. на РС –И.. Въззивният състав е на мнение, че само на това основание следва да се счете, че така постановеното условно осъждане не е повлияло рестриктивно и възпиращо на дееца. Доколкото обаче липсва изричен протест в тази част, настоящият въззивен състав няма основание за отмяна или измяна на атакуваната присъда, по отношение на определения първоначален режим на изтърпяване на наказанията. Присъдата е правилна в частта за разноските, които на основание чл. 189, ал. 3 НПК са възложени изцяло в тежест на подсъдимия. При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид посочените съображения, постанови своето решение. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, С. окръжен съд