Мотиви към Решение № 574 от 31.1.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 14843/2023 г.

КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 14843/2023 г. НА СРС, НО, 13 СЪСТАВ

Мотиви

Производството е образувано по постановление на СРП по реда на чл. 375 от НПК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на П. В. С. и А. В. С. за това, ч е в съучастие като съизвършители всеки от тях е осъществил състава на престъпление по чл. 325б, ал. 2, т.2 и т. 3, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т.4, вр. чл. 20, ал.2 от НК. В постановлението е посочено, че на 05.03.2023 г. около 21: 10 ч. в град София, кв. „Христо Ботев" обвиняемите като непълнолетни, но можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, проявили жестокост по смисъла на чл. 7, ал.1, т. 1 и т.2 от Закона за защита за животните към гръбначно животно – куче, от смесена едра порода, женски пол, на възраст около три месеца, като държейки животното, отрязали двете му уши, използвайки хладно оръжие – макетен нож, в резултат на което противозаконно му причинили тежко и трайно увреждане, като деянието е извършено с особена жестокост, на публично място и в присъствието на малолетно лице – ХМД..

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението и пледира за признаване на обвиняемите за виновни и освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на съответните административни наказания.

Защитникът на обвиняемите пледира за налагане на минимално възможно наказание.

Обвиняемият П.С. в предоставената му възможност за последна дума изразява съжаление за случилото се.

Обвиняемият А.С. в предоставената му възможност за последна дума изказва съжаление за случилото се и обещава то да не се повтаря.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото и при съобразяване на чл. 14 и чл. 18 от НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

Обвиняемият П. В. С., с ЕГН ••••••••••, е роден в гр. София, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, живущ в гр.....

Обвиняемият А. В. С., с ЕГН ••••••••••, е роден в гр. София, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, живущ в гр....

През 2023 г. С. К., живееща в гр. София, жк „Христо Ботев“, ул. 517, №47 започнала да се грижи за безстопанствено куче. То влизало и излизало свободно от къщата и, не било регистрирано, чипирано или ваксинирано. На същата улица, в съседна къща с № 35 живеели СА. и сина му ХМД., роден на.... ХД. обичал животни и си играел често с кучето в двора на С.К.. На 05.03.2023 г. обвиняемите, които живеели в същия квартал и били виждали кучето, решили да отрежат ушите му. За целта те се сдобили с макетен нож и се разхождали по ул. 517. В близост до № 42, те видели кучето и го хванали, като държейки го, всеки от тях отрязал с ножа едно от ушите на животното, след което оставили ножа и отрязаните уши на улицата. Действията им били възприети от малолетния ХД., който се разстроил, тъй като си играел с кучето и бил привързан към него. Кучето с окървавена глава побягнало към дома на С.К., а Х.Д. се затичал след него, викайки „Кучето, кучето“. С.А. видял на улицата сина си, кучето и двамата обвиняеми и ги попитал защо са наранили кучето, като А.С. се изсмял, а П.С. казал му разказал за стореното. След като видяла кучето и разбрала за случилото се К. подала сигнал на телефон 112. Пристигнали полицейски служители, които извършили оглед, а животното било откарано за преглед при ветеринарен лекар. При постъпване в клиниката състоянието му било усложнено, поради инфектиране на получените рани.

Към този момент А.С. и П.С. не са страдали от психични заболявания, притежавали са интелигентност в рамките на нормата и въпреки непълнолетната си възраст са могли да разбират свойството и значението на деянието си и да ръководят постъпките си, като не са действали водени от лекомислие и увлечение.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа анализ на доказателствените материали, събраните в досъдебната производство и преценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК: гласни доказателствени средства - показания на св. СА., С. К., заключения на СППЕ и ветеринарна експертиза, писмени доказателства и доказателствени средстви: протоколи за оглед, епикризи, свидетелства за съдимост.

Събраните по делото доказателствени материали са лишени от съществени противоречия по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. Гласните и писмените доказателствени източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се. Съдът постави в основата на фактическите си изводи относно механизма на инкриминираното деяние и неговото авторство, показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели СА., С. К.. Същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, като няма основания свидетелите да се считат за предубедени или заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите не са възприели непосредствено отрязването на ушите на кучето, но са видели последиците от действията на обвиняемите и състоянието на животното. Обвиняемите също така са заявили пред св. А. както желанието си да отрежат ушите на кучето, така и впоследствие са признали, че са реализирали намеренията си. Малолетното дете Х.Д. също е споделило пред баща си, че е видяло отрязването на ушите на кучето. Единственият възможен и логичен извод от така обсъдените гласни доказателствени средства е, че именно обвиняемите са сторели това, като по делото не е въведена друга версия за събитията на инкриминираната дата.

Механизмът на деянието се потвърждава и от отразеното в надлежно изготвения протокол за оглед на местопроизшествието и от приложените към него фотографии.

Съдът кредитира и заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство комплексни съдебно-психиатрична и психологична експертиза на обвиняемите. От тях им се установява, че никой от обвиняемите не страда от психично заболяване, не се констатират и нарушени когнитивни функции, който да са пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно по нея отреагиране. Вещите лица приемат, че въпреки непълнолетието си към момента на деянието, обвиняемите са разбирали свойството и значението на извършеното са могли да ръководят постъпките си към инкриминираната дата, като деянието не може да се приеме за проява на лекомислие или увлечение. Съдът намира, че на заключенията следва да бъде дадена вяра, тъй като същите са пълни, ясни и обосновани и изготвени от лица с изискуемите специални знания.

Естеството и механизма на причинените на процесното куче травматични увреждания се изяснява от заключението на изготвената по делото ветеринарномедицинска експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано и изготвено от лице с изискуемите специални знания.

При така установените по делото факти, съдът прие, че П. В. С. и А. В. С. от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъпление по чл. 325б, ал. 2, т.2 и т. 3, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т.4, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Нормата на чл. 325б от НК е бланкетна, като съдържанието и в частта относно проявената жестокост се запълва от разпоредбите на специалните закони - Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност. В чл. 7, ал. 2 от ЗЗЖ са изброени действия, които се приемат за прояви на жестокост към животни, сред които попадат - всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес (т.1) и действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (т.2). Разпоредбата на чл. 151 от ЗВД попада в глава седма „Защита и хуманно отношение към животните“, като т.1. от въпросната разпоредба установява забрана за причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в изчерпателно изброени случаи, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл. 139а, чл. 139б, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита.

От обективна страна П. В. С. на 05.03.2023 г. в гр. София, жк „Христо Ботев“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с А. В. С., проявил жестокост към гръбначно животно – куче, от смесена едра порода, женски пол, на възраст около три месеца, като държейки животното, отрязали двете му уши, използвайки хладно оръжие – макетен нож, в резултат на което противозаконно му причинил тежко и трайно увреждане, като деянието е извършено с особена жестокост, на публично място и в присъствието на малолетно лице – ХМД.

Безспорно отрязването на ушите на кучето му е причинило продължително страдание, болки и увреждане на здравето му, като в тази насока е и заключението на ВМЕ, поради което е налице проява на жестокост към животно по смисъла на чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 от ЗЗЖ. Действията на обвиняемия са противоправни, доколкото не се твърди или установява да са предприети при самозащита или в някоя от изчерпателно изброените хипотези на ЗВД, като в резултат на от тях е причинено тежко и трайно увреждане на животното.

По отношение на квалифициращото обстоятелство по ал.2, т.2 „особена жестокост“ е налице трайна съдебна практика, макар и във връзка с деяния по глава Втора от Особената част на НК, съгласно която особената жестокост е качество на дееца, което се обективира в характеризиращите личността му негови конкретни действия, свързани, от една страна, с начина на изпълнение на посегателството и използуваните средства за осъществяването му, и, от друга страна, с отношението към жертвата и страданията й. От значение за този квалифициращ признак са фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието чрез способ или със средства, нанасящи поражения, които надхвърлят необходимото за причиняване на общественоопасните последици, както и демонстрираното отсъствие на състрадание и изразената коравосърдечност. В настоящия случай, с оглед използваното средство и метод за осъществяване на деянието и поведението на обвиняемите преди и след него, може да се направи извод именно за проявена особена жестокост от обвиняемия при отрязването на ушите на процесното куче.

Действието е извършено на публично място – улица и в присъствието на малолетно лице ХМД., поради което са налице и квалифициращите признаци по чл. 325б, ал.2, т.3 от НК.

В случая е налице съвместна задружна дейност по чл. 20 от НК, като П.С. е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние с А.С. като съизвършител. При съответната координация на действията всеки от тях е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние и така заедно са постигнали общия престъпен резултат.

От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вина - пряк умисъл и при наличие на общност на умисъла по смисъла на чл. 20, ал.2 НК. Видно от кредитираното заключение на СППЕ, въпреки непълнолетната си възраст към момента на деянието той е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, т.е. бил е вменяем– предпоставка, без която не може да се формира вината в съзнанието му, като същият не е действал, воден от лекомислие или увлечение. Обвиняемият е съзнавал, че действа заедно с още едно лице -А.С., като предприетите от тях съвместно действия по отношение на гръбначно животно - куче, са от естество да му причинят тежко и трайно увреждане, като е осъзнавал и че ги осъществява на улица в присъствие на тригодишно дете и е искал и целял именно това.

От обективна страна А. В. С. на 05.03.2023 г. в гр. София, жк „Христо Ботев“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с П. В. С., проявил жестокост към гръбначно животно – куче, от смесена едра порода, женски пол, на възраст около три месеца, като държейки животното, отрязали двете му уши, използвайки хладно оръжие – макетен нож, в резултат на което противозаконно му причинил тежко и трайно увреждане, като деянието е извършено с особена жестокост, на публично място и в присъствието на малолетно лице – ХМД.

Безспорно отрязването на ушите на кучето му е причинило продължително страдание, болки и увреждане на здравето му, като в тази насока е и заключението на ВМЕ, поради което е налице проява на жестокост към животно по смисъла на чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 от ЗЗЖ. Действията на обвиняемия са противоправни, доколкото не се твърди или установява да са предприети при самозащита или в някоя от изчерпателно изброените хипотези на ЗВД, като в резултат от тях е причинено тежко и трайно увреждане на животното.

По отношение на квалифициращото обстоятелство по ал.2, т.2 „особена жестокост“ е налице трайна съдебна практика, макар и във връзка с деяния по глава Втора от Особената част на НК, съгласно която особената жестокост е качество на дееца, което се обективира в характеризиращите личността му негови конкретни действия, свързани, от една страна, с начина на изпълнение на посегателството и използуваните средства за осъществяването му, и, от друга страна, с отношението към жертвата и страданията й. От значение за този квалифициращ признак са фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието чрез способ или със средства, нанасящи поражения, които надхвърлят необходимото за причиняване на общественоопасните последици, както и демонстрираното отсъствие на състрадание и изразената коравосърдечност. В настоящия случай, с оглед използваното средство и метод за осъществяване на деянието и поведението на обвиняемите преди и след него може да се направи извод именно за проявена особена жестокост от обвиняемия при отрязването на ушите на процесното куче.

Действието е извършено на публично място – улица и в присъствието на малолетно лице ХМД., поради което са налице и квалифициращите признаци по чл. 325б, ал.2, т.3 от НК.

В случая е налице съвместна задружна дейност по чл. 20 от НК, като А.С. е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние с П.С. като съизвършител. При съответната координация на действията всеки от тях е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние и така заедно са постигнали общия престъпен резултат.

От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вина - пряк умисъл и при наличие на общност на умисъла по смисъла на чл. 20, ал.2 НК. Видно от кредитираното заключение на СППЕ, въпреки непълнолетната си възраст към момента на деянието той е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, т.е. бил е вменяем– предпоставка, без която не може да се формира вината в съзнанието му, като същият не е действал, воден от лекомислие или увлечение. Обвиняемият е осъзнавал, че действа заедно с още едно лице – П.С., като предприетите от тях съвместно действия по отношение на гръбначно животно - куче, са от естество да му причинят тежко и трайно увреждане, осъзнавал е и че ги осъществява на улица в присъствие на тригодишно дете и е искал и целял именно това.

За престъпление по чл. 325б, ал. 2, т.2 и т. 3, вр. ал.1 от НК към момента на деянието е предвидено наказание лишаване от свобода една до три години, поради което в случая са налице основанията по чл. 78а от НК по отношение на всеки от обвиняемите - те не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VІІІ от НК и с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Не са налице и изключващите института ограничения по чл. 78а, ал. 7 НК.

Съгласно чл. 78а, ал. 6 от НК, когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като има възможност да наложи или административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка по ЗБППМН.

Като взе предвид установените по делото обстоятелства за деянието и за личността на П. В. С., съдът намира, че в случая на обвиняемия следва да се наложи възпитателна мярка по чл. 13, ал.1, т. 10 от ЗБППМН – задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото, като подходящият размер на времето за извършване на работата възлиза на 20 часа. Съдът намира, че така определената възпитателна мярка ще съдейства в най-пълна възможна степен за преодоляване на отклоненията в поведението на обвиняемия, предотвратяване на бъдещи нарушения от негова страна и интеграцията му в обществото.

На основание чл. 13, ал. 10 от ЗБППМН кметът на общината по настоящия адрес на П. С. следва да определи конкретната работа, която трябва да бъде извършена, начина и реда за извършване, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното състояние на непълнолетния и други обстоятелства, които са от значение за изпълнението на мярката.

Като взе предвид установените по делото обстоятелства за деянието и за личността на А. В. С., съдът намира, че в случая на обвиняемия следва да се наложи възпитателна мярка по чл. 13, ал.1, т. 10 от ЗБППМН – задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото, като подходящият размер на времето за извършване на работата възлиза на 20 часа. Съдът намира, че така определената възпитателна мярка ще съдейства в най-пълна възможна степен за преодоляване на отклоненията в поведението на обвиняемия, предотвратяване на бъдещи нарушения от негова страна и интеграцията му в обществото.

На основание чл. 13, ал. 10 от ЗБППМН кметът на общината по настоящия адрес на А. С. следва да определи конкретната работа, която трябва да бъде извършена, начина и реда за извършване, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното състояние на непълнолетния и други обстоятелства, които са от значение за изпълнението на мярката.

При този изход на делото, съдът следва да възложи в тежест на обвиняемите направените по делото разноски. В съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъжда всеки от обвиняемите да заплати да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сторените в досъдебното производство разноски в размер на по 351 лв.

СЪДИЯ: