Решение № 200 от 15.1.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 9574/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Е. И. М. против наказателно постановление (НП) № 205/25.06.2024 г., издадено от началник група „Териториална полиция“ – Подуяне при 05 РУ-СДВР, с което на основание чл.25, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) му е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган. Твърди, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и при един свидетел без уточняване на неговото ЕГН и адрес. Излага аргументи, че не са посочени доказателствата, които установяват нарушението, както и не е взето предвид субективното отношение на привлеченото лице. Посочва, че не всяко присъствие на футболния терен има характера на „нахлуване“ по смисъла на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ. Моли НП да бъде отменено. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. В.а, счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Подробни съображения излага в писмени бележки. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.30а, ал.2 от ЗООРПСМ срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: От фактическа страна съдът установи следното: На 12.05.2024 г. на стадион „Виваком Арена - Г. Аспарухов“ в гр. София била проведена футболна среща между отборите на ПФК „Левски“ и ПФК „Черно море“ с начален час 19: 30 часа. Преди началото на футболната среща група от около 12 фена на ПФК „Левски“ излезли на спортния терен, като се позиционирали пред вратарската врата от страна на сектор "Б" и разпънали транспарант с надпис „С. – вън“. След намесата и проведен разговор с охранителната фирма, отговорна за охраната на спортното мероприятие, същите напуснали спортния терен и се насочили към сектор "Б", в който се настанили. С докладна записка рег. № 513р-49037 от 13.05.2024 г. до началник на сектор ММ – СДВР било предложено да бъде извършена проверка с цел установяване на лицата, имащи отношение към възникнали инциденти по време на горепосочената футболна среща и спрямо същите да бъде взето отношение по ЗООРПСМ. С писмо рег. № 513000-35720 /13.05.2024 г. по описа на СДВР било изискано от изпълнителния директор на ПФК „Левски“ АД да се предоставят видеозаписите от камерите от 12.05.2024 г. за времето от 19: 00 ч. до 22: 00 ч., разположени в спортното съоръжение. Предадените записи били приобщени с протокол по чл. 29, ал. 2 от ЗООРПСМ от 13.05.2024 г. При извършения преглед на същите било установено, че едно от заснетите лица е от мъжки пол на видима възраст 55 – 60 г., висок около 175 – 185 см, къса коса, овално лице, с бенка на дясната буза, с нормално телосложение, облечен в синьо яке, тъмно сини дънки, черни маратонки и с черна шапка с козирка на главата. То било позиционирано в средата зад транспаранта. Извършена била фотосъпоставителна и лицево – идентификационна експертна справка на изображението на лицето от предоставения видеозапис и изображението на лицето Е. И. М. в АИС – БДС, видно от която на изследваните изображения е заснето едно и също лице. На 20.05.2024 г. била извършена справка в Единния автоматизиран регистър АИС „Спортни хулигани“ към НИЦССМ – МВР, съгласно която за жалбоподателя няма данни да е установяван като извършител на противообществени прояви по ЗООРПСМ. На 25.06.2024 г. свидетелят Г. Д. Н. – полицейски инспектор при 05 РУ- СДВР, съставил срещу Е. И. М. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено нарушение по чл.21, т.4 от ЗООРПСМ. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля Б. Л. Н.. АУАН бил предявен на М., който го подписал с възражение, че не е съгласен мирен граждански протест да се определя като хулигански. На същата дата въз основа на акта било издадено и обжалваното НП № 205/25.06.2024 г. от началник група „Териториална полиция“ – Подуяне при 05 РУ-СДВР, с което на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ на М. била наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Д. Н. и Б. Л. Н., от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – заповед № 229з-466/26.03.2024 г. на началника на 05 РУ-СДВР; докладна записка с рег. № 513р-52716/22.05.2024 г.; докладна записка с рег. № 513р-52705/22.05.2024 г.; докладна записка с рег. № 513р-49037/13.05.2024 г.; писмо с рег. № 513000-35720/13.05.2024 г.; протокол по чл. 29, ал.2 от ЗООРПСМ; докладна записка с рег. № 513р- 49740/14.05.2024 г.; протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ; справка в Единен автоматизиран регистър АИС „Спортни хулигани“ към НИЦССМ-МВР; постановление за назначаване на експертна справка; експертна справка № 33-ф/2024 с рег.№ 513ек-3138/2024 г.; удостоверение рег. № 513р-79302/06.08.2024 г.; формуляр рег. № 513р- 21670/16.03.2018 г., удостоверение рег. № 513р-79305/06.08.2024 г., както и от вещественото доказателство - оптичен носител, запечатан с картон серия В-21 № 0011219. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Н. и Н., от които се установява процедурата по съставяне и предявяване на АУАН. Обстоятелствата относно описаното в АУАН и НП нарушение и неговото авторство в лицето на Е. М. се установяват от докладните записки на полицейските служители, писменото показание на свидетел по ЗООРПСМ, вещественото доказателство по чл. 29, ал. 1 ЗООРПСМ /оптичен носител, съдържащ видеозапис, на който бе извършен оглед в открито съдебно заседание/, както и от изготвената експертна справка, посредством която е доказана идентичността на жалбоподателя с едно от лицата, държали транспаранта. Доказателствата са еднопосочни и категорично обосновават приетата за установена от съда фактическа обстановка, като такива за опровергаване на изложените обстоятелства не са ангажирани от жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 26 ал. 2 и чл. 30 ал. 1 от ЗООРПСМ. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗООРПСМ за извършени противообществени прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. В случая АУАН е съставен от Г. Д. Н., на длъжност „полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ - Подуяне при 05 РУ - СДВР, който предвид заеманата длъжност разполага с материална и териториална компетентност да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗООРПСМ. Съгласно чл. 30 ал. 1 т. 3 ЗООРПСМ в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 - 10 ЗООРПСМ. Обжалваното наказателно постановление е издадено от началник на група „Териториална полиция“ - Подуяне при 05 РУ - СДВР. Материалната и териториална компетентност на наказващия орган се установяват от приетата като писмено доказателство по делото заповед рег. № 229з-466/26.03.2024 г., издадена от началник на 05 РУ - СДВР, с която последният определя длъжностни лица, които да издават наказателни постановления в случаите на установени нарушения по ЗООРПСМ, сред които е и издалият обжалваното наказателно постановление старши инспектор М. В. (т. 1.8 от заповедта). АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите в жалбата за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, доколкото същият е положил подпис върху него и е вписал своите възражения. Действително, АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, за когото не е изрично посочено, че е свидетел единствено при съставяне на акта. Актът за установяване на нарушението следва да се състави в присъствието на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а ако такива липсват или е невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Т.е. изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е да се отбележи, когато посочените в акта свидетели са свидетели единствено на съставянето му, а не да се сочат в акта причините, поради които актът не е съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Нарушено е изискването в тази хипотеза свидетелите да са двама, което без съмнение е отклонение от императивните правила на ЗАНН, но то по никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Неоснователни са и доводите за непълна индивидуализация на свидетеля по съставянето на акта. Разпоредбата на чл. 42 ал. 1 т. 7 ЗАНН (в редакцията към датата на съставяне на АУАН) изисква да се посочат три имена, адреси и датата на раждане на свидетелите, като посочването на ЕГН на свидетелите е предвидено в разпоредбата на чл. 42 т. 7 ЗАНН, в редакцията й, преди измененията, в сила от 23.12.2021 г. В случая в АУАН са посочени трите имена и датата на раждане на свидетеля по акта, като не е посочен адресът му. Това нарушение обаче също няма характер на съществено, доколкото не е имало пречки свидетелят да бъде призован и разпитан в хода на съдебното следствие, съответно по никакъв начин не е препятствано изясняването на обективната истина. С оглед изложеното съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършване на нарушение по чл.21 т.4 от ЗООРПСМ. Съгласно чл. 21 ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В чл. 21 т. 1 - 15 от ЗООРПСМ са изброени изчерпателно проявите на спортно хулиганство, сред които е и нахлуване на спортния терен (чл. 21 т. 4 ЗООРПСМ). В настоящия случай действително се установява, че М. се е намирал на спортния терен преди началото на процесната футболна среща пред вратарската врата от страната на сектор "Б" на стадион „Виваком Арена – Г. Аспарухов“, без да има надлежно разрешение за това, но според настоящия съдебен състав действията му не представляват „нахлуване“ по смисъла на вменената като нарушена разпоредба от ЗООРПСМ, доколкото дори семантичното му значение предполага внезапност, известна агресивност и дързост. При оглед на видеозаписите, приобщени по делото, се установява, че групата от фенове на ПФК „Левски“ се разполагат на спортния терен, за да разпънат транспарант с надпис „С.-вън“, престояват няколко минути, след което напускат терена без необходимост от прилагане на репресивни мерки от страна на контролните органи и без създаването на безредици. С оглед на това дори и да се приеме, че от обективна страна е извършено нарушението, то не се доказва наличието на субективната му страна. Според настоящия съдебен състав у М. е липсвал изначално умисъл за извършването на спортна хулиганска проява, като с действията си същият не е целял изразяване на грубо неуважение, а напротив представлява опит за привличане на общественото внимание по злободневна в спортните среди тема към този момент с цел съдържанието на изразеното послание да достигне до по-широк кръг от хора. Предвид това съдът намира, че извършеното не надхвърля рамките на свободата на изразяване, гарантирана от разпоредбата на чл. 10 от ЕКПЧ, до степен, обуславяща ангажирането на административнонаказателната му отговорност. Съдебната практика на ЕСПЧ е последователна в становището си за разширително тълкуване на обхвата на правото на свободно изразяване на мнение, което означава, че защитата по този текст обхваща не само информация и идеи, но и други форми на изразяване, например разпространение на листовки, сатирично куклено шоу, картина на изложба и др., в това число и поставяне на транспарант. ЕСПЧ подчертава, че чл. 10 от ЕКПЧ е приложим не само към информация и идеи, които са благосклонно приети, смятани са за безобидни или израз на безразличие, но и към онези, които обиждат, шокират или обезпокояват, всяват смут в големи групи от обществото /в тази връзка делото Ханджийски срещу България и Нandyside vs. the United Kingdom и други/. В случая би могло да се приеме, че с действията на феновете на ПФК „Левски“ е всят смут сред присъстващите и във футболните среди, като началото на спортната среща е отложено с няколко минути, но сочените последици не са явяват пропорционални и обуславящи ограничаване на коментираното право по чл.10 от ЕКПЧ. По изложените съображения съдът приема, че действията на М. не сочат на извършено от него спортно хулиганство, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. Така мотивиран, съдът