Решение № 152 от 12.8.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 654/2022 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК. Образувано е по жалба от частния тъжител Н. Г. Ч., чрез пълномощника адв. И. Х. с р е щ у определение 1024/30.05.2022г. на БРС за прекратяване на наказателното производство по НЧХД№1793/2022г. по описа на съда. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Според жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.139, ал.6 от Закона за адвокатурата, в дисциплинарното производство се прилагат правилата на НПК, доколкото в закона за адвокатурата не е уредено друго. Прави сравнение на така уреденото дисциплинарно производство по този закон с наказателоното производство, като излага съображения за приликите между двете производства. Счита, че разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК следва да намери приложение и спрямо дисциплинарното производство. Прави доводи в смисъл, че на практика всеки един съд би оставил без разглеждане подобно наказателно дело, докато не приключи дисциплинарното производство, което да реши дали е дисциплинарно отговорен съответния адвокат, тъй като видно от разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК, подсъдимият по дело за клевета не се наказва, ако се докаже истинността на клеветническите твърдения, което ставало с финалния акт на дисциплинарното производство. Счита, че цитираната от първоинстанционния съд практика, не е релевантна за настоящия казус. Посочва, че поради това, че тъжбата е за извършена клевета в условията на квалифицирания състав по чл.148, ал.2, предл.2 от НК, то срокът би следвало да започва да тече не от момента на узнаване за клеветническото твърдение. Позовава се на нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Отправя се искане за отмяна на атакуваното определение и продължаване на производството пред БРС. По делото не е постъпил отговор на подадената жалба от насрещната страна. В съдебно заседание частният тъжител моли да бъде уважена жалбата й като основателна. Процесуалният й представител – адв.Х. отправя искане за отмяна на атакуваното определение и продължаване на производството пред БРС. Подсъдимата моли да се остави в сила обжалваното определение. Защитникът моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на определението, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 23.05.2022 г. Н. Ч., чрез процесуалния си представител адв. И. Х., е депозирала тъжба срещу И. Ц. С. с твърдения за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, пр.2, във вр. чл. 147, ал.1 от НК. С определение на БРС о т 30.05.2022 г., постановено по нчхд № 1793/2022 г. е прекратено производството по делото, поради изтичане на преклузивния срок за осъществяване на наказателно преследване, по смисъла на чл. 81, ал.3 от НК. Първоинстанционният съд е приел в мотивите на атакуваното определение, че тъжителят е узнал за твърдените факти в тъжбата най – късно на 17.02.2021 г., а частната тъжба е депозирана на 23.05.2022 г., поради което е изтекъл преклузивния срок за осъществяване на наказателно преследване. От изложеното в тъжбата и представените доказателства е видно, че: На 19.01.2021 г. в Адвокатски съвет – Бургас е подадена жалба от подсъдимата И. Ц. С., с която се иска образуване на проверка срещу адвокат Н. Ч.. В жалбата простанно се описва фактологията, която се е развила между страните по повод осъществяване на процесуано представителство и защита във връзка с развода и уреждане на имуществените и други отношение, породени от него, между И. С. и вече бившия й съпруг К. Г.. Твърди се, че адвокат Ч. е получила от Красимир Георгиев парична сума в размер на 300 лв., която е следвало да предаде на С., тъй като получените пари са били предадени именно във връзка с уреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи. С решение №128 на Адвокатски съвет – Бургас е било решено да се образува срещу адвокат Ч. дисциплинарно производство. Във връзка със същото е подвигнато дисциплинарно обвинение за нарушения на Етичния кодекс на адвоката, което съставлявало дисциплинарно нарушение на основание чл.132, ал.1 от Закона за адвокатурата. По дисциплинарното производство са проведени заседание, на които лично присъства и адв. Ч. – на 14.07.2021 г., на 02.09.2021 г., на 30.09.2021 г. С Решение № III-7 от 30.09.2021 г. на дисциплинарния орган при Адвокатската колегия – Бургас, адв. Ч. е празната за виновна за това, че като упълномощен представител на И. С. не се е отчела на клиента си за получената от Ч. сума от 300 лв. от бившия съпруг на С., като с това е нарушила Етичния кодекс на адвоката. Наложено й е дисциплинарно наказание глоба, както и „лишаване от право да бъде избирана в органите на адвокатурата за срок от 1 година“. С решение от 10.12.2021 г. на Висшия дисциплинарен съд към Висшия адвокатски съвет, е отменено решението на дисциплинарния съд при АК Бургас, като дисциплинарното производство е прекратено. Въззивната инстанция намира частната жалба на тъжителя Н. Ч. за неоснователна. Разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК предвижда, че тъжбата за извършено престъпление от частен характер трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. В случая не е било образувано наказателно производство, а образуваното дисциплинарно производство не може да бъде приравнено на наказателно такова, за да се мисли за приложението на чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Предпоставка за приложение на чл.25, ал.1, т.6 от НПС е ако в досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В случая не е било провеждано досъдебно производство, а дисциплинарно. Различията между двете производства са съществени, както и целите, които всяко едно преследва. Дисциплинарната отговорност възниква при осъществяване на простъпки, които са изрично уредени в чл.132 от Закона за адвокатурата, като обобщаващо тази отговорност се реализира при извършване на нарушения от страна на адвоката при осъществяване на неговите функции, така както са уредени в специалния закон. Възможните наказания са предвидени в чл.133 от Закона за адвокатурата. За разлика от дисциплинарната, основание за възникването на наказателната отговорност може да бъде единствено престъпление. Наказателната отговорност се реализира чрез система от наказателни правоотношения, които се пораждат между престъпника и държавата. Същността на наказателната отговорност се свежда до три основни правомощия на държавата: да осъди дееца, да изпълни наложеното наказание и да третира дееца като осъждан. Правото на държавата да осъди едно лице се осъществява като наложи на дееца наказание, съобразено с предвидената в особената част на НК съответна норма и при спазване разпоредбите на общата част на НК. Също така следва да се отбележи, че няма пречка спрямо едно лице да се приложи както дисциплинарна, така и наказателната отговорност. От изложеното до тук се налага извода, че характера и целите на дисциплинарното и наказателното производство са коренно различни и няма основание да се приравняват двете производства. Още повече, че тълкуването по аналогия на процесуални норми, предвид техния императивен характер е недопустимо. Не води до различен извод от посочения и това, че нормата на чл.139, ал.6 от ЗА предвижда, че в дисциплинарното производство се прилагат правилата на Наказателно- процесуалния кодекс, доколкото в този закон не се съдържат други правила. Това, че се прилагат съответно и субсидиарно нормите на НПК в дисциплинарното производство не означава, че обратната зависимост също е налице. Наказателното производство не е обусловено по никакъв начин от провеждането на дисциплинарно производство, като последното няма характера и на досъдебно такова, поради което в настоящия случай няма основание да се приложи чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Видно от твърденията на жалбоподателката, изложени в частната тъжба, последната е научила за подадената от подсъдимата молба за образуване на дисциплинарно производство на 20.01.2021 г. Следователно срокът, в който тъжителката е могла да възбуди наказателно преследване срещу И. С. започва да тече на 20.01.2021 г. и изтича на 20.07.2021 г. Частната тъжба, с която е повдигнато обвинение срещу подсъдимата е депозирана в БРС на 23.05.2022 г., след изтичане на шестмесечния срок по смисъла на разпоредбата на чл. 81, ал.3 НПК, поради което са правилни изводите на БРС в тази насока. Клеветата е резултатно престъпление, което предполага активно поведение, свързано с разгласяване на позорящи обстоятелства за другиго, като е довършена с узнаването на клеветническите твърдения поне от едно трето лице. /Така Решение № 224 от 9.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1141/2017 г., III н. о., НК; Определение № 28 от 16.04.2003 г. на ВКС по ч. н. д. № 303/2003 г., I н. о.; Определение № 100 от 1.12.2003 г. на ВКС по ч. н. д. № 900/2003 г., III н. о. и др./. По изложените съображения са правилни мотивите на първостепенния съд, че срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК не започва да тече от датата на настъпване на тежките последици, а от датата, на която тъжителката е разбрала за извършеното престъпление, което съобразно твърденията, изложени в тъжбата, е било довършено на 19.01.2021 г., т.е. от момента, в който твърденията, за които се твърди да са клеветнически, са станали достояние на трети лица. Следва да се отбележи, че дори да се приеме тезата на жалбоподателката, че срокът по чл.81, ал.3 от НПК започва да тече от друг момент, отново би се достигнал извода, че е изтекъл. Така Решение № III-7 на АК Бургас е от 30.09.2021, като е било обявено в присъствието на адв. Ч.. С това решение са наложени дисциплинарни наказания на частната тъжителка. В случай, че срокът по чл.81, ал.3 от НПК се брои от този момент, то той е изтекъл на 30.03.2022 г. В случай, че срокът се брои от 10.12.2021 г., тоест моментът, в който е прекратено дисциплинарното производство, то отново срокът по чл.81, ал.3 от НПК е изтекъл на 10.05.2022 г., тоест преди подаване на тъжбата. Несъстоятелни са доводите и за приложение на нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Същата касае висящо или приключило друго наказателно производство за същото престъпление. Тази норма не може да намери приложение за друго дисциплинарно производство. Първо, понятието за „дисциплинарното нарушение“ е различно от това за престъпление. На следващо място, както вече бе изложено, не съществува пречка да се кумулира наказателна с дисциплинарна отговорност, поради което не съществуват основание за приложение на тази норма. Предвид изложеното, атакуваното определение на БРС, с което е прекратено наказателното производство по делото, поради изтичане на предвидения в закона 6-месечен срок за осъществяване на наказателно преследване, е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т.6 във вр. чл. 338 във вр. чл. 289, ал.1 вр. чл. 24, ал.5, т.2 НПК, Бургаският окръжен съд