Решение № 5960 от 2.7.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2655/2023 г.

Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 148, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/. Жалбоподателят - „Милтекс“ ЕООД, с ЕИК 115863729, със седалище и адрес на управление в [населено място], ПК 1220, р-н Н., [жк], [адрес], представлявано от управителя М. С. Г., обжалва Уведомление на основание чл. 137, ал.6 от ЗВД с изх. № 2045/31.07.2023 г., издадено от Директора на ОБДХ Пловдив, с което е отказана регистрация по заявление с вх. № ЗЖ-778 от 18.07.2023 г. на „Милтекс“ ЕООД, за обект „Ферма на патици мюлари“, с адрес: [населено място], обл. Пловдив. Иска се отмяна на отказа на Директора на ОДБХ Пловдив за регистрация на нов животновъден обект – ферма за отглеждане на птици – мюлари, като в жалбата се излагат подробни съображения в този смисъл. Иска се да бъдат дадени задължителни указания на административния орган да извърши промяна в регистрацията на животновъдната ферма с № 4160-0308, като в графа „отговорно лице“ да бъде вписано дружеството „Милтекс“ ЕООД. Претендират се разноски. Подробни съображения са изложени в представена / л. 120/ по делото писмена защита. Ответникът - Ответникът Директор на Областна дирекция по безопасност на храните, чрез процесуалния представител юриск. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли да се остави без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По допустимостта на жалбата настоящият състав сичта, че жалбата е допустима, като подадена от лице, чиито права и законни интереси са били засегнати от обжалвания акт и в предвидения в закона срок, поради което се явява допустима. От фактическа страна съдът приема за установено следното: Производството е образувано по подадено / л. 44/ в ОДБХ – Пловдив Заявление с вх. № ЗЖ-778/18.07.2023г. от „МИЛТЕКС“ ЕООД на основание чл. 137, ал. 1 от ЗВД за регистрация на ферма за отглеждане на 9000 /девет хиляди/ водоплаващи птици (Приложение 8). В заявлението е посочено, че обектът е категория/вид „ферма“, собственост на „МИЛТЕКС“ ЕООД и се намира в [населено място], общ. Брезово, обл. Пловдив, ПИ, номер на парцела: VI-006 от кв. 1. Към заявлението са приложени следните документи: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (Приложение 9); Договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя - частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ от 29.09.2005г., сключен между Министерство на земеделието и горите и „МИЛТЕКС“ ЕООД (Приложение 10); Договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги № 09/18.07.2023г., сключен между „МИЛТЕКС“ ЕООД и д-р М. Г. (Приложение 11) (л.46-54). Дружеството-жалбоподател се легитимира като собственик на обекта с НА за покупко-продажба на НИ № 135, том VII, дело №1243/2004г. Със Заповед № ЗЖ-522/20.07.2023г. на Директора на ОБДХ е назначена комисия, която да извърши оглед и да даде писмено становище относно съответствието на обект, предназначен за отглеждане на Патици Мюлари, намираща се в [населено място], ПИ VI-006 от кв. 1, с ветеринарномедицински изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. (л.53). Резултатите от извършената проверка на комисията на 27.07.2023г., са отразени в Констативен протокол при регистрация на животновъден обект № 3/27.07.2023г., към който е приложено Становище на комисията.(л.54). Комисията е установила след замерване на GPS координати, че разстоянието между заявената за регистриране ферма и най-близкия съседен животновъден обект за отглеждане на птици, е 121 /сто двадесет и един/ метра. Видно от данните по делото, за обектът е бил сключен договор за наем с „Сузи РМ“ ЕООД, като по заявление на дружеството, му е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1259 от 04.09.2013 г. и обектът „Ферма за отглеждане на патици мюлари“ е вписан в регистъра на животновъдните обекти на ОБДХ-[населено място]“. Впоследствие по заявление на „Сузи РМ“ ЕООД, със Заповед № ЗЖ-75 от 20.02.2017 г. на Директора на ОБДХ е обезсилено удостоверението за регистрация на животновъден обект № 1259 от 04.09.2013 г. поради прекратяване на договора за наем и прекратяване на дейността. Налични по преписката са също Удостоверение № 1259/04.09.2013г. за ферма 4160-0308; скици на имотите; становище от Община Брезово и КВС; протокол за приемателна комисия: договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги; документи за собственост, заявление с вх. № 965/28.08.2013г. от „СУЗИ РМ“ ЕООД за издаване на удостоверение за регистрация на животновъден обект за отглеждане на патици; договор за наем от 22.04.2013г., (вписан - № 27, том II, peг. № 1048 от 2013г.), сключен между „МИЛТЕКС 44“ ЕООД и „СУЗИ РМ“ ЕООД; Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1259/04.09.2013г. - ферма за отглеждане на патици мюлари с ветеринарен peг. № 4160-0308, издадено на „СУЗИ РМ“ ЕООД; Заявление с вх. № 103/10.02.2017г. от „СУЗИ РМ“ ЕООД до Директора на ОДБХ - Пловдив, с искане за обезсилване на Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1259/04.09.201Зг. за ферма за отглеждане на патици мюлари с ветеринарен peг. № 4160-0308, поради преустановяване на дейността; Писмо от 20.02.2017г. до Директора на ОДБХ - Пловдив относно извършена проверка на ферма за отглеждане на патици мюлари с ветеринарен peг. № 4160-0308; Заповед № ЗЖ-75/20.02.2017г. на Директора на ОДБХ - Пловдив за обезсилване на Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1259/04.09.201Зг. - ферма за отглеждане на патици мюлари с ветеринарен peг. № 4160-0308, издадено на „СУЗИ РМ“ ЕООД; Договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги № 09/18.07.2023г., сключен между „МИЛТЕКС 44“ ЕООД и д-р М. Г.. В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан Ч. И. Г., който е дал показания, че с М. Г. са приятели от 25 години. Сочи, че Г. има птицеферма от около 10-15 години, която е била отдадена под наем доста години на Р. М.. Дава показания, че фермата се намира в [населено място], до нея се стига по пътя за [населено място], последната улица на излизане от Брезово, вдясно и на километър – два нагоре е фермата на М.. Описва, че на пътя за [населено място] – [населено място] имало други ферми, които се намират видимо на 700-800 метра от фермата на М.. Дава показания, че Р. М. е гледал вътре около 10 000 бройки за цикъл. Допусната е съдебно-техническа експертиза, която е приета / л. 107/ по делото без възражения на страните е заключение по съдебно-техническа експертиза, ВЛ по която е извършил геодезическо заснемане на границите на имота и е направил оглед около имота на разстояние около 500 метра, и е посочил, че на разстояние 500 метра „видимо няма“ друга ферма за отглеждане на птици. Дадено е заключение, че на база на предоставените географски координати по делото от БАБХ с данни за най-близките ферми до тази на „Милтекс“ ЕООД, е приложил схеми от Google earth, в които схеми е показал окръжност с радиус 1000 метра с център фермата на „Милтекс“ ЕООД и със син маркер №1-едната най-близка ферма на разстояние 460метра и с лилав маркер №2-другата най-близка ферма на 440метра. Съдът приема заключението за компетентно и безпристрастно изготвено, кореспондиращо със събраните писмени доказателства, което ще бъде коментирано по същество съобразно с другите доказателства. В хода на съдебното производство са приети по преписката Удостоверение за регистрация на животновъден обект №1259 от 04.09.2013 г.; Удостоверение №2556 от 31.12.2018 г. и Удостоверение №2557 от 31.12.2018г. От правна страна съдът излага следното: Процедурата за регистрация на животновъдни обекти е подробно регламентирана в чл. 137 от ЗМД, съгласно която собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти-лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на ОДБХ, окомплектовано с изискуемите документи, подробно изброени в ал. 1 от т. 1 до т. 4 от ЗВМД. Според ал. 2 и ал. 3 на чл. 137 от ЗВМД в 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ назначава със заповед комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях, която в 10-дневен срок изготвя становище с предложение за регистрация или отказ. Въз основа на становището на комисията според ал. 6 на гореупомената законова разпоредба, именно директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, ако обектът не отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 10. В случая съдът намира оспореният акт за издаден от компетентен орган – Директора на ОБДХ Пловдив, като е спазена процедурата, предвидена в чл. 137 от ЗВД. По подаденото заявление, съгласно предвиденото в ал. 2, ал. 3 и на чл. 137 от ЗВД е назначена комисия, която след извършен оглед е установила, че обектът не отговаря на чл. 3, ал.3, т. 2 от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, поради което е представила на директора на ОДБХ становище с предложение за отказ. Последвало е издаване на процесния отказ, на основание чл. 137, ал.6 от ЗВМД, който е предмет на обжалване в настоящето производство. Следва да се посочи, че в процедурата по издаване на разрешение, респ. отказ за регистрация, при констатиране че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, според чл. 137, ал.4 и ал.5 от ЗВМД, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските. Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на ОДБХ, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на ОДБХ. В случая това изискване не е спазено. Комисията не е дала задължителни предписания за отстраняване на пропуските в 7-дневен срок. Оспореният административен акт е постановен и в нарушение на материалния закон. В обжалваният акт, издаден от директора на ОДБХ-Пловдив, се съдържат мотиви и са посочени документите въз основа на които е постановен отказа, а именно-неспазване на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба №44/20.04.2006 г. Съгласно горецитираната разпоредба нови животновъдни обекти за отглеждане на птици в индустриална ферма се изграждат при спазване мерките за биосигурност на разстояние не по-малко от: 1000 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици на закрито – при индустриално отглеждане на закрито. Отказът за регистрация на животновъдния обект, постановен по повод заявление с вх. ЗЖ-778 от 18.07.2023 г. се позовава единствено на Протокол № 3 от 27.07.2023 г. на назначената по случая нарочна комисия и е мотивиран с това, че обектът не отговаря на нововъведеното изискване /Д.В. бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 / на чл. 3, ал.2, т.2 от Наредба № 44/2006 год. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти /наредбата/. Ограничението на чл. 3, ал. 3, т. 2 от наредбата е въведено с изменение на наредбата с бр. 56 от 2023 г., в сила от 30.06.2023 г.)., следователно същото е относимо само към изграждането на нови животновъдни обекти след тази дата. Съгласно чл. 13 от Закона за животновъдството /ЗЖ/ обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с уникален номер. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗВМД по смисъла на тази наредба: "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории В конкретния случай не се касае за нов обект, изграден след 30.06.2023 г. Няма спор, че в обекта на жалбоподателя са отглеждани патици мюлари, за което е било издадено удостоверение за регистрация през 2013 г. на ползвателя на имота – „СУЗИ РМ“ ЕООД, т.е. обектът не е новоизграден след 30.06.2023 г. Изискванията на разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба №44/20.04.2006 г., послужили като основания за отказ предвиждат изграждане на нов животновъден обект, което изискване в случая не е приложимо, доколкото животновъдният обект на дружеството-жалбоподател вече е бил изграден и временно е бил ползван за отглеждане на патици-мюлари. Дали удостоверението от 2013 г. е било обезсилено не е предмет на настоящия правен спор, доколкото, макар да касае собствения на жалбоподателя имот, то касае друго дружество-наемател на имота. Отделно от това следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 3. ал.2, т.2 от Наредба №44/20.04.2006 г., (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2017 г., в сила от 11.07.2017 г.), предвижда, че нови животновъдни обекти за промишлено отглеждане на птици се изграждат при спазване мерките за биосигурност на разстояние не по-малко от: 200 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици на закрито при промишлено отглеждане на закрито. ВЛ по допуснатата СТЕ е дало заключение, едната най-близка ферма е на разстояние 460 метра, а другата най-близка ферма е на 440 метра. Това заключение е в противоречие с констатираното от длъжностните лица при ОБДХ- Пловдив, че разстоянието между заявената за регистриране ферма и най-близкия съседен животновъден обект за отглеждане на птици, е 121 метра. Както казахме по-горе заключението на ВЛ е прието без оспорване от страните. Отделно от това в § 3а от ПР на Наредба №44/20.04.2006 г., е предвидено, че изискванията за разстояния по чл. 3, ал. 1 и 2 не се отнасят за животновъдни обекти, получили строително разрешение до 11.07.2017г. Всички тези обстоятелства мотивират настоящият съдебен състав да приеме, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административно производствените правила, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен. За заявителя е налице възможността да подаде ново заявление за регистрация на нов животновъден обект след постановяване на окончателен съдебен акт по настоящия правен спор. При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и като поискани своевременно следва да му се присъдят, съобразно приложен списък на л. 113, в размер на 1300 лв./ хиляда и триста/ лв., от които 50, 00 лв. за ДТ, 600, 00 лв. възнаграждение за ВЛ, 50, 00 лв. депозит за свидетел и 600, 00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Административен съд-Пловдив, І отделение, V състав,