Решение № 159 от 15.11.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 406/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Образувано е по въззивната жалба на Д. В. Б. от гр. Б., чрез процесуален представител адв. Г. Я., против решение № 260237 от 28.07.2022г. по гр.дело №1737/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена да заплати на Етажната собственост на сграда, намираща се в гр. Б., ж.к.„Л.”, бл. ••, вх. •, представлявана от „ДЗЕН 33” ЕООД, гр. Б., ул. ”М.” № ••, ет. •, представлявано от Д. Р. Щ. - управител, сумата от 23 542, 35, събрана от живущите без основание, неизразходвана и неотчетена касова наличност за периода от 01.01.2015г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от 14.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане, както и разноски по делото в размер на 3589, 38 лв. Претендира се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Навеждат се оплаквания, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, допуснати множество съществени процесуални нарушения, безкритично приемане и оценка на ищцовите доказателства и неоснователно игнориране на доказателства, представени от въззивницата. Решението е основано единствено на поисканата от ищеца експертиза, което е в противоречие с процесуален закон и води до незаконосъобразност. Не е отделено спорното от безспорното, не е посочено кои твърдения съдът приема за доказани и кои – не и е налице произнасяне по неотправени от ищеца искания за суми, недоказани по основание и размер. Твърди се, че исковата молба е недопустима, като се оспорва процесуалната легитимация на ищеца. На ответницата е следвало да бъде назначен служебен процесуален представител веднага след не представянето на отговор на исковата молба, което е препятствало излагането на възражения, включително за изтекла давност, както и за ангажиране на доказателства. Излагат се доводи за 1 недоказаност на иска по основание и размер. По делото не са представени валидни документи, включително оригинал на протокол за проведено Общо събрание на етажната собственост, на което да е прието решение за търсене на отговорност на бившия домоуправител. Твърди се, че за м.11. и 12.2019г. друг е събирал таксите, тъй като не са положени подписи от всички живущи. Сочат се и суми за непризнати разходи, без да се уточнява за какво са изразходвани те. Твърди се недоказаност на получени наеми в размер на 10 430 лв., като по банковата сметка платените от „Ей си пи“ ЕООД суми са 5 823 лв. Според въззивника, непризнатите разходи са на стойност 12 646, 81 лв., доказателствата за които съдът е игнорирал. В същото време са налице завишени без основание приходи в размер на 1 853, 90 лв. на база 200 живущи, при реални платци не повече от 140, като не е съобразена намалената месечна вноска за поддръжка на живущите на първите три етажа, които не плащат за асансьор, а също и освободените от заплащане лежащо болни. В обобщение е посочено, че ищецът не е доказал паричните постъпления като приход, както и разходите на етажната собственост, като съдът на база на предположения и неясна и хаотична експертиза е постановил уважителното си решение. Направено е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за приходите и разходите на ЕС по години, изчислени въз основа на представените по делото доказателства. Въззивна жалба против решението на БОС е подадена и от друг процесуален представител на Д. В. Б. – адв.С., който оспорва същото като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата. Изводите на съда почиват на хипотези и предположения, които са останали недоказани. Твърди се, че процесуалният представител на ищеца „ДЗЕН 33“ е заместен съгласно депозирано уточнение на исковата молба от „ХАУС ПРО БГ“ ЕООД, което обстоятелство не е отчетено от съда дори в постановеното решение. Излагат се доводи, че избор на професионален домоуправител не е осъществен по реда на ЗУЕС и съдът е следвало да даде срок да се конституират етажните собственици. Оспорена е процесуалната легитимация на управителите – юридически лица, с извод за недопустимост на предявения иск. Твърди се, че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение - на ответницата е възстановен срока за подаване на отговор на исковата молба, но вместо отговор, молбата е приета за такъв. Навеждат се оплаквания за неправилно и непълно указана доказателствена тежест. Поддържат се изложените в предходната въззивна жалба доводи за непълнота, противоречие и неяснота на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, довела съда до погрешни правни изводи, които не съответстват на доказателствата по делото. Цитирани са проведените множество административни и други проверки, в хода на които част от документацията е загубена, но при които нарушения и данни за престъпления, извършени от Д. Б. не са установени. Извършените разходи за поддръжка на общите части на етажната собственост са били необходими предвид възрастта на сградния фонд. В решението не са изложени мотиви защо съдът приема за заплатени единствено режийните разходи. Счита предявените искове за резултат от обтегнати лични отношения между членовете на етажната собственост, а направените разходи – за осъществяване на нормалното ползване на сградата. Въпреки откритото с протоколно определение от 19.04.2021г. оспорване на автентичността на представените с исковата молба протокол от общо събрание от 03.12.2019г. и от 21.05.2020г., такова производство не е проведено. Доводите на ответната страна за необжалваемост на тези решения са ирелевантни и тя е следвало да понесе негативите от евентуално успешното оспорване. Въззивницата счита основната извършена по делото експертиза за пълна и обективна. Съгласно нея у ответницата е следвало да се намира единствено сумата от 1270 лв. Заключението е базирано на наличните по делото документи, а не на предположения, както в допълнителното заключение. Според страната, съдът е извършил недопустимо смесване на разпоредбите на чл.55 и на чл.59 ЗЗД. Правна квалификация по чл.59 ЗЗД не се съдържа в доклада по делото, което подвежда страните и неправилно разпределя доказателствената тежест. В исковата молба не са наведени твърдения за неоснователно обогатяване. В представените ревизионни становища не са наведени заключения за неправомерно събирани от домоуправителя суми. Всички събрани средства са и предавани от етажните касиери. Заявено е, че съдът неоснователно е отказал да приеме новооткритите към 28.03.2022г. писмени доказателства, установяващи плащания за етажната собственост, въпреки, че се касае за оригинали, установяващи разходи, относими към правилното решаване на спора и установяване на действителното фактическо положение. Моли да бъдат приети в настоящото производство и да бъде допусната нова задача към съдебно – икономическата експертиза, която да даде заключение при тяхното съобразяване, с възможност за поставяне и на други въпроси. В отговор на въззивните жалби, депозиран от Етажната собственост, чрез нейния пълномощник адв.А., се иска оставянето им без уважение като неоснователни. По отношение на процесуалната легитимация на ищеца, оспорена по делото, съдът се е произнесъл в хода на производството с нарочно определение. Въпреки, че промяната в процесуалното представителство на ищеца не е отразена в решението, счита, че се касае за несъществен порок, тъй като присъдените суми са в полза на етажната собственост. По твърденията за нищожност на решенията на Общото събрание на етажната собственост се сочи, че те са влезли в законна сила съгласно трайната съдебна практика, поради необжалването им в срок и представителната власт на управителя е стабилизирана. Оспорват се твърденията за нарушения на правото на защита на ответницата като некореспондиращи със съдържанието на делото и процесуалните правила. Сочи се, че съдът е възстановил в полза на ответницата срока за подаване на отговор на исковата молба, приел е т.нар „опровержение“ и е предоставил на Д. Б. възможността да отговори както лично, така и чрез своя процесуален представител. Според въззиваемия, несъстоятелни са и твърденията за размера на претенцията и възраженията против заключенията на експертизата по делото. Твърди се, че не са представени доказателства за законосъобразното събиране на средства от ответницата, нито за определянето на техните размери. Фактът на събиране на суми от нея счита за установен по делото, както и липсата на основания за това. Доказано е и, че ответницата е сключвала от името на етажната собственост договори за наем с трети лица, като част от заплащането по тях е ставало по личната и сметка. Събирането на суми е било еднолично и безотчетно, а за част от събраните суми документация липсва. На 03.12.2019г. Б. е освободена като домоуправител и на нейно място е избрано дружеството „ДЗЕН 33“- професионален домоуправител. След встъпването му са предприети действия по проучване на документацията и са установени множество нередности и липси в касата. Представената касова книга е водена нередовно и некоректно. Съдът основателно е приложил разпоредбата на чл.190, ал.2, вр. чл.161 ГПК и е определил размера на претенциите в съответствие с чл.162 ГПК. Твърденията във въззивната жалба за действително събрани суми се сочат като недоказани, което опровергава изчисленията там и твърдените несъответствия с експертизата. Недоказани са и твърденията за разходвани суми по представени разходни касови ордери, които не съдържат необходимите реквизити. Направените в тях поправки и дописвания не съвпадат с касовата книга. В откритото по делото производство по оспорването им автентичността им не е доказана и не следва да бъдат включени в доказаните разходи на етажната собственост. Не кореспондират с доказателствата по делото и твърденията за ежегодни ревизии и отчети, в какъвто смисъл са свидетелски показания. По делото няма данни да са предоставяни документи на МВР по образувани против Б. досъдебни производства, а само такива, с които МВР изисква информация от БОС за хода на производството. По изложените съображения, основателно първата инстанция не е приела доказателствата, приложени към молбата от 28.03.2022г., които не са новооткрити. Направените в двете въззивни жалби доказателствени искания не са уважени от въззивната инстанция. В съдебно заседание въззивницата Д. Б. се явява лично и с упълномощения от нея адвокат Г. Я., който поддържа въззивната жалба. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемата Етажна собственост се представлява от адв.А., която оспорва въззивната жалба.Претендира разноски. При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт по следните съображения: Бургаският окръжен съд е дал правна квалификация на предявените искови претенции по чл.59 ЗЗД вр.с чл.19 ал.8 вр.чл.11 ал.1 т.5, 7, 8 и 10 от ЗУЕС и чл.86 ЗЗД. В крайните изводи за основателността на исковата претенция, изложени в мотивите на решението БОС е разсъждавал и приел, че ответницата е събирала без основание парични средства от етажните собственици и трети лица, поради което полученото от нея в качеството и на управител на етажната собственост и неотчетено на етажните собственици следва да бъде върнато на основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД- като получено при изначална липса на основание. Съдът е осъдил ответницата Д. Б. да заплати на Етажната собственост на сграда, намираща се в гр. Б., ж.к. „Л.”, бл. ••, вх. •, представлявана от „ДЗЕН 33” ЕООД, гр. Б., ул. ”М.” № ••, ет. •, представлявано от Д. Р. Щ. - управител, сумата от 23 542, 35, събрана от живущите без основание, неизразходвана и неотчетена касова наличност за периода от 01.01.2015г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от 14.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане С определение № 126 от 20.03.2023г. въззивният съд, възприемайки правната квалификация на иска, дадена от първата инстанция в диспозитива на решението е отменил протоколното си определение от 08.03.2023г., с което е приключено събирането на доказателствата и е даден ход по същество по в.гр.д.№406/2023г.по описа на БАС и е оставил исковата молба, по която е образувано гр. дело № 1737/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд БЕЗ ДВИЖЕНИЕ, тъй като е била констатирана нередовност на исковата молба. Съдебният състав е приел, че искът с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД следва да бъде заведен от самите етажни собственици и в тази връзка е дал указания за конституирането на всички етажни собственици като ищци по делото, като за целта се посочат имената, ЕГН и адресите на етажните собственици и се представят документите им за собственост в бл. ••, вх. •, ж.к. “Л.“, гр. Б. Във връзка с изпълнението на указанията за отстраняване на нередовности са постъпили молба с вх.№3117 от 04.04.2023г. от адв.А. и молба с вх.№3241 от 06.04.2023г. от адв. М. Т., в качеството и на процесуален представител на Етажна собственост с адрес: гр. Б., к-с “Л.“, бл. ••, вх. •, представлявана от управителя „Хаус Про БГ“ЕООД, с приложено адвокатско пълномощно. В молбите е изразено несъгласие със становището на съда, че като ищци по делото следва да бъдат конституирани всички етажни собственици и са изложени твърдения, че за да се определи активно легитимираната страна по делото следва да се разсъждава по собствеността на средствата в касата на ЕС.Поддържали са становище, че всички суми, които ответницата Б. е събирала от етажните собственици и от наемателите, с постъпването им в касата на етажната собственост са с предназначение за заплащане на разходите за поддръжка и управление на общите части и не подлежат на връщане на отделните етажни собственици, а на Етажната собственост. БАпС е прекратил производството по делото поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в указания срок. С определение №1856 от 27.06.2023г., постановено по ч.гр.д. №2600/2023г.на ВКС, касационната инстанция е обезсилила определението на БАпС, с което е прекратено производството по делото и го е върнал на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивните жалби. По правния въпрос дали искът следва да бъде заведен от самите етажни собственици, а не от управителя на Етажната собственост, настоящият съдебен състав съобрази и актуалната понастоящем съдебна практика на ВКС по този въпрос. В Определение № 328 от 02.03.2023г. постановено по ч.гр.д. №442/2023г., Второ г.о.на ВКС е дал отговор на правния въпрос: „Необходимо ли е за редовност на исковата молба по чл.129 ГПК пълно индивидуализиране на собствениците на етажната собственост с трите имена, ЕГН и адрес, евентуално фирма, Булстат, седалище в исковата молба, предявена от управителя на Етажната собственост срещу етажен собственик на основание чл.23 ал.4 изр.първо от ЗУЕС по иск за нанесени от него щети на етажната собственост?“. Отговорът на този въпрос е относим и към настоящия казус, тъй като се касае за искови претенции, предявени срещу етажен собственик, с претенции за вземания във връзка с общите части на сградата и твърдения за неизпълнение от ответницата на вменени и със ЗУЕС задължения. В горецитираното Определение, постановено на основание чл.274 ал.3 ГПК вр.с чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, ВКС е дал отговор, че чл.23 ал.4 ЗУЕС се явява специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на етажната собственост, като във връзка с воденето на определени видове дела, отнасящи се до облигационни права или задължения на етажните собственици чл.23 ал.4 изр.първо ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на управителя или лицето по чл.19 ал.8 ЗУЕС произтича от избора по чл.19 ал.2 ЗУЕС, респ.-от договора, сключен при условията на чл.19 ал.8 ЗУЕС. При предявен иск за вземане във връзка с общите части на сградата, управителят на етажната собственост разполага с правомощие да представлява етажните собственици и не е необходимо изричното посочване на имената им. Настоящият съдебен състав поддържа становището, че съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 ЗУЕС, лицето по чл.19 ал.8 ЗУЕС може да бъде надлежен представител на етажните собственици, в качеството им на ищци по образувано съдебно исково производство против друг етажен собственик, след прието решение на ОС на ЕС за предявяване на иск. С оглед дадения отговор в Определение № 328 от 02.03.2023г. постановено по ч.гр.д. №442/2023г., Второ г.о.на ВКС на горецитирания правен въпрос, въззивният съд не поддържа становището си, че в случаите на водени производства срещу етажен собственик с други правни основания, какъвто е и настоящият случай, искът следва да бъде заведен от самите етажни собственици като физически лица, с упоменати три имена, ЕГН, адреси и приложени доказателства за собствеността им в ЕС на блока. При това положение съдът намира, че няма основание да прекрати производството по делото поради неизпълнението от ищеца на указанията на БАпС за изправяне на нередовност на исковата молба, изразяващо се в посочване на имената и адресите на всички етажни собственици, прилагане на доказателства за собствеността им в ЕС на блока и др., свързани с активната процесуална легитимация на управителя на ЕС.Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.19 ал.8 изр.последно от ЗУЕС/ред.ДВ бр.26/2016г., идентично и в действащата от 29.09.2023г. редакция на чл.19 ал.8 ЗУЕС /ДВ бр.82/2023г./ съгласно която професионалният домоуправител в срока на договора има правата, задълженията и отговорността на УС/управителя по този закон. Възраженията на въззивницата Б. за недопустимост на иска, тъй като същият е предявен от „Дзен 33“ЕООД, което не е било легитимен управител на Етажната собственост са неоснователни. Съгласно данните в регистрационните карти на община Бургас, представени по делото, Етажната собственост на бл. ••, вх. •, ж.к. “Л.“, гр. Б. е избрала на 03.12.2019г. нов Управителен съвет, за срок от една година, състоящ се от трима членове – етажни собственици, а дружеството “Дзен 33“ЕООД е посочено в картата като управител. Видно от протокола от проведеното ОС на ЕС, Общото събрание е взело решение да се сключи договор за управление с „Дзен 33“ЕООД като професионален домоуправител. Общото събрание на ЕС е взело и решение за търсене на съдебна отговорност от бившия председател на УС –Д. Б., което решение също е представено с исковата молба.По делото е представен и сключеният с това дружество договор за управление, който няма твърдения и доказателства да е бил прекратен преди изтичане на срока, поради отказ на ЕС от услугите на професионален домоуправител и избор на нови органи на управление – УС и председател на УС в лицето на ответницата Б. Видно от регистрационна карта №5-35, вх.№ 94-01-24138 от 05.08.2020г., като председател на Управителния съвет на ЕС е била вписана отново Д. Б., на основание избор, осъществен на 24.06.2020г.Решението на ОС на ЕС за новия избор на Д. Б. като председател на УС не е представено по делото, поради което и съдът не разполага с доказателства, обосноваващи безпротиворечив извод, че с новия избор на ответницата Б. е било взето и решение за предсрочно прекратяване на договора за управление, сключен със „Дзен 33“ЕООД. Следователно, независимо от данните за нов избор на ответницата за председател на УС, към датата на предявяване на иска- 14.07.2020г. няма доказателства за предсрочно прекратяване на договора, сключен със “Дзен 33“ЕООД. Впоследствие ищецът е представил доказателства за регистрация в община Бургас на нов Управителен съвет и нов професионален домоуправител „Хаус про БГ“ЕООД, въз основа на решение на ОС на ЕС от 22.08.2020г., като адв.А. е съобщила на съда за извършената промяна и е поискала съдът да я отрази по делото. Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е констатирал настъпилите промени в управлението на Етажната собственост и представляващите я лица, въпреки волеизявлението на адв.А. и представените документи удостоверяващи вписването на „Хаус Про БГ“ЕООД като професионален управител по чл.19 ал.8 ЗУЕС, в резултат на което делото е разгледано и съдебното решение е постановено с участието на ненадлежен представител на ищцовата Етажна собственост.Това процесуално нарушение обаче е отстранено от въззивната инстанция, която с разпореждане е дала указания на „Хаус Про БГ“ЕООД да заяви дали поддържа исковата молба и извършените по делото без представителна власт действия. В изпълнение на дадените указания, „Хаус про БГ“ЕООД е направило писмено волеизявление, че поддържа исковата молба и потвърждава извършените от адв.А. без представителна власт действия по делото пред двете инстанции до момента, с което съобразно чл.101 ал.2 ГПК нередовностите са отстранени. В исковата молба се сочи, че искът е предявен от Етажната собственост на блок ••, вх. •, ж.к. “Л.“, гр. Б. срещу бившия управител на ЕС- Д. В. Б. В действителност, видно и от представените по делото писмени доказателства/регистрационни карти на сградата, издадени от община Бургас, протоколи от проведени Общи събрания, протоколи от заседания на УС и др./, Етажната собственост е била управлявана през процесния период от избран Управителен съвет, за чийто председател е била избрана ответницата Д. Б. Отделно, Етажната собственост е имала и избран контрольор.В регистрационните карти на община Бургас ответницата Д. Б. е вписвана едновременно като управител и като председател на управителния съвет, което е фактическа грешка, тъй като е недопустимо съобразно ЗУЕС една Етажна собственост да се управлява едновременно от Управителен съвет и от управител-етажен собственик. От представените по делото протоколи от проведени Общи събрания на ЕС се установява, че ОС е избирало Управителен съвет и председател на УС, а не едноличен управител на ЕС в лицето на Д. Б.. Ищцовата ЕС е твърдяла, че на ответницата Б. в качеството и на председател на УС през процесния период е било възложено да събира от етажните собственици ежемесечно такси за поддръжка и управление на общите части в определените от ОС размери.Наред с месечните такси, ответницата периодично е събирала суми за ремонтни дейности на общите части, за които не е имало взети решения на ОСЕС. Твърди също така, че ответницата е сключила договор за монтиране на антена без да има решение на ОСЕС, а така също е поискала авансово наеми за м.май и юни 2018г. от фирма „Унакс“, с която ЕС има договорни отношения за поставена покривна антена, без да има основание за това.На ответницата е било възложено и да извършва разплащанията за осъществените дейности по поддръжка и управление на общите части, както ежемесечните, така и допълнително възникващите.Ищецът е твърдял, че при освобождаването на ответницата от заеманата длъжност управител на ЕС, тя не е предала на новия управител счетоводната документация- касова книга и приходно-разходни документи, от които да могат да бъдат установени постъпилите приходи и извършените разходи, както и не е предала на новия управител касовата наличност. Ищецът заявява, че при направени от него изчисления на приходите, които би следвало да са получени през процесния период и данните, с които разполага за извършените разходи се губят около 5 000 лева на година, които ответницата би следвало да върне на етажната собственост, но не е предала на новия управител. Ищецът е отправил искане до съда да бъде осъдена ответницата Б. да върне на Етажната собственост сумата от 25 980 лева, събрана от живущите, неизразходвана и неотчетена касова наличност за периода от 01.01.2015г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от 14.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди неизпълнение на задължението на ответницата Б. след прекратяването на мандата и като Председател на Управителния съвет на ЕС да се отчете пред ОС и да върне на ЕС чрез новия управител документацията и неизразходваната касова наличност в размер на претендираната сума, което обуславя извод, че предявеният иск е с правно основание чл.23 ал.6 ЗУЕС/ред.ДВ бр.26/2016г./вр.с чл.284 ЗЗД, а не както е приел първоинстанционният съд- по чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД/или чл.59 ЗЗД/. При оставянето на исковата молба без движение от въззивния съд ищецът отново е поддържал ясно и безпротиворечиво твърдението си, че сумата се претендира от ЕС не като получена без основание от ответницата Б., а като касова наличност в касата на Етажната собственост, формирана от приходи от такси и наеми, събирани от етажните собственици и трети лица, чието предназначение е да бъде изразходвана за управлението и поддръжката на общите части. Ясно е заявено и в уточнението първоначалното твърдение на ищеца, че сумата се претендира само от ответницата Д. Б., тъй като на нея е била възложена отговорността да съхранява касовата наличност и тя е извършвала текущите разплащания за управлението и поддръжката на общите части на сградата. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 2/29.02.12 г. по тълк. дело № 2/11 г. на ОСГТК на ВКС, поддържано и в съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице, ако нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон и не е налице недопустимост на постановеното съдебно решение. Въззивният съд намира, че в случая БОС не е допуснал отклонения при определяне на спорния предмет, очертан с исковата молба, разпределил е правилно доказателствената тежест и се е произнесъл по заявените от ищеца факти, но не ги е подвел под съответната материалноправна норма, даваща правилната правна квалификация на иска.По гореизложените съображения БАпС намери, че обжалваното решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането му за ново разглеждане от първата инстанция.Въззивният съд има процесуално задължение да разгледа спора по същество, съобразно коригираната и възприета от него правна квалификация на предявения иск- чл.23 ал.6 ЗУЕС/ред.ДВ бр.26/2016г./ вр.с чл.284 ЗЗД. Твърдението на ищеца, че на Председателя на УС на ЕС Д. Б. са били възложени и изпълнявани пред процесния период и функциите на касиер на ЕС не е било оспорено от ответницата Б.Тя е заявила насрещно твърдение, че Етажната собственост е имала определени етажни касиери, които са събирали пряко от собствениците на всеки етаж дължимите такси, а после са отчитали събраните суми на Д. Б., поради което тя не следва да отговаря за непредадени и от етажните касиери суми.Ответницата не е оспорила и твърденията, че тя е извършвала плащанията за режийните разходи/ток, вода, чистачка, асансьор и др./ и другите разходи за поддръжката на общите части/неотложни ремонти, отстраняване на аварии и др./. При така очертания предмет на спора, въззивният съд намира, че искът е допустим като предявен само срещу Д. Б., тъй като ищецът твърди неизпълнение на вменени и изпълнявани само от ответницата задължения да съхранява събраните парични средства, да ги разходва за нужди на етажната собственост, да дава ежегоден отчет и след прекратяването на мандата да предаде касовата наличност на новия управител. В отговора на исковата молба ответницата Б. е оспорила предявения иск, като е направила възражения за нищожност на решенията на ОС на ЕС за сключване на договор с професионален управител и избора на „Дзен 33“ЕООД. В тази връзка е заявила, че не е било изпълнено изискването за кворум от 67% ид.части и са били допуснати множество нарушения, както и че решенията на ОСЕС са били оспорени от етажен собственик пред кмета на община Б. На следващо място е заявила, че за нея е било обективно невъзможно да предаде документацията на новия управител, тъй като били инициирани проверки на извършваната от нея дейност по жалби на етажни собственици, а документите и били изисквани от прокуратурата и от НАП. Посочила е, че проверките срещу нея са завършили със становища, че не са установени престъпления и нарушения, като е представила и писмени доказателства. Представила е множество приходни и разходооправдателни документи за периода 2014г.-2020г.и касови книги за 2016г., 2017г.и 2018г. Заявила е, че ежегодно са били извършвани ревизии от Контролния съвет на ЕС, които са приключвали със становище, че не са установени липси и с констатации за касовата наличност в края на отчетния едногодишен период.Ежегодно ответницата е давала отчет за дейността си, като ОС на ЕС е запознаван и с констатациите от извършваните ревизии и ОСЕС ги е приемало без възражения и забележки. Твърди, че таксите от м.октомври 2019г.не се събират от нея, а от друг етажен собственик и че от този момент била изоставена утвърдената практика таксите на всеки етаж да се събират от етажни касиери и да се отчитат на Б..Заявява, че етажните касиери са имали тетрадки, в които са отразявали плащанията и че тя е получавала общо събраните суми от етажните касиери, а не лично от етажните собственици.Оспорва основателността на предявения иск, като твърди, че никога в касата на ЕС не е имало такива наличности, каквито твърди ищецът, тъй като е имало собственици, освободени от такси, имало е такива, които са забавяли плащанията, други са отказвали, имало много необитаеми апартаменти, за които се плащали минимални и трудно събираеми месечни такси. Твърди, че допълнително са били събирани суми само за неотложни ремонти, които впоследствие са били одобрявани от ОСЕС, както и че всички събрани суми са били изразходвани по предназначението им- за управление и поддръжка на общите части.Не посочва какъв е бил размерът на касовата наличност към 3 декември 2019г. Възраженията на ответницата Б. за нищожност на решения на ОСЕС, обективирани в протоколи от 03.12.2019г./за избор на професионален управител/ и от 21.05.2020г./за търсене на съдебна отговорност на стария домоуправител/ не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Съгласно чл.40 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на решение на ОС като незаконосъобразно, като за целта следва да подаде молба пред районния съд в 30-дневен срок от получаването на решението.Оплакванията за нищожност на решение на ОСЕС също подлежат на разглеждане в специалното производство по чл.40 ЗУЕС, а съобразно практиката на ВКС по чл.290 ГПК /Решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о., ГК/ те могат да бъдат заявени и извън тридесетдневния срок, но в самостоятелно исково производство по установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, а не под формата на възражения. Съгласно чл.23 ал.1 т.3 и т.13 от ЗУЕС/ред.ДВ бр.26/2016г./ управителният съвет съхранява протоколната книга, книгата за приходите и разходите и др., както и осъществява други правомощия, възложени му от ОС. Разпоредбата на чл.23 ал.2 ЗУЕС предвижда задължение на УС да се отчита ежегодно пред ОС.В случай, че Етажната собственост е избрала контрольор/КС/, съгласно чл.24 ал.5 ЗУЕС контрольорът има задължение да извършва проверка на касата най-малко веднъж годишно и да представя на ОС доклад с резултатите от проверката.Задължение на контрольора е също така да контролира дейността на УС /управителя/ по изпълнението на бюджета и решенията на ОС за изразходване на средствата на етажната собственост. При установено изпълнение на задълженията на управителя/УС/ и контрольора и приемане на докладите им от ОС на ЕС без забележки и възражения, следва да се приеме, че възложителят на мандата на УС/управителя и контрольора – Общото събрание на ЕС е приело изпълнението на възложената работа за конкретната година без възражения. По делото са представени протоколи от проведени в периода 2014г.- 2018г. Общи събрания на ЕС, на които са представяни доклади и резултати от извършени ревизии на касата и работата на ответницата Б. Всички извършени разходи са били одобрени, не е имало спорове и относно резултатите от ревизиите, никой не е обжалвал и решенията на ОС пред съда, поради което за съда се налага извод, че за отчетните периоди 2015г., 2016г.и 2017г. Общото събрание на ЕС е приело без забележки извършените от ответницата дейности/в това число и ремонти/, резултатите от ревизията на касата, в която не са били установени липси. Тъй като ищецът претендира ответницата да изпълни задължението си по чл.23 ал.6 ЗУЕС да върне на ЕС чрез новия управител наличните в касата на ЕС пари към момента на прекратяване на мандата и, релевантен за установяване по делото е фактът какъв е бил размерът на касовата наличност към 01.01.2019г./началото на последната година от мандата на Б./ и какъв е размерът на наличните в касата на ЕС пари към 03.12.2019г., когато с решение на ОС е прекратен мандатът на ответницата Б. Тъй като ищецът твърди, че през процесния петгодишен период ежегодно е оставала неизразходвана сума/остатък/ в размер на около 5 000 лева, то е необходимо да бъде проследено и установено от водената счетоводна документация/приходни и разходни първични счетоводни документи, касови книги и др./ дали това твърдение е основателно и какъв е размерът на наличните парични средства в касата на ЕС, които ответницата е следвало да предаде на ищеца след прекратяване на мандата и. Въззивният съд намира, че задължението на ответницата да върне на ищеца неизразходваната касова наличност обхваща само действително установимата касова наличност въз основа на представените по делото приходни и разходнооправдателни документи. Касова наличност не може да бъде установена въз основа на предположения за действително събраните приходи и усреднени, предполагаеми размери на извършените разходи. По делото е ангажирана и приета основна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало заключение за касовата наличност през процесния период на база представените и приети като писмени доказателства по делото документи за приходите и разходите за процесния период, в това число и касови книги за 2016г., 2017г.и 2018г. По делото е приета и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало отговори на въпросите: какъв е размерът на приходите, които би трябвало да бъдат събрани през процесния период, изчислени въз основа на представените от ищеца с исковата молба справки за приходите и разходите. Поставени са задачи при изчисляването на разходите по т.4 и т.5 от основното заключение вещото лице да изчисли отделно поС.ните разходи и инцидентните разходи, а при изчисляване на заплатените суми за ел.енергия вещото лице да извърши справка в ЕВН за заплатените по партидата на ЕС суми, тъй като по делото са приложени квитанции за плащания по други партиди. В допълнителното заключение вещото лице е направило исканото диференциране на разходите, посочило е, че при извършената в ЕВН справка е установило, че платената сума в размер на 271.40 лева на 23.08.2016г.не е включена в разходите по касова книга и съответно-към режийните разходи. По делото е прието и второ допълнително заключение на ССчЕ, по което са преизчислени приходите от наеми за периода 2015г.-2019г. на база представени допълнително платежни документи от наемателите. Окръжният съд неправилно е приел, че размерът на касовата наличност е установен от двете допълнителни заключения, като е осъдил ответницата да върне на ищеца сумата 23 542.35 лева/ посочена във второто допълнително заключение, след прибавяне на суми от наеми/. Както се посочи по- горе, претенцията на ищеца е за връщане на неизразходвана касова наличност, която е установима само въз основа на документи, а не може да бъде установявана по предположения, прогнозни и усреднени изчисления. Размерът на приходите съобразно първото допълнително заключение е изчислен не въз основа на данни за реални плащания, а почива на предположения - таксите са изчислени въз основа на броя собственици и размера на месечната такса, като вещото лице е определило какви са сумите, които би следвало да бъдат събрани от етажните собственици, а не какви действително са били събрани въз основа на представените по делото документи. Общият размер на приходите, които би следвало да получи етажната собственост от такси за процесния период е изчислен от вещото лице в размер на 51 263.60 лева, към която сума е прибавена сумата –приходи от наеми 9 691.17 лева. Изрично в заключението е посочено, че приходите от наем за 2015г.и 2019г.са изчислени при приемане на стойности, идентични с отразените приходи през 2016г.-2018г.в касовите книги, а по отношение на приходите от такси- че същите са изчислени на база броя лица, които са били длъжни да плащат такси, но експертизата няма информация кой колко е следвало да плаща. Следователно, общият размер на приходите по допълнителното заключение не е действителният, установен от първични счетоводни документи и решения на ОС на ЕС размер, а е предполагаем. Режийните разходи вещото лице е изчислило, като е приело за 2015г.средномесечен разход от 684.05 лева, на база разходите за 2016г.- 2018г., а за 2019г. е изчислен среден месечен разход 657.39 лв.без заплатата на домоуправителя, която е прибавена към сумата на режийните разходи. Размерът на режийните разходи за 2015г.и 2019г. също е определен от вещото лице по предположение и не е действителният, а е усреднена стойност. Общият размер на режийните разходи за целия период вещото лице е изчислило, че възлиза на сумата 42 060.16 лв., а общият размер на приходите – 60 954.77 лв. /такси и наеми/, като е установило разлика в размер на 18 894.61 лева. Във второто допълнително заключение, въз основа на новопредставени документи за платени наеми, вещото лице е прибавило към приходната част установените допълнителни плащания на наеми и ел.енергия, в резултат на което разликата между приходи и разходи е увеличена до размера на 23 542.35 лева. Тази сума БОС неправилно е приел, че представлява неизразходваната касова наличност, тъй като тя е формирана въз основа на предположения и усреднени изчисления за 2015г.и 2019г. Наред с това тази стойност е получена като от общия размер на условно въведените приходи за процесния период е извадена само сумата за режийните разходи, но не и сумите за инцидентните разходи –реални за 2016г., 2017г.и 2018г. и усреднени за 2015г.и 2019г. Тъй като допълнителното заключение почива на предположения и условно въвеждане и изчисление на приходи и разходи, а не на действително установени данни и събрани доказателства за точния им размер за 2015г.и 2019г., съдът намира, че не следва да ползва това заключение при формирането на крайния си извод за основателността на иска. За определяне размера на касовата наличност, който ищецът претендира да му бъде върнат от ответницата, релевантни са отговорите на поставените по основното заключение на ССчЕ въпроси, отговорът на трети въпрос по първото допълнително заключение и втората допълнителна ССчЕ. При отговорите на въпросите вещото лице е работило с представените и приети като доказателства по делото първични счетоводни документи, /приходни и разходни/, касови книги, тетрадки за събиране на такси и др., представени от ответницата Б. Експертът посочва, че за 2015г. и 2019г.не е представена касова книга, а в касовите книги за 2016г., 2017г.и 2018г.има неточности при пренасянето и пресмятането, както и отразяване на някои приходи или разходи без да са приложени съответните документи, които вещото лице е отстранило. По причина, че не разполага с всички документи, установяващи точния размер на приходите и разходите през 2015г.и 2019г., включително и касова книга, вещото лице е заявило, че не може да се ангажира със заключение относно касовата наличност в края на 2015г. и към 03.12.2019г. То е дало заключение относно касовата наличност за 2016г., 2017г.и 2018г., за които е разполагало с пълна документация и касови книги, а по отношение началото на периода -01.01.2016г. е приело, че касовата наличност е 0.00 лева, поради липса на документи, установяващи нейния действителен размер, както и касова книга за 2015г. Вещото лице е ползвало данните и от тетрадките за събиране на таксите, представени по делото, данните от касовите книги и представените по делото приходни и разходни документи. По отношение на приходите от наеми, в основното заключение е посочено, че сумата на събраните наеми е включена на база приходните касови ордери, приложени към делото, а допълнително събираните суми за асансьор и ремонти през 2016г.и 2017г.са извлечени от тетрадките за събиране на такси. Вещото лице е дало заключение, че в края на 2018г./началото на 2019г./се установява касова наличност - неизразходвани парични средства в размер на 1398.10 лева. Тази сума е коригирана с отговора на трети въпрос от допълнителното заключение, тъй като е констатиран още един разход от 271.40 лева/23.08.2016г./, който следва да се прибави към режийните разходи, в резултат на което касовата наличност към края на 2018г. е намалена до размера от 1205.68 лева. Съдът намира, че възприетото от вещото лице начално салдо на касата в размер на 0.00 лева към 01.01.2016г. е обосновано, тъй като в касовата книга за 2016г. е посочено такова начално салдо. Освен това, по делото са представени протоколи от проведени ОС на ЕС от 2016г., от съдържанието на които се установява, че дейността на ответницата през 2015г., в това число и касата е била ревизирана от контрольора, а Общото събрание е било запознато с доклада и не е имало възражения. По делото като свидетел е разпитана Р. П., която е заявила, че е извършвала ежегодни ревизии на касата на етажната собственост като контрольор и не е установявала нарушения при събирането и изразходването на средствата в касата на етажната собственост. В основното заключение на ССчЕ са анализирани всички документи установяващи приходите и разходите през 2016г., 2017г.и 2018г., както и записванията в касовите книги.Вещото лице е установило някои грешки при пренасяне и пресмятане, като е констатирало, че има 648.80 лева неотчетени приходи, които е включило. При изслушването в с.з. вещото лице е заявило, че не може да се ангажира със становище, че това е липса. По отношение на приходите от наеми вещото лице е заявило, че не е работило с банкови извлечения от сметката на ответницата, а приходите е установило по документите, налични по делото. Отразени са приходни ордери за получени наеми в касовата книга за 2018г., както и една по-голяма сума за м.декември 2017г. от „Ей Ес ПИ“ЕООД – сумата 1477.08 лв., за която не е намерен приходен касов ордер, но вещото лице е установило, че е записана в касовата книга. При изслушването в съдебно заседание вещото лице е посочило, че при извършената по допълнителното заключение проверка е установило още един разход за ел.енергия в размер на 271.40лв.- плащане на 23.08.2016г.за асансьор и стълбище, който не е бил включен в касовата книга и следва да бъде прибавен към режийните разходи. За 2019г.вещото лице не се е ангажирало със становище за размера на касовата наличност към 03.12.2019г., тъй като няма касова книга и не са представени всички документи за приходите и разходите през периода. При това положение, въззивният съд намира, че искът следва да бъде уважен до размера на установеното начално салдо на касата на ЕС към 01.01.2019г., което приема и за крайно салдо, тъй като постъпилите през 2019г. приходи и извършени разходи не могат да бъдат установени поради липса на счетоводни документи в пълнота и неводена касова книга. За установяване пълния размер на крайното салдо на касата към 31.12.2018г.съдът взе предвид, че в основното заключение вещото лице е посочило сумата от 1477.08 лева, но в първото допълнително заключение в отговора на трети въпрос е заявило, че е констатиран още един разход от 271.40 лева/23.08.2016г./, който следва да се прибави към режийните разходи.Следователно, този разход следва да се извади от сумата 1477.08 лева, в резултат на което касовата наличност към края на 2018г.ще се намали до размера от 1205.68 лева. Към тази сума следва да се прибавят и сумите, заплатени от наемателите „Унакс“ и „Ей Ес Пи“ЕООД за наем и ел.енергия за 2016г., 2017г.и 2018г., които не са били включени в касовата книга и в основното заключение на вещото лице/приложения- касови книги/, за които са представени допълнително платежни нареждания, установяващи плащанията и основанието – договор за наем и са посочени във второто допълнително заключение на ССчЕ. За 2016г. следва да се прибави сумата от 764.98 лв., представляваща разликата между сумата 2360.83 лв./по доп.закл., л.2137 от делото на БОС/ и сумата 1595.85 лв./приложение касова книга за 2016г., основно закл., л.1752 от делото на БОС/. За 2017г.няма положителна разлика, а отрицателна в размер на 81 лв., представляваща разликата между 3483.30 лв. /Приложение касова книга 2018г.осн.закл., л.1758/ и сумата 3402.29 лв./доп.закл.л.2137 от делото на БОС/.За 2018г.се установява положителна разлика в размер на 1234.85 лв., представляваща разликата между сумата 2606.87 лв./доп.закл.л.1758/ и сумата 1372.02 лв./Приложение касова книга 2018г.осн.закл., лист 1765 дело БОС/. Така, към общата сума приходи от наеми и ел.енергия на наематели в касовата наличност в края на 2018г. следва да се прибави и сумата от 1918.93 лева. Общият размер на касовата наличност към края на 2018г. следва да се определи като сбор от сумата 1205.68 лева и сумата 1918.93 лв. и възлиза на 3 124.61 лв. Тази сума съдът приема, че представлява и началното салдо на касата за 2019г., с което ответницата Б. е разполагала в началото на 2019г. Тъй като ответницата не е ангажирала доказателства за пълния размер на приходите и извършените разходи през 2019г., не е представила по делото и водена касова книга за тази година, то съдът е възпрепятстван да установи размера на касовата наличност към края на мандата и – 03.12.2019г. При това положение съдът намира, че ответницата Б. следва да бъде осъдена да върне на ищеца сумата 3 124.61 лева, която представлява установената по делото въз основа на приходни и разходни документи, касови книги и заключение на ССчЕ касова наличност към 31.12.2018г. За тази сума ответницата не е ангажирала доказателства за правомерното и разходване през 2019г.за управлението и поддръжката на общите части на ЕС. Тази сума представлява и началното салдо на касата към 01.01.2019г., което със сигурност, съобразно представените приходни и разходни документи по делото е следвало да е налично в касата на ЕС. За да се освободи от отговорност за връщането на тази сума, ответницата е следвало да ангажира писмени доказателства, установяващи в пълнота получените през 2019г.приходи и извършените разходи. Ето защо съдът намира, че тази сума ответницата дължи на ищеца- Етажна собственост, предвид непредставянето на доказателства от ответницата, установяващи несъмнено друг размер на касовата наличност към 03.12.2019г.Следва да се отбележи, че ответницата е заявила твърдение, че ЕС е избрала касиер и от м.октомври 2019г. месечните такси вече се събират от касиера. Това твърдение не е оспорено от ищеца, като се подкрепя и от показанията на св.Стаматов. Следователно, за периода от м.октомври 2019г.до 03.12.2019г. ответницата Б. вече не е изпълнявала функциите на касиер на ЕС и не следва да носи отговорността за касовата наличност за този период. Изводите на съда се подкрепят и от показанията на св. Н., св. Т., св. М. и св. П., които съдът кредитира като безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства, дават основание на съда за извод, че ответницата Д. Б. е дала отчет за дейността си през 2015г., 2016г.и 2017г., по който Общото събрание на ЕС не е имало възражения. Ежегодно са били извършвани ревизии на касовата дейност, резултатите от които са били оповестявани на информационното табло във входа и докладвани на ОС на ЕС. Неоснователни са твърденията на ищеца, че ответницата е извършвала разходи за ремонти, които не са били необходими за поддръжката на общите части и не са били разрешавани или одобрявани от ОС на ЕС. Видно от представените по делото протоколи от ОС на ЕС е, че не е имало възражения на етажни собственици във връзка с ремонтни дейности и разходи за тях. По отношение на извършваните ремонти във входа всички свидетели са заявили, че в блока редовно е имало проблеми с канализацията, запушвали са се тръби и Б. е викала фекалка, налагало се и да се подменят канализационни тръби.С част от събраните пари управителката закупила помпа, с която от време на време се изпомпвали водите от долното ниво.Събирани са били и пари за ремонт на покрива, защото имало теч, ремонтирани са били и асансьорите. Свидетелите заявяват, че поддръжката на общите части е била добра, блокът бил чист, асансьорите работели, извършвала се текущата поддръжка и авариите са били отстранявани своевременно.По отношение дължимите такси те посочват, че във входа има неизрядни платци, но никога не е било вземано решение от ОС на ЕС да се събират сумите по съдебен ред, макар да е било коментирано. Ищцовите свидетели са заявили, че не са били доволни от управлението на общите части, а св.Стаматов е посочил, че е бил в инициативния комитет за смяната на управлението на ЕС. От показанията на св. Х. се установява, че според нея са събирани пари за ремонти, които реално не са били извършвани, но тя не конкретизира кои точно са тези ремонти, а и показанията и в тази част не се подкрепят от останалите доказателства, в това число и показанията на останалите свидетели. Тази свидетелка също не е отрекла, че в блока има чести аварии на канализацията, за отстраняването на които са били викани фекалки, правени са били дребни ремонти. Независимо от данните по делото за влошените личностни отношения на тези свидетели с ответницата, съдът кредитира показанията им в частта досежно факта, че са извършвани чести ремонти във входа, особено на канализацията, тъй като те кореспондират с писмените доказателства и с показанията на останалите свидетели. От приетото като доказателство по делото прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.10.2019г.по пр.вх. №7769 /2018г.се установява, че по извършена проверка по жалба на св. Х. и още четирима собственици не е установено наличие на данни за незаконосъобразно разходване на общи средства от Д. Б., включително и по отношение на осъществен от община Б. проект за подмяна на тротоарни плочки през 2017г., нито са налице данни за документни престъпления. Срещу ответницата Б. са били подадени жалби до Районна прокуратура-Бургас и ТД на НАП с искания за извършване на проверки, които са приключили със становища за липса на достатъчно данни за извършване от Д. Б. на престъпления или данъчни нарушения.Ответницата Б. също е подавала жалби с оплаквания за извършвани срещу нея престъпления против личността от някои етажни собственици, включително и св. Х. Всички жалби са били предмет на проверка от органите на досъдебното производство и са приключили с прокурорски постановления за отказ да се образуват досъдебни производства поради липса на данни за извършени престъпления от общ характер. Водим от горните мотиви, въззивният съд достигна до извод, че предявеният иск с правно основание чл.23 ал.6 ЗУЕС вр.с чл.284 ЗЗД е основателен и доказан до размера от 3 124.61 лева, която сума представлява установената по делото касова наличност към 31.12.2018г., респективно- към 01.01.2019г., за която ответницата не е представила документи да е изразходвана до края на мандата и- 03.12.2019г., поради което дължи връщането и на Етажната собственост. Въпреки частичното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на размера на исковата претенция до сумата 3 124.61 лв., предвид изменената правна квалификация на иска, както и установеното противоречие при определянето на правната квалификация на иска от първата инстанция, съдебното решение на БОС следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, включително и в частта за разноските. Ответницата Д. Б. следва да бъде осъдена на основание чл.23 ал.6 ЗУЕС вр.с чл.284 ЗЗД да заплати на ищеца –Етажна собственост чрез управителя „Хаус Про БГ“ЕООД сумата от 3 124.61 лева, представляваща установената по делото неотчетена касова наличност в касата на Етажната собственост към 01.01.2019г., която няма доказателства да е изразходена за нужди на ЕС към края на мандата и - 03.12.2019г. За разликата над 3 124.61 лв.до претендирания размер от 23 542.35 лв.искът следва да се отхвърли като неоснователен. Ответницата дължи и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -14.07.2020г.до окончателното изплащане. Въззивният съд дължи произнасяне само до размера от 23 542.35 лв., тъй като това е размерът на иска, за който БОС се е произнесъл с решението си. По разноските: Ищецът е направил разноски по делото пред БОС в размер на 3 598.38 лева, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК/л.2141 от делото на БОС/. Във въззивното производство е направил разноски в размер на 1280 лева за адвокатско възнаграждение на адв.А.. Ответницата е направила разноски по делото пред БОС в размер на 2400 лева- 400 лв.възнаграждение на вещо лице и 2 000 лева възнаграждение на адв.С. Във въззивното производство тя е направила разноски 470.84 лв.за държавна такса и е заплатила адвокатски възнаграждения на двама адвокати- 1300 лв.на адв.С. и още 1300 лв.на адв.Я. Съдът следва да присъди разноски за възнаграждение на един адвокат – 1 300 лв. на адв.Я., който е осъществявал в пълнота процесуалното и представителство пред Апелативен съд- Бургас.Общо за въззивната инстанция разноските възлизат на 1770.84 лв. Предвид частичното уважаване на въззивната жалба и респективно- частичното отхвърляне на иска и въззивната жалба, разноските на страните съдът определя съразмерно на уважената/отхвърлена части, както следва: В полза на ищеца- ЕС съдът присъжда разноски в първоинстанционното производство в размер на 450 лева и 165 лв.разноски във въззивното производство. В полза на ответницата Д. Б. съдът присъжда разноски в първоинстанционното производство в размер на 2100 лв. и 1548 лв.разноски във въззивното производство. Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд