Решение № 593 от 5.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 701/2023 г.

Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК. Образувано е по жалба на Б. Л. Б. срещу отказ № 20230329082615/30.03.2023г. постановен по заявление по образец Б6 с входящ № 20230329082615 Жалбоподателят твърди, че постановеният от АВ – ТР отказ е незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен от съда. Поддържа, че изложените от длъжностното лице мотиви, освен че нямат връзка с уредбата на акционерното дружество, а касаят дружествата с ограничена отговорност, са несъстоятелни, тъй като той разполага с правото да поиска да бъде освободен като ликвидатор, което е сторил и бездействието на акционерното дружество да избере друг ликвидатор, няма връзка с правото му сам да поиска да бъде заличен. Счита, че не оформянето на връчването на изявлението му за напускане не е в негова тежест- Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Със заявление по образец Б6 с входящ № 20230329082615 жалбоподателят Б. Б. е поискал да бъде заличен като ликвидатор на К.К. ЕАД – в ликвидация, ЕИК ••••, като по заявлението и без да са давани указания длъжностното лице е постановило обжалвания отказ с мотивите, че заявителят има право да поиска заличаването си, но тъй като е избран с решение на едноличния собственик на капитала, та е същият орган е компетентен да вземе решеине за освобождаването му, каквото няма. Изложил е доводи за неприлложимост по аналогия на разпоредбата на чл.141, ал.5 ТЗ, тъй като касаела само действащи дружества, а не и такива в ликвидация, които нямали действащи органи, които да вземат решение, поради което и следвало да се уведоми не дружеството, а компетентния орган. Пречка за вписване била и липсата на новоизбран ликвидатор, представените доказателства за връчване на изявлението с искане за освобождаване не доказвали надлежно връчване, поради непълнота на данните на получателя. Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Доводите на длъжностното лице относно прилоложение на разпоредбата на чл.141 ТЗ са неадекватни и без връзка с подаденото заявление, което касае акционерно дружество, за което дружество има специална разпоредба / чл.233 ТЗ/ и не се налага никакво приложение на правото по аналогия. От вписванията по партидата на дружеството „К.К. ЕАД – в ликвидация, ЕИК •••• се установява, че дружеството е в ликвидация, като Б. Б. е вписан като негов ликвидатор. Съгласно чл.269, ал.1 ТЗ ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителните му органи, следователно ликвидаторът разполага с правото по чл. 233, ал.5 ТЗ да поиска освобождаването си с изявление, адресирано до дружеството, а в случай, че не бъде заличен в 6-месечен срок от уведомяването, може сам да поиска заличаването си от регистъра „ независимо дали на негово място е избрано друго лице“. Разпоредбата на чл.233, ал.5 ТЗ касае всички членове на управителните органи, като няма нито нормативна, нито логическа връзка да се прави разлика в приложението й в зависимост от това дали дружеството е действащо или в производство по ликвидация, тъй като и в последния случай органът, който избира членовете на управителните органи, а именно общото събрание на акционерите, е еднакво действащ и в двете хипотези. За да бъде извършено исканото вписване следва заявителят да представи доказателства, че е уведомил писмено дружеството, че иска да бъде заличен като ликвидатор на дата, предхождаща подаването на заявлението за заличаване с поне 6 месеца. Неоснователни са доводите на длъжностното лице, че уведомлението за освобождаване следва да се адресира до органа, компетентен да избира ликвидатор, а именно до едноличния собственик на капитала, тъй като законът ясно сочи адресата на изявлението, а именно самото дружество. В случая представеното със заявлението уведомление не е адресирано надлежно, тъй като е адресирано не до дружеството „К.К. ЕАД – в ликвидация, а до едноличния собственик на капитала му – Държавна консолидационна компания ЕАД. Представената обратна разписка не доказва връчване, тъй като не са посочени имената и длъжността на получателя, като доводите на жалбоподателя, че не може да се очаква да разполага с други доказателства за длъжността и самоличността на получателя са неоснователни, тъй като следва да докаже надлежно получаване на изявлението си. В случая обаче длъжностното лице е следвало да даде указания за представяне на необходимите доказателства, ако счита, че липсват такива, което не е сторено в регистърното производство. С жалбата обаче е представено писмено изявление от представляващия ДКК ЕАД, което дружество е едноличен собственик на капитала, което изявление съдържа признание за получено на 07.09.2021 г. изявление от Б. Б. за заличаването му като ликвидатор на К.К. ЕАД /в ликвидация/, което писмено изявление изхожда от орган на последното дружество / едноличния собственик на капитала му/, поради което и удовлетворява изискването за уведомяване на и самото дружество, след като се приема за допустимо уведомяването му и чрез служител. От датата на получаване на изявлението за заличаване до подаване на заявлението от Б. Б. са изминали повече от 6 месеца, в който дружеството К.к. ЕАД не е предприело само действия по заличаване на ликвидатора, поради което са налице предпоставките на чл.233, ал.5 ТЗ, вр. чл. 269, ал.1 ТЗ за извършване на исканото вписване, като бездействието на дружеството по избор на нов ликвидатор изрично е изключено от закона като условие за заличаването. Воден от горното, съдът