Решение № 51 от 4.4.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 342/2022 г.

производството и установената съдебна практика, не са били проведени именно поради предоставяне на пълни гаранции на осъдения да се представлява от избрания от него и упълномощен изрично защитник. Предвид рискът за осуетяване на поредно съдебно заседание, за участие в насроченото на 26.10.2022г. защитата на осъдения е била и служебно организирана. Пред съда са били представени и приети писмените доказателства, въз основа на които защитата е градила аргументите си за изясняване характера на причините за неизпълнение на пробационните мерки. Както защитникът, така и осъденият, са говорили свободно пред съда, без да са били ограничавани по време, в продължилото 1час и 15 минути съдебно заседание по същество. Нито едно от условията за справедливо протичане на процеса не е било засегнато, ограничено или пренебрегнато. Пред въззивната инстанция съдебното заседание също бе двукратно отложено – първо поради ангажираност на защитника, после по молба на осъдения, че се отказва от упълномощения и е затруднен да намери нов защитник. Независимо от изявлението на жалбоподателя, че не желае служебен защитник, с оглед пълноценна организация на защитата му, съдът и в тази инстанция поиска определяне на служебен защитник. В третото по ред заседание жалбата бе разгледана, при удовлетворяване и изчерпване на доказателствените искания на осъдения и защитника му. След обсъждане на материалите по делото, включително и събраните при проведеното въззивно съдебно следствие, съставът на настоящата инстанция счете следното: На 29.03.2022г. жалбоподателят е бил подробно запознат с правата и задълженията си, произтичащи от режима на понасяне на съвкупността от пробационни мерки, включително да предоставя необходимата информация за правилното и законосъобразно изпълнение на наложеното му наказание, както и незабавно да съобщава за последващи промени в декларираните от него обстоятелства. Поел е задължение да спазва графиците по всяка от прилаганите мерки. Тези основни задължения той не е съобразил и изпълнил, започвайки с нарушенията им от 10.05.2022г. В хода на цялостното прилагане на мерките не е уведомил за някакви промени в здравословното състояние, за предстоящата му служебна ангажираност, не е представил документи, удостоверяващи или свидетелстващи за подобни обстоятелства. Видно е за състава, че твърденията на К. за необходимост 4 дни от седмицата да прекара в пробационната служба, която възпрепятствала нормалния му живот и намирането на работа, са неоснователни. От графиците по всяка от мерките се установява, че те са били синхронизирани, като от 19.04.2022г. в дните вторник и четвъртък той е следвало да се яви за изпълнение на регистрацията, среща и безвъзмезден труд. Установява се, че той не се е съобразявал с часовете за явяване, без да е сочил причина затова. От 18.07.2022г., отново синхронизирано, изпълнението на мерките е било прехвърлено за дните понеделник и сряда, очевидно съобразено с волята на К., но това не е довело до реална промЯ. в отношението на осъдения към изискванията на пробационния режим. Съставът приема, че ПС чрез своите служители е създал всички условия за изпълнение на наказанието по най- благоприятния за осъдения начин. Данните за влошаване на здравословното състояние на К., при съобразяване на писмените доказателства и показанията на свид. Т., ангажират период максимум от около две седмици, считано от 14.06.2022г. Не се установява, обаче, никаква причина за невъзможност той да уведоми ПС за случилото се, както и да представи рецептата, резултатите от проведените изследвания и констатациите, които е показал на свид. Т.. Сключването на трудово правоотношение от 29.07.2022г. е било декларирано пред ПС на 03.08.2022г., без да се представи самият договор. Този факт не е в състояние да обоснове предходното неизпълнение и поведението на К. от 25.07.2022г. с категоричен отказ да полага безвъзмезден труд – включително и защото не виждал полза за себе си от тази мярка. Познанието му за характера на тази мярка, коментарите му по документираната среща от 25.07.2022г. изключват основателност на упреците му в обясненията от 03.08.2022г., че е бил подведен от пробационния служител да не полага предвидените часове труд. Отделно от изложеното, започването на работа по трудово правоотношение не е несъвместимо с мярката безвъзмезден труд в полза на обществото, по аргумент от чл. 221 ал. 3 и 4 от ЗИНЗС. Законовите възможности са налице, като единствената причина за неприлагането им е отказът на осъдения. Не са били налице и основания за упражняване на правомощията по чл. 223 т. 1 от ЗИНЗС, регламентиращ при неизпълнение на задължението за полагане на безвъзмезден труд въпреки създадените за това условия, пробационният служител да внесе предложение пред пробационния съвет за замЯ. на безвъзмездния труд с друга пробационна мярка. Това се дължи само ако безвъзмездният труд не може да бъде положен по уважителни причини - продължително заболяване на осъдения, настъпила трайна или временна неработоспособност и други. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, подобни причини за осъдения К. не са били налице. С оглед на изложените съображения, съставът приема, че наказанието пробация, наложено по НОХД № 3894/21г. от РС Бургас, не е изпълнявано от осъденото лице без да са налице основателни причини. Не се установяват обективни пречки и обстоятелства извън волята на осъдения, съвкупността от пробационни мерки да не бъде приложена спрямо него. Поведението на осъдения след постановеното на 12.08.2022г. спиране на изпълнението на наказанието пробация няма относимост към предмета на производството. Пряка законова последица е замЯ.та на остатъка от наказанието с лишаване от свобода. Примерите от съдебната практика, приложени към въззивната жалба, в случая са неотносими към установените по делото фактически и правни положения. Правилно е съобразено значението на предходното осъждане по НОХД № 355/19г. на РС Несебър спрямо К. за постановяване на ефективното изтърпяване на преобразуваното след замЯ.та наказание лишаване от свобода. Искането на защитника първоначалният режим на изтърпяване да бъде лек е в противоречие с разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ЗИНЗС. В случая е приложимо правилото по чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС и първоначалният режим следва да бъде общ, отчетено и от окръжния съд. Постановената замЯ. на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода, с оглед задължителните указания по ТР 6/2014г. на ВКС на РБ, има правно значение и по отношение на осъждането по чл. НОХД № 355/2019г. на РС Несебър и прилагането на чл. 68 ал. 1 от НК, за което следва да бъде проведено самостоятелно производство по чл. 306 ал. 1 т. 3 от НПК. По изложените съображения и поради липса на основания за изменение и отмЯ. на разглеждания съдебен акт на основание чл. 452 ал. 1 от НПК и чл. 338 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна