Решение № 22 от 26.2.2025 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 741/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-372/05.09.2024 г., издадено от Заместник-министър на земеделието и храните, с което на основание чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на С. С. А. с ЕГН ••••••••••, адрес •••, за извършено нарушение по чл.2, ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Жалбоподателят С. С. А. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение на ЗОЗЗ. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен и връчен в нарушение на процесуалните правила. Не била спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в наказателното постановление не били посочени обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, както и доказателствата, които го потвърждават. Не били посочени конкретни факти и обстоятелства, от които да е видно какво точно административно нарушение е извършил жалбоподателят. По този начин се нарушавало правото на защита и правото да знае какво точно нарушение му е вменено. Моли съдът да отмени атакуваното постановление, както и да му присъди направените съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните разпоредби на ЗАНН. От показанията на разпитаните свидетели се установило, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Актосъставителят обяснил, че бил информиран от Служба по кадастър за извършено строителство на сграда в процесния поземлен имот. Единствено и само въз основа на това обстоятелство, че съществувала сграда в поземлен имот със земеделски характер, бил съставен и акта за извършеното нарушение. Не било изяснено нито авторството, нито моментът на извършването, нито в какво точно се състои нарушението. От друга страна, актът за установяване на административно нарушение не бил предявен на извършителя. Наказателното постановление било издадено и в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсвало пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, и на доказателствата, които го потвърждават. Липсвало конкретизиране на момента на извършване на нарушението, респ. момента на установяването му. Свидетелката Г. не могла да каже кога е извършено строителството на сградата, като потвърдила, че същото е извършено години преди установяването й. В наказателното постановление също не било посочено кога е осъществено строителството на процесната сграда, както и дА. това е направено от сочения за нарушител. От представените доказателства се установило, че процесната сграда била изградена от праводателя на жалбоподателя, а именно Община Кърджали, през 1978 г., като той я закупил на търг през 2003 г. През 2005 г. преустроил същата, след издадено строително разрешение и одобрени проекти, след което сградата била въведена в експлоатация през 2005 г. с Удостоверение № 27 от 22.04.2005 г., изд. от главен архитект на Община Кърджали. Това поставяло въпрос, касаещ авторството на нарушението, а и към момента на изграждането на процесната сграда 1978 г. ЗОЗЗ не бил приет. Дата на извършване на нарушението не била посочена, но предвид приетите доказателства следвало да се приеме, че тя е 1978 г., когато била построена или най-късно през 2005 г. е преустроена сградата, което поставяло въпроса за сроковете по чл.34 от ЗАНН. Давностните срокове изтекли, поради което била преклудирана възможността да започва административнонаказателно преследване срещу жалбоподателя за това нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, както и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски. Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Сочи, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържА. необходимите реквизити по ЗАНН, спазени били предвидената форма и сроковете за издаване. Както в акта, така и в наказателното постановление били описани нарушението, мястото и начинът на извършване. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 10.05.2024 г. в ОД „Земеделие“-Кърджали постъпило Уведомление от СГКК- Кърджали с Изх.№ •••• г., за започнала по повод заявление от С. С. А. процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на •••, общ.Кърджали, одобрена със Заповед № РД-18-1282/25.06.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, засягащо поземлен имот с идентификатор 55885.21.62, с начин на трайно ползване „пасище“, земеделска територия. С проекта за изменение се отстранявала явна фактическа грешка, представляваща грешно отразени граници на съществуваща сграда с идентификатор 55885.21.62.1, попадаща в поземлен имот с идентификатор 55885.21.62, описана в Нотариален акт ••• от 14.03.2005 г. Впоследствие на ОД „Земеделие“-Кърджали било изпратено Уведомление от СГКК-Кърджали с Изх.№ 24-15671/20.05.2024 г., за издадена Заповед № 18-5522/20.05.2024 г. от началника на СГКК-Кърджали, с която било одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на ••• за сграда с идентификатор 55885.21.62.1, сграда с идентификатор 55885.21.62.2 и сграда с идентификатор 55885.21.62.3, поземлен имот с идентификатор 55885.21.62, състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка в КККР, представляваща грешно отразени граници на съществуваща сграда с идентификатор 55885.21.62.1, отразена в КККР като три отделни сгради, описана в Нотариален акт ••• от 14.03.2005 г., находяща се в поземлен имот с идентификатор 55885.21.62, собственост на държавата, чрез Министерство на земеделието. Относно собствеността на сградата бил представен Нотариален акт за констатиране на собственост на недвижим имот от 14.03.2005 г., с който жалбоподателят С. С. А. бил признат за собственик на следния недвижим имот: стопанска сграда в землището на •••, общ.Кърджали, представляваща сглобяема масивна сграда с дървена конструкция, тип „бунгало“, монтирана върху цялостен масивен бетонов цокъл през 1978 г., със застроена площ 80, 00 кв.м., преустроена след ремонт през 2003 г., съдържаща зала за консумация с бар плот, кухня, умивалник, склад, коридор, баня и тоалетна, за която сграда е отреден държавен поземлен имот № 017046, с площ 233 кв.м. по плана за земеразделяне на землище •••. Приложена била Скица № 15-574167/05.06.2024 г., издадена от СГКК-Кърджали на поземлен имот с идентификатор 55885.21.62 по КККР на •••, в която е посочено следното: площ: 233 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище, и номер по предходен план: 017046, същият номер, с който бил описан имотът в нотариалния акт. В скицата било посочено, че в имота попадат следните сгради: сграда с идентификатор 55885.21.62.1, със застроена площ 69 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за търговия; сграда с идентификатор 55885.21.62.2, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 55885.21.62.3, със застроена площ 2 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда. Свидетелката Й. Г. – директор на ОД „Земеделие“-Кърджали извършила проверка по преписката, при което установила, че е извършено нарушение, тъй като имало строителство на сграда в процесния имот, без разрешение за промяна на предназначението на земеделската земя. По този повод на 17.06.2024 г. съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за това, че на 17.06.2024 г. използва земеделската земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като е построен обект: „Сграда за обществено хранене“ със застроена площ 75 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 55885.21.62 /стар номер 017046/ по ККР на •••, от шеста категория по ЗАТУРБ, общ.Кърджали, обл.Кърджали, с площ 233 кв.м. земеделска земя, от девета категория и 15 бонитетен бал, неполивна, собственост на държавен поземлен фонд – нарушение на чл.2, ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Жалбоподателят не присъствал при съставяне на акта, но същият му бил връчен още в деня на съставянето на 17.06.2024 г. С. А. получил и подписал с възражение акта за установяване на административно нарушение. Въз основа на така съставения акт, на 05.09.2024 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл.44, ал.2 и чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ с „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл.2, ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й. Г., Д. К. и К. Б.; Акт за установяване на административно нарушение от 17.06.2024 г.; Скица на поземлен имот от 05.06.2024 г.; Уведомление от 02.05.2024 г.; Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР от 26.04.2024 г.; Приложение към удостоверение за приет проект от 26.04.2024 г.; Нотариален акт за констатиране на собственост на недвижим имот; Геодезическо заснемане; Удостоверение за въвеждане в експлоатация от 22.04.2005 г.; Уведомление от 20.05.2024 г.; Заповед от 20.05.2024 г.; Скица-проект от 20.05.2024 г.; Заповед на МЗХ от 22.05.2024 г.; Заповед на МЗХ от 16.05.2024 г.; Писмо на кмета на Община Кърджали от 14.02.2005 г.; Заповед от 18.09.2003 г.; Обява за търг с явно наддаване; Протокол за провеждане на търг с явно наддаване от 06.10.2003 г.; Разрешение за строеж от 28.03.2005 г.; Заповед от 22.06.2005 г.; Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране; Удостоверение от 27.07.2021 г., както и другите приети по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.2, ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Нормата на чл.2, ал.3 от ЗОЗЗ предвижда, че промяна на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон. Чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ гласи, че земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели, а според чл.2, ал.2 от ЗОЗЗ предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Според другата цитирана разпоредба на чл.3, ал.2 от ППЗОЗЗ, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл.2, ал.4 от ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. Приложената санкционна норма на чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ предвижда да се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв. физическо лице, което използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Съдът намира, че по делото не се доказа жалбоподателят да е извършил така вмененото му административно нарушение. Той е санкциониран за това, че на 17.06.2024 г. използва земеделската земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като е построен обект: „Сграда за обществено хранене“ със застроена площ 75 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 55885.21.62 /стар номер 017046/ по ККР на •••, от шеста категория по ЗАТУРБ, общ.Кърджали, обл.Кърджали, с площ 233 кв.м. земеделска земя, от девета категория и 15 бонитетен бал, неполивна, собственост на държавен поземлен фонд. От показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства не се установи, че именно С. С. А. е осъществил деянието, описано в акта и наказателното постановление, а още по-малко това деяние да е извършено на 17.06.2024 г. Там се твърди, че жалбоподателят на 17.06.2024 г. използва земеделската земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като е построен обект „Сграда за обществено хранене“. Актосъставителят посочи, че това строителство е извършено много назад във времето, не е известно от кого, а С. А. е закупил имота заедно с находящата се в него сграда. В същата насока са и представените писмени доказателства, които установяват, че стопанската постройка в процесния имот е била закупена от жалбоподателя на търг още през 2003 г., а през 2005 г. той се е снабдил и с нотариален акт за сградата. Няма нито едно доказателство, което да сочи, че именно С. А. е извършил построяването на обекта, при това на датата 17.06.2024 г. Последните данни са за извършена смяна на предназначението на стопанската постройка, което се е случило по силата на Разрешение за строеж от 28.03.2005 г. Дори да се приеме, че тогава са извършени някакви строителни дейности, то до съставяне на акта на 17.06.2024 г. са изтекли давностните срокове за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Установените в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове са съобразени с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно с изискванията за бързина при установяването на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието. Затова и неспазването им е винаги съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Всичко изложено до тук води до извода, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено договорено възнаграждение в размер на 300 лв. Възражение за прекомерност не е направено, а и възнаграждението е съобразено с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото. Така мотивиран, Съдът