Решение № 474 от 6.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9263/2024 г.
Административен съд - София-град06.01.2025 г.докладчик Наталия Ангелова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3425/22.07.2024г. на Софийски районен съд, 130-ти състав по н. адм.х.д.№20241110202834/2024г. Решението е окончателно.
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 474
София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - София - град -, XXVI к.с., в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ АНГЕЛОВА Членове: ВАНИНА КОЛЕВА МАРИЕТА РАЙКОВА При секретар АНТОНИНА МИТЕВА и с участието на прокурора ДЕСИСЛАВА КАЙНАКЧИЕВА като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ АНГЕЛОВА канд № 20247010709263 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство по делото е по реда на чл.208 и следващите от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба от “Билла България” ЕООД с ЕИК със седалище в [населено място], чрез двамата управители на дружеството, срещу Решение №3425/22.07.2024г. на Софийски районен съд, 130-ти състав по н. адм.х.д.№20241110202834/2024г., като се иска отмяната на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление № 003935/04.12.2023г., издадено от директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, към ГД “Контрол на пазара при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗЗП затова, че търговецът е обявил цена за разфасовка от производител, но няма обявена цена на разфасовка от търговеца, която е различна от цената на производителя и потребителят не може да разбере каква ще бъде цената, която следва да заплати на каса, като при трите проверени артикула - Македонска наденица и кремвирши Билла, кремвирши Clever, последната цена се различава значително от обявената.
В жалбата се изтъкват доводи за постановяване на съдебното решение при неправлино приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 вр. ал.2 НПК. Изтъква се неправилност на преценката на съда за законосъобразност на НП, като счита, че съдът е следвало да отмени същото. Търговецът обозначил продажната цена на стоката съгласно изискванията на чл.20, ал.1 ЗЗП и разпоредбата не била нарушена, а в случай на допуснато нарушение, то не е на тази разпоредба. Подобна фактическа ситуация не следвало да се счита за нарушение, тъй като било видно, че при маркиране на каса на два от продуктите, реалната продажна цена върху касовата бележка е по-ниска от продажната цена, посочена на етикета пред продукта. Така за кремвиршите Билла на каса е маркирана продажна цена от 5, 13лв. При обявена продажна цена на етикета на разфасовката 5, 63лв., идентична разлика сочи и за другия вид кремвирши, реално потребителите не търпели никакви негативни последици, продажната цена на касата в действителност е по-ниска.Дори и последиците за потребителите да не са част от фактическия състав на санкционната норма, следвало да бъдат взети предвид. Алернативно иска от съда да приложи чл. 28 ЗАНН, касаело се за извършено за първи път нарушение.
Пред съда касационната жалба се поддържа с писмена молба от юрк. Б., не сочи нови доказателства.
Ответникът - директорът на РД за областите София, Софийска (….), не е изразил становище по касационната жалба и не е представляван пред съда.
Прокурорът - К. при СГП, представи заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението за правилно, не са налице касационни основания за отмяната му.
Административен съд София - град, XXVI-ти касационен състав, като взе предвид, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, като взе предвид фактическите установявания по делото пред СРС на основание чл. 220 АПК, по основателността на касационната жалба намира следното:
Оспореното Решение №3425/22.07.2024г. на Софийски районен съд, 130-ти състав по н. адм.х.д.№20241110202834/2024г., е валидно, като постановено от законен състав и в допустимо съдебно производство - по подадена в срок жалба срещу Наказателно постановление № 003935/04.12.2023г., издадено от директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, към ГД “Контрол на пазара при Комисията за защита на потребителите.
За да потвърди НП, от фактическа страна съдът е приел за установено описаното от фактическа страна: установеното при извършената проверка в търговски обект в [населено място], констативен протокол от 16.06.2023г. и снимков материал към него, търговецът е обявил цена за разфасовка от производител, но няма обявена цена на разфасовка от търговеца, която е различна от цената на производителя и потребителят не може да разбере каква ще бъде цената, която следва да заплати на каса, като при трите проверени артикула - Македонска наденица, кремвирши Билла и кремвирши Clever. Доколкото по отношение на тези продукти разфасовките са различни от съответната мерна единица - килограм, и се касае за стоки, търгувани според теглото им, то търговецът бил длъжен да посочи както цената за разфасовката от производител, така и цената за разфасовката от търговец, което съдът е приел, че не е направено за конкретните търгувани стоки. Посоченото от фактическа страна, еднозначно възприето в АУАН и НП, е прието за безспорно установено въз основа на приобщените писмени доказателствени средства и разпита на актосъставителя К., извършила и проверката. АУАН е съставен на 27.07.2023г., а въз основа на него е издадено НП на 04.12.2023г. Също е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването им.
От правна страна съдът е приел съставомерност по посочената като нарушена разпоредба в АУАН и НП - чл. 20, ал.1 ЗЗП, както и правилно приложение на санкционната норма - чл. 200 ЗЗП с оглед наложената в минимален размер имуществена санкция. В решението е обсъдено, че случаят не е маловажен. Според съда не е налице незначително нарушение, а засяга цяла търговска компания, насочено е както към постоянните, така и към потенциалните клиенти на търговския обект; етикетирането на предлаганите стоки е предмет на специфични регулаторни изисквания, произтичащи от възможността чрез него да се повлияе върху цялостното поведение на пазара. По тези съображения счита, че процесното нарушение не може да се приеме за маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН.
При безспорно установената фактическа обстановка, от правна страна по приложението на чл.20, ал.1 ЗЗП е прието, че задължава търговеца едновременно да обозначи продажната цена и цената на единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи табели или по друг подходящ начин, т.е. посочват се и двете цени, изискването е кумулативно, а не алтернативно. Съдът се е позовал на дефиницията по пар. 13, т. 9 ЗЗП - крайната цена, включваща ДДС и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единица мярка в случая с процесните стоки е килограм. Обсъдени са изискванията на според чл. 19, ал.2 ЗЗП цената следва да бъде обявена за съответната мерна единица и за разфасовката, ако е различна от нея или за брой. В случая търговецът е следвало да обяви цената за съответното премерено количество. Позовал се е и на изискването по чл.22, ал.1 ЗЗП, която изисква стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за разфасовка от производител, но и тази на търговеца, да се поставят на опаковката, от което извод, че и според тази разпоредба следвало да се посочат и двете цени. Формиран е извод, че както чл.20, ал.1, така и чл. 22, ал.1 ЗЗП задължават търговеца да посочи цената на единица мярка.
Преценка на касационната инстанция по касационното основание за допуснато неправилно приложение на закона:
В конкретния случай правилно е прието от съда, че е допуснато нарушение на чл. 20, ал.1 ЗЗП, посочена в АУАН и НП. Именно тази разпоредба съдържа императивното задължение за търговеца едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки. Необосновано се твърди, че върху проверените три артикула се съдържат всички изискуеми от разпоредбата цени. Този довод се опровергава без всякакво съмнение от маркираните цени на каса - различни от цените на етикет, т.е. касае се за необявена продажна цена на търговеца. Макар и да се извежда правило за поставяне на цена за количество и цена за единица мярка за стоките, които се продават в опаковка като процесните, то чл. 22, ал.1 ЗЗП съдържа правило за мястото на поставяне на етикета с цена за количество и цена за единица мярка за стоките - върху самата опаковка, а при невъзможност - в непосредствена близост. Поради това доводът в касационната жалба, че са посочени всички относими цени, а ако е допуснато нарушение, то не е нарушен чл. 20, ал.1 ЗЗП, е неоснователен.
По вторият аргумент - неправилно приложение на чл. 28 ЗАНН, касационната инстанция намира за правилна преценката за неприложимост на разпоредбата както в съдебното решение така и в мотивите на НП. В последното изрично е посочено, че в момента на проверката произволно са избрани три артикула. Споделими са доводите в съдебното решение, че се касае за цялостна търговска кампания, както и, че етикирането на стоките влияе на пазара, а поради значимостта на засегнатите обществени отношения, то наличието само на смекчаващи обстоятелства - нарушението е първо по ред за търговеца, няма данни за извършени други нарушения на ЗЗП, за които да е бил санкциониран с влезли в сила НП, съставляват основания за налагане на имуществена санкция в минимален размер.
Следва да се посочи и, че съдът е изпълнил задължението си по чл.107, ал.2 НПК да събере и обсъди всички относими доказателства, относими към състава на нарушената разпоредба и фактите и обстоятелствата, описани в АУАН и НП.
Предвид всичко изложено, не се установи при постановяване на процесното решение неправилно приложение на закона - наведените касационни основания и такива, за които касационната инстанция следи служебно - за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон. Касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
На основание изложеното и чл. 221, ал.2 АПК, Административен съд София-град, XXVI-ти касационен състав,
Цитирани разпоредби
13- чл. 20, ал. 1 ЗЗП
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 22, ал. 1 ЗЗП
- чл. 220 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 19, ал. 2 ЗЗП
- чл. 200 ЗЗП
- чл. 107, ал. 2 НПК
- чл. 20, ал. 1
- чл. 200
- чл. 208
- чл. 348, ал. 1, т. 1