Решение № 346 от 18.3.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 6676/2023 г.

Районен съд - Плевен18.03.2025 г.докладчик Светла Илменова Замфирова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. П. П., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен, •••, чрез пълномощника адвокат М. К. от •••, със съдебен адрес за призоваване: гр. •••, против Етажна собственост на ТЦ •••, представлявано от ••• на УС - М. Л. С. с адрес за призоваване •••, с правно основание чл. 43 ал.1 от ЗУЕС, като неоснователен. ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК, К. П. П., ЕГН ••••••••••, от гр. •••, чрез пълномощника адвокат М. К. от •••, със съдебен адрес за призоваване: гр. •••, ДА ЗАПЛАТИ НА Етажна собственост на ТЦ •••, представлявано от ••• на УС - М. Л. С. с адрес за призоваване •••, направените разноски по делото в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пл е в е н в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 346

гр. Плевен, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20234430106676 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба от К. П. П. против ТЦ •••, гр.

•••, с правно основание чл. 43, ал. 1 ЗУЕС.

Фактическите твърдения в исковата молба са следните:

Видно от представения нотариален акт, ищецът притежава право на собственост върху магазин № ••, на ••• етаж, със ЗП 29, 60 кв.м. в сградата на търговски комплекс •••, находяща се в гр. Плевен улица •••. Като собственик на магазин № •• в ••- ••• център, находящ се в град ••, в законоустановения срок от получаването на Протокол № 20, в който са обективирани Решения на УС от 02.10.2023г., ищцата оспорва взетите решения.

Съдът е сезиран с искане, на основание чл. 43 ал.1 от ЗУЕС, да отмени взетите решения като нищожни / взети при липса на законна представителна власт/ или като неправилни и незаконосъобразни и да присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния представител, поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез адвокат Ц., поддържа писмения отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен фактът, че ищцата е собственик на имот, включващ и идеални части от ТЦ „••• „ гр. Плевен ул. •••, в това число магазин № 28, намиращ се на партерния етаж на сградата.

На заседание на УС на ОС на ЕС на ТЦ •••, гр. Плевен, състояло се на 02.10.2023 г от 17.45 ч., обективирано с Протокол № 20 от същата дата, е взето решение в резултат на подадени и разгледани жалби от наематели и собственици на обекти, достъпът до общите тоалетни в комплекса да бъде ограничен, с възможност за ползване само от собствениците на обекти, наематели, обслужващ персонал и клиенти на отделните обекти.

За целта на всеки един от правоимащите е осигурен достъп чрез предоставяне на индивидуален ключ. Такъв е предоставен и на портиерната за ползване в случай на необходимост.

На същото заседание е взето решение, автоматичната входна врата на партерния етаж на комплекса да бъде оставена в автоматичен режим на работа с оглед климатичните условия и естеството на сградата / изградена обща климатична инсталация /.

В изпълнение на решенията на УС от същото заседание, с Протокол от 05.10.2023 г. на основание чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС, в присъствието на П. Г. - собственик на обект, е извършено физическо поставяне на писмено уведомление от същата дата - 05.10.2023 г. на горецитираното решение - на информационното табло на входната врата на ТЦ, на вратите на аварийния изход, както и на вратите на санитарните помещения на всички етажи.

С това решение П. своевременно е била запозната, видно от Жалба вх. № •• - ••••• /06.10.2023 г., изготвена от нея самата до ••• на РЗИ Плевен, с която жалба се настоява за извършване на проверка на обекта относно решението на УС за ограничаване достъпа до общите тоалетни чрез заключване.

С Протокол от 16.11.2023 г. на РДНСК Плевен, в присъствието на жалбоподателката /ищцата П. / е извършена проверка с направени констатации. А именно, че ТЦ не е обект с обществено предназначение, което изключва възможността РЗИ да направи предписание за отмяна на решението на УС в тази част.

Като собственик на обект в ТЦ „••• „ Плевен ищцата П. е в правото си да поиска отмяната на всяко решение на Управителния съвет или на Общото събрание на собствениците.В това число и на взетите такива, обективирани с Протокол № 20 от 02.10.2023 г. Това е следвало да стане в съответствие на разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост- чл. 43.

Видно от приложения Протокол, на 05.10.2023 г. на основание чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС и в изпълнение на протоколното решение от 02.10.2023 г. на УС на ТЦ „••• „ гр. Плевен, в присъствието на собственик на един от обектите - свид. П. Г. председателя на УС на ТЦ „••• „ Плевен е извършил поставяне на писмено уведомление за взетото решение. Уведомлението е поставено на информационното табло на входната врата, на вратите на всички санитарни помещения, на аварийния изход. Със свидетелските показания това е установен и безспорен факт.

Фактически от тази дата — 05.10.2023 г., всички заинтересовани се считат за уведомени и всеки е имал възможност в 14 дневен срок / чл. 43 ал. 2 от ЗУЕС / да поиска от съответния Районен съд отмяна на решението чрез подаване на жалба.

От представения Договор от 14.01.2009 г и Анекс към същия от 04.01.2010 г. е видно, че на УС е делегирано правото за управление на общите части на търговския обект, което включва и тоалетните.

Единственият способ за саниране на обжалваното решение е иницииране на Общо събрание на собствениците и отмяна на решението като незаконосъобразно.

По гореизложените съображения, съдът намира, че следва да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск, като недоказан и неоснователен.

С оглед отхвърлянето на иска, дължимите разноски остават в тежест на ищцовото дружество.

Така мотивиран, съдът

Цитирани разпоредби

8