Решение № 939 от 7.8.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 156/2025 г.

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.Образувано е по касационната жалба на Н. Х. И. срещу Решение № 35/26.03.2025 г., постановено по АНД № 372/2024 г. по описа на Районен съд-[област], с което е потвърдено наказателното постановление на директора на РДГ-[област]. Наказателното постановление №16/08.07.2024г. е съставено срещу Н. Х. И. за извършено нарушение на чл.84 ал.2 предл. 3 във връзка с чл.84 ал.1 предл. 2, във връзка с чл.43 ал.3 предл. 2 второ т.1, във връзка с чл.65 т.10 предл. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/.

Според жалбата оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча. Според жалбоподателя с Констативния протокол от 22.12.2023 г. не се установява, че оръжието е било извадено от калъф, именно поради липса на компетентност на лицата за извършване проверка относно състоянието на оръжието.

Жалбоподателят моли да се ценят не дадените обяснения от свидетелите на наказващия орган, а дадените обяснения в производството от страна на свидетелите на жалбоподателя, които са преки участници в събитията.Техните показания следва да бъдат ценени като дадени от незаинтересовани лица, последователни и безпристрастни. В същото време за свидетелите на наказващия орган се твърди, че са заинтересовани лица като подчинени на административно-наказващия орган.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗЛОД, според която опазването и охраната на дивеча в ловностопанските райони се осъществява от лицата, стопанисващи дивеча.Такива за района на [населено място] са ЛР дружина – З., респективно Ловно сдружение „Г.“ [населено място], а актосъставителите, според жалбата, като не са служители на тези сдружения, не изпълняват функции по опазването и охраната на дивеча в ловностопанските райони на [населено място].

На следващо място, според жалбата, относно оръжията и боеприпасите единствено компетентни са органите на МВР.

При изложените оплаквания се предлага касационната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи жалбата като отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез адвокат Г. поддържа касационната жалба по доводите, съдържащи се в нея.

Ответникът директора на РДГ-[област] чрез юрисконсулт Г. Д. оспорва жалбата. Представя писмено становище и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-[област] намира оспореното решение на въззивния съд за правилно и законосъобразно и затова моли същото да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

Административен съд-[област], в настоящия касационен състав, като взе предвид оплакванията в касационните жалби и след преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:

Наказателното постановление, което е било оспорено пред районен съд-[област], е съставено срещу Н. Х. И. за това, че на 22.12.2023 г. в 18.40 ч. в землището на [населено място] д., [община], местност „К.“, на пътя за [населено място] дол, в ловище „П.“ на ловностопански район „З.“ лицето ловува по смисъла на чл. 43, ал. 3, предл. второ, т. 1 от ЗЛОД, като се движи, возейки се в автомобил [Марка] модел „М.“ с рег. № [рег. номер] с извадена от калъф и сглобена карабина без заключващо устройство, [Марка], калибър •, затворена глава №[рег. номер], намираща се в багажника на лекия автомобил, без издадено разрешително за лов.

Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.84 ал.2 предл.3 във връзка с чл.84 ал.1 предл.2, във връзка с чл.43 ал.3 предл.2 т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча. На основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. На основание чл. 94 ал 1 от ЗЛОД е постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и на основание чл. 95 ал. 1 от ЗЛОД е отнето в полза на държавата ловно оръжие [Марка] цев, калибър •, затворена глава №[рег. номер], с пазарна стойност 3700лв., определена от лицензиран оценител.

Въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, като е изложил доводи за материална и териториална компетентност на служителя К. като актосъставител и очевидец, както и материална компетентност на директора на РДГ-[област] да издаде наказателно постановление за нарушението по ЗЛОД. Приел е също, че извършеното нарушение е установено по безспорен начин и наложените наказания са от вида и размерите, предвидено от закона. Районният съд счита, че АУАН и НП са издадени от изрично овластени органи, като се е позовал на разпоредбите на чл. 66 ал. 1 и чл. 67 ал. 2 и 3 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза относно основните съставни части на оръжейната система, както и заключението, че оръжието е сглобено като не липсва никоя основна съставна част.

Районният съд е изложил конкретни мотиви защо е кредитирал показанията на разпитаните свидетели М. К., К. Р. и Д. К., както и по какви съображения не дава вяра на свидетелите М. Б., А. Б. и С. С., че оръжието не е било сглобено.

Настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за липса на компетентност на съставителя на АУАН и издателя на НП.

Според разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗЛОД контролът по опазването на дивеча във всички ловностопански райони се осъществява от Министерството на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите, нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и от Министерството на околната среда и водите.

А съгласно нормата на чл.96 ал.1 от ЗЛОД нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, длъжностните лица по чл. 67 или от упълномощени служители на Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или от министъра на вътрешните работи, или от упълномощени от тях длъжностни лица.

На следващо място, в чл. 197 т.6 от Закона за горите се казва, че служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите:

6. издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на селскостопанското имущество и подзаконовите актове по прилагането им.

Освен това, в чл.197 т.12 от Закона за горите е записано, че служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите:

12. имат правата по чл. 67, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча;

При така изложената нормативна база и като се имат предвид приложените по делото длъжностни характеристики и заповед на министъра на земеделието и храните, може да се направи обоснован извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга на предоставените им от закона правомощия. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съгласно чл.67 ал.1 и ал.2 от ЗЛОД само длъжностни лица, които са служители на ловните сдружения ЛР дружина [населено място], респективно Ловно сдружение „Г.“ [населено място], могат да осъществяват функциите по опазване и охрана на дивеча.

На следващо място, не е допуснато съществено процедурно нарушение във връзка с описанието на нарушението.Както в АУАН, така и в НП ясно е записано, че „ловуването“ по смисъла на ЗЛОД е с „извадена от калъф и сглобена карабина“.

Обоснован и в съответствие с процесуалните правила е изводът на въззивния съд за доказаност на нарушението, предмет на административното обвинение. Не се оспорва от жалбоподателя, че на посочената дата и място в НП се е возил в автомобила, а карабината му е била в багажника на автомобила, без да притежава разрешително за лов.Спорът е относно факта сглобено ли е било оръжието. В тази връзка въззивният съд е направил обоснован извод на база събраните свидетелски показания на М. К., К. Р. и Д. К.. Съответно е изложил логични съображения защо не дава вяра на останалите свидетелски показания на М. Б., А. Б. и С. С.. По изложените съображения, касационният състав приема, че касационната жалба на Н. Х. И. е неоснователна. Решението на районния съд е постановено при отсъствие на отменителни основания по чл.348 ал.1 от НПК и ще следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба – директорът на РДГ-[област], е поискал присъждане на разноски за юрисконсулт. Съдът намира искането за направено в срок и основателно, предвид изхода на спора. Ще следва жалбоподателят да понесе разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за касационната инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд гр.[област], в настоящия касационен състав,