Решение № 40 от 15.4.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 276/2023 г.

С присъда № 54/25.10.2023 г. по НОХД № 78/2023г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Р. В. К. за виновен в това, че в периода 05.12.2011г. - 16.01.2012 г. в гр. Бургас, пред ТД на НАП – Бургас, в качеството си на управител на „Явист - К.и 2005” ЕООД, ЕИК 102932933, при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 47 764, 44 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност от „Явист - К.и 2005” ЕООД, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - дължим данък върху добавената стойност /ДДС/ над сумата от 47 764, 44 лева до 48 107, 00 лева, както следва: 1.1 3а периода от 05.12.2011г. до 31.12.2011г. не издал счетоводен документ - Протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС по образец - Приложение № 9 на основание чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи -[1]материали и готова продукция към датата на дерегистрация на дружеството, а именно материали на стойност 2 471, 95 лева и продукция на обща стойност 236 350, 26 лева, всичко на обща стойност 238 822, 21 лева, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан да не е издал счетоводен документ – Протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС вр.чл.77, ал.4 от ППЗДДС за налични земи на стойност 707, 00 лв.; 1.2 На 16.01.2012г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП-Бургас, за данъчен период 01.12.2011 г. - 04.12.2011 г., като затаил истина в подадена декларация - месечна справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с Вх.№ 02001538911/16.01.2012г., подадена по електронен път чрез квалифициран електронен подпис, като не декларирал на основание чл. 111, ал.3 от ЗДДС дължим данък върху добавената стойност в размер на 47 764, 44 лева за наличните активи към датата на дерегистрация на дружеството, материали и готова продукция към датата на дерегистрация на дружеството, а именно материали на стойност 2 471, 95 лева и продукция на обща стойност 236 350, 26 лева, всичко на обща стойност 238 822, 21 лева, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е затаил истина в подадена декларация - месечна справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с Вх.№ 02001538911/16.01.2012г. за дължим ДДС относно земи на стойност 1707, 00 лв.; 1.3 На 16.01.2012г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП-Бургас използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС /в дневник за продажби/, за данъчен период 01.12.2011г. - 04.12.2011г., в който не е включил Протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС на основание чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи към датата на дерегистрация на дружеството, а именно материали на стойност 2 471, 95 лева и продукция на обща стойност 236 350, 26 лева, всичко на обща стойност 238 822, 21 лева, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС /в дневник за продажби/ за данъчен период 01.12.2011г.-04.12.2011г. за наличните активи към датата на дерегистрацията на дружеството относно земи на стойност 1707, 00 лв., поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК на подсъдимия са наложени наказания, както следва: три години лишаване от свобода и конфискация на лек автомобил Ситроен Ц5 с рег.№ А0556МР, цвят сив металик. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години. На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото за извършване на експертизи и изслушване на вещи лица, са възложени на подсъдимия. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Д. Р. - защитник на подсъдимия К., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Диспозитивът на осъдителната присъда е намерен несъответен на повдигнатото обвинение, както и на събраните доказателства. Конкретно е цитиран пункт първи от присъдата, съдържащ оправдателен диспозитив за неиздаден счетоводен документ – Протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС вр. чл.77, ал.4 от ППЗДДС за налични земи на стойност 707, 00 лв. Заявена е теза за отсъствие на такива факти по делото, както и на такова обвинение. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът пледира за неоснователност на подадената въззивна жалба. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред и в хода му не са били допуснати процесуални нарушения. Изяснени са всички обстоятелства от предмета на доказване, въз основа на относими доказателства, достигнати са обосновани правни изводи за осъществяване от подсъдимия на деянието, описано в обвинителния акт. Съдът е направил прецизен анализ на свидетелските показания, съпоставил ги е помежду им и с останалите събрани по делото доказателства, като по този начин е възприел и правилна и безспорна фактическа обстановка, описваща ясно и точно случилото се, съответна на доказателствената съвкупност. Отговорил е в пълнота на всички направени възражения на защитата и правилно е счел същите за неоснователни. Обясненията на подсъдимия в частта, че не е знаел, че при дерегистрация трябва да се декларират наличните активи на фирмата и че за това обстоятелство не е бил информиран от счетоводителя си – свид. С. Т., са негова защитна версия. Задълженията съгласно ЗДДС и другите данъчни закони не са вменени на счетоводителите, а на самите данъчно задължени лица, какъвто в случая е подсъдимият К.. Същият може да ползва специалните знания на счетоводител при водене на счетоводството на дружеството, но това не го освобождава от задължението да носи отговорност за пропуските в подадените документи пред НАП – Бургас. Правилно са били кредитирани изцяло показанията на счетоводителя – свид. С. Т., тъй като са последователни, логични и изцяло подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелката Т. е била информирана от подсъдимия, че „Явист – К.и 2005“ ЕООД не работи и трябва само формално да се подават декларации в НАП с нулева стойност. След дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, Т. изрично е запитала подсъдимия дали дружеството има някакви активи, но е получила отрицателен отговор, че всички обекти са били продадени. След изричното изявление на подсъдимия, че дружеството няма налични активи към момента на дерегистрация, свидетелката Т. правилно е преценила, че няма основание за изготвяне на протокол-опис и пак е подала нулева справка- декларация. Едва след започване на ревизията се установено, че дружеството има налични активи и поведението на счетоводителя за разширяване обхвата на ревизията, е било само в полза на подсъдимия, а не както той е решил в негова вреда, тъй като по този начин е можело да се поправи пропускът и да се плати дължимият данък. Съдът е отговорил и на възражението на защитата, че при служебна дерегистрация дружеството няма задължение да издаде протокол-опис на наличните активи за начисляване на ДДС, като назначената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза е категорична, че разпоредбата на чл.77, ал. 4 и ал. 5 от ППЗДДС не ограничава при коя от двете хипотези следва да се издаде протокол-опис и касае всички случаи на дерегистрация. Подсъдимият е съзнавал, че собственото му търговско дружество притежава активи като материали, продукция и недвижими имоти, въпреки това не изпълнил задълженията си да ги декларира, не съставил протокол-опис и е затаил истина в подадена справка-декларация по ЗДДС, с което избегнал установяването и плащането на дължим данък в особено големи размери. Определеното наказание от първоинстанционния съд правилно е било отмерено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Същото съответства на обществената опасност на деянието и на дееца. При произнасяне на присъдата, е била допусната техническа неточност и в абзац 1.1 подсъдимият е бил оправдан за налични земи на стойност 707 лв., а е следвало да бъде оправдан за сумата от 1707 лв. Моли обжалваната присъда в тази част да бъде изменена чрез оправдаване на подсъдимия в този пункт за сумата от 1000 лв., а в останалите й части присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Защитникът на подс. К. – адв. Р., моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Неправилно окръжният съд е кредитирал с доверие показанията на свид. С. Т. - счетоводител на подсъдимия през инкриминирания период. Обсъжда подробно данните от приобщените като доказателства по делото баланси и отчети за приходите и разходите на дружеството „Явист – К.и 2005“ ЕООД, за периодите от 2009 г., 2010 г., 2011 г. до 2012 година. Твърди противоречие между съдебните мотиви и тези доказателства, доколкото съдът не е съобразил графа „материални запаси“, подточка „незавършено производство и продукция“ в счетоводния баланс. Воден от установените в графа „сгради“ нулеви стойности, съдът погрешно е приел, че към периода 2009 г. до 2011 г. свидетелката Т. не е знаела налични активи на дружеството. Защитникът се позовава на поясненията на вещото лице Б. пред първоинстанционния съд за установени два обекта - магазин и бистро, като част от построена от дружеството сграда – строителен обект, находящ се на ул. „Дебелт“ в гр. Бургас, които са били непродадени, т.е. налични към момента на дерегистрация на дружеството по ЗДДС. Тъй като са предмет на стопанската дейност на дружеството, те не се явяват дълготраен материален актив, поради което отсъстват в позиция – „II. Земи и сгради“. В графа „продукция“ от раздел „Б. I.“ обаче са отразени величини 331 000 лв. за текущата 2009 година и 579 000 лв. от предходни периоди. Тези величини са налични и в баланса за 2010 г. - отново продукция 331 000 лв., в баланса за 2011 г. - отново продукция 331 000 лв. и едва в баланса за 2012 г. тази графа е празна. Въз основа на горните данни, защитникът претендира недостоверност в показанията на свид. Т.. Що се касае до подаваните нулеви декларации от свид. Т., последните са справки-декларации по ЗДДС, подавани ежемесечно, които нямат общо с облагаемия доход с годишната декларация по ЗКПО, изготвянето на баланси ежегодно, които баланси от 2009 г. до 2012 г. са били изготвяни лично от същата свидетелка. Тя е нанасяла тези величини в балансите, поради което са недостоверни данните в показанията й в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, че нямала знание за този счетоводен резултат и за тези обстоятелства питала подсъдимия, който отговарял лично, устно, че дружеството няма други обекти. Поради това изводите на Окръжен съд – Бургас са намерени необосновани с оглед всички събрани по делото доказателства и особено в частта за кредитираните с доверие показания на счетоводителя защо не е изготвен протокол-опис към датата на дерегистрацията. Прави съпоставка и с показанията на предишните двете счетоводителки на подс. К. – свидетелките В. и Д.. Обосновава краен извод за противоречивост на показанията на свид. Т., включително с приложени по делото писмени доказателства. Посочва и неправилно изведен математически резултат за времето от инкриминирания период до момента на разпита на свидетелката Д., който според първоинстанционния съд бил 24 години, а всъщност се касаело за период от 15 години и неточно изчисление на окръжния съд. Като неверен е преценен и изводът на първоинстанционния съд, че всяка справка-декларация, подготвена за изпращане в НАП и подавана с електронен подпис от свидетелката С. Т., била съгласувана задължително с подсъдимия относно нейното съдържание и евентуалните данъчни задължения. Според дадените от подсъдимия обяснения, той не е бил наясно нито със спецификата на работата на счетоводителя, нито е имало такова съгласуване на всяка справка-декларация с него. Той е бил уведомяван единствено дължим ДДС - масова практика, когато управителят на едно дружество има назначен счетоводител, той е уведомяван само за крайните резултати - необходим за внасяне корпоративен данък и ДДС. Предвид всички развити от защитата съображения, включително пред първоинстанционния съд, е направено искане подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият лично се присъединява към становището на защитника си и моли да бъде оправдан. След като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните, прецени събраните доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените основания, въззивният съд намери следното: Подсъдимият Р. В. К., роден през ••••г. в гр.Бургас, е български гражданин, със средно образование, женен. Живее в гр. Бургас и е едноличен собственик на капитала и управител на „Явист – К.и 2005“ ЕООД, ЕИК 102932933, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас. Търговското дружество е вписано в търговския регистър с решение от 15.08.2005г. по фирмено дело № 2451/2005г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с капитал от 5 000 лева. Основният му предмет на дейност е бил извършването на строително-монтажни работи и продажби на недвижими имоти. Считано от 10.11.2005г. „Явист-К.и 2005“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС. Счетоводното обслужване на дружеството се осъществявало първоначално основно от свид. Г. Д., която била назначена на длъжност „счетоводител“ в дружеството, считано от 21.11.2005г. до 15.05.2009г. Свид. С. В. изпълнявала длъжността „счетоводител“ в друго търговско дружество, собственост на подсъдимия - „Явист - К.и“ ЕООД, но понякога участвала и в счетоводното обслужване на „Явист - К.и 2005“ ЕООД. Напуснала работа през месец май 2008г. С нотариално заверено пълномощно рег. № 3835/30.07.2009г. подс. К. упълномощил свид. С. Т. да го представлява пред ТД на НАП - Бургас, да попълва, подписва и подава декларации, заявления, писма и др. документи и да получава кореспонденция и удостоверения, отнасящи се до „Явист - К.и 2005“ ЕООД. Свид. Т., чрез универсален електронен подпис, подавала в ТД на НАП - Бургас месечните справки-декларации /СД/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и годишни данъчни декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, като справките-декларации по ЗДДС били винаги с нулева стойност, с изричното знание и съгласие на подсъдимия, тъй като според подадената от подсъдимия на свид. Т. през този период 2009-2011г. дружеството не извършвало търговска дейност. С акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС №02099110009499/05.12.2011г. била прекратена регистрацията на „Явист - К.и 2005“ ЕООД на основание чл.176, т.4 от ЗДДС – дружеството имало публични задължения, чиято обща стойност надхвърляла стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Дерегистрацията била извършена по инициатива на НАП, поради голямата задлъжнялост на представляваното от подс. К. дружество „Явист - К.и 2005“ ЕООД. Съгласно чл.111, ал.1 и ал.3 от ЗДДС /в относимата за периода редакция/ към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са: 1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или 2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т.1, като данъкът се включва в резултата за последния данъчен период. Декларира се по реда и в срока по чл.125 и се внася в срока по чл.89, ал.2 от ЗДДС. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000214003679-020- 01/29.12.2014г. по описа на ТД на НАП - Бургас било възложено на свидетелите Г. Д. Ж.-Д. и Г. Н. Я. извършването на ревизия на „Явист - К.и 2005“ ЕООД. Първоначално ревизията била назначена за периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г. Ревизиращият екип при проверка на документите констатирал нарушение на данъчното законодателство извън ревизирания период, а именно липсата на протокол-опис на наличните активи след извършената на 05.12.2011г. дерегистрация на дружеството и неплатен дължим ДДС. Във връзка с тази констатация и за отстраняване на това нарушение бил разширен обхватът на ревизията и включен данъчният период 01.01.2011г.-31.12.2011г. Тогава бил изготвен необходимия протокол-опис за наличните активи на дружеството към датата на дерегистрация по данни изцяло на подсъдимия, подписан лично от него в качеството му на представляващ дружеството и бил предоставен на ревизиращия екип /т.2, л.40 от ДП/. По време на ревизионното производство, във връзка със спазване на разпоредбите на ЗДДС, били установени различия с декларираните от лицето данни за данъчните периоди месец април 2009г. и месец декември 2011г. За данъчния период 01.12.2011г.-04.12.2011г. /до датата на дерегистрация по ЗДДС/ е установена подадена справка-декларация с резултат 00, 00 лева. Ревизиращият екип констатирал дерегистрация на 05.12.2011г. на „Явист- К.и 2005“ ЕООД по ЗДДС, на основание чл.176 от същия закон - по инициатива на органа по приходите. При това положение, на основание чл.111 от ЗДДС, към датата на дерегистрация се смятало, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит. В резултат на тази констатация органите по приходите приели данъчна основа на налични активи общо в размер на 240 535, 00 лева и съответно дължим ДДС в размер на 48 107, 00 лева. Съгласно чл.111, ал.3 от ЗДДС така определеното данъчно задължение следвало да се включи в резултата за последния данъчен период. Необходимо било да се декларира по реда и в срока по чл.125 и да се внесе в срока по чл.89 от ЗДДС. Дружеството не е включило това данъчно задължение в резултата си за последния данъчен период, поради което, на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, следва да се доначисли ДДС в размер на 48 107, 00 лева. Тези резултати от ревизията били отразени в издадения ревизионен доклад №Р-02000214003679-092-001/20.05.2015г. и съответно ревизионен акт №Р-02000214003679-091-001/05.06.2015г. На 05.06.2015г. ревизионният акт е връчен електронно на „Явист-К.и 2005“ ЕООД. Не е обжалван и е влязъл в сила. С писмо изх.№ 92-04-802-5/08.04.2016г. по описа на ТД на НАП- Бургас по досъдебното производство е представена следната данъчно-осигурителна информация, отнасяща се до „Явист-К.и 2005“ ЕООД: опис на наличните активи към 05.12.2011г., отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2011г. - 05.12.2011г., баланс за периода 01.01.2011г. - 05.12.2011г., отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2010г. - 31.12.2010г., баланс за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г., оборотна ведомост за периода 01.01.2010г. - 31.12.2010г., годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО за 2010г. Според чл.77, ал.4 от ППЗДДС, заедно със справка-декларацията за последния данъчен период, лицето е длъжно да подава протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС по образец – приложение №9. Протокол-описът се включва в дневника за продажбите за последния данъчен период и от резултата за последния данъчен период, деклариран със справката-декларация за този данъчен период, се дължи съответно ДДС. Видно от приложения по делото опис на налични активи към 05.12.2011г. на „Явист - К.и 2005“ ЕООД /л.40, том 2 от ДП/, подписан от подсъдимия за нуждите на ревизията, дружеството е притежавало активи на обща стойност 240 535, 00 лева, както следва: земи на стойност 1 707, 00 лева, суровини и материали на стойност 2 478, 00 лева, продукция на стойност 236 350, 00 лева. Съгласно допълнителната повторна съдебно-счетоводна експертиза изготвена в хода на съдебното следствие от вещото лице - Диана Б., дружеството „Явист-К.и 2005“ ЕООД има следните активи, представляващи материали и продукция към момента на дерегистрацията по ДДС: строителни материали с данъчна основа 2471, 95лв.; продукция - Магазин №1 вх.Б партер с данъчна основа в размер на 101 238, 00лв. и Бистро вх.Б на два етажа с данъчна основа 135 112, 26 лв. или общо продукция с данъчна основа в размер на 236 350, 26 лв. или общо материали и продукция в размер на 238 822, 21 лв. Разликата в общата стойност по обвинението на наличните активи произтича от наличните земи, които вещото лице изключва от активите, тъй като не са облагаеми с ДДС. Съгласно направените изчисления и проверки от вещото лице, „Явист - К.и 2005“ ЕООД има налични активи към датата на дерегистрация по ЗДДС - 05.12.2011г., на обща стойност 238 822, 21 лв. и дължи ДДС в размер на 47764, 44лв. Съгласно посочените по-горе разпоредби, през периода от 05.12.2011г. до 31.12.2011г. подс. Р. К., в качеството на управител на „Явист - К.и 2005“ ЕООД, е следвало да състави счетоводен /данъчен/ документ, представляващ протокол-опис за начисляване на данък по чл. 111 от ЗДДС по образец - приложение № 9 към чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи посочени по-горе към датата на дерегистрация на дружеството - на обща стойност 238 822, 21 лв., за които дружеството дължи ДДС в размер на 47 764, 44 лв., и които подс. К. - в качеството си на данъчно задължено лице, не е декларирал, с което е избегнал установяването и плащането на дължимия ДДС за тях. Описаната фактическа обстановка и двете инстанции намериха за установена по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели Г. Я. /дадени в хода на съдебно следствие пред първата инстанция и приобщените по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК/, Г. Ж.-Д. /дадени в хода на съдебно следствие пред първата инстанция и приобщените по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК/ - и двете данъчни служители; частично от показанията на свидетелите С. Т. /дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и приобщените по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК/, Г. Д. и С. В. /дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и приобщените по чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК/ - и трите изпълнявали длъжността счетоводител при подсъдимия в различни периоди от време; частично от обясненията на подс.Р. К.; от повторната ССчЕ и допълнителната повторна ССчЕ, изготвени от вещото лице Д. Б., ревизионен акт, ревизионен доклад, счетоводни документи, счетоводни баланси за 2009г., 2010 г., 2011г., 2012 г., 2013 г., декларация за парични потоци, справки-декларации, справки от Агенция по вписванията, справки от КАТ-Бургас и другите писмени доказателства приложени по делото. Съдът се доверява на показанията на служителите на НАП свид. Г.Я. и свид. Г.Ж. - Д., извършили ревизията на дружеството през 2015г. като ги намира за обективни и достоверни, съответни едни на други и на писмените доказателства по делото. Свидетелките са потвърдили пред първоинстанционния съд липсата на изготвен и подаден в НАП протокол- опис на наличните активи на дружеството към момента на дерегистрацията, който да е включен в подадената справка-декларация на 16.01.2012г. по чл.125 от ЗДДС, както и в отчетния регистър по чл.124 от ЗДДС /дневник за продажби/, въз основа на който опис следва да се начисли дължим и неплатен данък ДДС, което обстоятелство е констатирано и в ревизионният акт, издаден от органите по приходите, приложен по делото. Липсата на този счетоводен документ се потвърждава и от показанията на свид. С. Т., счетоводител на дружеството към инкриминирания период, както и от обясненията на подсъдимия К.. Показанията на свид. С. В. и свид. Г. Д. съдът съобрази, макар да отчита само частичен принос на същите към изясняване на фактите по делото. Свид. С. В. не е обслужвала процесното дружество, а друго дружество на подсъдимия. Водилата счетоводството на „Явист – К.и 2005“ ЕООД счетоводителка преди инкриминирания период до 2009 г. – Г. Д., дава кратки и несвързани с обвинението показания, но относими към начина на работа на подсъдимия. Свид. Д. твърди, че работата й до 2009 г. е била текуща и свързана с обработката на фактури и заплати. Фактурите ги е носел подсъдимият. В тази им част показанията са достоверни. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка в частта, в която твърди през 2009 г. да е предала всички документи на свид. Т.. От една страна изтекъл е дълъг период от време, а от друга свид. Т., на чиито показания съдът се довери, заявява, че не е контактувала с предходните счетоводители и е получила тези документи от подсъдимия, едва когато е започнала ревизията на „Явист – К.и 2005“ ЕООД. И двете инстанции изключиха показанията на свид.Елена Румянцева и свид.Альонушка Коцева-Чанкова, тъй като са ирелевантни към предмета на делото, касаят други периоди, различни от инкриминирания и не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, касаеща конкретно повдигнатото обвинение. От всички приобщени доказателства фактическата обстановка досежно главният факт, подлежащ на доказване – изпълнил ли е подсъдимият задълженията си, произтичащи от ЗДДС при служебната дерегистрация на дружеството „Явист-К.и 2005“ ЕООД по ЗДДС, е установена по несъмнен начин, като същата не е предмет на спор. Основните възражения на защитата касаят дадените от свид. С. Т. показания – счетоводител на подс. К. към инкриминирания период и то само досежно факта знаела ли е същата за притежавани от „Явист – К.и 2005“ ЕООД активи, за които след дегистрирацията на дружеството е следвало да се състави протокол-опис за начисляване на данък по чл. 111 от ЗДДС по образец - приложение № 9 към чл.77, ал.4 от ППЗДДС. Несъмнено тези активи присъстват като стойност в приетите като писмени доказателства по делото счетоводни баланси за 2009г., 2010г., 2011 г. /л.164 и сл. от НОХД № 78/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас/, те са съставени от С. Т. и носят подписа на подс. Р. К. като ръководител. В този смисъл настоящата инстанция намира за неубедителни показанията на свид. Т., че не помни дали е виждала балансите на дружеството, както и дали те съдържат налични активи. Показанията в тази им част обаче са без съществено значение, тъй като фактите относно наличието на активи на дружеството към датата на дерегистрация се установява чрез писмените доказателства по делото, както и чрез заключенията на изготвените експертизи. Съдът отчита изтеклия период от време от изготвяне на счетоводните документи до провеждане на разпита на свид. Т. пред съда /13.06.2023 г./ – над 10 години, с което може да обясни липсата на точен спомен у свидетелката, особено предвид професионалното й занятие, свързано с изготвяне на счетоводни документи и на други клиенти. Факт е също така, че активите в счетоводните баланси са посочени само като стойност, а в периода от 2009 г. до 2011 г. процесното дружество не е имало дейност, като свид. Т. е подавала само нулеви декларации по ДДС. В този смисъл съдът кредитира показанията на свид. Т., че не е знаела за конкретни активи, притежавани от дружеството на подсъдимия към м.12.2011 г. Съдът се доверява на показанията на свид. Т. и в частта, в която сочи за уведомяване на подс. К. за дерегистрация на дружеството по ЗДДС, веднага след получаването на съобщение за това обстоятелство, както и за последиците от дерегистрацията. Този факт се съобщава и от подсъдимия – към 05.12.2011 г. лично свид. Т. го е уведомила за получено съобщение от НАП относно дерегистрацията на дружеството, подсъдимият разбрал от свид. Т. какъв данък дължи след дерегистрацията, посетил НАП, за да разсрочи задължението, но от там получил отказ. По тези факти, които са от съществено значение за решаване на въпросите, включени в предмета на доказване по делото, показанията на свид. Т. кореспондират с обясненията на подс. К. и съдът им се доверява. От тях несъмнено се установява знанието на подсъдимия както за дерегистрацията още на 05.12.2011 г., така и необходимостта да заплати ДДС, което е опитал неуспешно да разсрочи. Що се касае до останалата част от обясненията на подсъдимия, съдът ги кредитира, освен в частта в която твърди, че не е бил информиран от свид. Т., че ако дружеството притежава активи, то след извършената служебна дерегистрация по ДДС следва същите да се посочат в протокол-опис. Обясненията в тази им част се явяват защитна позиция. Касае се до нормативно задължение на управителя на търговското дружество, макар счетоводната дейност да е била възложена на свид. Т.. Както вярно е посочил първостепенният съд, задълженията по ЗДДС и другите данъчни закони не са вменени на счетоводителите, а пряк адресат са данъчно задължените лица, какъвто в случая е подс.К., в качеството му на управител на „Явист - К.и 2005“ ЕООД. Макар подпомаган в извършване на счетоводната дейност от счетоводител, той не е освободен от задължението да спазва и изпълнява счетоводните задължения и да носи отговорност за пропуските и за действията при деклариране отчетността пред НАП. Цялата информация и първични счетоводни документи /фактури/ е носена лично от подс. К. на счетоводителите, той е изготвял фактурите, бил е запознат със съдържанието на всяка справка-декларация подавана до НАП, документите и сумите за плащане към фиска. Същото заявява и за момента на дерегистрация на дружеството по ЗДДС – бил е уведомен за дерегистрацията и сумата, която дължи като ДДС. Предвид факта, че дружеството не е развивало дейност в този период, е очевидно, че дължимият ДДС е касаел именно наличните активи на дружеството, които е следвало да се посочат в протокол-опис и ДДС върху тяхната стойност да се внесе в бюджета. Поради това настоящата инстанция споделя извода на предходната, че подс. К. носи отговорност като данъчно задължено лице за недекларирания и неплатен ДДС, тъй като е налице субективният елемент за съзнателно укриване на данъци. Произтичащите от закон задължения не е било необходимо да се съобщават на подсъдимия от счетоводителя, те следват по силата на нормативните правила. Достатъчно е било съобщаването на факта за дерегистрация на дружеството по ЗДДС. След като подсъдимият сам е управлявал дейността на дружеството, в т.ч. с него са съгласувани всички суми, които трябва да плати в полза на бюджета, очевидно счетоводителят не би могъл да подаде протокол-опис без разпореждането на управителя на търговското дружество, тъй като подаването на този документ би довел до задължение за плащане на ДДС, което подсъдимият не е искал да плати, вкл. е поискал да разсрочи, но му е било отказано, според обясненията му. Отделно от това, свид. Т. не е разполагала с първични счетоводни документи и оборотни ведомости, което също препятствало изготвянето на опис на наличните активи без съдействието на подсъдимия. Такъв е бил изготвен в хода на ревизията, след предоставяне на първичните документи от подсъдимия на свид. Т.. В горния смисъл опитът на подсъдимия да претендира неизпълнение задълженията на счетоводителя за неподадените изискуеми от закона документи до приходната администрация е неуспешен, тъй като ДДС във всички случаи е бил дължим от дружеството, задължението за деклариране е вменено на подсъдимия като управител, а подаваните до приходната администрация документи са били съгласувани с него, в това число дължимия за плащане ДДС. В хода на разследването е назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и допълнителна такава, изготвени от вещо лице Розалина Лазарова, която е достигнала до изводи, идентични с констатациите в ревизионния доклад и издадения въз основа на него ревизионен акт по отношение на установените данъчни задължения по ЗДДС. Експертизата не е могла да направи заключение за правилността на цялостното водене на счетоводството по Закона за счетоводството, тъй като не са й представени първични счетоводни документи и счетоводни регистри, разпечатки, справки, главни книги, баланси и др. Вещото лице е изготвило експертизата и определило дължимите суми по ДДС без проверка на първични счетоводни документи, фактури, без да се е запознала с документи указващи хронологията на записванията, в които се съдържат като закупени и заприходени на склад и осчетоводени материали, а е изложила изцяло констатациите от ревизионния доклад. Тези обстоятелства аргументирано са довели първоинстанционния съд до извод за необоснованост на това заключение и на същото е отказан кредит на доверие. Макар ревизионният акт да е приет като писмено доказателство, той не може да бъде единствен източник на данни и информация при проверка законосъобразността на водено счетоводство и спазване на ЗДДС. Според извършената допълнителна ССчЕ от вещото лице Розалина Лазарова не може да се отговори как е водено счетоводството на „Явист-К.и 2005“ ЕООД и спазени ли са изискванията на счетоводното законодателство. Експертизата касае различен от инкриминирания период, поради което правилно първоинстанционният съд е отказал да я кредитира. В хода на разследването е назначена финансово-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. Т., чието заключение е в идентичен смисъл със заключението на първоначалната ССчЕ. В резултат на извършената дерегистрация на дружеството, на основание чл.77, ал.4 и ал.5 от ППЗДДС, дружеството е следвало да издаде протокол-опис за наличните активи за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС, който да се включи в дневника за продажбите за последния данъчен период и в резултата за този период, деклариран със справка-декларацията, а дължимият данък да се внесе в бюджета. За данъчния период 01.12.2011 г. - 31.12.2011г. общата стойност на наличните активи на „Явист-К.и 2005“ ЕООД възлиза на 240 535, 00 лева, като е пропуснато да се начисли и внесе ДДС в размер на 48 107, 00 лева, пак позовавайки се изцяло на ревизионния акт. Експертизата съдържа и излага общи нормативни положения. Предвид сочената необоснованост и двете съдебни инстанции не се довериха и на тази експертиза. В хода на досъдебното производство е назначена повторна съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Диана Б., а в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция е изготвена и допълнителна експертиза към нея, които и двете инстанции кредитираха като обосновани с убедителна аргументация след запознаване с всички относими документи. Според това заключение, след издаване на акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС №02099110009499/05.12.2011г., по силата на който е била прекратена регистрацията на „Явист-К.и“ ЕООД по ДДС, е съществувало задължение за дружеството да издаде протокол-опис на наличните активи за начисляване на данъка по чл.111 от ЗДДС и да го подаде заедно със СД по ЗДДС за последния данъчен период. Според вещото лице, на основание чл.77, ал.4 и ал.5 от ППЗДДС, това задължение се отнася и за хипотезата, когато прекратяването на регистрацията по ЗДДС е извършена служебно от орган по приходите. Протокол-описът на наличните активи за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС се съставя на база цялата информация относно наличните активи на данъчно задълженото лице към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС, съдържаща се в баланс - ако има изготвен към тази дата, оборотна ведомост към същата дата, извлечения от регистрите на сметките, по които се отчитат активите по смисъла на Закона за счетоводството и ЗКПО, амортизационни планове, инвентаризационни описи, счетоводните и данъчните документи на фирмата във връзка с тяхното придобиване и ползвания данъчен кредит, както и всички други източници, носещи информация, свързана с точното и вярно изготвяне на данъчния документ. Според заключението, данъчното задължение по ЗДДС за последния данъчен период 01.12.2011г.-04.12.2011г. се определя на база деклариран ДДС в дневника за покупки по ЗДДС от включените в него данъчни документи за доставка с дати преди дерегистрацията по ЗДДС и декларирания ДДС в дневника за продажби, формиран от декларираните данъчни документи за продажби с дати от 01.12.2011г. до 04.12.2011г. и протокол-опис за наличните активи за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС. Въз основа на информацията от дневниците за ползвания данъчен кредит и дължимия ДДС от продажбите и за връщане във връзка с прекратяване на регистрацията по ЗДДС, в месечната СД по ЗДДС се формира данъчният резултат за данъчния период 01.12.2011г. - 04.12.2011г. През цялата 2011г. дружеството „Явист-К.и 2005“ ЕООД, според представените документи и наличната информация по досъдебното производство, не е упражнявало дейност, не е отчитало приходи и разходи. Това дружеството декларира и в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО. За цялата 2011г. са подавани нулеви справки-декларации по ЗДДС и нулеви дневници за покупки и продажби към тях. Това констатира и ревизиращият екип издал ревизионен акт № Р-02000214003679-091-001/05.06.2015г. и ревизионен доклад № Р-02000214003679-092-001/20.05.2015г. През 2011г. е прекратена регистрацията /дерегистрация/ по ЗДДС на „Явист-К.и 2005“ ЕООД, на основание чл.106 от ЗДДС, с Акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС № 020991100009499/05.12.2011г. във връзка с чл.176, т.4 от ЗДДС - по инициатива на орган по приходите. След издаване на акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС е съществувало задължение за дружеството да издаде протокол-опис на наличните активи за начисляване на данъка по чл.111 от ЗДДС и да го подаде заедно със справка-декларация по ЗДДС за последния данъчен период. Последният данъчен период по ЗДДС за фирмата е 01.12.2011г.-04.12.2011г. На 16.01.2012г. за последния данъчен период 01.12.2011г.-04.12.2011г. дружеството е подало нулева справка-декларация по ЗДДС и нулеви дневници за покупки и продажби към нея. Не е изпълнено задължението на фирмата да издаде протокол-опис на наличните активи за начисляване на данъка по чл.111 от ЗДДС и да го подаде заедно със справката-декларация по ЗДДС за последния данъчен период. При прекратяване на регистрацията лицата дължат ДДС върху своите налични активи към датата на дерегистрацията, за които са ползвали изцяло или частично данъчен кредит (чл. 111, ал. 1 ЗДДС), без значение по чия инициатива се извършва дерегистрацията. Законовата норма предвижда кумулативно да са изпълнени и двете условия, за да се начисли ДДС при дерегистрацията - да е ползван данъчен кредит и стоките и/или услугите да са активи по смисъла на Закона за счетоводството (или активи по смисъла на ЗКПО, различни от активи по смисъла на Закона за счетоводството). Ето защо уточняването за кои активи е ползван данъчен кредит или не е от съществено значение, тъй като, ако даден актив е наличен към датата на дерегистрацията по ЗДДС, а за него не е ползван данъчен кредит, не е налице основание за начисляване на данък. Вещото лице не е споделило констатациите на ревизиращия екип за дължим ДДС върху наличните активи към 05.12.2011г. в размер на 48107, 00лв. Експертизата изчислява дължим ДДС в размер на 47 764, 44 лв., който размер е приел и съдът при постановяване на атакуваната присъда. За построяване на сградата - собственост на „Явист – К.и 2005“ ЕООД, е издадено Разрешение за строеж № И-192/14.10.2005г. на жилищна сграда: сутерен, партер, 6 бр. магазини, кафе, бистро, офис, 4 жилищни етажа и терасовиден етаж. Издадено е Удостоверение № 284/02.12.2008г. за въвеждане в експлоатация на строежа. Към датата на дерегистрация по ЗДДС построената сграда, в която се намира наличната готова продукция - Бистро вх.Б на два етажа първо ниво с РЗП 105, 29св.м., второ ниво в сутерен с РЗП и Магазин №1 вх.Б партер с РЗП 44, 23 кв.м. заедно със складово помещение с площ 42, 58 кв.м. и 5, 70 кв.м. кв.м идеални части от общите части на сградата, е „нова“ по смисъла § 1, т.5 на Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Не е приложим чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, който гласи, че освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. Съгласно чл.27, ал.3, т.2 от ЗДДС /в действалата редакция – ДВ бр.108 от 2007 г./ данъчната основа е пазарната цена при доставка на стоки и/или услуги по чл. 111 от ЗДДС. Експертизата е съобразила тази редакция на закона към датата на дерегистрация на дружеството по ЗДДС, но е възприела /както органите по приходите/ по-благоприятната за данъчно задълженото лице продажна цена равна на размера на крайното салдо по сметка 303 „Продукция“ в оборотната ведомост за 2011 г., възлизаща общо за двата обекта на 236350, 26 лв. Макар да липсва инвентаризационен опис на наличната готова продукция към датата на дерегистрация по ЗДДС, след като са декларирани пред ревизиращия екип като налични в предоставения им Опис на наличните активи в „Явист - К.и 2005“ ЕООД към 05.12.2011г., експертизата е приела задължение за облагане с ДДС. Изпълнени са двете условия - налични към 05.12.2011г. активи и е ползван данъчен кредит при тяхното закупуване. Съгласно Нотариален акт № 176/08.09.2005г. собствениците на земята, прехвърлят на „Явист - К.и 2005“ ЕООД 60% от свой собствен недвижим имот: дворно място от 605, 40 кв.м. идеални части срещу задължението на „Явист - К.и 2005“ ЕООД да проектира и изгради със свои средства, материали и труд обектите на продавачите. При придобиването на земята, върху която е построена сградата с непродадените обекти, не е ползван данъчен кредит, тъй като е придобита от физически лица нерегистрирани по ЗДДС, поради тази причина за този актив не се дължи данък ДДС и не подлежи на включване в протокола-опис. Не са изпълнени двете условия - да е налична и да е ползван данъчен кредит. В периода 2005г.-2008г. освен с изграждането на гореспоменатата сграда, дружеството се е занимавало с доставката на СМР услуги, дограма и др., от които се формира и дължимият ДДС в графа „Материали“, налични към инкриминирания момент. Съгласно Оборотна ведомост за 2011г. и изготвения по време на ревизията опис на наличните активи към 05.12.2011г., към датата на дерегистрация по ЗДДС има налични материали. Фактури за 2010г. на експертизата не са представени. Според хронологичната ведомост на счетоводните операции за 2010 г. това са материали, по които е ползван данъчен кредит. Експертизата в своите изчисления за установяване размера на дължимия ДДС към 05.12.2011г. за продажна цена е приела стойността, по която са заприходени материалите 2 471, 95лв. - крайното салдо на сметка 302 "Материали" по оборотна ведомост за 2011 г. Макар да липсва инвентаризационен опис, след като в хронологията на записванията фигурират тези материали и са декларирани пред ревизиращия екип като налични с изготвения Опис на наличните активи в „Явист - К.и 2005“ ЕООД към 05.12.2011г., експертизата е приела, че следва да бъдат обложени с ДДС. Изпълнени са двете условия – налични са и при тяхното закупуване е ползван данъчен кредит. Експертизата е извършила изчисления за установяване размера на дължимия ДДС към 05.12.2011г. за налични активи на „Явист - К.и 2005“ ЕООД, за които са спазени двете условия - да са налични и за тях да е ползван данъчен кредит. Съгласно направените изчисления „Явист - К.и 2005“ ЕООД има налични активи към датата на дерегистрация по ЗДДС - 05.12.2011г., за които дължи ДДС в размер на 47 764, 44лв. Тези налични активи на дружеството са: строителни материали с данъчна основа 2 471, 95лв. и дължим ДДС в размер на 434, 39лв.; продукция: Магазин №1 вх.Б партер с данъчна основа в размер на 101 238, 00лв. и дължим ДДС в размер на 20 247, 60лв. и Бистро вх.Б на два етажа с данъчна основа - 135 112, 26 лв. и дължим ДДС в размер на 27022, 45 лв. или общо продукция с данъчна основа в размер на 236 350, 26 лв. и дължим ДДС в размер на 47 270, 05 лв. или общо материали и продукция в размер на 238 822, 21 лв. и дължим ДДС в размер на 47764, 44 лв. Експертизата е категорична, че наличните активи не са декларирани съгласно чл. 111 от ЗДДС към подадената справка декларация от 16.01.2012г. с надлежно приложен протокол-опис. Крайният извод на вещото лице е за дължимост на ДДС в размер на 47764, 44 лв. за наличните материали и готова продукция към датата на дерегистрация по ЗДДС, който данък няма доказателства да е внесен до настоящия момент. При разпита на вещото лице в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, експертът заявява, че след като активите са налични в оборотна ведомост, има ги включени и в протокол-опис по чл.111 от ЗДДС, подписан от подс.К. и от проверените първични счетоводни документи-фактури, с които вещото лице лично се е запознала, прави категоричен извод и дава становище конкретно какви активи е имало дружеството, кои от тях следва да се обложат с ДДС, кои не следва да се облагат с ДДС и точно колко е дължимият ДДС за инкриминирания период. В отчетния регистър, който включва дневник за покупки и дневник за продажби, в конкретния случай в дневника за продажби за последния данъчен период 01.12.2011г.-04.12.2011г. е следвало да се включи инкриминирания протокол-опис и да се нанесат данните от него в дневника за продажба. Направена е категорична констатация от експертизата, че в подадената справка-декларация в НАП, в дневника за продажби липсват данни от протокола-опис на активите на дружеството към датата на дерегистрацията, както и липсва приложен такъв протокол, като тези данни задължително трябва да са включени. Несъмнено към момента на дерегистрацията дружеството е било собственик на два търговски обекта в сграда, находяща се в гр.Бургас, ул. „Дебелт“ № 14. Видно от приложените писмени справки от Агенция по вписванията, търговски обект „Магазин за промишлени стоки“ - вх.Б, партер, находящ се на горепосочения адрес, е продаден от дружеството на 16.07.2014г. /л.184 от НОХД № 78/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас/, а търговски обект „Бистро-вх.Б и склад-сутерен“ е продадено от дружеството на 25.08.2015г. /л.183 от първоинстанционното дело/. Или към момента на дерегистрацията - 05.12.2011г. дружеството е притежавало продукция, която е следвало да декларира съгласно чл.111 от ЗДДС и да състави протокол-опис за наличните активи съгласно чл.111 от ЗДДС. Отсъстват данни по делото свид. С. Т. като счетоводител да е знаела конкретно какви са активите на дружеството към тази дата, а приобщените счетоводни баланси не съдържат необходимата конкретика за изготвянето на протокол-описа. Подсъдимият е следвало да уведоми счетоводителя за конкретните налични към 05.12.2011 г. активи /материали и продукция/, тъй като именно подс. К. е ръководел дейността на дружеството, а в качеството си на данъчно задължено лице, е бил длъжен да извърши необходимото деклариране като спази разпоредбите на данъчното законодателство при дерегистрация по ЗДДС, за която счетоводителката своевременно го е уведомила. И двете инстанции цениха и многобройните писмени доказателства. Същите не се оспорват от страните, относими са към предмета на делото и са приобщени по надлежния процесуален ред – чрез прочитането им. Установената по несъмнен начин фактическа обстановка е довела окръжният съд до правен извод, който споделя и въззивната инстанция – че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна инкриминираното престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият Р. К. като управител на „Явист – К.и 2005“ ЕООД през периода 05.12.2011г. - 16.01.2012г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП - Бургас, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 47 764, 44 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност от „Явист - К.и 2005” ЕООД, а именно: 1.1 3а периода от 05.12.2011г. до 31.12.2011г. не издал счетоводен документ - Протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС по образец - Приложение № 9 на основание чл.77 ал.4 от ППЗДДС за наличните активи - материали и готова продукция към датата на дерегистрация на дружеството, а именно материали на стойност 2 471, 95 лева и продукция на обща стойност 236 350, 26 лева, всичко на обща стойност 238 822, 21 лева; 1.2 На 16.01.2012г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП-Бургас, за данъчен период 01.12.2011 г. - 04.12.2011 г., като затаил истина в подадена декларация - месечна справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с Вх. № 02001538911/16.01.2012г., подадена по електронен път чрез квалифициран електронен подпис, като не декларирал на основание чл. 111 ал.3 от ЗДДС дължим данък върху добавената стойност в размер на 47 764, 44 лева, за наличните активи към датата на дерегистрация на дружеството - материали и готова продукция към датата на дерегистрация на дружеството, а именно материали на стойност 2 471, 95 лева и продукция на обща стойност 236 350, 26 лева, всичко на обща стойност 238 822, 21 лева; 1.3 На 16.01.2012г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП-Бургас е използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС за данъчен период 01.12.2011г. - 04.12.2011г., в който не е включил Протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС на основание чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи към датата на дерегистрация на дружеството, а именно материали на стойност 2 471, 95 лева и продукция на обща стойност 236 350, 26 лева, всичко на обща стойност 238 822, 21 лева. От обективна страна е несъмнено установено неподаването на протокол-опис на наличните активи на дружеството и неначисляването на ДДС, съгласно посочените разпоредби на чл.111 от ЗДДС и чл.77, ал.4 от ППЗДДС след дерегистрацията на дружеството по ЗДДС. Разпоредбата на чл.112, ал.1, т.3 от ЗДДС определя протокола като данъчен документ по смисъла на закона. Приобщените писмени и гласни доказателства, както и кредитираното заключение на повторната ССчЕ, изготвена от в.л. Д. Б., установяват подадената на 16.01.2012г. от името на „Явист-К.и 2005“ ЕООД СД по ЗДДС /вх.№02001538911/16.01.2012г./, ведно с дневници за покупки и продажби към нея, в които били вписани нулеви стойности - данъчна основа в размер на 00, 00 лева, начислен ДДС 00, 00 лева, с резултат ДДС за внасяне в бюджета 00, 00 лева. Видно от приложените в т.2, л.11-13 от ДП документи /писмо от Директор ТД на НАП, справка-декларация и дневници за покупки и продажби/ справката-декларация за данъчен период м.12.2011 г. е подадена по интернет с квалифициран електронен подпис от името на Р. В. К.. Налице е съставомерно бездействие на подсъдимия по отношение съставянето на протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС по образец приложение № 9 към чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи на „Явист – К.и 2005“ ЕООД към датата на дерегистрацията по ЗДДС, респ. невключването му в отчетния регистър по чл.124 от ЗДДС за данъчен период м.12.2011 г. /в конкретния случай 01.12.2011 – 04.12.2011 г., поради дерегистрацията на 05.12.2011 г./, както и съставомерни действия – вписване в дневника за продажби на нулеви стойности вместо включване на протокол- опис на наличните активи и подаване на месечната справка-декларация за данъчен период 01.12.2011 г. – 04.12.2011 г. и приложените към нея дневници на покупките и продажбите с нулеви стойности, с което е затаена истина за наличните активи на дружеството към 05.12.2011 г. и дължимият ДДС върху тяхната стойност. Несъстоятелна е защитната теза, развита пред първата съдебна инстанция, за неприложимост на процедурата по чл.111 от ЗДДС при служебна дерегистрация на дружеството по ЗДДС. Съгласно заключението на повторната ССчЕ, изготвена от в.л. Д. Б., след издаване на акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС №02099110009499/05.12.2011г. е съществувало задължение за дружеството да издаде протокол-опис на наличните активи за начисляване на данъка по чл.111 от ЗДДС и да го подаде заедно със СД по ЗДДС за последния данъчен период. Законът вменява задължение на данъчнозадълженото лице да представи тези документи без значение дали дерегистрацията е извършена по молба на задълженото лице или служебно от приходната администрация. Разпоредбата на чл.77, ал.4 и ал.5 от ППЗДДС е императивна и касае всички случаи на дерегистрация. Дерегистрацията по ЗДДС на дружеството на подсъдимия в конкретния случай е извършена служебно на основание чл.176, т.4 от ЗДДС - дружеството има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения /т.2, л.15 от ДП/. Тази хипотеза е посочена в разпоредбата на чл.110, ал.1, т.3 от ЗДДС /в относимата за периода редакция – ДВ бр.108/2007 г./, а по аргумент от разпоредбата на чл.110, ал.2, изр.2 от ЗДДС /в относимата редакция ДВ бр.108 от 2007 г./ датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация. Актът за дерегистрация е връчен на свид. Т. на 05.12.2011 г., а тя незабавно е уведомила подсъдимия, тъй като той е собственик и управител на дружеството - данъчно задължено лице, с оглед произтичащите от дерегистрацията на дружеството задължения за деклариране на наличните активи и внасяне на ДДС върху тяхната стойност в бюджета. Подс. К. съобщава, че е бил уведомен от свид. Т. за наличието на акт за дерегистрация, както че тя го е уведомила за дължимите суми, в резултат на което той е посетил НАП, за да опита да разсрочи задълженията. При това положение следва да се приеме, че подсъдимият субективно е бил наясно за дерегистрацията на дружеството по ЗДДС на 05.12.2011 г., от което обстоятелство произтича задължението му по чл.111, ал.3 от ЗДДС за подаване на справка-декларация за последния данъчен период 01.12.2011 г.- 04.12.2011 г., ведно с протокол-опис за начисляване на данък върху всички налични активи на дружеството към датата на дерегистрацията. И макар подсъдимият да е знаел тези обстоятелства, той обективно е бездействал – не е изготвил протокол-опис, извършил е действия в нарушение на закона – от негово име е подадена справка-декларация с нулеви стойности, в отчетния регистър не е отразено коректното съдържание на наличните активи по протокол-описа, т.е. подсъдимият е затаил истина в подадените до НАП декларация и отчетен регистър, като бездействието и действията му не се дължат на обективни причини, стоящи извън волята и представата му, а са били извършени, въпреки че е бил наясно с произтичащите от факта на дерегистрацията по ЗДДС последици. Тези му задължения не отпадат и когато е подпомаган в дейността си от счетоводител. В горния смисъл възражението на защитата за субективна несъставомерност на деянието е неоснователно. Факт е също така, че дори когато е разширен обхватът на ревизията и в хода й е изготвен въпросният протокол-опис, подписан от подсъдимия, а в последствие е издаден и ревизионен акт /необжалван и влязъл в сила/, подсъдимият не е заплатил дължимия ДДС – отсъстват доказателства за това, съгласно заключението на в.л. Д. Б.. Тоест поведението на подсъдимия към инкриминирания период несъмнено е включвало знанието за дължимостта на ДДС върху наличните активи в резултат на дерегистрацията, което подсъдимият умишлено не е декларирал, целейки облагодетелстване за сметка на бюджета. Конкретното поведение на подс. К., фактът, че всички справки-декларации и необходими за внасяне в бюджета суми са били съгласувани с него, своевременното му уведомяване от счетоводителя за акта за служебна дерегистрация, основанието за постановяване на последния /чл.176, т.4 от ЗДДС/, проведените разговори за разсрочване на задълженията с НАП, за които той дава обяснения, не могат да изключат престъпния характер на деянието, а обратно – сочат на пряк умисъл за несъставяне на счетоводен документ, затаяване на истина в справка-декларация и използване на документ с невярно съдържание. При установения механизъм за изготвяне и подаване на справките-декларации и съпътстващите ги документи – винаги чрез съгласуване с подсъдимия с неговото знание и под негово ръководство, макар и чрез счетоводител, доводът, че той не е бил наясно с необходимостта да се състави изричен счетоводен документ – протокол-опис и да включи ДДС върху активите към датата на дерегистрация, а това било задължение на счетоводителя, е неубедителен. Подсъдимият напълно е съзнавал, че лъжливото документиране води до потвърждаване на неистина в подаваната справка-декларация по ДДС, а това – до избягване на установяването и плащането на данъчните задължения по ЗДДС поради дерегистрацията, като е съзнавал и размерите на избегнатите данъчни задължения. Справката- декларация и придружаващите документи са подадени с неговото знание и съгласие, от негово име, по електронен път. Потвърждение на горното е налице с оглед и последващото поведение - дори когато счетоводителят е получила първичните документи по време на ревизията и е съставила протокол-описа /макар и значително по-късно/, подсъдимият отново не е заплатил дължимия ДДС в бюджета. Следва да се отчете и фактът, че и след продажбата на двата обекта, съставляващи продукция за представляваното от подсъдимия дружество, дължимите суми към бюджета отново не са били заплатени. Обобщено, отсъства основание, въз основа на което да се приеме теза за субективна несъставомерност на деянието. Чрез инкриминираното поведение /включващо бездействия и действия на подсъдимия/ е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството, представляващи дължим ДДС в размер на 47764, 44 лв., съгласно заключението на в.л. Б.. Размерът на неплатения данък покрива критерия на чл.93, т.14 от НК за „данъци в особено големи размери“. Настоящата инстанция се съгласява с извода на контролираната за извършване на престъплението в условията на продължавано престъпление, при което са осъществени три деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Първоинстанционният съд е оправдал подс.К. по обвинението да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - дължим ДДС над сумата от 47 764, 44 лева до размера по обвинението - 48 107, 00 лева, позовавайки се на заключението на допълнителната повторна съдебно- счетоводна експертиза. Съгласно това заключение, за земите собственост на дружеството не са налице кумулативните изисквания на ЗДДС за начисляване на ДДС след дерегистрация на дружеството по ЗДДС и те не следва да бъдат включени в протокол-описа. По същите съображения съдът е оправдал подс. К. да не е издал счетоводен документ - протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС вр.чл.77 ал.4 ППЗДДС за налични земи на стойност 1707, 00 лв., да е затаил истина в подадена декларация- - месечна справка - декларация по чл.125 от ЗДДС с Вх.№ 02001538911/16.01.2012г. за дължим данък ДДС относно земи на стойност 1707, 00 лв., както и по обвинението да е използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС /в дневник за продажби/ за данъчен период 01.12.2011г.-04.12.2011г. за наличните активи към датата на дерегистрацията на дружеството относно земи на стойност 1707лв. Настоящата инстанция констатира непрецизност в оправдателната част на диспозитива по т.1.1 от присъдата, касателно стойността на процесните притежавани от дружеството земи на стойност 1707 лв., които в т.1.1 са посочени на стойност 707 лв. В горния смисъл присъдата следва да се измени, доколкото отсъства възможност за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на недостатъка при липса на съответен протест от прокурора. Водим от по-горе изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната присъда в осъдителната й част за извършено от подсъдимия престъпление, чрез което е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, е постановена при правилно приложение на чл.255, ал.3 вр. ал.1 т.2, 3 и 6 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл. 11, ал.2 от НК. Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление с цитираната правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл. 304 от НПК за оправдаването му. Въззивната инстанция провери атакуваната присъда и в частта относно наложеното на подсъдимия наказание за престъплението, за което е признат за виновен. При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е взел предвид законодателно предвидените кумулативни наказания за извършеното престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.3, т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК - лишаване от свобода за срок от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество. Първоинстанционният съд е определил наказанието при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като е взел предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата и семейната му ангажираност, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, ниската степен на обществена опасност на личността му, както и отдалечения период от време, в което е извършено престъплението /преди около единадесет години, спрямо момента на разглеждане на делото в първата съдебна инстанция/, за която продължителност подсъдимият няма вина, тъй като е с безупречно процесуално поведение. Според настоящия въззивен състав, последното обстоятелство – изтеклият период от време от извършване на деянието до внасяне на делото в съда, независимо от положените от първоинстанционния съд усилия за срочното приключване на делото в първата съдебна инстанция, съставлява изключително обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК и налага приложението на тази материалноправна норма от общата част на НК при определяне на наказанието. Действително, както е приел първоистанционният съд, разследването е прехвърлило разумните срокове, било е извършвано без необходимата ритмичност при отсъствие на значима фактическа или правна сложност. Въззивната инстанция от друга страна съобрази отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото отчетените като такива от окръжния съд - висока степен на обществена опасност на престъплението, ощетяване бюджета на държавата с три на брой деяния, засягане икономическата стабилност на държавата, са присъщи на всички престъпления от посочения вид, а настоящият случай не разкрива особености над обичайните. Предвид тези съображения и като отчете времето от крайната дата на периода, в който е извършено продължаваното престъпление – 16.01.2012 г. до настоящия момент – над 12 години, въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия следва се определи при условията на чл.55 от НК. На основание чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което да се отложи за изпитателен срок от три години, а на основание чл.55, ал.3 от НК – кумулативното наказание „конфискация на част или цялото имущество“ да не се налага. В горния смисъл първоинстанционната присъда следва да се измени, чрез намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“ и определения изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК, а в частта за наложеното наказание „конфискация“ на лек автомобил Ситроен Ц5 с рег.№ А0556МР, цвят сив металик, да се отмени. Така индивидуализираното наказание е съответно на деянието и дееца, на конкретните смекчаващи отговорността обстоятелства и наличното изключително такова, както и отсъствието на оттегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивният съд преценява, че с него могат да бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция по чл. 36 от НК. То е адекватно отмерено и би допринесло за поправянето и превъзпитанието както на подсъдимия, така и би засилило възпиращия ефект на санкцията върху другите членове на обществото, като ще гарантира изпълнението на генералната превенция. С оглед признаването на подсъдимия за виновен, правилно е приложен и чл.189, ал.3 от НПК, като в негова тежест са възложени направените деловодни разноски. След така направения цялостен преглед на атакуваната присъда, въззивният съд следва да измени присъдата в посочените по-горе части – в пункт 1.1. досежно оправдаването на подсъдимия за неиздаден счетоводен документ – протокол-опис за начисляване на данък по чл.111 от ЗДДС вр. чл.77, ал.4 от ППЗДДС за налични земи на стойност 707, 00 лв., вместо на стойност 1707 лв., както и в частта за наказанието, съобразно изложеното по- горе. В останалата й част като обоснована и законосъобразна, присъдата следва да бъде потвърдена. Мотивиран от изложените до тук съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл. 334, т.3 НПК, Бургаският апелативен съд