Решение № 203 от 19.5.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 250/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд №1408 от 18.11.2024г. постановено по гр.д.№20245220101446 по описа на същия съд за 2024г., Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска с правно основание чл. 439 ГПК предявен от Е. Й. К., ЕГН: ••••••••••, от с. Л., п.к. 4489. ул. „Ч.“ № 78 Община С., обл. П., чрез адвокат Л. И. К. от ПАК, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В." №18. ет.2, офис-13, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК: 131001375. със седалище и адрес на управление и кореспонденция: гр. С., п.к. 1715, р-н „В.“, квартал „М.Д.“, ул. „ Р.П.-К.“ № 6, сграда „М.Т.“, ет.6, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 201888870400980 по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 на КЧСИ с район на действие ПзОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.08.2018 г. по ч.гр.д. № 2713/2018 г. по описа на ПзРС, както следва: сумата в размер 741, 02 лева - непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 06.07.2018 г., 2758, 98 лева - договорна лихва, начислена за периода от 28.08.2015 г. до 28.02.2018 г., 70, 00 лева - разноски направени по заповедното дело, както и въз основа на изпълнителен лист от 27.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2716/2018 г. по описа на ПзРС, сумата в размер 2456, 32 лв. - непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 06.07.2018 г., 49, 13 лева - разноски по частното производство. ОСТАВЕНА Е без разглеждане като процесуално недопустима претенцията с правно основание чл. 439 ГПК в останалата й част - за установяване на недължимост на част от главница над размера от 741, 02 лв. до размера от 18793, 41 лв., като предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 201888870400980 по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 на КЧСИ и прекратено производството по делото в тази му част. Решението се обжалва в отхвърлителната му част, /в прекратената част прекратителното определение е влязло в сила на 04.12.2024г. като необжалвано/, с въззивна жалба с вх.№30591 от 06.12.2024г. подадена от Е. Й. К., ЕГН-... чрез пълномощника си адв. Л. К. с доводи за порочност като неправилно, немотивирано и необосновано решение, не кореспондиращо със събраните по делото доказателства поради с искане да бъде отменено в обжалваната му част. В жалбата се възпроизвежда дословно установеното от исковия съд фактическа обстановка, която не се оспорва от пълномощника на жалбоподателя, но счита, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи като неправилно е приложил закона. Поставя въпроси по предмета на доказване, които счита за спорни относно това дали с депозираните от взискателя - две молби съответно от 31.10.2019 г. и от 15.11.2023 год. с които е поискал от ЧСИ — Д.Д., рег. №887, да извърши справки за имущественото състояние на ищеца / на длъжника/, както и да бъде извършена Справка в „БНБ”, и да наложи запори на банкови сметки в „БДСК” и в „ОББ”, каквито жалбоподателят няма и никога не е откривал, се прекъсва давността, както е приел първоинстанционният съд, което жалбоподателят счита, че решението противоречи на константната съдебна практика. Акцентира се на писмено доказателство Справка с вх.№ 23483 от 23.11.2023год. по описа на ЧСИ-Д.Д., издадена от регистъра на БНБ според която, на банковата сметка на ищеца открита в „Първа инвестиционна банка” има наложен само един запор от 16.04.2019год. а на банковата му сметка открита първоначално на 21.01.2008год. в „Централна кооперативна банка" АД, която служебно на 23.11.2022 год. е закрита, но преди това единствено на 17.04.2019 год. е бил наложен ЗАПОР. Счита, че при наличие на все още незакрита банкова сметка в „Първа инвестиционна банка-ПИБ”, защо взискателят е поискал налагане - ЗАПОР на банкови сметки в Банка „ДСК” и „ОББ”. Акцентира, че е налице е безпротиворечива практиката на ВКС, според която „Вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисквало предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Твърди, че налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице; че запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, според изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Твърди, че последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Счита, че в случай, че вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира изпълнителния способ от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. Цитира, че „Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка и не е имал такава, но предприетото Действие по искане на взискателя, който е посочил съответната банка, без обаче да е поискал извършване на проучване на имущественото състояние на Длъжника и/или/ извършването на справка, не представлява действие по налагане на запор; че валидно изпълнително действие ще е налице, когато съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че Длъжникът има, имал е или е в процес на откриване на сметка в съответната банка; че в случаите когато Длъжникът е имал сметка, но е закрита, то Длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.” (препраща към Решение №44/27.03.2023 год. на Окръжен съд - Видин, постановено по въззивно гражданско дело № 100/2023 год. по описа на съда). Счита, че в конкретния случай в периода след 17.04.2019 год. респективно от последно наложеният запор на банковата ми сметка открита в „Централна кооперативна банка ЦКБ” до 17.04.2024 год. изобщо не са извършвани валидни изпълнителни Действия изграждащи съответният изпълнителен способ, годни да прекъснат Давността съобразно константната съдебната практика, като веднъж изтекла тя не може да бъде прекъсвана. Моли, да се постанови съдебен акт, с който да се отмени Решение №1408 18.11.2024 год. издадено от Районен съд — П., по гражданско дело №1446/2024год. в обжалваната му част и се постанови ново Решение, с което изцяло да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск, че в полза на ответника не съществува правото му на принудително изпълнение на процесното вземане. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЕОС Матрикс ЕООД с управител Р.Т. чрез адв. Д. П. от АК-Стара Загора, с вх.№7178 от 12.03.2025г. /л.18/, в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество, а решението като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, да бъде потвърдено. Твърди се, че въз основа на издадени изпълнителни листа по ч.гр.д.№2713 /2018г. и ч.гр.д. 2716/ 2018г. на РС П. е подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под ИД №980/2018г. на ЧСИ Даскалов. Като неоснователно се квалифицира твърдението на жалбоподателя за изтекло по давност вземане, тъй като давността по отношение на вземането е прекъсвана с исканите принудителни действия цитирани в мотивите на обжалваното Решение. Счита, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл се сочи Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд— Пловдив, Решение №423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд Пловдив/, като в случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност. Допълва, че са неоснователни твърденията на жалбоподателят, в случай, че вземането не съществува, запорът на банкова сметка не може да породи предвидените в закона последици, а от там и не може да реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. Визирайки т. 5 на ТР№ 3/2015г. се сочи, че: „...запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на длъжника" и че за да може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не е нужно същото да е изискуемо; че изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на които зависи от насрещна престация на длъжника; че вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Заключава, че при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува и че налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице, като Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и съществува.” Дружеството ответник счита, че Първоинстанционния съд е приел, че двете молби от взискателя, с които са искани и съответно наложени запорите валидно са прекъсвали давността, а от датата на последната молба, в която взискателят е поискал налагането на запор по банкова сметка е започвал да тече нов давностен срок, който с оглед характера на вземанията е петгодишен. Поради това следва да се приеме, че давността за дължимите към този момент вземания по двата изпълнителни листа не е била изтекла, тъй като преди изтичане на петгодишния срок е поискано извършването на ново валидно изпълнително действие, което е прекъснало тази давност. В тази връзка счита, че следва да се имат предвид и разясненията дадени в т.3 от ТР № 2 / 2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите от което е посочено..води до прекъсване на давността, молба, в която е посочен начина на изпълнение...“. Освен това се приема че, след отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. висящността на изпълнителното производство / дори и в случаите на настъпила перемпция/ не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност; че за изпълнителния процес чл. 116 б."б” от 33Д не се отнася. Затова в същото ТР / т.З / се дава задължително тълкуване, според което погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Твърди, че такъв е конкретния случай, тъй като от 31.10.2019 г. до 31.10.2021г. по това изпълнително дело, действително взискателят не е поискал и не са извършвани изпълнителни действия и след този момент е настъпила перемпция, но тя е без значение за давността съгласно т.3 от ТР № 2/2023г. Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви, основани на пълен и задълбочен анализ на всички събрани в хода на делото многобройни доказателства. Заключава, че в случая, изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са погасени. Моли да се отхвърли като неоснователна въззивната жалба подадена от Е. Й. К. с ЕГН •••••••••• срещу Решение №1408/18.11.2024 по гр. дело №1446/2024г. по описа на Районен съд П. и се присъдят разноските, направени в производството. Направено е и възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя, претендирани в производството и моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ответната страна докаже заплащането им както и да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на въззивника разноски. Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Е. Й. К., с вх.№30591 от 06.12.2024г. както и постъпилия отговор от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск с правно основание в чл.439 от ГПК за приемане на установено, че не съществува в полза на ответника -взискател по изпълнението „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК-1311001375 парично вземане дължимо от ищеца Е. Й. К., ЕГН-••••••••••, формирано от сумата от 18793.41лв-главница по договор за потребителски кредит; 2758.98лв договорна лихва от 28.08.2015г. до 28.02.2018г., /дата на падежиране на договора/ и законна лихва от датата на подаване на заявлението-06.07.2018г., сумата от 70лв разноски по делото, поради изтекла погасителна давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.08.2018г. от РС-П. по ч.гр.д. №2713/2018г., въз основа на който е образувано ИД№980/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№887, с район на действие ОС-П.; сумата от 2456.32лв неизплатена главница по договор за кредитна карта, ведно със законната лихва от подаване на заявление в съда 06.07.2018г. до окончателно изплащане на главницата и сумата от 49.13лв представляваща заплатена ДТ, поради изтекла погасителна давност, за които суми е издаден ИЛ от 27.09.2018г. от РС-П. по ч.гр.д.№2716/2018г. и образувано ИД №980/2018г. по описа на същия ЧСИ. В исковата си молба против ответника -взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК-131001375, с вх.№8984 от 08.04.2024г., ищецът Е. Й. К., с ЕГН- •••••••••• от с.Л., ул.“Ч.“ №78, обл. П. чрез пълномощника си адвокат Л. И. К. от АК-П. твърди, че срещу него има заведено и неприключило изпълнително дело № 20188870400980, по описа на ЧСИ — Д.Д., рег.№ 887, с район на действие Окръжен съд-П., за заплащане на парично задължение, ведно със законовата лихва, разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение, обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и неолихвяеми суми, включително с разноските и по изпълнителното дело, в полза на ответника - взискателят „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК-131001375, със седалище и адрес на управление и кореспонденция: гр. С., п.к.1715, р-н „В.”, квартал „М.Д.”, ул. „ Рачо Петков-Казанджията” №6, сграда „М.Т.”, ет.6. Твърди ищецът, че в законоустановения срок, на основание чл. 439 ГПК, възразява срещу предприетото принудително изпълнение като излага на първо място, че като длъжник е осъден да заплати в полза на кредитора, , ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК- 131001375, всички суми в пълен размер, а именно: Въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, РС-П., и образувано ЧГД №2713/2018г. и след констатацията на съда, че Разпореждане №8729 /11.7.2018год. подлежи на изпълнение, е издал Изпълнителен лист от 29.08.2018год., в полза на заявителят- ответник по иска „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК-131001375, за сумата - 18 793.41 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит; Сума - 2758.98лв-представляваща договорна лихва, от 28.08.2015 год. до 28.02.2018 год. -дата на падежиране на договора, както и Законна лихва от датата на подаване на Заявлението-06.07.2018год. до изплащане на вземането и сума-70 лева - представляваща разноски направени по делото. Допълва, че въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, РС-П., е образувал ЧГД№2716/ 2018 г. и след констатацията на съда, че Разпореждане №8620/10.7.2018год. подлежи на изпълнение, е издал Изпълнителен лист от 27.09.2018 год., в полза на заявителят — ответник „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК- 131001375, за сумата - 2456.32 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредитна карта, ведно със законна лихва от подаване на Заявлението в съда - 06.07.2018 год. до окончателното изплащане на главницата, и сума 49.13 лева - представляваща заплатена ДТ. Твърди се, че по молба на ответника - взискател „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, е образувано изпълнителното дело №980/2018 год. по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№887, с район на действие ОС - П., въз основа на изпълнителен лист от 29.08.2018 год. издаден по ЧГД № 2713/2018 год. по описа на РС-П., както и въз основа на изпълнителен лист от 27.9.2018 год. издаден по ЧГД №2716/2018 год. по описа на РС-П., с взискател ответното дружество. Счита ищецът, че към момента на започване на изпълнението давностния срок по чл.117 от ЗЗД не е бил изтекъл; че с молбата за образуване на процесното ИД №980/2018 год. по описа на ЧСИ Д.Д., рег. №887, взискателят-ответник не е поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ, а само да се образува ИД, да бъде изпратена на длъжника ПДИ, както и да бъдат извършени справки в РУСО, КАТ, ОБЩИНА, АВ, касаеща наличие на притежавано от него движимо и недвижимо имущество, както и банкови сметки евентуално открити в различни търговски банки. Ищецът признава, че по ИД 980/2018 год. доброволни плащания не е извършвал, като няма и данни да са постъпвали плащания от търговските банки, в които са били наложени запори върху банковите му сметки, поради което счита, че в негова полза е изтекъл изискуемият от закона 5 /пет/-годишен давностен срок, изтичането, на който вземането на ответника /взискател/ е погасено по давност, или същото не подлежи на принудително изпълнение. Акцентира се, че първоначално за времето от 14.03.2019 год. датата на последно наложеният запор върху банковите му сметки открити в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, и в Централна Кооперативна Банка“ АД, до депозиране на настоящата Искова молба /08.04.2024г./, за период по-дълъг от две години не са извършвани изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността, и които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането на взискателя. Счита, че е налице хипотезата на чл.433, ал. 1 т.8 от ГПК и изпълнителния процес се е прекратил ех lege на 14.03.2021г.; Че по прекратеното ех lege процесно изпълнителното дело № 980/2018год., ЧСИ- Д.Д., рег.№887, не е издал Постановление, с което да прогласи настъпилото прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. Заключава, че считано от 14.03.2019 год. последното валидно изпълнително действие е започнала да тече давност за вземането, която е изтекла най-късно на 14.03.2024 год. Веднъж изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната или спряна. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. А съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Твърди, че разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, като законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. И че по реда на действащия ГПК, в сила от 01.08.2008г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.2З7 ГПК (отм.).По тези съображения ищецът /длъжник по изпълнението/, смята, че разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение №956 от 22.12. 2010 г. по ч. т. д. 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/. Поддържа, че като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл.439 от ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които имат правно значение за неговото съществуване. Счита ищецът, че не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. №1528/2018г., на ВКС, ГК, IV ГО/. Заключава, че на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство; че в производството по „чл. 410 или чл.417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането, като пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. Акцентира, че нормата на чл.117, ал.2 от 33Д регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години и че заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. Допълва, че по силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила и че в действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Твърди, че с оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5- годишна давност. / в този смисъл се цитират определение №214 от 15.05.2028г. по ч. гр. д. №1528/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение №60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. №2482/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение 46 от 21.01.2016 г. по т.д. №1562/2015 г. на ВКС, I т. о./. Счита, че в случая най-ранната дата, за която може да се приеме, че заповедта е влязла в сила е 29.08.2018 г.- датата на която е издаден изпълнителен лист. Ищецът се позовава на тълкувателна практика на ВКС като сочи, че с т. 10 от ТР 2 от 26.06.2015г. постановено по ТД 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, било дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност — според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” от ГПКотм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Допълва, че с това решение било обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Със следващо Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС било прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС и че на основание нормата на чл.116, б.”в” ЗЗД, , давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Посочва, че с т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.4ЗЗ, ал.1 т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, на основание чл.433, ал. 1 т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Отнесено към процесния случай, ищецът заключава, че в периода след 14.03.2019г. не са извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца /длъжника по изпълнението/, в продължение на 2 години, включени в конкретни изпълнителни способи и няма данни по изпълнителното дело взискателят да е поискал извършването на такива. Навежда се извода, че изпълнително дело №980/2018 год. по описа на ЧСИ-Д.Д., рег. №887, е прекратено на 14.03.2021 год. по отношение на длъжника по силата на закона — на основание чл.433, ал. 1 т.8 от ГПК, с изтичането на две години от датата, на която извършено последното изпълнително действие — в този смисъл сочи т.10 от ТР №2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК" на ВКС по т.д.№ 2/2013 год. и доколкото в периода от 14.03.2019год.-14.03.2021 год. изпълнителното производство е било висящо, то според ищеца давност не е текла-по аргумент от Тълкувателно решение от 28.03.2023 год. по тълк. дело №3/2023 год. на ОСГТК на ВКС. Заключава, че след като давността за вземането е започнала да тече от 14.03.2019год. предприетите след настъпилата перемпция изпълнителни действия, а всъщност такива липсват — няма, и че ако все пак — ответника претендира за такива, като такива по вече прекратено производство, не са от естеството да поддържат неговата висящност, нито са от естеството да прекъснат давността, доколкото не са валидно извършени, а такива по перемирано изпълнително дело. Твърди още, че по въпроса „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?” с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 09.03.2023 г. е образувано Тълкувателно дело №2/2023 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС, но поради липса на произнасяне от ВКС не се споделя от ищеца възприето разрешение в решение № 10 от 16.02.2016 г. по гр. д.№3231/2014г. на ВКС, III г.о.; решение №37/24.02.2021г. по гр. д.№1747/2020г. на ВКС, IV г.о.; решение №3/04. 02. 2022 г. по гр.д. №1722/2021 г. на ВКС, IV г. о. и в решение №127/12.07.2022 г. по гр. д.№ 2884/2021 г. на ВКС, III г. о., в смисъл, че „след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ — той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист; че единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново -отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право; че Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; че във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.” Допълва се, че преобладаващата съдебна практика е категорична, че изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността, не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по изпълнително дело, прекратено по право на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, с аргумента, че разясненията, дадени с ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.10/, са в насока, че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права /например купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Посочва още, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това защото прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Допълва, че В хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право и дори да е имало такива, и да са били от вида на посочените в чл.116, б. ”в” ЗЗД, те не могат да доведат до прекъсване на давността. Поддържа още, че от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, това виждане се подкрепя и от решение №42 от 26.02.2016 г., постановено по гр.д. 1812/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение №10/16.02.2016 г. по гр.д. №3231/2014г. на ВКС, III ГО; определение №290 от 25.04.2018 г. по гр.д. №3217/2017 г. на ВКС, III ГО/. Заключава, че изложената съдебната практика не води до смесване на институтите на перемпцията и погасителната давност, а държи сметка за последиците на перемпцията по отношение на изпълнителното дело и валидността на извършваните изпълнителни действия. Счита, че следва да се приеме, че доколкото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /конкретно ищецът сочи от 14.03.2019г. до 14.03.2021г./ изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК по силата на закона, като без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение или не, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие -14.03.2019 год. Допълва, че съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право / с изключение на тези, изграждащи изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права/; Че обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие. И че след като изпълнителното производство е веднъж прекратено, предприетите по него впоследствие изпълнителни действия /в случая налагане на запори върху вземания на длъжника/ не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл. 116, б.”в“ ЗЗД. Ищецът счита, че предприетите по молба на взискателя изпълнителни действия срещу него- длъжника, а то такива според него не са извършвани (липсват), тоест след прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, настъпило на 14.03.2021г., не са произвели процесуалноправни или материалноправни последици, тъй като прекратеното изпълнително дело не може да бъде възобновено с извършване на последващи действия от взискателя или от съдебния изпълнител; че Взискателят е следвало да поиска образуване на ново изпълнително дело срещу ищеца-длъжник, което той не е направил. При тези данни новата погасителна давност по отношение на вземанията по издадения изпълнителен лист е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая това би било редовната молба за образуване на изпълнително дело, която прекъсва давността по аргумент от разясненията по т.10 от посоченото по-горе тълкувателното решение, в които е изложено, че е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал.3 от ГПК във връзка с чл. 129 ГПК и безспорно не прекъсва давността. Заключава, че конкретния случай в молбата за образуване на изпълнителното дело липсва възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ и не е посочен начина на изпълнението, поради което следва извод, че тази молба е нередовна и с нея давността не е прекъсната. С оглед гореизложеното следвало извода, че вземанията по издадените два броя процесни изпълнителни листа, са се погасили по давност на 14.03.2024 г. (позовава се на Решение №13558/15.04.2020 год. на СГС, г.о. -въззивни състави, IV-Г състав, постановено по гр.д. №163558/2019 год. по описа на съда. Изложените от ищеца и длъжник по изпълнението Е. Й. К. чрез пълномощника си, правни доводи във връзка с претенцията му по чл.439 от ГПК са, че според разпоредбата на чл.120 от 33Д /закона за задълженията и договорите/ давността не се прилага служебно, което означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителния ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността; че Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради които възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес. Допълнено е, че наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителен лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението. Счита, че в случаят това е налице, тъй като срещу ищеца има образувано ИД №980/2018 год. по описа на ЧСИ Д.Д., рег. №887, с район на действие ОС-П., като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателят за главница, лихви и разноски. Акцентира, че само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл.439 от ГПК и че в този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. Заключава, че Вземанията за разноски са погасени също на 14.03.2024год. на основание чл.119 от ЗЗД, според която разпоредба с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, а за вземанията за лихви-на 14.03.2022год, поради което не е налице правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях; и че с погасяването на главния дълг на 14.03.2024 год. са погасени и акцесорните вземания, станали изискуеми към този момент на основание чл.119 от ЗЗД. Допълва, че с изтичане на петгодишния период от време от последното валидно изпълнително действие, правото на вземане за главница е погасено на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.110 от ЗЗД, а съгласно чл.119 от 33Д с погасяването на главното задължение се погасяват и произтичащите от него акцесорни задължения за обезщетение за забава върху главницата и за заплащане на извършени разноски във връзка с предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането му, поради което поддържа че в образуваното изпълнително дело №980/2018год. по описа на ЧСИ — Д.Д., с рег. 887, вземанията на взискателят са изцяло погасени по давност, на която изрично се позовава ищецът, тъй като не се прилага служебно, а е материалноправен въпрос, който се решава в исково производство. С исковата молба е направено ОСОБЕНО ИСКАНЕ на основание чл.389, във връзка с чл.391, ал. 1 т.1, във връзка с чл.397, ал. 1, т.3 от ГПК, исковият съд да наложи обезпечителна мярка: СПИРАНЕ на изпълнението по ИД № 980/2018 год. по описа на ЧСИ-Д.Д., рег. №887, от КЧСИ, чрез издаване на Обезпечителна заповед. /Искането е уважено от исковия съд който с определение №1013 от 09.04.2024г. по гр.д.№1446/2024г. /л.14/ е допуснал обезпечение на предявения иск от ищеца Е. Й. К., ЕГН-•••••••••• против ответника ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез спиране на изпълнителното производство по ИД №980/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д., с район на действие- Окръжен съд П., срещу внасяне от ищеца по реда на чл.391 ал.2 от ГПК на парична гаранция в размер на 2412.80лв, като липсват данни паричната гаранция да е внесена и да е издадена обезпечителна заповед в полза на ищеца до приключване исковото производство, включително и да е спряно изпълнението от ЧСИ въз основа на издадена съдебна обезпечителна заповед на длъжника по изпълнението към дата 17.10.2024г.-датата на постъпване на ИД и прилагането му към гр.д.№1446/2024г. на РС-П.. По същество ищецът Е. Й. К. моли исковият съдът да установи със сила на присъдено нещо, че той НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, следните суми: 1. Сума - 18 793.41 лева представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит; Сума - 2758.98 лева представляваща договорна лихва, от 28.08.2015год. до 28.02.2018год. -дата на падежиране на договора, както и Законна лихва от датата на подаване на Заявлението-06.07.2018год. до изплащане на вземането; Сума-70.00лв- представляваща разноски направени по делото, поради изтекла погасителна давност, за която сума е издаден изпълнителен лист от 29.08.2018 год. от РС-П., по ч.гр.д. №2713/2018г. след като съдът е констатирал, че Разпореждане №8729 от 11.07.2018год. подлежи на изпълнение, въз основа на който е образувано процесното ИД №980/2018год. по описа на ЧСИ-Д.Д., рег. №887, с район на действие ОС-П.; 2.Сума - 2456.32лева сума представляваща неизплатена главница по Договор за кредитна карта, ведно със законна лихва от подаване на Заявлението в съда-06.07.2018 год. до окончателното изплащане на главницата; Сума-49.13лева - представляваща заплатена ДТ, поради изтекла погасителна давност, за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.9.2018 год. от РС-П., по ч.гр.д. №2716/2018 г. след като съдът е констатирал, че Разпореждане №8620 от 10.07.2018год. подлежи на изпълнение, въз основа на който е образувано процесното ИД по описа на ЧСИ-Д.Д., рег. №887, с район на действие ОС-П.. Моли да се осъди ответника „ЕOС МАТРИКС” ЕООД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление да заплати на ищеца сторените съдебно-делови разноски до размера на доказването им, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, изтекъл на дата 29.05.2024г. /сряда присъствен ден при връчена ИМ на 29.04.2024г./ е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК- 131001375, с управител Райна И.а Тодорова, чрез пълномощника адвН.К. от АК-Стара Загора, с вх.№12099 от 13.05.2024г., -л.23/ в който исковата молба се квалифицира като неоснователна по същество. Счита, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който ищецът иска съдът да приеме за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД парични суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №2713/2018г. и ч.гр.д.№2716/2018г. и двете на РС-П., като за принудителното му събиране е било образувано изп. дело №980/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д.. По съществото на спора ответното дружество твърди, че исковата молба съдържа неправилни твърдения, неточности и пропуски, и че в производството приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок. Акцентира се, че давността по отношение на вземането е прекъсвана, като се твърди, че въз основа на издадените изпълнителни листи е подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под №980/2018 по описа на ЧСИ Д.Д., като още с образуване на изпълнителното дело са искани и са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока, както и погасителната давност за вземането. Твърди се, че давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ Счита, че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Допълва, че въз основа на издадения изпълнителните листи е образувано изпълнително дело, налагани са запори, извършвани са описи и са искани поредица от принудителни изпълнителни действия. Оспорват се твърденията за настъпили перемпции, като счита, че ищецът погрешно твърди че две години след извършеното принудително изпълнително действие, поисканите и извършени принудителни изпълнителни действия са „правно нищо“ и че дори да се установи твърдяната от ищеца, настъпила в по-ранен момент, перемпция по изпълнителното дело, то смята, че действията, извършени след нея, са от значение за прекъсването на давността; че изпълнителното дело е преобразувано в срок и вземането не следва да е погасено по давност. Твърди, че с поискано следващо изпълнително действие след двугодишния период, макар без новообразуване на изп.дело, се прекъсва давностния срок. / позовава се на Решение №37/24.02.2021г по дело №1747/2020 Гр.колегия, IV- то отделение/. Определя като неоснователни твърденията на ищеца, длъжник по изпълнението, че с отправеното тогава искане за налагане на запор, давността не е прекъсната, тъй като съгласно практиката на ВКС, всяка редовна молба от взискателя прекъсва давността, независимо от това дали поисканото изпълнително действие е предприето от СИ, както и независимо дали е депозирана след настъпване на перемпция. Дружеството счита, че давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, както и с плащанията по изпълнителното дело. Акцентира, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл се сочи Решение №32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017г. на VI състав на Окръжен съд-Пловдив, Решение №423 от 27.03.2018г. по в. гр. д.№647/2018г. на IX състав на Окръжен съд -Пловдив/. Допълва, че случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Ответникът моли исковият съд да съобрази давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците. Предвид горното ответното дружество взискател по изпълнението поддържа, изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са погасени. В условията на евентуалност ответникът твърди, че следва да се държи сметка и за това, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено; че Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение, за което се извежда аргумент от разпоредбата на чл.118 от ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Заключава, че плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок. Ответникът моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани. В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, е направено възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото, като моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /Цитира се т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото с посочване от ищеца и на банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски. Направено е и възражение на основание чл. 103 от ЗЗД, за прихващане на присъдените разноски в полза на ответната страна. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Установява се от доказателствата по делото и от приложеното изпълнително дело №980/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 887 по КЧСИ, с район на действие Окръжен съд П., че изпълнителното производство е инициирано с писмена молба с вх.№23837 от 20.12.2018г. подадена от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК-131001375 чрез надлежно упълномощен процесуален представител да образува изпълнителни дела и да води такива от името на дружеството и против негови длъжници, а именно адвокат Ж.Д. Денев, от АК-Стара Загора, с искане въз основа на представени с молбата два броя изпълнителни листа, издадени от РС-П. по ч.гр.д.№2713/2018г. и по ч.гр.д. №2716/2018г. да се образува изпълнително дело срещу длъжника Е. Й. К., ЕГН-.., осъден да заплати сумите посочени в двата ИЛ. Исканията в молбата съответстват на изискванията на чл.426 ал.1 и ал.2 от ГПК и са: -да се образува ИД срещу длъжника за процесните суми и да му се изпрати ПДИ /покана за доброволно изпълнение/, да се извърши справка в ТД на НАП за наличие на сключени от длъжника трудови договори и при наличието на такива да се наложи запор върху трудовото му възнаграждение, /представляващо искане за справка за имуществото на длъжника съединено с прилагане на конкретен начин на изпълнение/, както и запор върху пенсията, ако има такава / втори начин на изпълнение срещу друго вземане на длъжника/. Поискано от взискателя ЧСИ да се извърши още справка в БНБ относно наличието на актуални банкови сметки на длъжника и да се наложат запори ако има такива, / представляващо искане на взискателя на справка за трета категория имущество на длъжника съединено с трети начин на изпълнение/. С молбата са претендирани разноските на взискателя направени в изпълнителното производство и е посочена банкова сметка за превод на събраните суми. С молбата е прекъсната погасителната давност на вземанията и е започнал на тече нов срок на погасителната давност, както и начало на двугодишен срок за перемиране на изпълнението, считано от 20.12.2018г. Видно от съдържанието на изпълнителен лист №1907 от 29.08.2018г., същият е издаден от РС-П. на основание чл.416 във връзка с чл.410 от ГПК, /проведено и приключило заповедно производство/, на основание съдебно разпореждане №8729 от 11.07.2018г. по ч.гр.д.№2713/2018г. по описа на същия съд, с който е осъден длъжника Е. Й. К., ЕГН-•••••••••• да заплати на заявителя в заповедното производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК- 131001375, парично вземане формирано от главница-741.02лв по ДПК /договор за потребителски кредит/ от 28.02.2008г., частично от общо дължима главница от 18739.41лв, договорна лихва от 2758.98лв начислена за периода от 28.09.2015г.-28.02.2018г.-паджирането на договора, законна лихва от датата на подаване на заявлението -06.07.2018г. до изплащане на вземането и разноски от 70лв. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила на 20.08.2018г. -понеделник присъствен ден, /връчена на длъжника на 06.08.2018г./, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1463 от 11.07.2018г. по същото ч.гр.д.№2713/2018г.. Вторият изпълнителен лист, приложен към молбата за образуване на ИД, е с №2212 от 27.09.2018г. издаден от РС-П. в приключило заповедно производство /чл.416 във връзка с чл.410 от ГПК/ въз основа на подлежащо на изпълнение разпореждане №8620 от 10.07.2018г. по ч.гр.д.№2716/2018г., с което е осъден същия длъжник Е. Й. К., да заплати на същия заявител в заповедното производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумата о т 2456.32лв главница по договор за кредитна карта, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда -06.07.2018г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по делото в размер на 49.13лв. От взискателя е внесена сумата от 60лв с ДДС по сметка на ЧСИ Д.Д. за образуване на ИД; за изготвяне и връчване от ЧСИ на покана, призовка, препис от жалба и други; за извършване на справка за имуществото на длъжника /т.1, т.5 и т.3 от Тарифата/, за които такси по изпълнението е изготвена сметка от ЧСИ №15669 от 31.12.2018г. Въз основа на молбата от ЧСИ е изискано с уведомление от 14.01.2019г. справка от ТД НАП за висящи публични вземания или наложени мерки за обезпечаване на такива срещу длъжника Е. К., по реда на ДПК, както и /писмо за съдействие от същата дата до НАП/ дали също лице упражнява търговска дейност и регистрирани търговски обекти, осигурявано ли е по Трудов или друг договор, има ли банкови сметки, движимо и недвижимо имущество и МПС, декларирани доходи от наеми и други периодични плащания и подадени данъчни декларации по ЗДДФЛ/ЗОДФЛ/, като е постъпил отрицателен отговор /няма данни/ от НАП по всички зададени въпроси от ЧСИ, с №25306 от 30.10.2019г./л.22/. С второ удостоверение №130371900218237 от 29.01.2019г. НАП-Пловдив сочи задължение на длъжника К. по ИД №5289 на ТД на НАП-Пловдив, за сумата от 190лв, което е присъединено от ЧСИ на 07.02.2019г. към дълга по ИД №980/2018г. От БНБ -Регистър на банковите сметки и сейфове, е изискана и получена информация на 15.02.2019г., че длъжникът Е. К. е титуляр и има активна разплащателна сметка в ПИБ АД, открита на 02.08.2006г. и втора активна разплащателна сметка в ЦКБ АД, открита на 21.01.2008г. С разпореждане на ЧСИ №864 от 14.03.2019г. или почти четири месеца след образуването на ИД, на основание чл.449 от ГПК /Едновременни действия с ПДИ/ /л.25/ е насрочено извършването на опис на 23.05.2019г. на движими вещи на длъжника на постоянния му адрес в с.Л., обл. П., ул.“Ч.“ №78, посочен в ИЛ и в писмата на НАП. /Такъв изпълнителен способ -опис на движимо имущество, не е посочен от взискателя в молбата си за образуване, нито има данни за възлагане от него на изпълнението на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ относно определяне на начина на изпълнение, няма и внесена такса за извършване на такъв изпълнителен способ от взискателя/. Едновременно с това ЧСИ е наложил по искането на взискателя, запор на основание чл.450 ал.3 от ГПК върху всички настоящи и бъдещи вземания по банковите сметки, депозити вложени вещи в трезори и касети на длъжника в ЦКБ АД и ПИБ АД, като на същата дата 14.03.2019г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до ПИБ АД /с изх.№2972/, получено на 16.04.2019г. и до ЦКБ АД, /изх.№2973/, получено на 17.04.2019г. Изпратено е на същата дата и съобщение до длъжника №2970, с посочен общ размер на дълга, произхода му, общ размер на задължението с разноските по изпълнението, насрочения опис и наложения запор в двете банки, включително и уведомление до длъжника, което да бъде залепено по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и писмо до кметството за връчване на документите на длъжник. ПДИ в случая не се връчва на длъжника и нов срок за доброволно изпълнение не се дава съгласно нормата на чл.428 ал.1, изречение второ от ГПК, защото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника /чрез съпругата му на 06.08.2018г. която е от домашните на длъжника, съгласно чл.46 ал.2 от ГПК и след влизането й в сила е издаден и ИЛ от заповедния съд /ч.гр.д.№ 2713/2018г./. Запорните съобщения както се посочи, са получени от ПИБ на 16.04.2019г. и от ЦКБ на 17.04.2019г., като на 17.04.2019г. ЦКБ АД е блокирала разплащателната сметка на длъжника, който няма сключени в банката договори за наем на банкови сметки, наем за движимо и недвижимо имущество и да има доверително управление на суми. Или считано от 17.04.2019г. запорното съобщение е възпроизвело правото си действие съгласно чл.507 ал.2 от ГПК /забрана за третото задължено лице-банката да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника/, запорът се счита наложен с което погасителната давност е прекъсната и е започнал от тази дата да тече нов петгодишен давностен срок. Прекъснат е и двугодишния срок за перемпция и е започнал да тече нов двугодишен срок от същата дата. Запорното съобщение в ПИБ АД е получено както се посочи на 16.04.2019г., като сметките в банката са също блокирани/запорирани/ от същата дата. Следователно новия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД започва да тече от 18.04.2019г. и изтича ако не бъде прекъснат на 18.04.2024г. четвъртък присъствен ден, съответно новия двугодишен срок за перемиране на изпълнението е започнал да тече също от 18.04.2019г. и би изтекъл на 19.04.2021г. /понеделник присъствен ден/, ако взискателят не е поискал в тази срок извършване на изпълнителни действия, които да прекъснат теченето му. Като се съобрази и отчете и служебното прекъсването на давностните и други срокове през 2020г. за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., по ЗМДВИП от 2020г., реално срокът за перемпция би изтекъл на дата 28.06.2021г. понеделник-присъствен ден. В този случай давностният срок би продължил да тече и би изтекъл на 26.06.2024г./сряда присъствен ден/. Исковата молба е депозирана в съда на 08.04.2024г или 2месеца и 18дни преди да изтече крайния петгодишен давностен срок от извършване на изпълнителните действия по налагане на запора. По приложените към изпълнителното дело изпълнителни листа към дата 17.10.2024г., /изпращане на копие от ИД на исковия съд/, няма направени отразявания, за извършени погашения по дълга на длъжника К. в резултат на наложените запори по банковите сметки на длъжника в ПИБ АД и в ЦКБ АД. В кориците на ИД няма данни да е съставен от ЧСИ протокол за провеждането на насрочения опис на движими вещи за 23.05.2019г., какво е констатирал на място, фактически провел ли го е на място и дали го е отложил за друга дата като непроведен поради неоткриването на длъжника или поради друга обективна причина. Съобщението за започнатото изпълнително производство и предприетите изпълнителни действия по налагане на запори и насрочен опис на вещи, е изпратено до длъжника на 14.03.2019г. на постоянния и настоящ адрес на лицето в с.Л., обл.П., като същото не е връчено по причина, че лицето не е открито от връчителя при Кметство с.Л. и че по данни на брат му същият се намира в Австрия. Информацията за отсъстващия длъжник от адреса си е вписана в съобщеното на дата 07.05.2019г. С последваща молба вх.№22192 от 04.11.2019г. /л. 43/ взискателят по изпълнението „ЕОС МАТРИКС“ ООД чрез пълномощника си адв. Ж.Д. е поискал от ЧСИ Д.Д. да наложи запор на длъжника върху банкова сметка в ДСК, както и да се направи нова справка в БНБ /предишната справка е направено преди повече от осем месеца/ за наличие на актуални банкови сметки и се наложи запор върху тях. Искането на взискателя е напълно резонно, процесуално допустимо е, съгласно чл.426 ал.2 изр.Второ от ГПК, в съответствие е със закона и е депозирано около 11месеца след образуване на изпълнителното дело №980/2018г. по описа на ЧСИ Даскалов, като молителят е внесъл и такса за налагането на запора. В същност според настоящия въззивен състав, направено е искане от взискателя за прилагане на нов изпълнителен способ -запор върху сметки по отношение на друга банка, различна от досегашните две, с наложени запори, както и да се наложат запори по актуални банкови сметки. Искането на взискателя с посочен нов изпълнителен способ, който да се приложи по отношение на нова банка-трето задължено лице, е от категорията на тези същински изпълнителни действия което прекъсва теченето отново както на петгодишния давностен срок, така и двугодишния срок за перемиране на изпълнението, защото взискателят поддържа изпълнението като ежегодно прави искания до ЧСИ да приложи нови изпълнителни способи срещу други вземания на длъжника за принудително събиране на вземането и актуализиране на активните банкови сметки на длъжника. В резултат на така постъпилата молба за прилагане на нов начин на изпълнение, и доколкото взискателят не би могъл обективно и предварително да знае какво секвестируемо имущество има длъжника съгласно чл.433 ал.1 т.5 от ГПК, при отчитане, че все още не са изчерпени всички възможности за откриване на имущество, подлежащо на осребряване, давностният срок както и срокът за перемпцията са прекъснати и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, считано от 04.11.2019г. който би изтекъл ако не се прекъсне, на 13.01.2025г. /понеделник / при служебно отчитане на прекъсването на давността по ЗАКОНА за мерките и действията по време на извънредното положение, -понеделник присъствен ден, Както се посочи исковото производство по чл.439 от ГПК е инициирано от длъжника на дата 08.04.2024г. или преди да е изтекъл крайния срок на петгодишната погасителна давност, но в ИМ се твърди, че той е изтекъл преди това-на 14.03.2024г. За перемпцията е започнал да тече от същата дата нов срок за перемиране на вземането, който би изтекъл, съответно и при съобразяване на прекъсването й по ЗМДВИП, на 12.01.2022г.-сряда, присъствен ден. Според изпратена от БНБ справка длъжникът към 17.12.2019г. има две активни банкови сметки, едната при ПИБ АД открита на 02.08.2006г./ и втората при ЦКБ от 21.01.2008г. /това са същите банкови сметки и по предишната справка на БНБ от 16.02.2019г., като е отразено, че върху същите са наложени запори по искане на ЧСИ Даскалов по ИД №980 /2018г. /л.46 и л.24/. Няма намерена открита и действаща банкова сметка на длъжника в ДСК АД, която да е посочена в справката. В двугодишния срок от това искане, удължен с още 2м. и 8 дни по ЗМДВИП, / или до 12.01.2022г. няма поискани от взискателя и предприети и извършени от съдебния изпълнител принудителни изпълнителни действия за събиране на паричното вземане, поради което при условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство по закон е прекратено поради перeмиране на изпълнението-взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с уточнението, че предвид чл.3 т.1 и т.2 от ЗМДВИП/ ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020г. и пар.13 ПЗР ЗИД Закона за здравето според които ч л. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: т.1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението /делото не е от нито една категорията по раздел I-III от Приложението/; т.2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти; И §13 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) § 13. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение п о Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник"./ или за периода от 13март 2020г. до 21.05.2020г. /2 месеца и 8дни/, поради което срокът на петгодишната погасителната давност както и срока за перемиране на изпълнителното дело е спрял да тече за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., или окончателно перемпцията както се посочи, фактически е настъпила на 13.01.2022г.-четвъртък присъствен ден/, а погасителната давност окончателно би настъпила на 13.01.2025г. /понеделник/. Към датата на подаване на исковата молба от длъжника по изпълнението по чл.439 от ГПК -08.04.2024г. не е настъпила абсолютната погасителна давност за вземането по чл.110 от ЗЗД според който с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. След като делото е прекратено по закон поради перемпция, независимо дали има издаден или не акт на ЧСИ констатиращ настъпването й, следващото по време искане от взискателя да извършване на принудително изпълнително действие за събиране на вземанията си по двата посочени изпълнителни листа, е направено с молба вх.№23194 от 17.11.2023г./л.50/ или повече от 1година и 10месеца след настъпилото прекратяване на изпълнението на посоченото основание /13.01.2022г./, изразяващо се в запор на банкови сметки в ОББ и на други актуални банкови сметки след справка. Направеното искане с посочен нов изпълнителен способ и по отношение на друга банка и сметки е редовно по смисъла на чл.426 ал.1 и ал.2 от ГПК, направено от надлежно упълномощен представител на взискателя в предвидената от закона форма и ред, с изрично посочен начин на изпълнение, като взискателят е заплатил таксата както за извършване на справка за длъжника и имуществото му, така и таксата за налагане на запор върху банкова сметка в ОББ АД както и върху други банкови сметки, така и допълнителни разноски, като е заплатил общо сумата от 22.60лв за което ЧСИ е издал нарочен документ-сметка №1000035298 от 17.11.2023г. удостоверяващ плащане на процесната сума от взискателя с ДДС -общо 27.12лв. на посочената дата. С факта на перемиране на изпълнението същото е прекратено при условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, но давностният срок е бил отново прекъснат и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, считано от искането на взискателя за извършване ново изпълнително действие след перемирането, а именно от 17.11.2023г. и би изтекъл на 17.11.2028г.петък-присъствен ден/. Дори срокът на погасителната давност да е продължил да тече въпреки перемпцията, или с начало 04.11.2019г., то до отправяне на новото искане за извършване на изпълнителен способ от ЧСИ/ молба с вх.№23194 от 17.11.2023г./ са изминали по-малко от 4г. /3г. 10м. 8 дни- при отчитане на спирането на давността за срока по ЗМДВИП за срок от 2месеца и 8дни/, които са недостатъчни погасителната давност да прояви своето правно преобразуващо /погасително действие/ по отношение съществуването на дълга като го трансформира като изцяло погасен по давност. От 17.11.2023г. е започнал да тече нов 5г. погасителен давностен срок, съгласно чл.110 от ЗЗД. Въз основа на искането на взискателя от 17.11.2023г. ЧСИ е предприел действия за установяване наличните на длъжника банкови сметки, в резултат на което е установил само една активна банкова сметка в ПИБ АД и липса на банкова сметка на длъжника в ОББ АД, като сметката в ЦКБ е закрита на дата 23.11.2022г. Поради обективна пречка ЧСИ не е можел да наложи ефективно запор на банкова сметка на длъжника в ОББ АД поради липса на такава в процесната банка. Следва да се отбележи, че предвид настъпилата перемпция запорите е следвало да бъдат служебно вдигнати още на 13.01.2022г. /т.10 от ТР№2/2015г. по ТД№2/2013г. ОСГТК/, като по новото искане от 17.11.2023г. ЧСИ е следвало задължително да наложи нов запор върху наличната банкова сметка в ПИБ АД, защото се образува ново изпълнително дело с ново искане за прилагане на нов изпълнителен способ за същото парично вземане по същите издадени 2броя изпълнителни листа, но ЧСИ не го е направил. След 17.11.2023г. и до изискване на изпълнителното дело и прилагането му към гр.д.№1446/2024г. по описа на РС-П., съгласно искане изх№10336 от 11.10.2024г., липсват данни взискателят да е посочил друг изпълнителен способ за принудително събиране на вземането си което има срещу длъжника, или считано 17.11.2023г. е започнал да течен нов двегодишен срок за ново перемиране на изпълнението, и нов петгодишен срок на погасителната давност за вземането на кредитора, които биха изтекли ако не се прекъсват съответно на 17.11.2025г. и на 17.11.2028г. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на длъжника по изпълнението да установи, че в полза на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не съществува вземане по издадените два изпълнителни листа срещу длъжника по изпълнението и настоящ ищец поради погасяване на паричните вземания по давност поради което длъжникът не дължи на взискателя процесните суми. Разгледана по същество исковата претенция в нейната допустима част и предмет на настоящия въззивен инстанционен контрол е частично основателна. Съгласно разясненията в т. 10 Тълкувателно решение № 2 от 26.06. 2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, по отношение приложението на чл.116, буква “в“ от ЗЗД в изпълнителния процес е прието, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането; че изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи; че В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Акцентирано е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), и като такива неизчерпателно са посочени в ТР-: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и други до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. Затова според ТР е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността. Допълнено е още, че прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Отчита се от ОСГТК, че не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. И че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването.“ Акцентира се, че При изпълнителният процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Като искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Затова ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и други), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Отчетено е, че когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Прието е още, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочено е още, че в доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради така наречената "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Заключава се, че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, / т.е. не се заличава постигнатият чрез тях до момента правен ефект и резултат от изпълнението, но за напред същите нямат правно действие и ефект, а следва за новото им предприемане взискателят да ги поиска, съгласно чл.426 ал.2 от ГПК, както и да внесе нови такси/, с изключение на групата изпълнителни действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (например купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания, тоест групата на тези извършени изпълнителни действия запазва правния си ефект и резултат и продължават да действат и занапред без да е необходимо тяхното подновяване. Според ОСГТК без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая предвид перемирането на ИД №980/2018г., давността е започнала да тече от 04.11.2019г. /искане на взискателя за налагане на запор върху банкова сметка в нова банка ДСК и запор върху всички налични актуални банкови сметки/плюс ново прекъсване на погасителната давност от 17.11.2023г. искане на запор в върху банкови сметки вн конкретна нова банка ОББ АД и върху всички актуални банкови сметки, доколкото второто искане от 17.11.2023г. е направено по новото изпълнително дело /макар и необразувано под нов номер след перeмирането/ и повече от 4г./четири години/ от предишното искане, което е резонно с оглед установяване на актуалното имуществено състояние на длъжника и евентуално настъпили положителни промени в имуществото с цел удовлетворяване вземането на кредитора-взискател. По въпроса за значението на погасителната давност на парично вземане, предмет на принудително изпълнение, правилата за нейното прекъсване и започване на нов срок на течене, е прието и е актуално Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК, с което е възприета следната постановка по въпроса: т.3„Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“, като са изложени следните правни съображения: След като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Не следва друго от уредбата в чл. 433, ал. 5 ГПК, която е наложително да съществува за случаите, при които делото е прекратено поради отпадане на предвидената в закона абсолютна предпоставка за водене на изпълнителното производство - хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 от ГПК. Акцентирано е, че при перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. Съобразено е, че с приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия. Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД. Затова в тълкувателия акт е посочено, че нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. /В случая първо прекъсване на давността с наложен запор от 17.04.2019г. в две банки, второ прекъсване на давността от 04.11.2019г. с искане за налагане на нов запор; трето прекъсване на давността от 17.11.2023г. с искане за нов запор след перемирано изпълнение и начало на нова давност/. Допълнено е в ТР, че в контекста на тълкувания въпрос използването на израза „валидност на изпълнителното действие“ цели да посочи процесуалноправната недопустимост действия в рамките на неприключилите изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при нов допустим изпълнителен процес. Като смисълът не е да се разпрострат тези процесуални последици с обратна сила върху действията, с които по силата на материалноправна норма погасителната давност вече е била прекъсната, изпълнителни способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено, част от дълга е погасен, трети лица са придобили права. Направено е разграничение между перемпцията и давността като различни правни институти, с различни правни последици. След като е съобразено от една страна, че Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. А от друга страна е прието, че като процес, принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител, се заключава че Тази обвързаност следва да се отчита при тълкуването на чл. 116, б. „в” от ЗЗД. Посочено е, че хипотезата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването в исковия процес, предмет на уредба единствено в чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Акцентира се, че прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго, а именно че Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Посочено е още, че Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора с л е д настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. /Примерно кредитора не е виновен, че длъжника няма имущество или го укрива или отказва чрез бездействие да изпълни задължението си установено със съдебен акт/. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид- поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата. Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване с постановление, което задължение законът изрично вменява в съответствие с принципа за удостоверяване на изпълнителните действия- чл. 434, ал. 1 във вр. с чл. 433, ал. 1 от ГПК. Макар да не обуславя прекратяването на изпълнителното дело, което в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право, постановлението е необходимо, за да се приложат някои предписани последици. Посочено е в ТР, че в чл. 433, ал. 3 ГПК законодателят изрично е вменил задължение за съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани и запори въз основа на постановлението като акт. Съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира само по този начин. Акцентирано е още, че за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 н а ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. Заключава се, че изпълнителният процес е законовата рамка, в която действията или бездействията на кредитора от значение за погасителната давност се проявяват. Предвид изложеното, ОСГТК приема, че се прекъсва погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. С т.5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, е прието, че Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено лице-да извършва плащания на длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя. Спрямо длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието се предприема в един последващ етап от изпълнението. По отношение на третото задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на сумите. Според задължителните указания на ТР Процесуалната последица от наложения запор е възможността, при липса на доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК. Затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ "Изпълнение върху вземания на длъжника". За да може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не е нужно същото да е изискуемо. Изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на които зависи от насрещна престация на длъжника. Вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Акцентирано е, че Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. Тази невъзможност обаче е обективна и се дължи на несъществуване на вземането, което не е следствие от поведението на длъжника или от извършени от него действия… С оглед на горното, изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката. От значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици /правен резултат/. Поради това разпореждането на съдебния изпълнител за налагане на запор върху несъществуваща банкова сметка не може да се трансформира в действие по проучването на имущественото състояние на длъжника, независимо от това дали запорът е породил предвиденото в закона действие или не. Налице е изпълнително действие, за което длъжникът не носи отговорност за разноски. ОСГТК заключава, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя, тоест по своя правен характер и естество това представлява извършено, осъществено и фактически приложено изпълнително действие от СИ на поискан от взискателя конкретен изпълнителен способ. Следователно дори отчитано и от 14.03.2019г. според твърденията в ИМ, че погасителната давност за вземането, е започнала да тече на 14.03.2019г. и да не е била изобщо прекъсвана, към дата на подаване на искова молба 08.04.2024г., макар фактически да са изтекли 5години и 25дни, към тази дата и предвид прекъсването на давността по ЗАКОНА за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците което е продължило 2/два/ месеца и осем дни- или за периода от 13март 2020г. до 21.05.2020г., в резултат на което в най-добрия случай за ищеца погасителната давност би изтекла на 22.05.2024г. /сряда, присъствен ден/ или в същност ИМ е подадена един месец и 14дни преди да изтече абсолютната 5г. давност по чл.110 от ЗЗД, с което правно действие на ищеца давността е прекъсната, тоест искът по отношение на претендираните вземания за главници по ДПК /договор за потребителски кредит/ от 28.02.2008г. и по ДКК /договор за кредитна карта/ се явява неоснователен на посоченото правно основание в исковата молба. Исковата претенция на длъжника по чл.439 ал.1 от ГПК е основателна за акцесорното вземане на кредитора /взискател по изпълнението, за договорната лихва предмет на ДПК от 28.02.2008г. Договорната лихва от 2758.98лв изцяло е призната в заповедното производство като дължима, респективно за нея е настъпила тригодишната погасителна давност по чл.111 буква „в“ от ЗЗД-чл.111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват: в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания; и в тази част жалбата респективно исковата претенция е основателна. В случая се касае за вземане по договор за потребителски кредит, предоставен от банка “Юробанк И Еф Джи България „АД, -виж заявлението по чл.410 от ГПк- ч.гр.д.№2713//2018г. на ПзРС, /банков потребителски кредит-чл.9 ал.1 и следващите от ЗПК/, на потребител, като съгласно актуална практика на ВКС – решение № 34/07.03.2024 г. по т. д. № 161/2023 г. на ВКС, I т. о. и цитираното в него решение № 130/15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, I т. о., като и конкретно в мотивите Тълкувателно Решение № 3/18.05.12 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 60158 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2020 г., III г. о., ГК, и други, еднозначно е прието, че вземането за възнаградителни лихви по договор за кредит има самостоятелен характер и преценката за дължимостта му не следва да се обвързва с това дали главното задължение произтича от договори с продължително или с периодично изпълнение, като спрямо възнаградителната лихва не намира приложимост общата петгодишна давност, а тази по чл.111, б. "в", предложение Второ от ЗЗД- от 3години. Тригодишният давностен срок за вземанията за договорни лихви по договор за банков кредит също изрично е посочен в мотивите на Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Според ищеца Е. К. тригодишният срок за погасяване на вземането за договорната лихва в посочения размер е изтекъл на 14.03.2022г. В същност тригодишния срок по чл.111 от ЗЗД, реално е изтекъл на 12.01.2023г., отчитан о т 04.11.2019г.-искането на взискателя за прилагане на нов изпълнителен способ по отношение на нови банкови сметки, с което три годишната давност е прекъсната и е започнала от същата тази дата да тече нова 3г. погасителна давност за вземането за лихва. Следващото валидно искане за извършване на изпълнително действие от взискателя е направено след като самото вземане за лихва е погасено по давност, а именно на 17.11.2023г. /или повече от 10 месеца след погасяването на вземането на кредитора за договорна лихва по давност/ или към тази дата е останало непогасено само вземането за главница и разноските. Затова исковата претенция е основателна по отношение на претендираната договорната лихва, като следва да се приеме за установено, че длъжникът Е. К. не дължи на взискателя ЕОС МАТРИКС ЕООД, сумата от 2758.98 лв. договорна лихва, по ДПК от 28.02.2008г., начислена за периода от 28.08.2015г. до 28.02.2018г.-датата на падежиране на договора, поради погасяването й по давност. Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите изложени във въззивната жалба на ищеца Е. Й. К. по отношение начина и условията за прекъсването на погасителната давност, предвид установената задължителна практика на ВКС в цитираните тълкувателни и други решения по чл.290 от ГПК. Необходимо и достатъчно в случая условие за прекъсването на давността е, взискателят да поддържа изпълнението като прави искания за предприемане и прилагане спрямо длъжника от съответния съдебен изпълнител на един от всички възможни способи и начини за принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си което има спрямо него. Искането е достатъчно за да прекъсне давността и съдебният изпълнител дължи предприемане на посоченото изпълнително действие. Съдебният изпълнител трябва да уважи искането и да предприеме и да извърши процесуални действия по налагането на искания изпълнителен способ, освен ако не са налице пречки от обективен характер за изпълнението му- примерно отсъствие на длъжника от адреса при насрочен опис на движимо или имущество с последващо отлагане на извършването му за друга дата или наложен запор върху трудово възнаграждение, при което се установява, че лицето вече не работи; запор върху банкови сметки, /такъв е наложен, но по делото не постъпват средства защото няма авоар/, налагане на нов запор след актуализиране на банковите сметки на длъжника или липса на такива и други. Във всички случаи това са действия на съдебния изпълнител /СИ/ които взискателят не може самият той да извърши, и които са в изключителна компетентност на съответния СИ. Неизвършването им по обективни причини от СИ, в хипотеза когато взискателя е напълно изправен като освен посочен от него начин на изпълнение, е заплатил и съответните такси за това изпълнение, не може да се вмени във вреда на кредитора и да има неблагоприятни за него последици по отношение съществуването и дължимостта на вземането си което има спрямо длъжника. Кредиторът не може да знае отнапред какво имущество има длъжника и ако към един момент не е имало такова, то в следващ по-късен момент от изпълнението е възможно такова имущество да се установи като налично и срещу което да се поиска от взискателя и се приложи конкретен изпълнителен способ. Смисълът на прекъсването на перемпцията и на погасителната давност, е взискателят в рамките максимално на поне до 2/две/ календарни години/, считано от последното поискано или извършено изпълнително действие, да иска от СИ и да сочи прилагане на нов начин на изпълнение след проверка на имуществото на длъжника за да се подържа висящността на принудителното изпълнение и изпълнителното производство по делото, за да се прекъсват давността и срокът на перемпцията, и за да не се погаси вземането му или да се прекрати изпълнението на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Липсват по приложеното изпълнително дело №980/2018г. по описа на ЧСИ Даскалов данни изпълнението да е било прекратено не поради настъпила перемпция, а поради това, че /чл.433 ал.1 т.5 от ГПК/- посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Прекратяването на изпълнението на това основание -по т.5 не става по силата на закона, за разлика на основанието по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК- перемпция на изпълнението. Петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на вземанията за главниците по двата договора /ДПК и ДКК/ е изтекла дори отчитана от първото най-рано извършено изпълнително действие -наложен запор върху двете банки на 16 и на 17.04.2019г., защото давността реално би настъпила на 22.05.2024г., а не на 14.03.2024г. както се твърди в ИМ. След перемиране на изпълнението е направено ново валидно и надлежно искане от взискателя и с посочен нов начин на изпълнение за принудително събиране на същото вземане, предмет на перемираното производство. Налице е идентичност на двете изпълнителни производства- това развило се до перемирането на изпълнението, и това след перемиране на изпълнението; водено е между едни и същи страни и за едно и също вземане, като след перемпцията се сочи и нов изпълнителен способ от взискателя след нова актуална справка за имущественото състояние на длъжника. Следователно ЧСИ по новото изпълнително дело е трябвало да наложи нов актуален запор върху актуалните банкови сметки на длъжника, защото старите /предходни / запори в резултат на настъпилата перемпцията вече нямат правно действие и необвързват и третото задължено лице. И в двете Тълкувателни Решения акцентът е за действията на кредитора /взискателя/ прекъсващи давността и срока за перемиране, като смисълът е да не може СИ да откаже да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие, защото е длъжен да го направи когато взискателят е изправен. Бездействието на СИ не може да се вмени във вина на кредитора- взискател. За да се извърши изпълнително действие, то трябва да е надлежно инициирано, да е поискано по съответния ред, като началото му се поставя с депозирането на писмена молба от взискателя до съдебния изпълнител за предприемане на конкретен изпълнителен способ посочен от взискателя, и да е заплатил авансово дължимите такси за прилагане на способа, което е напълно достатъчно да се спре да тече давността. Давността се прекъсва не само когато е налице редовно по смисъла на закона искане от взискателя адресирано до съдебния изпълнител за прилагане на конкретен изпълнителен способ с което се поставя началото на изпълнителното действие, но и когато в резултат на това искане съдебния изпълнител фактически го е и приложил- извършено изпълнително действие-примерно наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, наложен запор върху банковите му сметки, извършен опис на имущество, извършена публична продан след наложена възбрана върху недвижим имот и други, и независимо от резултата от извършеното изпълнително действие-дали същото е довело до удовлетворяване на кредитора изцяло или частично или не/, тоест погасителната давност се спира не само при фактическо извършено изпълнително действие, но и още със самото искане на взискателя за предприемане на принудително изпълнение по посочения от него начин на изпълнение. Следва да се отбележи, че разглеждания въпрос от ОСГТК в т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, е само за прекъсването на давността при извършено изпълнително действие, като в мотивите и съображенията изложени от ОСГТК към ТР разглежданият правен въпрос е разширен и детайлизиран в смисъл разгледани са всички възможни хипотези на спирането на погасителната давност и на настъпването на перемпцията, като се акцентира преди всичко на активността и изправността на взискателя в изпълнителното производство да поддържа изпълнението като сочи различни начини на изпълнение срещу различно длъжниково имущество, водещи на практика до спирането на давността, като по същество ТР дава отговор само на една от възможните предпоставки и условие за спиране на давността-извършено изпълнително действие, което е от компетентността на СИ. В този смисъл са Решение № 50105 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК- по въпроса за правните последици при предявена ИМ преди да е изтекъл петгодишния давностен срок за погасяване на вземането, изразяващи се в неоснователност на иска по същество тъй като след предявяването му на 08.04.2024г. погасителна давност за напред не тече /чл.115 ал.1, буква „ж“ от ЗЗД/. Освен това в случая ищецът -длъжник по изпълнението се позовава само на изтекла погасителна давност до преди предявяването на ИМ с фиксиран 5г.времеви период, / рег.№8984 от 08.04. 2024г./, от 14.03.2019г. -до 14.03.2024г. като няма изменение на претенцията в тази й част по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, и недопустимо едва във въззивното производство жалбоподателят посочва друг различен от първоначално заявения период на погасителната давност-17.04.2019г.-17.04.2024г. поради настъпила преклузия, а и разгледан по същество той е неоснователен по същите съображения изложени по-горе. По въпроса за начините на прекъсването на погасителната давност при перемирано изпълнително производство, настоящата въззивната инстанция се позовава и на следната съдебна практика-Решение № 50002 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3008/2022 г., III г. о; Решение № 59 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 693/2024 г., I т. о., ТК; Определение № 1235 от 23.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 38/2025 г., II т. о.; Определение № 50003 от 26.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5025/2021 г., III г. о.; Определение № 173 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 711/2023 г., III г.о; Определение № 855 от 14.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1489/2024 г., II т. о., ТК; Определение № 175 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 445/2023 г., III г. о., ГК; Определение № 139 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 858/2024 г., II т. о., ТК; Определение № 1168 от 14.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 415/2025 г., I т. о., ТК, която е и във връзка с тълкуването и прилагането на цитираното Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК, от различните състави и отделения на ВКС на РБ. И след настъпила перемпция вземането продължава да съществува след като не е изтекъл напълно предвидения по закон срок за погасителна давност относим към главното вземане по двата договора и за разноските от 5години /чл.110 от ЗЗД/, но не и за вземането за договорна лихва от 3г. /чл.111 буква “в/ от ЗЗД, което е погасено по давност. В случая, предприето е от взискателя искане за извършване на ново изпълнително действие от 17.11.2023г. след като фактически е изтекъл 3г. срок за погасяване на вземането за договорна лихва по давност, но преди изтичането на 5г. срок за главницата по ДПК, с което давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5г. давност. Вземанията за главницата и за разноските по двата изпълнителни листа, в полза на кредитора взискател „ЕОС МАТРИК“ ЕООД по ИД №980/2018г. и ответник по исковете по чл.439 от ГПК продължават да съществуват към момента на подаването на исковата молба от длъжника Е. Й. К., който момент е правнорелевантния момент да определяне дали погасителната давност е настъпила или не е, предвид доводите изложени от ищеца относно посочения за нея времеви период. Валидни искания от взискателя за предприемане на изпълнителни действия са извършвани в съответната процесуална форма и ред, и са достатъчни за да прекъснат давността и от съответното искане да започне да тече нова погасителна давност по начина посочен в по-горе. Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се отмени в частта с която е отхвърлена претенцията за договорна лихва и тази част предявеният иск се уважи. При този изход на делото в полза на ищеца и въззивен жалбоподател ще следва да се присъдят разноски за двете инстанции съразмерно с уважената част на иска както следва- сумата от 284.59лв за първа инстанция и 219.07лв за въззивната инстанция. В полза на въззиваемото дружество въззивният съд не присъжда разноски за въззивната инстанция тъй като няма представени данни и доказателства за уговорени и запратени такива, нито е представен списък по чл.80 от ГПК. ВОДИМ ОТ ГОРНОТО Пазарджишкият окръжен съд