Решение № 6 от 6.1.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 3742/2024 г.

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от "Нишикли травел" ЕООД - гр. Варна, ЕИК 116047390 срещу Наказателно постановление № 23-0002995/20.06.2024 г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр. Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, а именно- съставяне на акта в присъствието само на един свидетел, липса на реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН (посочване на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства) и по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН (ЕИК на санкционираното дружество и дата на раждане на неговия представител). Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от законен или упълномощен процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, преповтарящи съдържанието на жалбата, с добавени аргументи, че НП е издадено от некомпетентен орган и с искане за отмяната на НП. В жалбата и в становището се претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение. Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител- експерт с юридическо образование, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено на аргументите посочени в писменото становище.Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало Лиценз на Общността за превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026 г., като осъществявало дейността си посредством 14 бр. моторни превозни средства. На 07.07.2022 г. по реда на чл. 52, ал. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС на дружеството била издадена книжка с пътнически ведомости ИНТЕРБУС за извършване на случаен международен превоз на пътници с автобуси до държави, които не са членки на Европейския съюз, с № 3001382. През м. май 2024 г. служители на ОО "АА"-Варна извършили комплексна проверка за спазване на относимите нормативни изисквания от страна на превозвача, по време на която проверяващите поискали последният да им представи посочената ИНТЕРБУС-книжка. Същата не била налична поради съхраняването им в офисите в Република Турция и в автобусите, а част от тях са съхранявани в офисите в старата сграда на Автогара - Варна, но не могат да бъдат представени, поради преместването в новата сграда. Декларация в този смисъл била депозирана и от управителя на дружеството, в която същият потвърдил невъзможността книжките да бъдат представени. Във връзка с тези констатации на 20.05.2024 г. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е съхранило книжка с № 3001382, издадена на 07.07.2022 г. по реда на чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 02.08.2024 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр. Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите: К. К. и В. П., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, без противоречиви и логични. Същите не са се намирали в някакви особени отношения с представители на дружеството и не извличат ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на тяхните показания. В изявленията на свидетелите се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства (сред които с най-съществено значение са: Справка за валидни лицензи, Протокол от 11.06.2024 г. и Декларация, подписана от М. Н. от същата дата), които позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата в НП, да бъде счетена за установена по несъмнен начин. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма. При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложените копия на Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията, Заповед № 138/28.02.2024 г. Заповед № 01- 67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Неоснователни са възраженията, изложени в съдебно заседание, че първата от посочените заповеди е незаконосъобразна, тъй като овластяването на наказващия орган е постановено на основание чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б. "б" от ЗАНН, а препращането по чл. 47, ал. 2 от ЗАНН е изрично и само към чл. 47, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Като ръководител на ведомство министърът на транспорта и съобщенията има качеството "ръководител по буква "а"" по смисъла на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН и разполага с възможността да делегира правомощията си на наказващ орган на длъжностно лице, когато това е предвидено в съответен нормативен акт. Същевременно според разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр наказателните постановления се издават от министъра на транспорта и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Такова длъжностно лице се явява началникът на областен отдел "Автомобилна администрация" и именно това се има предвид с препращането към чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН. Следователно няма съмнение относно правомощието на министъра на транспорта и съобщенията да възложи правата си на наказващ орган на началника на областен отдел "Автомобилна администрация", което е надлежно упражнено с издаването на посочената погоре заповед. Не могат да бъдат споделени и доводите, че в заповедта не е посочен териториален принцип, съобразно който посочените в нея длъжностни лица да имат право да осъществяват административно наказателна дейност. Териториалната компетентност на наказващия орган следва директно от нормата на чл. 17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", според която специализираната администрация е организирана в дирекция "Автомобилни превози"..., Главна дирекция "Автомобилна инспекция", в структурата на която се включват и 27 областни отдела "Автомобилна администрация" – по един отдел във всеки областен град на страната с териториална компетентност на територията на областта с административен център съответният областен град. След като е счетено, че е налице нарушение, извършено в гр. Варна, компетентен да постанови обжалваното НП е именно началникът на ОО "АА"-Варна. На следващо място, съдът намира, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Книжката, която се твърди, че не е съхранена, е индивидуализирана в достатъчна степен чрез посочване на номер и дата на издаване. Не представлява основание за отмяна на наказателното постановление съставянето на акта в присъствието само на един свидетел. Законът допуска съставянето на АУАН дори и в отсъствие на свидетели, когато нарушението е установено въз основа официални документи (чл. 40, ал. 4 от ЗАНН ). В практиката си ВАдмС също приема, че макар и съставянето на акта в присъствието на един свидетел да е нарушение, то не е от категорията на съществените такива и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление (В този смисъл е напр. Решение № 2618 от 29.10.2012 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3429/2012 г.). Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на констатираните от наказващия орган смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Процесуалните права на санкционираното лице не са накърнени по никакъв начин, тъй като наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона. Дружеството-нарушител също така е надлежно индивидуализирано, чрез посочване на неговото наименование и ЕИК (в диспозитива на НП). Посочени са и имената на представляващия дружеството, както и неговият ЕНЧ. Нормата на чл. 57 от ЗАНН не поставя изискване за посочване на други данни за законния представител на юридическото лице, при което нормативните изисквания относно индивидуализацията на нарушителя са изпълнени надлежно. Изисквания за посочване на дата на раждане и т. н. са въведени само за случаите, когато нарушителят е физическо лице-чужденец, но не и когато се касае за представляващ юридическо лице-нарушител. По приложението на материалния закон съдът установи следното: Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари изисква за извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, освен лиценз на Общността наличие и на пътническа ведомост съобразно приложение № 23, както и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна. Втората алинея на цитираната норма задължава лицата по чл. 2, ал. 1 (а именно-всички еднолични търговци или търговски дружества, които притежават съответен лиценз на Общността) да подават заявление до съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътнически ведомости. По силата на чл. 52б от Наредбата превозвачът е длъжен да съхранява книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2 две години. В наказателното постановление не е конкретизирано дали се касае за книжка по чл. 52, ал. 2 или чл. 52а, ал. 2 от Наредбата, но доколкото в приложения протокол от 11.06.2024 г. се визират т. нар. "ИНТЕРБУС" книжки, в каквато насока са и показанията на свидетеля, става ясно, че непредставената книжка е такава по чл. 52, ал. 2 от Наредбата, издадена по образеца на приложение № 23. В конкретния случай, по делото, няма спор, че въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Това не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз за международен превоз на пътници. Наказанието е определено правилно, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, предвиждащ санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, какъвто е и настоящият случай. Санкцията е наложена във фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за индивидуализация. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена, поради което за формирането на извод за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая наличие на такива особени обстоятелства не се констатира. В практиката на ВАдмС се изтъква, че за формирането на извода за маловажност на случая при формалните нарушения е необходимо наличието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. (В този смисъл са напр. Решение № 585/26.04.2023 г., постановено по к. а. н. д. № 679/23 г., Решение № 660/12.05.2023 г., постановено по к. а. н. д. № 810/2023 г. и др.). Според настоящия състав преместването в друг офис не може да се счете за такова обстоятелство, още повече, че деянието засяга обществени отношения, гарантиращи безопасния превоз на пътници, при което стриктното спазване на нормативните изисквания е от особено съществено значение. Основателно се изтъква в тази връзка от страна на наказващия орган, че превозвачът следва да съхранява изискуемите от закона документи в помещение с адрес- посочен в Декларация за съответствие с изискването за установяване на територията на Република България. Поради това несъхраняването на документите в определеното за тази цел помещение, а в други такива, включително извън страната, се явява неправомерно и не може да обуслови извод за маловажност на случая. Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление- да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 120.00 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 лева. Предвид изхода на делото искането от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът