Решение № 253 от 4.4.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 311/2024 г.

Производството е образувано по жалба от "Дж. "ЕООД, ЕИК: •••••••••, представлявано от Д.И.Л. с посочен адрес: •••••••••••••••••, срещу Наказателно постановление № 745843-•••••••/04.01.2024г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Б., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което за нарушение на чл.27, ал.1 Наредба Н- 18/13.12.2006 на МФ вр.чл.66, ал.2 ЗДДС, вр чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. последно във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на "Дж. "ЕООД, ЕИК: ••••••••• е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лева. Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност и издаването му в противоречие с материалния закон. Претендира се, че жалбоподателят предоставя „ресторантьорска услуга“ по см.пар.1, т.61 от ДР на ЗДДС, т.к. осигурява условия за консумация на храната и напитките на място, наличен е обслужващ персонал и помощни услуги, способстващи за консумацията на място, предвид което стоките подлежащи на директна консумация на място правилно се отразяват в данъчна група "Г"-продажби, облагани с данъчна ставка от 9%, , а стоките, които не могат да бъдат консумирани на място се регистрират в група „Б“ с 20% ставка ДДС. В открито съдебно заседание „Дж."ЕООД, редовно призовано, се представлява от пълномощника адв.А. К., който настоява за цялостна отмяна на обжалваното НП, т.к. според него търговският обект напълно притежава белезите на ресторант и в него се извършва ресторантьорска услуга. За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт К.Т., която счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 9- НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 09.01.2024 г., а жалбата е депозирана с вх.№ит-00-382/17.01.24 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: Дружеството-жалбоподател "Дж. " ЕООД, стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС пекарна „З.“, находящ се в ••••••••••••••••• На 12.12.2023 г. в 16, 28 часа била извършена проверка в обекта от св. П. К. – инспектор по приходите. Проверката започнала с контролна покупка на 1 бр. козунак 400 гр. на стойност 4, 19 лв., кроасан многозърнест 30 гр. 2 броя на стойност 1, 80 лв., боза 0, 250 Лагуна на стойност 1, 09 лв., торбичка З. на стойност 0, 20 лв, ОМК айрян 0, 330 на стойност 1, 29 лв. на обща стойност 8, 57 лв. заплатена в брой, за което била издадена фискална касова бележка №0513236 0299/12.12.2023 г. от въведеното в експлоатация в търговския обект и работещо към момента на проверката фискално устройство модел Datecss FP-2000 с ИН на ФУ: DT509371 и ФП №02509371.След преглед на издадения ФКБ се установило, че продажбата на 2 бр. кроасан многозърнест 30 гр. на стойност 1, 80 лв. е регистрирана във ФУ в данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност.Компетентните контролни органи на приходната администрация след анализ на извършваната дейност от задълженото лице в обекта достигнали до извод, че дейността която се извършва, не съответства на посочените в чл.66, ал.2 ЗДДС, на които ставката на данъка е 9%. Констатирано е, че с гореописаните обстоятелства жалбоподателят, е изпълнил елементите от фактическия състав на административно нарушение по чл.27, ал.1 Наредба Н- 18/13.12.2006 на МФ вр.чл.66, ал.2 ЗДДС, вр чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. При еднакво възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят квалифицирали нарушението по идентичен начин, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.66, ал.2 ЗДДС, вр чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н- 18/13.12.2006 на МФ. На жалбоподателя бил съставен АУАН cep. № •••••••. Актът бил предявен на същата дата 20.12.2023 г. на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лева. В приобщените към административно-наказателната преписка В Протокол за извършена проверка сер.АА№•••••••, сер.№••••••••••, са обективирани сходни констатации, а именно че търговският обект представлява специализиран обект за търговия на дребно с хляб и тестени изделия по издадено удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни с №241/07.08.2017г. Конкретизирано е, че в търговския обект се предлагат тестени изделия- закуски, хляб, пакетирани сладки, вода минерална, безалкохолни напитки, айрян, боза, топли напитки.Обсъдено е, че в обекта няма сервиз, има 8 бр.седящи места Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават непрекъсваема верига от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Лимитираният от жалбоподателя логически минимум поставя като изискващ съдържателен отговор правният въпрос - дали в конкретния случай се касае за осъществяване на ресторантьорска дейност от дружеството жалбоподател по см. на ЗДДС която попада в приложното поле на чл. 66а от ЗДДС, във връзка с § 15д ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС, като релевантна предпоставка за законосъобразносто класифициране на продажбите в данъчна група "Г", които следва да се облагат с 9 % ДДС. От правна страна: Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Проверката на структурата и съдържанието на АУАН и НП обезпечава преценката за съответствието им със задължителните реквизити, поставени като формални съдържателни критерии в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В контекста на преценката на съставомерните фактически детайли на нарушението, индивидуализирано с нормативната рамка чл.27, ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.66, ал.2 ЗДДС, вр чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, съдът формира вътрешната увереност, че е постигната максимално точна, ясна и достъпна фактическа детайлизация на нарушението със съотносимото изясняване на неговите правни параметри, което характеризира административнонаказателното обвинение като процесуално годен фундамент на административния процес, а издаденото въз основа на него НП като процесуално законосъобразно. В пределите на възражението за неправилно приложение на материалния закон на плоскостта на претенцията за приложимост на чл. 66а вр. пар. 15д, ал. 1 ЗДДС, и относимостта на фактическия състав на чл. 27, ал. 1, т. 2 Наредба № Н-18/13.12.2006 г.: Според посочената за нарушена разпоредба – чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС в редакцията от бр. 18 от 4.03.2022 г., в сила от 1.01.2022 г. предвижда, че ставката на данъка е 20 на сто за: 1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка. Разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС в същата редакция сочи, че ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128. С ДВ бр. бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. нормата на чл. 66 от ЗДДС е изменена, като новата редакция на същата, ал. 1 предвижда, че стандартната ставка на данъка е 20 % за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. Следователно към датата на нарушението 12.12.2023 г., когато е извършена процесната продажба на кроасан многозърнест 30 гр., два броя с ФКБ № 0513236/12.12.2023 г. разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС е изгубила сила. Същевременно е предвидена нова разпоредба, а именно - нормата на чл. 66а от ЗДДС в сила от 1.07.2022 г., чийто нормативен регламент възпроизвежда дефинитивно качествено различни по вид дейности, подлежащи на облагане с данъчна ставка 9 % - за доставката на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната. Нормата на § 15д от ПЗР на ЗДДС в относимата й редакция към датата на нарушението (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) предписва, че ставката на данъка по чл. 66а се прилага до 31 декември 2023 г. за лимитирана категория доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки, в т.ч. дефинираните в т.2 доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи. Цитираната разпоредба пар. 15д от ПЗР на ЗДДС на практика възпроизвежда нормативния привилегирован режим на отменената правна уредба на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за облагаемост с 9% ставка на доставката на ресторантьорски и кетъринг услуги, което кореспондира с принципна приложимост към темпоралните параметри на процесното деяние, макар че същото е извършено след влизане в сила на изменението в ЗДДС с ДВ бр. 52 от 05.07.2022 г. По въпроса за приложимостта на чл. 66а от ЗДДС, във връзка с § 15д ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС към конкретния казус в сферата на защитната аргументация относно характера, разновидността и своеобразието на предоставяните услуги от дружеството жалбоподател, поставяща референции за квалифицирането й като предоставяне на ресторантьорски и кетъринг услуги, съдът намира следното: На първо място, необходимо е доказателствената информация от събраните писмени и гласни източници да бъде анализирана в контекста на легално дефинираните понятия за „ресторантьорски и кетъринг услуги" Съгласно т. 61 и 62 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС: 61. (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. - изм., бр. 111 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г., бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) / "Ресторантьорски и кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В тази обща законодателна формулировка е даден конкретен пример за неотговаряща на ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Съгласно чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Следователно законът разглежда понятието "ресторантьорски услуги" като компонентно цяло от два фактора, като наред с доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, доминираща роля и приоритизирана тежест имат достатъчните по обем помощни услуги. Акцентът върху значението на услугите в понятието ресторантьорски и кетъринг услуги се извежда при сравнително тълкуване на очертаната дефиниция с изключението, визирано в чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, пар. 2, в който е регламентирано, че доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1. Генерирани са в практиката на СЕС и съвкупност спомагателни критерий относими към съдебната преценка при разграничаване на обикновената доставка на приготвени или неприготвени храни или напитки от ресторантьорските услуги. Съгласно практиката на СЕС ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които доставката на храна е само съставна част, сегмент, и в рамките на тази съвкупност услугите притежават отчетливо доминираща същност. Според Решение на Съда (първи състав) от 22 април 2021 г. по дело C-703/19 член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка 12а от приложение III къмтази директива и член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС)№ 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието "ресторантьорски и кетъринг услуги" попада доставката на храни, придружена от достатъчно помощни услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези храни. /в т.см. виж Решение № 6919 от 26.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2022 г., VIII о/ Характеристиките, обема, и вариативният ресурс, изпълващ съдържанието на понятието „достатъчно помощни услуги“ са доразвити с допълващи указания в т.58, т.59, т.60 на същото решение на СЕС. В т. 58 от същото решение се посочва, че за квалифицирането на дадена облагаема сделка като "ресторантьорски и кетъринг услуги" законодателят на Съюза е искал да отдаде решаващо значение не на начина на приготвяне на храните или на тяхното доставяне. Проявлението на сдеклката на плоскостта на „ресторантьорските и кетъринг услуги“ се предопределя от осигуряването на пълноценен асортимент помощни услуги, които придружават доставката на приготвените храни, които услуги трябва да са достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация на тези храни и да играят по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка. От друга страна, видно от т. 59 на решението критериите, които са решаващи, за да се прецени дали услугите, съпътстващи доставката на приготвените храни, удовлетворяват изискването за "достатъчно помощни услуги", тези услуги иманентно трябва да включват предлагано на потребителя ниво на услуги. Най-сетне, в т. 60, в това отношение съдът отчита по- специално група от комплексни дадености като присъствието на сервитьор, наличието на обслужване, което се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, наличието на специално предназначени за консумацията на храната затворени и отоплени помещения, или наличието на гардероб и тоалетни, както и в осигуряването на съдове, мебели или прибори за хранене (вж. в този смисъл решение от 10 март 2011 г., Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09 ). Интерпретацията на доказателствените източници – фиксираните фактически положения в Протокола от извършена проверка, изчерпателните и подробни от гледище на информативност, фактическа пълнота и вътрешна консолидираност с останалите доказателствени източници показания на св.П. К., сочи, че в процесния обект на „Дж.“ не са били предоставяни ресторантьорски услуги, по смисъла на Регламент 282, а изборното – изцяло в сферата на свободното усмотрените на търговеца начисляване на 9 % ДДС по отношение на част от продажбите е било незаконосъобразно.Непротивопоставима на тези изводи е информацията в показанията на св.Б., които съдът цени с повишено внимание и критичност предвид трудовоправната връзка на свидетелката с дружеството „Дж.“ ЕООД, а именно, че в търговския обект пекарна „З.“ един и същи служител съвместява функции на продавач-консултант, пекар и сервитьор, сервирайки и отсервирайки на желаещите да се хранят на място клиенти. Тези спомагателни дейности не могат да бъдат съотнесени като изпълващи критериите по т.58 и т.59 от цит.решение на СЕС –за осигуряване на пълноценен асортимент помощни услуги, за тяхната достатъчност, както и за предлагано на потребителя ниво на услуги. Пекарната „З.“, находяща се ••••••••••••••••• на жалбоподателя не е "ресторант". Регистрацията на търговския обект в Агенцията за безопасност на храните, извършена по инициатива на „Дж.“ ЕООД, е като специализиран обект за търговия на дребно с хляб и тестени изделия. Утвърденият механизъм на работа с клиентите разкрива типизирана дейност на търговския обект като „магазин“, както и манифестираната в тази вр. воля на санкционираното лице да използва пекарната именно като "магазин", от който да бъде директно закупена вече произведена стока (напр. различни видове хляб, тестени изделия, пакетирани сладки и безалкохолни напитки).Доводът, произтичащ и от фактическите констатации в ПИП сер.АА №•••••••, че в обекта има 8 бр.седящи места, не е в състояние да преориентира този извод по фактите. В случая се касае за минимална и елементарна форма на оборудване, непокриваща обема на помощни обслужващи дейности, относим към критерия „достатъчен обем помощни услуги“, които да придружават доставката на приготвените храни, и да осигурят непосредствената консумация на тези храни, при това с нужното ниво на ефективност и качество, в съчетание с необходимата интериорна и персонална адаптираност, а именно- отоплени и предназначени за консумация помещения /салон за хранене/, присъствието на сервитьори, допълнителното оформяне на ястията и сервирането им на масата на клиентите, достъп до гардероб и тоалетни, консумативна обезпеченост чрез асортимент от съдове, мебели или прибори. Съдът кредитира заложената в ПИП сер.АА №••••••• констатация, според която в търговския обект липсва сервизно помещение, както и показанията на актосъствителя К., които в пълнота и точност, с възпроизвеждат личните визуални възприятия, а именно, че в търговския обект не са установени технологични пространства типични за заведенията, предлагащи ресторантьорски услуги, нито функциониращ персонал – сервитьори, които да приемат поръчки и сервират и подреждат храна и прибори, предлагат се прибори за многократна употреба, а се предлагат готови стоки в хартиени от работещия 1 продавач-консултант в обекта. Клиентите са обслужвани единствено зад щанд, без да е налична (обичайната за ресторантьорските услуги) практика те да бъдат посрещнати и настанени и специални служители (разпоредители и/или сервитьори). В пекарна „З.“ на „Дж.“ ЕООД храната (тестени изделия и безалкохолни напитки) е изготвяна предварително – по преценка на дружеството, без оглед на желанията на конкретни клиенти и без наличието на меню, посредством което да може да бъде направена поръчка за приготвянето й - на момента в кухнята. Впрочем в този смисъл е практиката на касационната инстанция, формирана касателно еднородна с разглежданата в настоящото производство форма на неправомерна дейност, извършвана от въззивното дружество Решение № 1054 от 30.09.2022 г. на АдмС - Б. по адм. д. № 574/2022 г: “ Анализът на доказателства, събрани по делото, сочи, че в процесните обекти на Дж. не са били предоставяни ресторантьорски услуги, по смисъла на Регламент 282, а начисляването на 9 % ДДС е било незаконосъобразно./.../Пекарните на жалбоподателя не са "ресторанти". Тяхната регистрация в Агенцията за безопасност на храните, извършена по инициатива на Дж., е като "магазин" или "бърза закуска", а установеният механизъм на работа с клиентите и продукцията потвърждава по категоричен начин волята на ревизираното лице да използва пекарните именно в тази им функция, както и като "магазин", от който да бъде директно закупена вече произведена стока (напр. различни видове хляб)./.../Клиентите са обслужвани единствено зад щанд, без да е налична (обичайната за ресторантьорските услуги) практика те да бъдат посрещнати и настанени и специални служители (разпоредители и/или сервитьори), консултирани, при необходимост, за менюто и обслужени с ястия, сготвени в кухнята, непосредствено след получаване на конкретната поръчка.“ Съгласно практиката на Съда на ЕС, доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове или каравани за хранене или във фоайетата на кината, представлява доставка на стоки, когато анализът на цялостната сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест, т. е. покупко – продажбата на храната е водещият и основен компонент от дейността на съответния обект, както е в настоящия случай във визираната пекарна. При ресторантьорските услуги доставката на готови ястия и на напитки за непосредствена консумация е фрагмент на финалния резултат от сложна и многопланова поредица от предшестващи услуги, свързани с приготвянето на ястията, сервирането им в чинии, оформянето им на маса, и прибори, предоставянето на меню, в подходящо интериорно оборудване като салон за хранене с прилежащите му помещения (гардероб, санитарен възел/. В случая пълно обратно доказателствено установяване не бе проведенО от „Дж.“ ЕООД относно осигуряване на доминиращо значимата съвкупност помощни услуги, -предоставяне на меню на клиентите, сервиране и цялостно обслужване чрез персонал от сервитьори, при организираност на помещенията със създаден салон за хранене с подходяща мебелировка, гардероб, тоалетна и др., изградени в търговския обект пекарна „З.“. Ето защо настоящият състав формира своето убеждение, че услугите, съпътстващи продажбата на храната са оскъдни, имат инцидентен и еднократен характер, не и изискуемото съгласно чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. и практиката на СЕС ръководно и преобладаващо значение. В посочената пекарна на дружеството съпътстващото обслужване на клиенти е минимизирано до получаване на поръчката на щанд, и предаване на предварително приготвената закуска (кроасан, пакетирани сладки и т. н.) за непосредствена консумация извън него или до силно ограничена технологична обезпеченост за консумация в обекта – 8бр. седящи места в обекта.Предвид изложеното съдът прие от правна страна, че решаващата функция на търговския обект е непосредствената продажба на различни видове тестени изделия и безалкохолни напитки, не и предлагане на "ресторантьорска услуга" по смисъла на Регламент 282. Тези фактически установявания имат директна относимост и логическа и законова приемственост при сравнителното тълкуване на дефинираните във вътрешното законодателство понятия "ресторант" и "заведение за бързо обслужване" в § 1, т. 32 и т. ЗЗ ДР на ЗТ. Според пар.1, т.32 от ЗТ "ресторант" е заведение, в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки, като обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране, а "заведение за бързо обслужване" е заведение, в което се предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки – безалкохолни и алкохолни, и има висока пропускателна способност и самообслужването е основна форма на обслужване. Доказателствените източници преценени по техния смислов и ифнорамционен капацитет предоставят логична опора на извода, изключващ защитната теза на жалбоподателя, според която обектът предлага достатъчно помощни услуги, в т. ч.: разполага с гореобсъдената технологична и пространствена инфраструктура, осигуряваща възможност за консумация на място на закупените храни и напитки, сервитьори, прибори, съпътстващо обслужване.Напротив, касае се за типизиран асортимент от готова продукция и пакетирани стоки, като основно присъщата функция на търговския обект се изчерпва с тяхната продажба на щанд, независимо от ограничената с елементарно оборудване възможност за директна консумация на готовите храни до минимален брой посетители /8бр../ в самия обект. В настоящия случай съдът намира, че от материалите по делото се установява, че дружеството не е категоризирано да извършва ресторантьорска дейност и кетъринг услуги и не се установява изискуемият пространно очертан обем от помощни услуги, влизащи в съдържанието на легалните дефиниции на понятията "ресторантьорски и кетъринг услуги", дадени в § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, според които ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са тези по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. От приетото за несъмнено обстоятелство, че обектът не предоставя ресторантьорски услуги по смисъла на ЗДДС, съдът извежда базисният релевантен факт за формиране на отрицателната преценка, че дейността в обекта на жалбоподателя не попада в приложното поле на чл. 66а ЗДДС, във вр. с § 15д, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗДДС, респ. неправилно дружеството селективно класифицира част продажбите в данъчна група"Г", като облагаема с 9% ДДС, вместо в данъчна група "Б" като облагаема с данъчна ставка 20%. Ето защо съдът прие за безспорно доказано нарушението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Наложената в случая имуществена санкция е на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1 ЗДДС, според която правна норма извън случаите на неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция, като когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите в размерите по ал. 1. В случая наказващият орган е индивидуализирал наказанието имуществена санкция съобразно минималния праг -500 лв., в лимитирания в санкционната част на разпоредбата диапазон от 500 лв. до 2000 лв., предвид което размерът на същото не подлежи на изменение. Отчитайки същността на неизпълненото задължение от санкционираното дружество и обществената опасност на нарушението, настоящият състав намира за неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажният случай е оценъчен критерий. Заради тази му особеност и за да се ограничат възможностите за субективизъм и произволност при прилагането му, в пояснителната норма на чл. 93, т. 9 НК законодателят синтезирано е указал същностните му харектиристики, респ. приложното нормативно поле, в което следва да се търсят съществените му отлики спрямо основните състави. Начинът, по който понятието "маловажен случай" е дефинирано в чл. 93, т. 9 НК показва, че законът разглежда съдържанието му в три вариативно дадени възможности- липсата или незначителността на вредни последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, като всеки от вариантите минимизира съществено типичната за основните състави за съответния вид нарушения обществена опасност. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално изключва анализ на липсата или незначителност на вредните последици като привилегироващ фактор по чл. 28 ЗАНН, но не отстранява априорно обществената опасност на деянието. В случая макар и настоящото нарушение да е първо на жалбоподателя, съдът не може априорно да го третира като смекчаващо обстоятелство, т. к. става въпрос за множество еднородни нарушения, предмет на санкциониране с различни наказателни постановления, което очертава трайност и систематичност в неправомерната методика на организаиране на търговската дейност на процесното дружество, насочена към занижаване възможността за отчетност. Некоректното отразяване в данъчна група "Г" вместо изискуемото отразяване в данъчна група ‚Б“ - стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС, води до неправилно отразяване на извършените през съответния данъчен месец продажби в справката-декларция по ЗДДС и съответно до претенция за възстановяване на данъчен кредит, какъвто не се следва за извършената продажба на стоки, подлежащи на облагане с 9% ДДС, което предпоставя макар и опосредствано възможността за настъпване на конкретни вредни последици от деянието. Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседание, в което юрисконсултът е взел участие, но същото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е Национална агенция по приходите, със седалище гр. С.. Водим от горните съображения, съдът