Решение № 661 от 17.10.2023 г. на Районен съд - Видин по дело № 1271/2021 г.

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД от М. В. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Видин, ул. „Мизия” № 21, против „Аутогруп“ ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, 2300, ул. „Дряново” № 4, представлявано от управителя Людмил Ласерманов. Твърди се от ищеца, че на 15.04.2021 г. в търговски обект на ответника, находящ се в гр. София, вилна зона Врана – Лозен триъгълника, закупил употребявано моторно превозно средство: марка ЛАНД РОВЪР, модел ДИСКАВЪРИ, рама № SALLAAAG4BA556264 и двигател № 306DT за сумата в размер на 20497.10 лева, като бил сключен и договор за покупко- продажба. Сочи се, че продажната цена била платена изцяло по банков път на 15.04.2021 г. от банкова сметка на Костадин Бакърджиев – пълномощник на ищеца. Автомобилът бил закаран до гр. Видин и регистриран в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин. Посочва се, че при договаряне и сключване на сделката, както и при регистрацията на автомобила голяма част от действията от името на ищцата М. М. са извършени от Костадин Бакърджиев, действащ като неин представител. Излага се, че на 22.04.2021 г. Костадин Бакърджиев потеглил с гореописания автомобил от гр. Видин към гр. София, за да го закара за основен преглед в сервиз. На около 40 км. от гр. Видин при с. Дреновец, автомобилът аварирал и се наложило да бъде превозен до гр. София на репатрак. Поддържа се, че прегледът на автомобила в оторизиран сервиз констатирал, че двигателят е блокирал и има съмнение за скъсан колянов вал. Твърди се, че блокирането на двигателя прави автомобила негоден за обичайна употреба. Разходите по подмяна на двигателя били несъразмерно високи, поради което ищцата приела, че следва да направи рекламация и да развали договора за покупко-продажба. Твърди се, че на 27.04.2021 г. Костадин Бакърджиев, като представител на ищцата М. М. отишъл в търговския обект, от където бил закупен автомобила, за да подаде писмена рекламация и да поиска разваляне на договора. Служителите в търговския обект отказали да получат писмената рекламация. На 27.04.2021 г. рекламацията била изпратена с препоръчана пратка до ЧСИ Соня Д.а, рег. № 752, с район на действие ОС – Перник, с възлагане рекламацията да бъде връчена на ответното дружество. Първоначално на адреса на управление не е намерен никой, поради което е залепено уведомление съгласно чл. 50 от ГПК и едва на 25.05.2021 г. управителят на ответното дружество се явил в кантората на ЧСИ, за да получи рекламацията. Ищцата твърди, че никой от ответното дружество не се е свързал до момента с нея за уреждане на взаимоотношенията им. Посочва се, че на 28.04.2021 г. ищцата подала жалба до КЗП за съдействие за връщане на продажната цена. Сочи, че КЗП приели, че жалбата не може да бъде удовлетворена, тъй като продавачът се е позовал на чл. 5 и чл. 6 от подписания договор за продажба, съгласно който всички рискове преминават върху купувача в момента на получаване на автомобила и продавачът не носи отговорност при скрити дефекти по агрегати и възли на автомобила. Излага се, че поради отказа на продавача, който е търговско дружество изобщо да приеме рекламацията и липсата на реакция след поучаване на рекламацията, то за ищцата не останал друг вариант на действие, освен да развали договора и да иска връщане на платената цена. Твърди се, че разноските, които са направени по регистриране на автомобила, репатриране и установяване на неговата повреда, а именно: такса за регистрация в КАТ – 51.54 лева, разноски за продуктова такса – 310.00 лева, платена винетка – 97.00 лева, вноска за застраховка Гражданска отговорност – 90.76 лева, разноски за репатриране от Дреновец до София – 480.00 лева и в гр. София – 96.00 лева, разноски за установяване на повредата – 138.24 лева и изпращане на рекламация – 60.00 лева също следва да се заплатят от ответника. Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 20497.10 лева, представляващи платена продажна цена по договор за покупко-продажба от 15.04.2021 г. на употребяван лек автомобил: марка ЛАНД РОВЪР, модел ДИСКАВЪРИ, рама № SALLAAAG4BA556264 и двигател № 306DT, поради разваляне на договора, както и сумата в общ размер на 1323.54 лева, представляваща общ размер на направените разноски по регистриране на автомобила, репатриране и установяване на неговата повреда и връчване на рекламация. В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, като е оспорил исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Възразява се срещу активната процесуална легитимация на ищцата, като се твърди, че същата не е подписала договора за покупко- продажба. Сочи се, че ищецът не е доказал извършване на плащане по договора. Излага се, че на основание чл. 5 и чл. 6 от Договора страните са се договорили, че всички рискове преминават върху ищеца от момента на получаване на автомобила /15.04.2021 г./ и че ответникът не носи отговорност по скрити дефекти по агрегати и части на автомобила. Поддържа се от ответника, че в деня на продажбата – 15.04.2021 г. ищецът е огледал и е карал пробно автомобила, също така е изискал компютърна диагностика на автомобила. Същата е извършена от ответника и ищецът е бил запознат с нея, като автомобилът е бил в движение и с нормални показатели, като показанието на километража е 190364 км. Твърди се, че ищецът е имал обикновено необходимото време да ползва вещта и е изминал достатъчно километри, за да уведоми ответника за недостатъци в съответствие с чл. 194 от ЗЗД. Това не е сторено и следователно според ответника, ищецът е одобрил автомобила. Ответникът излага, че не е съгласен с извода на ищеца „блокиране на двигателя и съмнение за скъсан колянов вал“ правят автомобила „негоден за обичайна употреба“ и че това е основателна причина за разваляне на договора и приложение на чл. 193 и чл. 195 от ЗЗД. Поддържа се, че доказването, че автомобилът има недостатъци в качествено отношение е изцяло в тежест на ищеца по делото. Само при доказани недостатъци на процесната стока за купувача биха възникнали правата, предвидени в чл. 195, ал. 1 ЗЗД, в т.ч. и претенции за извършени разходи за отстраняването им. Посочва се от ответника, че ищецът въобще не е установил какъв е недостатъкът на автомобила. Сочи се, че в приложения към исковата молба протокол на „Мото Пфое“ ЕООД от 27.04.2021 г. изрично е записано, че двигателят не превърта, записано е, че е необходимо допълнително разглобяване на двигателя за установяване на точната повреда и съмнение за скъсан колянов вал. Специалистите в сервиза, според ответника, препоръчали разглобяване, защото са наясно, че механичната повреда не може да бъде установена с компютърната диагностика, която е извършена. Ищецът не е поискал извършване на такова разглобяване, не е доказал твърдения от него недостатък и е нямал основание да развали договора според ответника. Поради недоказаност на иска за връщане на даденото по развален договор ответникът оспорва и счита за недоказан и свързания с него иск за обезщетение. Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли като неоснователни предявените от ищеца искове. Претендират се и сторените в производството разноски. Съдът, след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните, изготвената съдебно-техническа експертиза, събраните гласни доказателства и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна: С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. Основанието на предявените искове е връщане на продажната цена по развален договор за продажба на процесния автомобил и претърпени загуби във връзка с направени разноски по регистриране на автомобила, репатриране и установяване на неговата повреда, и връчване на рекламация. Исковете са предявени за сумата от 20497.10 лева и 1323.54 лева. Исковете са предявени от надлежни страни – ищец, претендиращ връщане на продажната цена по развален договор за продажба на процесния автомобил и претърпени загуби. Искът е предявен пред компетентен съд съгласно чл. 113 от ГПК – Районен съд – Видин. Съдът намира за установено от фактическа страна следното: С писмен договор от 15.04.2021 г. между ответника и ищеца М. М. е сключен договор за покупко-продажба на употребяван лек автомобил: марка ЛАНД РОВЪР, модел ДИСКАВЪРИ, рама № SALLAAAG4BA556264 и двигател № 306DT за сумата в размер на 20 497.10 лева. Според събраните гласни доказателства при огледа на автомобила в търговския обект на ответното дружество е присъствал Костадин Бакърджиев като представител на ищцата. Договорът е изготвен от служители на ответното дружество, като представителната власт на Бакърджиев се установява от представеното по делото пълномощно. За извършената продажба ответното дружество издало фактура № 5551/15.04.2021 г. Видно от представения отчет на „Първа инвестиционна банка“ по банкова сметка в евро на Костадин Бакърджиев на 15.04.2021 г. на ответното дружество е преведена исковата сума с основание: покупка на автомобил в полза на М. М. – ЛАНД РОВЪР. Установява се от показанията на разпитаните свидетели – Сашо Яворов Борисов и Александър Емилов Кръстанов – служители в ответното дружество, че автомобилът е тестван преди покупката с компютърна диагностика и шофиране в рамките на двора на търговския обект, като не са установени видими недостатъци по автомобила. Според показанията на свидетелите ден по-късно представителят на купувача се обадил на служител на ответното дружество, за да уведоми, че при регистрацията на автомобила в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Видин е установен проблем с теч на антифриз. Свидетелските показания са последователни и непротиворечиви, кореспондират на останалите доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира. Установено е по делото, че автомобилът е регистриран на името на ищцата М. М. в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Видин съгласно свидетелство за регистрация, приложено по делото. На 22.04.2021 г. около 40 км. от гр. Видин при с. Дреновец, автомобилът аварирал и се наложило да бъде превозен до София на репатрак. Услугата по репатриране била извършена от „МБН Ауто груп“ ЕООД, гр. Враца, за което е издадена Фактура № 465/23.04.2021 г. Автомобилът е прегледан в „Мото пфое“ ЕООД, оторизиран сервиз за ЛАНД РОВЪР, където е констатирано, че двигателят е блокирал и е изказано предположение за скъсан колянов вал. Издаден е протокол от прегледа, разпечатка от компютърна диагностика и фактура за услугата. От свидетелските показания е видно, че пълномощникът на ищеца се е свързал незабавно със служител на ответника, за да го уведоми за аварията и за констатираните дефекти, но служителите на ответното дружество не са дали каквито и да било указания на купувача как да постъпи в случай с некачествената вещ, като казали, че търговския обект няма книга за рекламации. Пълномощникът на ищеца отишъл в търговския обект на ответното дружество, където е закупен процесния автомобил, за да подаде писмена рекламация с искане за разваляне на договора, но служителите на ответното дружество отказали да получат рекламацията, поради което на 27.04.2021 г. тя е изпратена с препоръчана пратка до ЧСИ Соня Д.а, рег. № 752, с район на действие ОС – Перник, с възлагане за връчване на ответното дружество. На 25.05.2021 г. управителят на „Аутогруп“ ООД се е явил в кантората на ЧСИ, за да получи рекламацията. Не е установено по делото ответникът да е предложил поправка или замяна на вещта. На 28.04.2021 г. ищцата подала жалба до КЗП за съдействие за връщане на продажната цена на процесния автомобил. От КЗП приели, че жалбата не може да бъде удовлетворена, тъй като продавачът се е позовал на чл. 5 и чл. 6 от подписания договор за продажба, съгласно които всички рискове преминават върху купувача в момента на получаване на автомобила и продавачът не носи отговорност при скрити дефекти по агрегати и възли на автомобила. От заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че вещото лице, направило полеви оглед на процесния автомобил, направило опит да стартира двигателя и установило, че двигателят на автомобила е блокирал и автомобилът не е годен за обичайна употреба: „не може да се движи на собствен ход“. Предполага се, че блокирането на двигателя се дължи на скъсан колянов вал. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото заявява, че най-вероятната причина за скъсване на колянов вал е умора на материала, от който той е направен. Вещото лице посочва, че за категорично установяване на причината за блокиране на двигателя, той трябва да бъде разглобен. Външната компютърна диагностика не може да установи дефектите по автомобила. Вещото лице констатирало, че автомобилът се съхранява в сервиз с пропускателен режим, видеонаблюдение и охрана. При полевия оглед е установено, че двигателят не е разглобяван, а нивото на консумативите е нормално. Вещото лице посочва, че цената на труда за демонтаж и монтаж на двигател би била в рамките на 700.00 до 900.00 лева, а ремонтът на такъв двигател ориентировъчно е в рамките от 8000.00 лева до 12000.00 лева, като цената на новите двигатели, в зависимост от оборудването варира от 20 000.00 лева до 30 000.00 лева. Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда. Съдът намира от правна страна следното: Между страните е сключен валиден договор за покупко-продажба. Неоснователни са възраженията на ответника за неистинност на подписания писмен договор, предвид установената представителна власт на пълномощника на ищцата – Костадин Бакърджиев и фактът, че както договорът, така и фактурата за продажбата са изготвени от ответника. По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД: съгласно тази разпоредба получилият нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. За възникване на това задължение е необходимо да се осъществят следните факти: наличие на договор, изпълнена по договора престация и отпадане на договора на законово основание. В случая първите два факта – сключването на договора и заплащането от страна на ищеца на ответника на сумата от 20497.10 лева са доказани по делото. Третият факт – отпадането на облигационното основание е спорен между страните. Ищецът твърди, че законосъобразно е уважил правото си да развали договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а ответникът оспорва това твърдение. Съгласно тази разпоредба, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая е установено, че по сключения между страните договор за покупко-продажба, ответникът е имал задължение да продаде на ищеца автомобил без недостатъци, а ищецът е следвало да заплати неговата цена. В качеството си на продавач, ответникът е отговарял за недостатъците на вещта, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Тази отговорност се изключва за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата. Установи се по делото, че една седмица по-късно автомобилът е аварирал и в последствие се установило, че е блокирал двигателя, като най-вероятно това се дължи на скъсан колянов вал. В случая се касае за недостатък на вещта, който я прави негодна за предвиденото в договора употребление. Дали недостатъкът е бил известен на ответника или не, е без значение, тъй като, като продавач, той носи отговорността за качеството на продаваната от него стока – в този смисъл е чл. 193, ал. 3 ЗЗД. В чл. 194 от ЗЗД е посочено, че след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по- късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. По делото се установи, че една седмица по-късно автомобилът е аварирал и в последствие се установило, че е блокирал двигателя, като най-вероятно това се дължи на скъсан колянов вал. Съдът намира, че това не е недостатък, който може да бъде открит при обикновен или всякакъв преглед, независимо колко е старателен. Установи се, че ищецът е направил опит чрез пълномощника си да уведоми ответното дружество за открития недостатък, съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗЗД, но служителите на същото не са приели рекламацията. Поради изложеното съдът намира, че действително ищецът е имал правото по чл. 195, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗЗД да върне вещта и да иска обратно цената, заедно с разноските за продажбата, а ответникът е имал задължението да му върне платената сума по договора. По делото се установи, че на 25.05.2021 г. ответното дружество, чрез управителя си е получило от ЧСИ Соня Д.а, рег. № 752, с район на действие ОС – Перник писмена рекламация от ищцата, в която е направено изявление, че желае да й бъде възстановена платената продажна цена изцяло, като върне автомобила на ответника и договорът за продажба да бъде развален. Освен стойността на автомобила, ищцата е посочила в рекламацията, че желае да й бъдат заплатени и направените разноски по регистрация на автомобила, транспортиране и констатиране на повредата в общ размер на 1563.00 лева. Следователно към момента на 25.05.2021 г. ответникът не е изпълнил задължението си да предостави годен за обичайна употреба автомобил, а ищецът е имал правото да предостави подходящ срок за изпълнение, с изтичането на който да счита договора за развален. От представената по делото писмена рекламация е видно, че в същата не е посочен срок, но от доказателствата по делото безспорно се установи, че ответникът не се е свързал с ищеца, за да уточнят срока по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Исковата молба по делото е подадена на 17.06.2021 г. и е връчена на ответника на 20.07.2021 г., видно от съобщението по делото, т.е. съдът приема, че почти двумесечния срок от 25.05.2021 г. до 20.07.2021 г. е подходящ. Писмената форма също е спазена, поради което настоящият състав достига до извода, че с изтичането на този срок към 20.07.2021 г. договорът между страните е бил законосъобразно развален на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, т. е. доказан е и третият необходим юридически факт за осъществяване на състава на чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД. Заплатената сума от 20497.10 лева следва да бъде върната на ищеца, т. е. първият иск е основателен и следва да бъде уважен. Договорът е сключен между търговец и потребител /съгласно дефинициите на §13, т. 1 и 2 ДР на ЗЗП/, поради което приложими са правилата, установяващи специална защита на потребителя при доставката на стоки съгласно ЗЗП, в редакцията, действала към м. април 2021 г. Безспорно е по делото, че автомобилът не е имал видими недостатъци при огледа преди продажбата, но една седмица по-късно настъпила повреда – блокиране на двигателя. Макар причината за настъпване на повредата да не е установена категорично, безспорно е, че вещта е станала негодна за обичайна употреба. Съгласно чл. 105, ал. 2 от ЗЗП, в редакцията, действала към м. април 2021 г. продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. А съгласно чл. 108 от ЗЗП всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Съдът счита, че презумпцията на чл. 108 от ЗЗП не беше оборена в настоящото производство. Действително в процесния договор за покупко-продажба има текстове, ограничаващи отговорността на продавача за недостатъци, но тези текстове съдът намира за нищожни поради противоречие със закона. В чл. 111 от ЗЗП /в редакцията, действала към м. април 2021 г./ е посочено, че всяко споразумение или договор, сключени с продавач преди появата на несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, което ограничава или изключва отговорността на продавача по този раздел е нищожно. Аналогично чл. 193, ал. 1 от ЗЗД установява, че продавачът отговаря за недостатъци на вещта, които съществено намаляват нейната стойност или нейната годност за обикновена употреба, съгласно ал. 3 на чл. 193 от ЗЗД, продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъка, като съглашението за освобождаване от отговорност е недействително. От събраните по делото доказателства се установява, че преди сключване на договора за продажба не е имало видими недостатъци на вещта, а недостатъкът се е проявил едва след като автомобилът бил във владение на купувача, поради което клаузите по чл. 5 и чл. 6 от договор за покупко- продажба на МПС от 15.04.2021 г. за ограничаване на отговорността на продавача се явяват нищожни. По отношение на иска с правно основание чл. 82 от ЗЗД: съгласно тази разпоредба обезщетението при неизпълнение на договор обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Наличието на договора и неизпълнението по него от страна на ответника, съдът приема за доказани по съображенията, изложени по-горе. Ищецът твърди претърпяна загуба, изразяваща се в разноски за регистриране на процесния автомобил, репатриране и установяване на неговата повреда, а именно: такса за регистрация в КАТ – 51.54 лева, разноски за продуктова такса – 310.00 лева, платена винетка – 97.00 лева, вноска за застраховка Гражданска отговорност – 90.76 лева, разноски за репатриране от Дреновец до София – 480.00 лева и в гр. София – 96.00 лева, разноски за установяване на повредата – 138.24 лева и изпращане на рекламация – 60.00 лева, като общият размер на претърпяната загуба е 1323.54 лева. Тази претърпяна загуба съдът намира за пряка и непосредствена последица от неизпълнението, тъй като от представените по делото писмени доказателства се установява общият размер на претърпяната загуба, а именно: 1323.54 лева. Предвидимостта на вредата съдът намира за установена, тъй като е ясно за всеки разумен субект на гражданското право и на още по-силно основание за юридически лица – търговци и професионалисти – че евентуалното предоставяне на повредена стока, ще има за последица претърпяване на загуби от купувача, изразяващи се в гореописаните разноски, които ищецът е извършил във връзка с процесния автомобил, т.е. съдът намира, че ответникът е могъл да предвиди, че ищецът ще претърпи горецитираните загуби. Обстоятелството, че към момента на възникване на задължението ответникът не е знаел, че процесният автомобил не е годен за обичайна употреба, в случая е ирелевантно поради разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ЗЗД. На ищеца следва да се възстанови претърпяната загуба, изразяваща се в регистриране на процесния автомобил, репатриране и установяване на неговата повреда, а именно: такса за регистрация в КАТ – 51.54 лева, разноски за продуктова такса – 310.00 лева, платена винетка – 97.00 лева, вноска за застраховка Гражданска отговорност – 90.76 лева, разноски за репатриране от Дреновец до София – 480.00 лева и в гр. София – 96.00 лева, разноски за установяване на повредата – 138.24 лева и изпращане на рекламация – 60.00 лева. Видно е от доказателствата по делото, че общата сума на претърпяната загуба е 1323.54 лева, поради което съдът намира и вторият иск на ищеца за основателен. По разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 2462.83.00 лева /872.83 лева – държавна такса, 150.00 лева – разноски за вещо лице, 1100.00 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство, 300.00 лева – адвокатско възнаграждение за производството по обезпечение на иска и 40.00 лева държавна такса за обезпечителното производство/. Воден от горното, Съдът