Решение № 7505 от 5.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10649/2024 г.

Административен съд - София-град05.03.2025 г.докладчик Слава Гьошева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Сдружение „Български икономически форум“, ЕИК, [населено място], п.к. 1463, р-н, “ No, ап., срещу Решение No РД-02-14-1268 от 28.11.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при МРРБ и Ръководител на Националния орган по Програмата за транснационално сътрудничество „Балкани-Средиземно море“ 2014-2020г, с което е наложена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор № i3-04/25.05.2018г. сключен от бенефициера „Български икономически форум“ и Панаирни конгресни резервации - „ДМК“ –ЕООД на стойност 33 090 лева. ОСЪЖДА Сдружение „Български икономически форум“ с ЕИК, [населено място], п.к. 1463, р-н, бул.„“ No, ап. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството направените по делото разноски в размер на 624, 74 лева (шестстотин двадесет и четири лева и 0, 74 ст.) – разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 226, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано е въз основа на Решение № № 10966/15.10.2024г. по адм. дело № 5347/2024г. по описа на ВАС, с което е върната за ново разглеждане жалбата на Сдружение Български икономически форум, представлявано от Председателя на УС Г. Т. срещу Решение за определяне на финансова корекция № РД-02-14-1266/28.11.2023г., издадено от директор на УТС при МРРБ и ръководител на НСО по ПТС Балкани – Средиземно море 2014-2020г., с което е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по договор № i3-04/25.05.2018г. с Панаирни конгресни резервации - „ДМК“ –ЕООД на стойност 33 090 лева.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на материалния закон. Твърди се, че производството по определяне на финансова корекция за процесните нередности е започнало след изтичане на давностния срок по член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 - на 09.11.2023г. с изпращане на уведомление до бенефициента по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, тъй като видно от приемо- предавателен протокол за услуги, Договор № i3-04/25.05.2018г. с избрания изпълнител „Панаирни конгресни резервации - ДМК“ ЕООД по ОП № 1 е приключен на 07.12.2018г., поради което и давностния 4 – годишен срок за налагане на корекция е изтекъл на 07.12.2022г. Счита за недоказани твърденията на административния орган, че давностният срок е прекъсван, тъй като с проверката от Първо ниво на контрол (ПНК) от 19.08.2019г. не са установени нарушения, нито бенефициентът е уведомяван за такива, както и не е уведомяван за дейностите на група одитори и Европейската комисия от началото и средата на 2023г. Релевират се конкретни и подробни доводи по съответни точки от оспорения акт. Моли за неговата отмяна.

При новото разглеждане на делото, в съдебно заседание не се представлява. Упълномощеният представител адв. М. депозира подробни писмени бележки, в които поддържа жалбата по изложените в същата съображения.Иска отмяна на оспорения ИАА. Заявява претенция за присъждане на разноски за всички инстанции.

Ответникът по жалбата– Ръководителя на НСО по ПТС „Балкани – Средиземно море 2014-2020г.“ и директор на УТС, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В писмена защита излага подробни съображения относно приложимия давностен срок. Претендира разноски съгласно представен списък.

Софийска градска прокуратура– редовно призована, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

В хода на настоящото производство са приобщени доказателствата, събрани при първото разглеждане на делото. Въз основа на тях се установява следното:

Не е спорно между страните по делото, че Сдружение „Български икономически форум“, изпълнява проект BMP1/1.3/2532/2017 „i3 -Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship (Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество“, съфинансиран по Програма за транснационално сътрудничество Балкани-Средиземно море 2014-2020г. съгласно Договор за предоставяне на национално съфинансиране No РД-02-29-319/01.11.2017г.

Проведена е процедура за избор на изпълнител с публична покана по чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ по реда на ПМС No 160/01.07.2016 г. Бенефициентът е изготвил и публикувал публична покана по реда на чл. 52, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ПМС No 160/2016г. - с предмет: „Услуги за организиране на тридневен семинар в [населено място] и транспорт на участници в семинари в чужбина“ по обособени позиции, както следва:

Обособена позиция No 1 „Организиране на тридневен семинар“;

Обособена позиция No 2 „Организиране на транспорт за участници в 4 семинара в чужбина ([държава], [държава], Македония и [държава])., с обща максимална прогнозна стойност за ОП No1 в размер на 33 345, 81 лв. и за ОП No 2, - 21 708, 28 лв.

В Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е регистрирано уведомление за съмнение за нередност с No УТС-1903/04.09.2023г. относно ОП No 1, по която е избран за изпълнител от „Панаирни конгресни резервации - ДМК“ЕООД, с който е сключен е Договор за възлагане на обществена поръчка No i3-04/25.05.2018 г. на стойност 33 090, 00 лв. без ДДС. Извършена е проверка и са установени две нарушения, засягащи Обособена позиция No 1 „Организиране на тридневен семинар“, както следва:

  1. Ограничителни изисквания:

Посочено е, че при преглед на Публична покана No i3-03/30.04.2018 г. в т. III.2.4. Технически възможности и/или квалификация за Обособена позиция No 1 бенефициентът е заложил следните изисквания в нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 13 от ПМС No 160/2016г. с оглед на заложено в документацията незаконосъобразно и ограничително изискване, което не е съобразено с обема и стойността на поръчката, а от друга, изпълнението на същото предполага, че трябва да са изпълнени три различни договора при различни възложители, а не три различни услуги сходни с предмета на договора.

Нарушението e квалифицирано като нередност по т. 11 буква „а“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Предложена е финансова корекция в размер на 10 % върху разходите по Договор No i3-04/25.05.2018 г. 2. Неясна Методика за определяне на комплексната оценка:

По ОП No 1 „Организиране на тридневен семинар“ бенефицерът е заложил критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“, като в Съгласно Методиката за определяне на комплексната оценка (КО) същата се изчислява по следната формула: Показател К4 - оценка по критерий „Допълнителни дейности" е формулиран абстрактно, като същият следва да се счита за субективен и неясен за потенциалните икономически оператори. Липсата на указания относно вида и същността на допълнителните дейности, включително критериите, по които последните ще се оценяват като повишаващи качеството на изпълнение на поръчката, води до невъзможност да бъдат обективно сравнени получените оферти. Прави се извод, че така заложената Методика за оценка е неясна и същата не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 7, т.1 -3 от ПМС No 160/2016г. Нарушението следва да се квалифицира като нередност по т. 11 буква „а“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Предлага се налагане на финансова корекция в размер на 10 % върху разходите по засегнатия Договор No i3-04/25.05.2018 г. На основание чл. 73, ал. 2 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), с писмо No 99-00-3-102-(7)/21.11.2023г. на Сдружение Български икономически форум е предоставена възможността да представи мотиви и писмени доказателства, с които да възрази срещу първоначалните констатации на Националния орган (НО). Писмото е изпратено с обратна разписка No R PS 1040 80KUY8 E и е получено от бенефициента на 09.11.2023г. В рамките на нормативно установения срок е получено възражение с рег. No 99-00-3-102-(7)/21.11.2023г., с което бенефициентът възразява срещу изложените констатации за допуснати нередности.

С оспореното Решение за определяне на финансова корекция No РД-02-14-1266/28.11.2023г., издадено от Ръководителя на НСО по ПТС „Балкани – Средиземно море 2014-2020г.“, на Сдружение Български икономически форум е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по договор No 13-04/25.05.2018г. с Панаирни конгресни резервации - „ДМК“ –ЕООД на стойност 33 090 лева. С решението е отхвърлено възражението за изтекла давност, като е посочено, че към датата на стартиране на производството по установяване на нередност и налагане на финансова корекция давностният срок по чл. 3 на Регламент No 2988/95 не е изтекъл. Посочено е, че „Балкани – Средиземно море“ 2014-2020г. е част от многогодишна програма, като срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Програмата не е приключила официално и давността не е изтекла.

Съобразно изложеното в мотивите в Решение № 10966 от 15.10.2024 г. по адм. дело № 5347/2024 г. и дадените от касационната инстанция указания, настоящият съдебен състав следва да извърши проверка на твърденията на РНО, че се касае за многогодишна програма, обосновани с нефинализираната Програма "БАЛКАНИ – СРЕДИЗЕМНО МОРЕ" 2014 - 2020 г. и неприключилото изпълнение по договора за субсидия, след което да формулира и съответните правни изводи по съществото на спора.

Съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като органите за управление и националните органи осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III, и при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в ЗУСЕФСУ и с акта по чл. 70, ал. 2. По силата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕФСУ (до 01.07.2022 г. – ЕСИФ) може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция. Административната мярка се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта - чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Управляващ орган на Програма за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020г. е Министерство на развитието и конкурентоспособността, а Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие, е определена за Национален орган по Програмата.

Съгласно чл. 9, ал. 5, изр.ІІ от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В случая ръководител на управляващия орган е министърът на регионалното развитие и благоустройството, който със Заповед No РД-02-14-684/28.06.2023г., на основание чл.3, ал.2 и чл.5, ал.1, т.1 и т.11 и ал.4 във връзка с чл.29, ал.1, ал.2 от Устройствения правилник на МРРБ и чл.9, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕФСУ, е възложил на М. О. – Директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“, да ръководи и организира дейността на Националния партниращ орган и Националното звено за контакт по програма за транснационално сътрудничество Балкани – Средиземно море 2014-2020г.

С оглед на горното съдът прави извод, че процесният административен акт е издаден от компетентен административен орган.

Обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението за определяне на финансова корекция Управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В случая административният орган е дал такава възможност на жалбоподателя да изложи своите съображения относно направените изводи за наличие на нарушения, поради което са спазени и изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.

Основанията за определяне на финансова корекция са нормативно установени в чл. 70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, като в конкретния случай от органа се сочи наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ – за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ.

Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, нередностите по ал. 1, т. 9 се посочват в акт на Министерския съвет. Актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, е Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС No 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 67 от 23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 г., бр. 19 от 6.03.2020 г., доп., бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г. /Наредбата/. Редът за налагане и извършване на финансови корекции е регламентиран в ЗУСЕФСУ и цитираната Наредба.

Съгласно чл. 143, т.1 от Регламент No 1303/2013 държавите членки на първо място носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Съгласно чл. 122, т.2 от Регламент No 1303/2013 държавите - членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Така формулираното задължение на държавите-членки изисква доказването на нередността.

Според дефиницията по чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ No 1303/2013 нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на „икономически оператор“, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Дефиницията за нередност по чл. 2, т. 36 от Регламент No 1303/2013, съдържа следните елементи: а/ действие или бездействие на „икономически оператор“, б/ което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в/ има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Съгласно чл. 2, т. 37 от Регламент /ЕС/ No 1303/2013 - „икономически оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице или друг субект, които участват в изпълнението на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, с изключение на държава-членка, която упражнява правомощията си като публичен орган.

В настоящата хипотеза няма спор относно качеството на жалбоподателя като икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове.

Съдът следва да съобрази, дали са налице останалите елементи на определението за нередност, за да се приеме, че наложената с оспорения акт финансова корекция е законосъобразна, а именно да извърши проверка, дали възложителят е реализирал сочените от НО нарушения и в случай, че са извършени такива – дали това има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза.

Необходимо е да е налице и причинна връзка между извършеното нарушение и настъпването на вредата респ. такава вреда, която би могла да настъпи.

Също така, необходимо е да се изследва дали е изтекъл давностния срок, касаещ нередностите.

Съгласно чл. 50, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗУСЕФСУ бенефициерите, които не са възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки, определят изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съгласно чл. 54 ЗУСЕФСУ правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана се определят с нормативен акт на Министерския съвет – Постановление No 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ПМС No 160/01.07.2016 г./.

Относно нарушението по чл. 51, ал.4 от ЗУСЕФСУ, вр. чл. 3, ал. 13, от Постановление No 160 на МС от 1.07.2016 г. по отношение на заложените критерии за подбор:

Съгласно чл. 51, ал.4 от ЗУСЕФСУ, бенефициерите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. По силата на чл. 3, ал. 14, от Постановление No 160 на МС от 1.07.2016 г. изискванията за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или квалификация, които се определят от бенефициера, трябва да са съобразени със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват.

В случая с публичната покана жалбоподателят е включил изисквания за технически възможности, а именно кандидатът да е изпълнил поне три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката и да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от минимум трима различни възложители.

Съгласно чл. 3, ал. 13 от ПМС No 160/2016 г. – "В случай че в публичната покана са включени изисквания за технически възможности и/или квалификация на кандидатите, бенефициентът може в зависимост от характера, количеството и обекта на процедурата да изиска от тях да представят един или няколко от следните документи: т. 1. списък на изпълнените доставки или услуги, които са еднакви или сходни с предмета на поръчката, най-много за последните 3 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръки за добро изпълнение....“ Разпоредбата на чл. 3, ал. 13, т.1 от ПМС No 160/2016 г. изисква представяне на списък на изпълнените доставки или услуги, придружен от препоръки за добро изпълнение.

Възложителят няма право да избере между списъка и препоръките, а следва да изиска от участниците представянето и на двата взаимосвързани документа, доказващи притежавания от участника опит. Именно в тази връзка следва да се разглежда поставеното от бенефициера минимално изискване, а не че представянето на препоръките е с оглед указаното с чл. 3 ал.13, т. 7 от ПМС No 160/2016 г. – „други документи“ по преценка на бенефициера, което се твърди в жалбата. След като е поставено изискване за доказване на технически възможности по чл. 3, ал. 13, т. 1 от ПМС No 160/2016 г., то бенефициерът е следвало да изиска списък, придружен с препоръки за добро изпълнение на услуги, а не за брой изпълнени договори, както на практика е сторил. В случая поставеното минимално изискване, кандидатът да представи референции, препоръки и/или писма от поне трима възложители предпоставя, че следва да са били изпълнени три различни договора, а не услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката. Както е посочил и НО в рамките на един договор могат да бъдат изпълнени няколко различни на брой и обем дейност.

В това отношение минималното изискване, насочващо към брой изпълнени договори с „минимум трима възложителя“ е незаконосъобразно. Съгласно чл. 3, ал. 14, от Постановление No 160 на МС от 1.07.2016 г. поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Въпрос на оперативна самостоятелност на бенефициерът е как ще определи съответното изискване към участниците, като свободната му преценка се ограничава от разпоредбата на чл. 51, ал.4 от ЗУСЕФСУ, че не могат да се включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. В случая, за да са спазени цитираните разпоредби, следва заложеният критерий да е съобразен с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка и да се съпостави с конкретните такива. Така поставеният критерий за подбор, доказващ техническите възможности на участниците през последните три години, се явява ограничителен, стеснителен, тъй като се предпоставя брой изпълнени договори, а не брой изпълнени услуги. Както е посочил органа визираното изискване е ограничително по отношение на онези кандидати, които могат да докажат добро изпълнение на три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, но възложени от един стопански субект/ възложител/.

Поради изложеното е допуснато нарушение по чл. 51 ал.4 от ЗУСЕФСУ вр. чл. 3, ал. 13, от Постановление No 160 на МС от 1.07.2016 г. Неоснователни са доводите в жалбата, че не е доказана вредата като елемент на нередността. Напротив, налице е вреда, като в това отношение съдът съобрази дефиницията по чл. 2, т. 36 на Регламент No 1303/2013, съгласно която нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, попадащи в Приложение No 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, на нормативно ниво е прието, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи.

Поради това органът е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението към Наредбата нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай е налице потенциална възможност за нанасяне на вреда на бюджета на Съюза. В това отношение се съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз /Решение 14 юли 2016 г., Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, т. 45/, че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд.

Нарушението по чл. 51, ал.4 от ЗУСЕФСУ вр. чл. 3, ал. 13 от Постановление No 160 на МС от 1.07.2016 г. правилно е квалифицирано като нередност по т.11 б.а / критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка/ от Приложение No 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за което е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по договора от 25.05.2018 г. на стойност 33 090, 00 лева, сключен с „Панаирни конгресни резервации- ДМК“ ЕООД.

Относно нарушението по чл. 3, ал.2, т.3, ал.5, ал.7, т.1-3 и чл. 3, ал.18 от ПМС No169/01.07.2016г. – незаконосъобразна методика за оценка.

Според органа методиката, с оглед показател К4 „Допълнителни дейности“, не е съобразена с изискванията на чл. 3, ал.7, т.1-3 от ПМС No169/01.07.2016г.: липсата на указания относно вида и същността на допълнителните дейности, включително критериите, по които последните ще се оценяват като повишаващи качеството на изпълнение на поръчката, води до невъзможност да бъдат обективно сравнени получените оферти. Обобщено, органът счита, че изискването било неясно относно това какво следва да предложи като дейност съответния кандидат, за да отговаря на изискванията на възложителя и да получи 10т. От начина, по който бил формулиран показател К4 не можело да се определи и дали бенефициерът е изисквал предложенията на участниците да са съобразени с качествен или количествен показател. Налице е неяснота относно какво би следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания за допустимост на офертата, за да получат максимален брой точки, съответно по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка на „надграждането“ на офертата.

Според Съда, утвърдената методика за оценка на техническите предложения, в т.ч. по показател К4, дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, а указанията за определяне на оценката по всеки показател осигуряват на участниците достатъчно информация за начина по който ще се прилагат. Бенефициерът е дефинирал какво следва да се разбира под „допълнителни дейности“ по показател К4. Касае се за качествен показател, дейностите се отнасят „до повишаване качеството на изпълнение на поръчката“. Дефинирано е понятие за целите на методиката, което по същество е насока за качествена оценка по визирания показател/ К4/ - „Обосновава“ означава обяснение за приложимостта и полезността на предложените дейности при изпълнението на поръчката. Действително допълнителните дейности могат да са с разнороден характер, вид и брой, но точно, за да могат да бъдат поставени пред общи условия и да бъдат сравнени обективно, възложителят е дал общи насоки за същите /еднакви за всички участници/ и е достатъчно за разумно информирания и полагащ обичайната грижа стопански субект да разбера как да разработи техническото си предложение, за да получи възможно най-висока оценка. Неправилни са изводите на органа, че като липсва скала за оценяване на броя на предложените дейности, по този начин комисията ще оцени с еднакъв брой точки технически предложения с различно качество, без възможност за обективно сравнение на техническите предложения.

Оценяването на двама или повече участници с равен брой точки не е незаконосъобразно и не означава, че техническите предложения на участници, предложили различни допълнителни дейности и получили равен брой точки, не могат да бъдат сравнявани. Напротив, от избрания начин на оценяване, такива предложения ще бъдат оценени като равностойни. Предвид липсата на твърдяното от органа второ нарушение не следва да се обсъждат останалите елементи на понятието нередност.

Следва да се посочи, че когато се установи липса на нередност за едно от посочените в акта нарушения/ в случая не е налице това по чл. 3, ал.2, т.3, ал. 5, ал.7, т.1-3 и чл. 3, ал.18 от ПМС No169/01.07.2016/, а по отношение на друго се установи, че е налице нередност / в случая е извършено това по чл. 51, ал.4 от ЗУСЕФСУ, вр. чл. 3, ал. 13, от Постановление No 160 на МС от 1.07.2016 г./, то това е само едно от нарушенията, посочени в мотивите на акта за определяне на финансовата корекция. То не е част от неговата разпоредителна част, не поражда самостоятелно правни последици, не съставлява само по себе си отделен предмет, годен за обжалване, и следователно не подлежи на самостоятелна отмяна.

Неоснователно е възражението в жалбата за изтекла давност. Съгласно чл. 3, (1) Регламент (ЕО, Евратом) No 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент No 2988/95) срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, (1) Регламент No 2988/95 е извършена. Следва да се посочи, че Регламент No 2988/95 е основният в правото на Съюза, който дефинира общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Съюза. Съгласно член 3, §1, ал.1, изречение първо от Регламента, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Този срок цели да гарантира правната сигурност на икономическите оператори (вж. в този смисъл решение на СЕС от 11 юни 2015г. по дело С-52/14, Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG, ECLI: EU: C: 2015: 381, т.24). Съгласно чл.3, §1, ал.3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.Според т.1 от диспозитива на Решение от 11 юни 2015 г., Pfeifer & Langen, С 52/14, член 3, параграф 1, трета алинея от Регламента „трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „компетентен орган“ съгласно тази разпоредба означава органа, компетентен съгласно националното право да предприема въпросните действия, свързани с разследване или преследване, като същият може да бъде различен от органа, предоставящ или осъществяващ събирането на неправомерно получени във вреда на финансовите интереси на Съюза суми.“Според същото решение, т.2 от диспозитива, „действия, свързани с разследването или преследването на нередност, са били нотифицирани на „проверяваното лице“ по смисъла на тази разпоредба, когато съвкупност от фактически обстоятелства позволяват да се направи извод, че съответните действия, свързани с разследване или преследване, наистина са били нотифицирани на това лице. При юридическите лица посоченото условие е изпълнено, ако съответното действие наистина е било съобщено на лице, чието поведение може в съответствие с националното право да се вмени на юридическото лице.“ Според т.3 от диспозитива на същото решение, „за да се квалифицира като „действие, свързано с разследване или преследване“ по смисъла на тази разпоредба, съответният акт трябва достатъчно точно да определя операциите, по отношение на които съществуват подозрения за нередности. Това изискване за точност обаче не включва необходимостта този акт да упоменава, че е възможно налагането на санкция или на определена административна мярка“. В случая такова действие е полученото от бенефициера на 13.11.2023г. писмо изх. No99-00-3-102-(7)/21.11.2023г. на основание чл. 73, ал. 2 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Според решението на СЕС по дело С-465/2010 СЕС, когато бенефициентът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент No 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо платената на получателя на субсидията сума започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена- чл. 3, § 1, ал. 2, изр. 2 от същия регламент. Според Решението на Съда /трети състав/ от 15 юни 2017 година по дело C-436/15, т. 46 – 47, терминът "програма" следва да се приеме като термин "с широко значение, а термините "програма" и "проект" могат да се използват като взаимнозаменяеми по смисъла на член 3, параграф 1 от посочения регламент" и "предвид това "многогодишна програма" по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент No 2988/95 е широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, в които има използване на негови бюджетни средства“. Според решението, „при установяването на датата, на която „програмата изрично е прекратена“ и до която се удължава давностният срок по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент No 2988/95, следва да се вземе предвид крайната дата на съответната „многогодишна програма“ /т.63/. „ Трябва да се уточни, че фактът, че „програмата изрично е прекратена“ по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент No 2988/95, не означава непременно, че давностният срок за всички евентуално допуснати при изпълнението на програмата нередности е изтекъл. Това се отнася само за нередностите, които са били преустановени четири години преди датата, на която „програмата изрично е прекратена“, и за които - освен ако няма прекъсване на давностния срок по съображенията, посочени в член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент No 2988/95 - веднага след това се погасява възможността да бъдат преследвани“/ т.68 /. В конкретния случай се касае за многогодишна програма и давностният срок не е изтекъл. Нито програмата, нито проектът са прекратени към датите на започване на производството, с изпращане на уведомлението до бенефициента по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, и за налагане на финансова корекция с решението на НО. „Балкани - Средиземно море 2014 - 2020“ е програма на Европейския съюз за транснационално сътрудничество, в която Република България участва през периода 2014 – 2020 г. и не е приключила.Периодът за изпълнение на проекта „Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship“ -“Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество“, финансиран по програмата за транснационално сътрудническо „Балкани - Средиземно море 2014 - 2020“, е с крайна дата 31.12.2023г. На 21.11.2023 г. от бенефициера е получено посоченото писмо с изх. № 99-00-3-102-(7) и финансовата корекция е наложена с решението от 28.11.2023г. на НО.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 АПК и съобразно нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, в полза на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните от процесуалния му представител разноски по делото. Същите съдът изчислява в общ размер на 624, 74 лева, от които 26, 74 – заплатена държавна такса по адм. дело № 5347/2024 г. на ВАС, и 600 лева (по 200 лева за всяка съдебна инстанция) във вид на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който размер е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, продължителността на производството и положения труд чрез депозираните писмени становища.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл. 226, ал. 1 АПК Административен съд – София-град, III отделение, 71-и състав

Цитирани разпоредби

41