Решение № 1901 от 30.5.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 18081/2021 г.

Предявен е иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „Ей Пи Ди- 68“ ЕООД ЕИК: 205075247 гр. Асеновград, ул. Тутракан № 9, вх. А, ет. 2, ап. 11 представлявано от К.Г. чрез адв. П. против „РТ Консултинг“ ЕООД ЕИК: 203933868 гр. Пловдив, бул. Марица № 27, ет. представлявано от Р. М. за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 7488 лева /седем хиляди четиристотин осемдесет и осем лева/ – главница, дължима по шест броя фактури издадени в периода 15.10.2019 г. - 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.09.2021г. до окончателното погасяване. Притендира разноски. В исковата молба се твърди, че между страните са налице търговски отношения свързани с осъществяване на строителни услуги. През месец октомври и ноември 2019 г. ответникът възложил на ищеца да осъществи изкопни работи с ••••••• в с. •••••••, с. ••••••••, с. •••••••, с. ••••••••. Извършените услуги са приети без възражение и за стойността им са издадени фактури № 0000000006 от 15.10.2019 г., на стойност от 384 лева; № 0000000007 от 15.10.2019г. на стойност 768 лева; № 0000000008 от 15.10.2019 г. на стойност 1440 лева; № 0000000009 от 26.10.2019г. на стойност 1344 лева; № 0000000010 от 26.10.2019г. на стойност 960 лева и № 0000000011 от 06.11.2019 г. на стойност 2592 лева. Срока за заплащането е едномесечен от издаване на фактурите, а начина-по банков път. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 14639/2021 г. на ПРС, по което е издадена заповед за изпълнение и е подадено възражение в срок. В предоставения срок за отговор ответника не заявява такъв. Ответника е бил редовно призован за първото съдебно заседание, но не се е явил и не е изразил становище. Не е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото открито съдебно заседание представителя на ищеца е направил искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките за това. На първо място, ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение. На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация се съдържа в текста на съобщението до ответника. И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен. Ето защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разносик в размер от 149, 76 лв. за държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение по настоящето дело, както и сумата от 649, 76 лв. за разноски по заповедното производство по ч. г. д. 14639/2021 г. на ПРС. Водим от горното, Съдът