Решение № 118 от 20.12.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 255/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 335 от 31.10.2023 г. по т.д. № 95/2023 г. на Окръжен съд – Бургас по молба на осн. чл. 625 ТЗ от длъжника е обявена неплатежоспособност на “С. ЕООД, ЕИК •••, с начална дата 04.03.2023 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е пракратяване на дейността на предприятието, обявено е дружеството в несъстоятелност и е спряно производството по несъстоятелност на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ. Постъпила е въззивна жалба против това решение от Националната агенция за приходите. Въззивникът се легитимира като кредитор с изискуемо публично вземане към длъжника, установено с влязло в сила съдебно решение по анд № 1163/2021 г. на БОС, който има право съгласно чл. 613а, ал. 2 ТЗ да обжалва решението. Според въззивника обжалваното решение е недопустимо, тъй като при постановяването му е липсвала абсолютна процесуална предпоставка – приложени доказателства по чл. 78, ал. 2 ДОПК за уведомяване на НАП за подадената молба по чл. 625 ТЗ. Поради това се иска обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо. В срока по чл. 263 ГПК вр. чл. 613а, ал. 1, изр. 3 ТЗ не е постъпил отговор от длъжника. Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение от 23.11.2023 г. е приета за разглеждане по същество. Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с молба на осн. чл. 625 ТЗ от “С. ЕООД. Дружеството чрез управителя изложило твърдения, че е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, считано от 04.03.2023 г., и не може да изпълни изискуемо и безспорно публично парично задължение, установено със съдебно решение. Поискало да се открие производство по несъстоятелност. С обжалваното решение съдът на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ обявил неплатежоспособността на дружеството с начална дата 04.03.2023 г., открил производство по несъстоятелност, постановил прекратяване на дейността на предприятието, обявил дружеството в несъстоятелност и спрял производството по делото. При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269 ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретното оплакване на жалбоподателя за недопустимост на решението: Твърденията във въззивната жалба, че обжалваното решение е постановено по молба на осн. чл. 625 ТЗ, към която не са били приложени всички задължителни приложения, отговарят на действителното положение. Към молбата по чл. 625 ТЗ длъжникът е задължен да приложи съгласно чл. 628, ал. 3 ТЗ “доказателствата по чл. 78, ал. 2 ДОПК” – уведомление до НАП за искането за откриване на производство по несъстоятелност. В молбата като приложение е посочено “уведомление по чл. 78 ДОПК”, но такова не е било приложено, а вместо това е представено удостоверение, издадено от НАП, на осн. чл. 87, ал. 6 ДОПК за наличието или липсата на задължения. В срока за отговор по въззивната жалба длъжникът на 10.11.2023 г. представил пред окръжния съд уведомление по чл. 78, ал. 1 ДОПК от 09.11.2023 г. По този начин нередовността на молбата по чл. 625 ТЗ, изразяваща се в липса на едно от задължителните приложения към нея, е отстранена, макар и след постановяване на обжалваното решение. Молбата следователно се счита редовна от момента на подаването – чл. 129, ал. 5 ГПК вр. чл. 621 ТЗ. Постановеното решение не е недопустимо, както сочи въззивникът, тъй като порокът е отстранен. Кредиторът НАП, който поради процесуалното нарушение, допуснато от окръжния съд, е бил лишен от възможността да узнае за инициираното от длъжника производство, е имал възможност да заяви становище по основателността на молбата по чл. 625 ТЗ, вкл. по началната дата на неплатежоспособността, но не е сторил това нито с въззивната жалба, нито в съдебно заседание чрез процесуалния си представител. Процесуалният представител на въззивника изрично заявява в съдебното заседание, че НАП няма възражения против решението в частта, с която е открито производство по несъстоятелност. Въззивната жалба е неоснователна и поради съвпадане на крайните изводи на съдилищата първоинстанционното решение следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд