Решение № 1341 от 7.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1836/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР. ГЛАВА XXI ОТ ГПК. Образувано е по Жалба с вх. № 20231005094828, от „Д.“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, р-н „Витоша“, бул. „••••••• III“ № •••••••, представлявано от управителя Т.Н.Т., чрез адв. С. Г.-Д. - САК, тел. ••••••• •••••••, против ОТКАЗ с peг. № 20231003082012/04.10.2023 г., постановен по Заявление А4 с вх. № 20231003082012/ 03.10.2023 г. за промяна на обстоятелства по партидата на търговеца. Според жалбоподателя отказът на ДЛР е незаконосъобразен и неправилен. Твърди се в жалбата, че съображенията на длъжностното лице по регистрацията, че заявеното за вписване ефективно увеличаване на капитала на дружеството посредством записване на нови дялове от новоприетия съдружник Р.Н.Б. при наличие на вписан запор влиза в противоречие със забраната по чл. 451, ал. 1 от ГПК за разпореждане със запорираното имущество, доколкото на практика се стигало до изменение на запорираните дружествени дялове, са неправилни. Увеличението на капитала по същество не представлява разпореждане с дружествените дялове. Спорен е въпросът дали вписаният запор върху дружествен дял препятства извършването на действия на разпореждане със същия, съответно представлява ли такова действие ефективно увеличаване на капитала на дружеството и записване на дружествени дялове от новоприет съдружник в дружеството. Действието на запора върху дружествени дялове, което съгласно чл. 517, ал. 1 от ГПК настъпва с вписването му в ТР при Агенция по вписванията, е уредено в чл. 451 - чл. 453 от ГПК, като същото се състои в това, че считано от налагането на запора, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните дялове, като в случай, че такова разпореждане бъде извършено, то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори. В този смисъл действието на наложения запор върху дружествен дял се състои в непротивопоставимостта по отношение на вписалия запора кредитор на евентуално извършено прехвърляне на този дял към по-късен момент, но не съставлява забрана за извършване на разпоредителна сделка със запорираното имущество. Тази непротивопоставимост има действие само спрямо първоначалния и присъединените в изпълнителното производство взискатели, по отношение на които се счита, че прехвърлянето на дружествени дялове, извършено след наложения запор, не е породило правни последици по преминаване на собствеността върху дяловете в полза на третото лице, така че изпълнението може да бъде насочено върху запорираното имущество, независимо от извършеното разпореждане. Според жалбоподателя, наличието на вписан запор върху дружествените дялове не представлява пречка за прехвърлянето им и изобщо за разпореждането с тях, поради което няма основание да бъде отказано вписването на настъпилите в резултат на това разпореждане промени, тъй като последиците се свеждат до непротивопоставимостта на разпоредителното действие по отношение на взнекателите. С оглед отсъствието на пречка пред вписването на последиците от прехвърляне на запорираните дружествени дялове, по аргумент от по-силното основание, не е налице и пречка за вписването на увеличаване на капитала на дружеството посредством записване на нови дялове от новоприет съдружник, при това независимо дали същото позволява да се квалифицира като действие на разпореждане със запорираното имущество. Счита, че вписването на ефективно увеличаване на капитала посредством записване на нови дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност, върху чиито дялове е наложен запор, не влиза в колизия с ограничението за разпореждане със запорираното имущество по чл. 451, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение с което да бъде отменен Отказ 20231003082012/04.10.2023 г.на длъжностното лице по регистрацията към ТРРЮЛНЦ воден от Агенцията по вписванията и да бъде разпоредено извършването на заявените за вписване обстоятелства. Претендират се разноски. АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, гр. София, ул. ••••••• представлявана от изпълнителния директор Д.М., чрез Г.И. юрисконсулт в дирекция „ГЮЧРД", с пълномощно per. № РД-01- 766/03.11.2022 г. на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ е депозирала писмен отговор със свой изх. № 11-00-2133/05.10.2023 г. Поддържайки изцяло мотивите, изложени в процесния отказ, ответната страна счита жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда, да остави без уважение жалба с вх. № 20231005094828, от „Д.“ ЕООД, ЕИК •••••••, чрез адв. С. Г.-Д.- САК, против Отказ с per. № 20231003082012/04.10.2023 г., постановен по Заявление А4 с вх. № 20231003082012/ 03.10.2023 г. Претендират се разноски. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното: Регистърното производство е инициирано по Заявление обр. А4 с вх. № 20231003082012/03.10.2023 г. за промяна на обстоятелства по партидата на „Д.“ ЕООД, ЕИК •••••••, представлявано от управителя Т.Н.Т., а именно: увеличаване на капитала на дружеството от 5 000 лв. на 25 000 лв. и приемане на нов съдружник, който записва всички дялове от увеличението на капитала на дружеството, обявяване на нов дружествен договор. Към същото са приложени: Писмено предизвестие за напускане на съдружник; Протокол от общо събрание; актуален дружествен/учредителен договор; Документ за внесен в банка капитал; Декларации по чл 129 ал. 2 от ТЗ във връзка с чл 129 ал. 1 от ТЗ; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.; Документ за внесена държавна такса; Адвокатско пълномощно; На 04.10.2023 г. е постановен ОТКАЗ № 20231003082012/04.10.2023 г., по Заявление с вх. №20231003082012, като мотивите на длъжностното лице по регистрация (ДЛР) са, че при извършената проверка съгласно чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.91 oт Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, е установено, че не се установява съответствие на заявените за вписване обстоятелства със закона, тъй като на 14.03.2023 г. в ТРРЮЛНЦ е вписано налагането на запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала Т.Н.Т. в полза на „БЪЛГАРО - АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД. Вписването е извършено въз основа на запорно съобщение от ЧСИ М. Ц. по изп. дело № 20238400400200. В отказа е посочено, че съгласно чл. 451, ал. 1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Възприето е още, че при липса на други специални норми в ГПК, касаещи режима на запор върху дружествени дял, освен по отношение на налагането му (чл. 517 ал. 1 ГПК), следва на общо основание да се прилагат правилата, касаещи правния режим на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника - било то движима вещ, вземане или дружествен дял. Затова според ДЛР запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл. 517 ал. 1 от ГПК има същото действие, както този, наложен по отношение на движима вещ или вземане, поради което и нормата на чл. 451 от ГПК е съответно приложима. При увеличаването на капитала на дружеството чрез приемане на съдружник, който да запише всички дялове от увеличението, се стига на практика до изменение на запорирания дружествен дял. Формално неговата номинална стойност остава същата. Но към момента на налагането на запора притежаваните от Т.Н.Т. дялове с номинална стойност 5 000 лв. съставляват 100 % от капитала на дружеството. При евентуалното прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК, кредиторът вписал запор, ще има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника, който ще се определи от пазарната стойност на цялото имущество на дружеството. Но ако капиталът на дружеството бъде увеличен с приемане на съдружник, тогава кредиторът, вписал запор, ще може да се удовлетвори само от дружествения дял на Т.Н.Т., който ще съставлява 20 % от балансовата стойност на имуществото. Поради това, макар че чрез исканото вписване Т.Н.Т. да не се разпорежда със запорирания си дял, се стига до изменение на правата, което е недопустимо според нормата на чл. 451, ал. 1 ГПК. Срещу така постановения отказ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № Отказ № 20231003082012/04.10.2023 г. е подадена настоящата жалба, като същата е с вх. рeг. № 20231005094828. Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като: - изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване); - насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ); - подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/, дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл.286 от ЗН, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система, и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона, от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Както бе установено в изложението по-горе, регистърното производство е инициирано по Заявление обр. А4 с вх. № 20231003082012/ 03.10.2023 г. за промяна на обстоятелства по партида на „Д.“ ЕООД с ЕИК •••••••, изразяваща се в увеличаване на капитала на дружеството от 5 000 лв. на 25 000 лв. и приемане на нов съдружник, който записва всички дялове от увеличението на капитала на дружеството. От служебна справка в търговския регистър се установява, че по партидата на търговеца има вписан запор с per. № 20230314145513 върху дружествените дялове, притежавани от едноличния собственик на капитала - Т.Н.Т., който не е заличен. Действието на запора върху дружествени дялове, което съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК настъпва с вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията, е уредено в чл. 451 – чл. 453 от ГПК, като същото се състои в това, че считано от налагането на запора, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните дялове, като в случай, че такова разпореждане бъде извършено, то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори. В този смисъл действието на наложения запор върху дружествен дял се състои в непротивопоставимостта по отношение на вписалия запора кредитор на евентуално извършено прехвърляне на този дял към по късен момент, Видно от т.7 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове. Цитираното тълкувателно решение обаче не дава отговор на въпроса - налице ли е основание да бъде отказано вписване на подлежащите на вписване обстоятелства при взето решение от ОСС за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от съдружник, по причина на вписан запор върху дяловете на друг съдружник. Настоящата съдебна инстанция, съобразявайки наличието на противоречива практика по спорните въпроси, както и разликата в съдбата на дружествените дялове при хипотезата на прекратяване на членствено правоотношение, споделя мотивите на длъжностното лице, основани на разпоредбата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, регламентираща действието на запора върху движима вещ или вземане, приложима и към запора върху дружествен дял (чл. 517, ал. 1 ГПК се намира в глава 45 ГПК – „Изпълнение върху вземания на длъжника“). Според посочената разпоредба от момента на налагането на запора длъжникът се лишава не само от правото да се разпорежда с вземането или вещта, но и под страх от наказателна отговорност, не може да изменя вещта, респ. вземането. Действително, в конкретния случай няма формална продажба или разпореждане с дялове. Самото увеличението на капитала на дружеството обаче има за правна последица изменение на дружествения дял на длъжника, което е в смисъл, че номиналната стойност на запорирания дял остава същата, но към момента на налагането на запора притежаваните от Т.Н.Т. дялове с номинална стойност 5 000 лв. съставляват 100 % от капитала на дружеството и при евентуално прекратяване на дружеството по реда на чл.517, ал.4 от ГПК кредиторът, в чиято полза е вписан запорът, ще има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на едноличния собственик, който ще се определи от пазарната стойност на цялото имущество на дружеството. В случай, че капиталът на дружеството бъде увеличен с приемането на нов съдружник, който е записал нови дялове, тогава кредиторът, в чиято полза е вписан запор, ще може да се удовлетвори само от дружествения им дял, който ще падне на 20 %. Разпоредбата на чл. 451 от ГПК е обща и касае всички обекти на запорни действия. Това сочи, че същата намира приложение и при запор на дружествени дялове. Безспорно, че целта на същия е възможността кредитора да се удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника. Той сам по себе си се получава, при съотнасяне на процентното участие на длъжника в капитала към стойността на съответното имущество. Това води до извод, че на промяна не следва да подлежи това процентно участие, а не самото имущество. В случая, макар чрез исканото вписване Т.Н.Т. да не се разпорежда със запорирания дял, с действията по увеличаване на капитала това участие реално се променя. На практика се постига изменение на правата му в капитала, което ще рефлектира върху интересите на лицата, в чиято полза е вписан запорът върху дружествени дялове. Така посоченото обаче е недопустимо съгласно нормата на чл.451 ал.1 от ГПК, тъй като увеличаването на капитала чрез записване на нови дялове, които да бъдат поети от нов съдружник е начин за заобикаляне на забраната, установена в тази императивна правна норма. Констатираните по-горе пороци по същността си се явяват непреодолима пречка за вписване по процесното Заявление. Предвид всичко изложено съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде потвърден, а процесната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна ПО РАЗНОСКИТЕ: Всяка от страните в процеса претендира присъждане на разноски, за което се ангажират доказателства. Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство обаче, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020 г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрочно предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 о т ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВп, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт. Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т