Решение № 1123 от 7.7.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 227/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - гр. Враца, депозирана чрез процесуалния представител •••, против Решение № 102/31.03.2025 г., постано-вено по АНД № 182/2025г. по описа на РС – Враца. С оспореното решение е отменено НП № 06-2400102/03.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „И. и С..“ ЕООД ••• е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ /Кодекса на труда/ и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в противоречие с доказателствата и действителната фактическа и правна обстановка по делото. Твърди се, че неправилно въз-зивната инстанция е приела наличието на допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяваща се в неправилна правна квалификация на деянието, което е ограничило правото на защита на санкционираното дружество. Изложени са доводи, че в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушението е описано достатъчно ясно, точна е правната му квалификация и е приложена съответната санкционна норма. Иска се отмяна на решението на РС-Враца, като незаконосъобразно и неправилно, и постановяване на друго с което се потвърди НП. В с.з. касаторът, чрез пълномощник - ••• моли за решение, с което да се отмени решението на РС-Враца и да се потвърди НП по подробно изложените съображения в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Ответникът „И. и С.“ ЕООД ••• редовно призован не се представлява в с.з. Изразява становище по касационната жалба, чрез пълномощник –•Ц.С. •••, в Отговор на касационната жалба и в писмено Становище, преди с.з., в които оспорва жалбата и иска отхвърлянето й, и постановяване на съдебен акт с който да се остави в сила решението на РС-Враца. Претендират се разноски, като се представят пълномощно и Договор за правна защита и съдействие. Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 102/31.03.2025 г., постановено по АНД № 182/2025 г. по описа на РС – Враца, с което е отменено НП № 06-2400102/03.01.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „И. и С.“ ЕООД ••• е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. За да отмени НП с оспореното решение, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, в предписаната от закона форма, но в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е нарушило правото на защита на санкционираното дружество. Прието е в мотивите, че посочената в НП за нарушена разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ, не е нарушена, а фактически е налице нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ. От анализа на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел, че към момента на проверката – 04.12.2024 г. в 15: 20 ч. не е съществувал подписан от страните трудов договор, поради което е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, а уведомлението е регистрирано на 04.12.2024г. в 16: 17 ч., т.е. след проверката. При тези констатации въззивният съд е направил извод за незаконосъобразност на издаденото НП и го е отменил. Настоящата касационна инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП не са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни, като несъответни на доказателствата по делото изводи за допуснати порочни действия в административно-наказателното производство, които касационната инстанция не възприема. Административно-наказателната отговорност на „И. и С.“ ЕООД ••• е ангажирана на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждаща наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ. От представените пред районния съд доказателства се установява, че при извършена проверка от служители на ответника на 04.12.2024 г., към 15: 20 часа в обект: цех за производство на готови за консумация кулинарни и тестени изделия, намиращ се •••, стопанисван от „И. и С.“ ЕООД •••, е установено, че лицето ••• е работило в обекта, като ••. В хода на проверката • собственоръчно попълнила декларация, в която декларирала, че е наета от „И. и С.“ ЕООД •••, в същия обект, на длъжност „•“, с работно време от 12: 30 ч. до 15: 30 ч. срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 470 лв., с два почивни дни в седмицата - събота и неделя, като изпълнява длъжността от 03.12.2024г., но не е получила копие от писмен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД на НАП за регистрация на трудовия договор. За констатациите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2448136, в който за констатираното нарушение и за други нарушения на трудовото законодателство са направени съответните предписания и е указан срок за отстраняване на несъответствията. На 10.12.2024 г. работодателят „И. и С.“ ЕООД представил в офиса на ДИТ – Враца, трудов договор № 45 от 04.12.2024 г., сключен с ••• и справка за изпратено уведомление до ТД на НАП за регистриране на трудовия договор, подадено на 04.12.2024 г. в 16: 17 ч. При тези установявания АНО е приел, че ответника е нарушил чл.63, ал.2 от КТ, като е допуснал до работа лицето •• без да ѝ предостави преди постъпване кумулативно свързаните екземпляр от писмен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Безспорно описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено е законово вменено задължение за актосъставителя, а в последствие и за наказващия орган, неизпълнението на което би имало за последица отмяна на санкционния акт от съда. В случая, така както е направено описанието в АУАН и издаденото въз основа на него НП е достатъчно за очертаване кръга на доказателствено-релевантните факти, като са посочени всички елементи, които определят и индивидуализират вмененото административно нарушение. Правната квалификация на нарушението по чл.63 ал. 2 от КТ съответства на фактическото му описание и правилно е приложена санкционната норма по чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила и не е ограничено правото на защита на санкционираното дружество. Настоящият касационен състав не споделя и изводите на въззивния съд, че към датата на проверката не е съществувал подписан от страните договор, тъй като независимо от твърденията, че е изготвен на хартия на 04.12.2024 г. не означавало, че този ден той е бил подписан от двете страни по него. Не само се твърди, но и с административната преписка е представен Трудов договор № 45/04.12.2024 г. /л.24 от АНД № 182/2025 г. на РС-Враца/ с предмет, срок на договора, място на работа, уговорено възнаграждение, отпуски и начин на прекратяване, който съдържа подписите на работник и работодател. Съгласно уговореното в него работникът е поел задължение да постъпи на работа на 04.12.2024г. Този договор е в установената от закона форма писмена форма, съдържа волеизявленията на страните по него, подписан е от същите и притежава материалната доказателствена сила на писмено доказателство, което не е оспорено. Нито пред въззивната, нито пред касационната инстанция не са представени доказателства, липсват и твърдения, че този договор е антидатиран или с манипулирано съдържание, поради което обвързан от материалната му доказателствена сила съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документът и както са посочени от АНО в санкционния акт. Отделно от това по делото е приложена подписана от работодател и работник Длъжностна характеристика за длъжността, с която • се е запознала на 04.12.2024 г., т.е. в деня на постъпване на работа съгласно уговореното в договора. От тези доказателства се установява по безспорен начин, че при извършената проверка от длъжностни лица на касатора на дата 04.12.2024 г. в обект стопанисват от ответника, лицето •• е престирало работна сила, но ответното дружество в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си по чл. 63, ал.1 от КТ да ѝ предостави преди постъпването ѝ на работа екземпляр от писмен трудов договор, подписан от двете страни и заверено от ТД НАП копие от уведомление по чл. 62, ал. 3, като в нарушение на императивно установена забрана с чл. 63, ал. 2 КТ е допуснало лицето до работа, преди да му предостави документите по ал. 1 от цитирания нормативен акт. У ведомлението за сключения с лицето трудов договор е регистрирано в ТД на НАП в 16: 17 часа на 04.12.2024 г., а е приложен трудов договор също с дата 04.12.2024 г., поради което правилно наказващия орган приема, че такъв е съществувал към момента на извършената проверка – 04.12.2024 г. и няма как да санкционира дружеството за липса на трудов договор, каквито мотиви са изложени в оспореното решение. Неотносим към това нарушение е и фактът, че уведомлението е подадено в законово предвидения срок, тъй като работодателят не е санкциониран за такова нарушение. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от КТ предвижда, че работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал.1, освен ако страните са уговорили друг срок. Следователно законодателят е обвързал срока за постъпване на работа с получаване на изискуемите документи. Няма пречка работникът да започне изпълнение на трудовите си задължения на същия или на следващия ден, стига същите да са му връчени. Като е уговорил в трудовия договор постъпването на работа на 04.12.2024 г., когато не му е бил връчил изискуемите документи, работодателят е осъществил състава на нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, която разпоредба е посочена, както в акта така и в НП. Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че в случая е налице неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, като в хода на проведеното административно-наказателно производство са установени всички релевантни за отговорността на дружеството факти. Изложените мотиви в оспореното решение в обратния смисъл не се подкрепят от представените по делото доказателства и са в несъответствие с относимите материално-правни норми, поради което и постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като при постановяване на решението на районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното пред съда НП следва да бъде потвърдено, като издадено при спазена административно-наказателна процедура, при правилно дадена правна квалификация и приложена съответна санкционна норма. Наложената имуществена санкция е в предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ размер, към минималния размер, тя се явява и справедлива и не следва да се редуцира от съда. В НП са изложени съображения относно определяне на размера й, а именно – констатирано, че дружеството има влязло в сила НП № 06-2400012/20.02.2024г. в сила от 07.03.3024г за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, извършено на 26.01.2024г., което е НП е приложено към адм. преписка /на л.13 от АНД № 182/2025 г. на РС-Враца/. При този изход на касационното оспорване, основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното и касационното производство, в които е осъществена защита. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27e от Наредбата за заплащане на правната помощ, на касатора следва да се присъди възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 240 лв., по 120 лв. за всяка една инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, Административен съд – Враца