Решение № 2310 от 4.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2594/2023 г.

Производство по чл.435, ал.1, т.1, предл.2 ГПК. Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№6194/02.02.2023г., подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ••••, със съдебен адрес гр.София, бул.“••••, срещу разпореждане от 23.01.2023г., обективиращо отказ на ЧСИ М.Б., рег.№838 на КЧСИ, постановен по изп.дело №20168380400384, за извършване на публична продан. В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Това е така, тъй като върху имот, чието изнасяне на публична продан ЧСИ е отказал да извърши, е наложена възбрана на 25.03.2022година, която е вписана в Служба по вписванията на 28.04.2022година. Тази възбрана касае имот, който е бивша собственост на наследодателката на един от длъжниците в изпълнението производство, а именно Р.К., който е и съдружник в СД „Н.О.“ ЕИК ••••, явяващо се длъжник в изпълнителното производство. Имотът е придобит от наследодателката на длъжника К. по силата на сделка, обективирана в нот. акт.№26, том първи, рег.№1102, дело №19/2018г. по описа на нотариус Ж.Д.. Наследодателката на К. е починала на 30.11.2020г. и единствен нейн наследник по закон е Р.К.. Твърди, че на 05.10.2022 година по делото е представено саморъчно завещание на наследодателката на К., Й.Р. К.а, по силата на което тя се е разпоредила с описания в жалбата недвижим имот в полза на трето за делото лице. Това завещание е обявено на 11.05.2022 година. Твърди, че при тази фактическа обстановка приема отказът на ЧСИ да извърши публична продан на имота за незаконосъобразен, тъй като към момента на налагане на възбраната този имот е бил собственост на длъжника Р.К., придобит по силата на настъпила правопроиемство по закон, поради което обявеното впоследствие завещание е непротивопоставимо на взискателя. Ето защо моли съда да отмени отказа на ЧСИ за извършване на публична продан на недвижими имот, представляваща апартамент №2 с идентификатор 68134.902.168.1.2, находящ се в гр.София, район „Лозенец“, ул.••••, състоящ се от стая, вестибюл, кухня, входно антре и баня с тоалетна, с площ от 61 кв.м. Другата страна в процеса, длъжникът Р.К., чрез адв. Ч.П., оспорва основателността на жалбата. Излага следните твърдения: Твърди, че опис на този актив е извършен на 12.05.2022г., като в протокола за опис имотът е описан като собствен на длъжника Р.К.. Всъщност имотът е собственост на Е.Й.Д., по силата на завещателно разпореждане, направено от Й.Р. К.а, починала на 30.11.2020г., като саморъчното и завещание е обявено по реда на ЗН на 11.05.2022година, за което нотариусът е съставил протокол, а завещанието е вписано в имотния регистър на 18.05.2022 година. Твърди, че описът е бил насрочен за 12.05.2022г. и на тази дата Е.Й. е присъствал и е представил заверен препис от саморъчното завещание протокола за неговото обявяване. Направил е изрични възражения относно извършване на описа, които били игнорирани и което действие представлява нарушение на закона. По отношение на възбраната. Твърди, че към момента на нейното налагане не се извършва проверка относно собствеността на имота, като тази възбрана се вписва по партидата на длъжника. Възбраната поражда действие само ако длъжникът е собственик и само в този случай ще е налице непротивопоставимост на извършените с имота разпореждания след вписване на възбраната. Ако имотът не е собственост на длъжника- възбраната няма да породи целения ефект. По отношение на настъпване на правото на наследяване. Наследството се открива със смъртта на наследодателя и в същия момент възниква право на наследяване, но за да възникне това право следва да е налице приемане на наследството, респ. да откаже да приеме наследството- чл.48 ЗН. Твърди, че в случая наследникът К. не е изразил воля да приеме наследството, поради което имотът не е станал негова собственост. ЧСИ М.Б., на основание чл.436, ал.1 ГПК, излага мотиви, че след образуване на изпълнителното производство под № 20168380400384, в хода на неговото развитие е постъпила молба от взискателя изпълнението да се насочи срещу недвижим имот, като при реализация на този изпълнителен способ е установено ново обстоятелство, а именно, че обектът на изпълнение, представляваща апартамент №2, находящ се на ет.••••“, в 4-етажна сграда в гр.София, ул.“••••, се е установило, че имотът не е част от патримониума на длъжника К.. Не оспорва допустимостта на подадената жалба, а нейната основателност. Твърди, че въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на извършена служебна справка в Службата по вписванията- гр.София, е констатирано, че е извършено вписване под вх. №34750/18.05.2022г., акт 49, том 7, лист 625, том втори, на разпоредителна сделка, представляваща завещателно разпореждане, с която наследодателят на длъжника Р.К., Й.Р. К.а, ЕГН ••••••••••, починала на 30.11.2020г. се е разпоредила за след своята смърт, с описания апартамент в полза на трето за делото лице- Е.Д.Й., ЕГН ••••••••••, който е извън кръга на наследниците по закон. Твърди, че не е налице непротивопоставимост на това разпореждане, с оглед вписаната възбрана, като без значение е и датата на вписване на завещателния акт, което има значение единствено за даване на гласност на това разпореждане. Завещателният акт е осъществил своето правно действие- правоприемството, което е възникнало от момента на смъртта на завещателя. Ето защо не може да се приеме, че това имущество е било част от наследствената маса, за да бъде годен обект на принудително изпълнение. Оспорва да отговарят на истината и факти, посочени от длъжника в отговора на жалбата. Твърди, че нормата на чл.483 ГПК задължава съдебният изпълнител да извърши проверка относно собствеността на имота, с оглед вещнотранслативния ефект на продажбата чрез публична продан. За да бъде избегнато евентуално отстраняване от имота ЧСИ е постановил атакувания отказ. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното: Изп.дело № №20168380400384 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№838 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ••••, с която неудовлетвореният кредитор моли съдебния изпълнител да образува производство за принудително изпълнение за удовлетворяване на негови парични притезания, посочени в молбата, срещу длъжниците СД“ Н.О.“, ЕИК ••••, Р.В. К. и М.Й.С.. Към молбата са представени следните документи: изпълнителен лист от 10.09.2012г., издаден от РС-Бургас, въз основа на заповед за изпълнение от 03.09.2012г., издадена по ч.гр.д. №6926/2012г. по описа на РС-Бургас; самата заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК; разпореждане за незабавното и изпълнение; пълномощно и др. В хода на изпълнителното производство, на 24.03.2022 година ЧСИ прави искане за вписване на възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент №2 на 1-ви етаж в жилищен блок, вх.“А“, в четириетажна жилищна сграда на ул.“••••, в гр.София, състоящ се от стая, вестибюл, кухня, входно антре и баня-клозет, с разгърната площ от 57 кв.м. и на друг имот, различен от процесния, собственост на длъжника Р.В. К.. Видно от извършеното удостоверяване от съдията по вписвания, вписването на възбраната е извършено на 25.03.2022 година, в том пети, №63, вх.рег.№ 19298, дело №14267, имотна партида 118786. На 15.04.2022 година ЧСИ изпраща уведомление до взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД, с което уведомява страната, че пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на този имот, който ще извърши на 28.04.2022 година от 10 часа. На 10.05.2022 година е изпратено ново съобщение за извършване на опис на същия имот на 12.05.2022 година. До длъжника Р.К. е изпратено идентично уведомление, което не е връчено на страната, като длъжностното лице е удостоверило, че по телефона е уведомил длъжника за съдържанието на документа, защото длъжникът е отказал да се срещни с длъжностното лице. За това действие е изготвен нарочен протокол от ПЧСИ И.Р.. На 12.05.2022 година по делото е изготвен протокол за опис на недвижимо имущество, съгласно който в 10 ч. на посочената дата, ПЧСИ И.Р. е удостоверил, че по искане на взискателя „БАНКА ДСК“ АД и посочения изпълнителен лист, е описал недвижим имот, собственост на Р.В. К., с адрес гр.София, ул.“••••, вх.••••, представляващ апартамент №2, състоящ се от стая, вестибюл, кухня, входно антре и баня-клозет, с разгърната площ от 57 кв.м. В удостоверителния документ е посочено, че описът е извършен в присъствието на Е.Д.Й., ЕГН ••••••••••, който е бил предупреден от длъжника Р.К. да предостави достъп до имота. По делото е извършена пазарна оценка на този имот, за която на 18.05.2022 година е съставен протокол от ЧСИ оценка, изготвена от Д.Ш.- вещо лице, въз основа на протокола за опис на имота, който протокол сочи, че страните не са се явили за предявяване на изготвената оценка на имота. По делото са налични документи, удостоверяващи действия на ЧСИ да се снабди с данъчната оценка на имота. Във връзка с настъпилата смърт на наследодателката на длъжника Р.К., Й.Р. К.а, ЕГН ••••••••••, починала на 30.11.2020г. и отправено питане от ЧСИ до РС- Бургас относно това дали е налице вписано приемане, респективно отказ от наследство от страна на длъжника Р.К., по делото е постъпил отговор от РС- Бургас, че в книгата по чл.49 ЗН и от направени справки по електронните деловодни програми на съда, не се установява да е налице вписано заявление от Р.К. за отказ, приемане по опис или загуба от право да приеме наследството, оставено от Й.Р. К.а, ЕГН ••••••••••, починала на 30.11.2020г. Извършената справка е за периода от 30.11.2020г. до 17.06.2022година. По отношение на гореописания имот е обявена публична продан с уведомление на ЧСИ от 03.10.2022 година, насрочена в периода от 01.10.2022г. до 01.11.2022 година. На 03.10.2022 година по делото постъпва жалба от трето за делото лице - Е.Д.Й., с която уведомява ЧСИ, че имотът, обект на принудително изпълнение, се явява собственост на трето за делото лице, а именно на Е.Й., който е придобил този имот по силата на завещателно разпореждане, осъществено от наследодателя на длъжника, покойната Й.Р. К.а, ЕГН ••••••••••.Тя е съставила саморъчно завещание, което е обявено по реда на ЗН на 11.05.2022 година, пред нотариус И.П., за което е съставен протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег.№3385, том първи, дело №5, зав. Рег. №511.05.2022г., а самото саморъчно завещание е вписано в Имотния регистър на 18.05.2022г. под вх.№34750. Към тази жалба е представено саморъчното завещание и протокола, съставен от нотариуса за неговото обявяване. ЧСИ е разпоредил тази жалба и приложените към нея документи да се връчат на взискателя и на 20.10.2022 година по делото постъпва молба от взискателя, обективираща искане за спиране на публичната продан, като се иска назначаване на експертиза, касателно авторството на документа, представляващ саморъчен завет, от който третото за делото лице черпи своите права. Такава експертиза е изготвена на 05.12.2022година, но тъй като се касае за изпълнителен, а не исков процес, в който може да бъде поставен въпрос относно валидността на разпоредителната сделка, настоящият състав на съда не обсъжда заключението от тази експертиза. На 07.12.2022 година банката-взискател отправя искане за насрочване на публична продан за продажба на преждеописания апартамент. На 23.01.2023 година ЧСИ постановява отказ да изнесе на публична продан апартамент с адрес гр.София, ул.“••••, вх.••••, представляващ апартамент №2, състоящ се от стая, вестибюл, кухня, входно антре и баня- клозет, с разгърната площ от 57 кв.м. Мотивирал е този отказ с обстоятелството, че този имот е предмет на разпореждане от страна на собственика в полза на трето лице, което обстоятелство е установено от ЧСИ след проверка в имотния регистър. Вписаната възбрана, предшестваща вписване на обявеното завещание, е приел за обстоятелство, което не влияе върху вещно-прехвърлителния ефект на завета, който е настъпил със смъртта на завещателката. При тези мотиви ЧСИ е отказал да насрочи публична продан за имота. Съдът е направил служебна справка относно вписвания в имотния регистър на Агенцията по вписванията за Й.Р. К.а, от която справка се установява, че имотът, за който ЧСИ е отказал да извърши осребряване чрез публична продан, е собственост на това лице, което го е придобило в резултат на продажба и сделката е вписана в книга „Прехвърляния“ с дата на вх.рег. №13.04.2018г., № от дв. вх.рег.№21925. Отказът е връчен на взискателя на 25.01.2023 година и на 02.02.2023година е постъпила жалба от тази страна. Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от надлежна страна, разполагаща с правната възможност да атакува пред съда отказа на ЧСИ да осъществи исканото изпълнително действие- аргумент от чл.435, ал.1, т.1, предл. второ ГПК. По основателността и. Както е посочено от ЧСИ имот, представляващ апартамент №2, състоящ се от стая, вестибюл, кухня, входно антре и баня-клозет, с разгърната площ от 57 кв., с адрес гр.София, ул.“••••, вх.••••, е предмет на завещателно разпореждане- завет, съставен от наследодателя на длъжника Р.К., Й.Р. К.а, ЕГН ••••••••••, починала на 30.11.2020г. По делото са представени доказателства, че този завет от 07 август 2019г., в гр.Бургас, е обявен от нотариус на 11.05.2022г., за което е съставен протокол за обявяване на саморъчно завещание, рег.№3385, том 1, дело №5, зав. рег.№5 от нотариус И.П., рег.№620 на НК. Завещателният акт, видно от направените на него отбелязвания е вписан с вх.рег.№34750 от 18.05.2020г., в имотна партида 118766 в Служба по вписванията гр.София, каквато информация се съдържа и в справка от 118.10.2022г. за отдалечен достъп по данни за имот на лист 675 от изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл.133 ЗЗД в действащото ни позитивно право действа принципът, че длъжникът отговоря с цялото си имущество пред своя кредитор. Важи принципът на пълна секвестируемост, освен ако законът не предвижда друго. Принципът на чл.133 ЗЗД има и отрицателен смисъл, изразяващ се в това, че за дълг на длъжника не може да се посегне върху имуществено право, което не му принадлежи. Поради това принадлежността на правото, което е обект на принудително изпълнение, към имуществото на длъжника се явява предпоставка за законност на изпълнителното производство при събиране на парични притезания. Прието е, че изпълнението се насочва върху правата, които длъжникът притежава към деня на възбраната или запора. Изключение от това правило са поръчителството, залогът и ипотеката за чужд дълг. В настоящия случай се установява, че ЧСИ е наложил възбрана върху описания апартамент, която е вписана на 25.03.2022 година, по което обстоятелство страните не спорят. Относно действието на тази възбрана следва да се съобрази ТР№6/14.03.2014г. по тълк.д.№6/2013г. на ОСГТК, т.5, с което ОСГТК на ВКС приема, че: “Обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот се налага чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на ответника - съгласно чл. 36, ал. 1 от Правилника за вписванията, в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. По тези съображения, в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана“. Тези постановки касателно налагане на възбрана в обезпечителното производство следва да намерят приложение и в изпълнителното производство, но при всички случаи следва да се приеме, че ако имотът, който е обременен с възбрана, не е собственост на длъжника, а на трето лице, то възбраната няма да породи действие спрямо това трето лице, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма никакво вписване. Ето защо ограничителното действие на възбрана, като наложено върху имот, който не е собственост на длъжника не може да породи типичните процесуални и гражданскоправни последици от това ограничение на правната сфера. Следователно собственикът на имота може да извърши акт на разпореждане с този актив и това разпореждане няма да има за последици, посочените в нормата на чл.453 ГПК. По отношение на твърдението, че обявяването на завещанието е в период, който следва вписване на възбраната. Извън горните съображения касателно последиците на възбрана, която не касае имот, който е в обхвата на секвестируемото имущество на длъжника, следва изрично да се посочи следното: Саморъчното завещание, с оглед характера на разпореждането с конкретен имот, е завет, по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН. По силата на завета лицето бенефициер става собственик на конкретното имущество след смъртта на завещателя, тъй като заветът има пряк транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на завещателя /по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗН/. По доводите относно датата на обявяване на завещанието. С определение № 157/12.07.2022г. по ч.гр.д.№1281/2022г. по описа на ВКС, ГК, второ г.о., постановено на основание чл.274, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция е приел, че: “ Съгласно чл. 48 и чл. 49 ЗН наследството по закон или универсално завещание се придобива с приемането му, т.е. въз основа на изразена за това изрично или с конклудентни действия воля. По същия начин се придобива собствеността и на имущество, предмет на завет – чл. 22, ал. 2 вр. чл. 48 - 54 ЗН. Обявяването на саморъчно завещание по искане на бенефициер и вписването му, когато са налице условията на чл. 4, б. „к“ ПВ съставлява конклудентно действие по приемане на имуществото, предмет на универсално или частно завещателно разпореждане. Оповестителното действие на вписването обхваща наличието на завещателно разпореждане с конкретно недвижимо имущество и приемането му от бенефициера. Общо формулираните норми на чл. 8, ал. 1 и ал. 3 ПВ, тълкувани във връзка с уреденото в закона основание за преминаване на завещан недвижим имот към облагодетелстваното от завещанието лице, обуславят извод, че вписване на завещание може да поиска бенефициера, приел завещаното имущество на основание чл. 48 ЗН (респ. негов правоприемник, ако завещанието не е било обявено и/или вписано) или нотариуса, обявил завещанието по искане на бенефициер, но не и по искане на други лица. Лицата, които имат правен интерес да се установи дали универсален или частен правоприемник по завещание приема завещаното имущество могат да проведат производството по чл. 51 ЗН, но не и да поискат вписване на завещанието.“ Следователно, провеждане на процедурата по обявяване на завещанието/завета и вписване на акта в книгите, имат своето оповестително действие, чиято цел е създаване на по- голяма гаранция за узнаването му от лицата, на които то се противопоставя. В съдебната практика се приема, че обявяването на саморъчното завещание и вписването му представляват действия по упражняване на правата по него по смисъла на т.3, б.“г“ на ППВС №7/1973г, но не са основание и предпоставка за пораждане на неговия вещно- прехвърлителен ефект /решение №206/25.07.2012г. по гр.д.№238/2012г. на ВКС, ГК, Второ г.о./. Въз основа на горното и в обобщение съдът приема, че жалбата, макар и допустима, се явява неоснователна, тъй като имотът, чието осребряване взискателят иска да се извърши от ЧСИ не е собственост на длъжника, нито към момента на налагане и вписване на възбрана, нито към момента на описа, нито към момента на искането за осъществяване на публичната продан. Докато не бъде оборена валидността на разпоредителната сделка, извършена от наследодателя на длъжника в исков процес, няма основание да се приеме, че имуществото, предмет на завета, е част от секвестируемото имуществото на длъжника, което служи за обезпечение на неговите кредитори. Ето защо правилно ЧСИ е отказал да го осребри. При изложеното съдът