Решение № 356 от 12.11.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1501/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 107 от 28.05.2024 г. по НОХД № 843/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX н.с., подсъдимият З. М. Б. с ЕГН: •••••••••• е признат за виновен в това, че на 12.03.2023 г. в гр. Пловдив, противозаконно е повредил чужда движима вещ - автобус марка „Темза“, модел „LF 12“ с рег.№ •••, собственост на търговско дружество „•••“ ЕАД - клон Пловдив, като е счупил дясно странично последно стъкло, като стойността на причинената щета възлиза на 1426 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и при условията на чл. 373, ал. 2 вр.чл. 372, ал.4 вр.чл. 371, т.2 от НПК вр.чл. 58А, ал.1 вр.чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, на осн. чл. 66, ал.1 от НК. На основание чл.59, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НК, от така определеното и наложено на подсъдимия З. М. Б. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР на 12.03.2023г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода. С присъдата съдът се е произнесъл по разноските, като ги е възложил в тежест на подсъдимия. Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от адв. Р. Н. - служебен защитник на подсъдимия. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От въззивния съд се иска да отмени присъдата и постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, като приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК или да приеме, че е налице маловажен случай и да преквалифицира деянието по чл. 216, ал.4 от НК. В съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, доколкото деянието не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, нито представлява маловажен случай. Подсъдимият З. Б. се явява лично и със защитника си адв. Р. Н.. Поддържат въззивната жалба с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Молят за оправдателна присъда по предявеното обвинение, с прилагането на чл.9, ал.2 НК или за преквалификация на деянието в по-леко наказуем закон по чл. 216, ал.4 вр.ал.1 НК. Излагат доводи, че стойността на вредата е под три минимални работни заплати и е била изцяло възстановена, поради което престъпното поведение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен акт, в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършената проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които представляват самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият З. М. Б. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка: Търговско дружество „•••“ ЕАД - клон Пловдив било собственик на автобус марка и модел „Темза LF 12“ с Рег.№ •••. За превозното средство било издадено свидетелство за регистрация на МПС с № •••. Автобусът бил предоставен за ползване с договор за финансов лизинг № ••••• г. на търговско дружество „•••“ ЕООД. Последното юридическо лице преотдало ползването на вещта на търговско дружество „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД, което осъществявало курсове от градския транспорт в гр. Пловдив. По маршрута на линия № 12 автобус марка и модел „Темза LF 12“ с Рег.№ ••• се управлявал от св. А.В.У. - шофьор в търговско дружество „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД. На 12.03.2023г. св. А.В.У. бил на работа втора смяна за времето от около 14.00 часа до около 21.45 часа. Движел се по маршрута на линия № 12 с горепосочения автобус, като ••• бил св. П.Г.М.. През деня, около 17.40 часа, от спирка пред МОЛ Марково тепе в автобуса, управляван от св. А.У., се качил подсъдимият З. М. Б. с негов приятел. На последна спирка по маршрута, находяща се на ул. „Юндола“ в гр. Пловдив, подсъдимият и неговият приятел започнали да ругаят свидетелите А.У. и П.М.. След кратко спречкване между четиримата мъже, ситуацията бързо преминала. Около 19.40 часа на 12.03.2023г. св. А.У., управлявайки автобус марка и модел „Темза LF 12“ с Рег.№ •••, се намирал на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Перущица“ в гр. Пловдив, където спрял на червен светофар. На тротоара от дясната страна на автобуса бил подсъдимият З. М. Б., който държал бира в стъклена бутилка. Когато видял автобуса, управляван от св. А.У., подсъдимият Б. хвърлил бирената бутилка. Тя ударила дясното странично последно стъкло на автобуса, което се счупило. Стъклата се разпилели във вътрешността на автобуса, а подсъдимият се оттеглил към вътрешността на квартала, след като повредил автобуса, счупвайки стъклото му. За случая бил подаден сигнал. На място пристигнали дежурни полицейски служители от Второ РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив и от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Малко по-късно при обход на района подсъдимият З. Б. бил установен и задържан от полицейските органи. Последният признал, че е увредил автобуса, като е счупил страничния му прозорец, след което бил задържан по реда на ЗМВР. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна, съответна на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Обосновано е прието, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от другите събрани на досъдебното производство доказателства, а именно гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите: А.В.У., П.Г.М., К.Н.Т. – ••••• в „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД, Г. Х.Х. - ••••• в сектор „•••“ при Второ РУ - Пловдив, А.С.Ч. – ••••• в група „•••“ в сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ - Пловдив, В.А.И. – ••••• в „•••“ ЕАД, както и от писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 12.03.2023г. ведно с фотоалбум, фактура от 14.03.2023г. на стойност 1426, 80 лв., свидетелство за регистрация на МПС част I /копие/, договор за финансов лизинг № •••••г. с приложения /копие/, справка за съдимост, разписка № 0200021356786443 от 01.03.2024г., уведомително писмо от „Автобусни превози“ ЕООД от 22.03.2024г. Обосновано като пълно, обективно и всестранно е кредитирано заключението на назначената съдебно-стокова експертиза, от която се установява, че стойността на счупеното стъкло от задна дясна страна авариен отвор след 3-та врата /демонтаж, монтаж и материали/ е в общ размер на 1426 лв. Показанията на свидетелите - очевидци А.У. – ••• на автобуса и П.М. - ••• кореспондират напълно с обясненията на подсъдимия, които в съвкупност установяват факта, че заради датиращ назад във времето личен конфликт с ••• на автобуса, на 12.03.2023г. подсъдимият Б. е хвърлил бирена бутилка по управлявания от св. У. автобус, осъществяващ курсове по маршрута на линия № 12 от градския транспорт в гр. Пловдив, вследствие на което дясното странично последно стъкло на автобуса се счупило. Правилно са ценени като непредубедени и обективни показанията на полицейските служители във Второ РУ - Пловдив - свидетелите Г. Х. и А.Ч., които са посетили местопроизшествието след приключване на инцидента и непосредствено са възприели причинената имуществена вреда. Не следва да бъдат кредитирани показанията на тези свидетели единствено в частта, с която не възпроизвеждат лични възприятия, а онова, което са чули при проведената с подсъдимия разузнавателна беседа по смисъла на ЗМВР, а именно направеното от подсъдимия самопризнание - предвид забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК. Доказателствената маса, преценена в нейната взаимовръзка несъмнено установява датата, мястото на възникване на процесния инцидент, присъстващите лица, последователността и съдържанието на протеклите събития, изпращането на полицейски екип, а заключението на съдебно- стоковата експертиза - размера на вредата. При така възприетата фактическа обстановка обосновано е прието, че на 12.03.2023г. в гр. Пловдив подсъдимият противозаконно е повредил чужда движима вещ - автобус марка „Темза“, модел „LF 12“ с рег.№ •••, собственост на търговско дружество „•••“ ЕАД - клон Пловдив, като е счупил дясно странично последно стъкло, като стойността на причинената щета възлиза на 1426 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Правилно е прието, че са налице всички елементи от обективната страна на деянието. С действията си на инкриминираната дата по хвърлянето на бутилка към прозореца на автобуса и последвалото счупване е осъществено изпълнителното деяние повреждане на движима вещ. Вследствие действията на подсъдимия същата е била временно неизползваема по предназначение, поради необходимост от смяна на стъклото. Законосъобразно е прието и че е чужда, доколкото не се явява собственост на подсъдимия. Обосновано е прието, че от субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Основните възражения на подсъдимия и неговия защитник, наведени пред въззивната инстанция, са свързани с неправилното приложение на материалния закон. По тези възражения се установява следното: Материалният закон е приложен правилно, поради което алтернативните искания за признаване на подсъдимия за невиновен на осн. чл. 9, ал.2 НК или за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл. 216, ал.4 вр.ал.1 НК са неоснователни. Преценката за наличието или отсъствието на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, обосноваваща преквалифициране на деянието по чл. 216, ал.4 от НК или за неговата малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.2 НК се прави въз основа на всички факти и обстоятелства, реализирани с деянието, с настъпилите вредоносни последици от него, с тяхното отражение върху обществените отношения, засегнати с престъплението, водещите за осъществяването му престъпни мотиви и подбуди на дееца. Преценката за обществената опасност е всякога комплексна. В случая, с оглед на възведеното обвинение, тя следва да обхване обстоятелства като вида на засегнатото имущество и неговата стойност; характера и степента на нанесените повреди и размера на паричния еквивалент на труда и материалите за отстраняването им; личността на дееца; подбудите за извършване на посегателството – предхождащ личен конфликт между подсъдимия и св. У., начинът и средството за въздействие - хвърляне на бирена бутилка по изчакващ на червен светофар автобус. С деянието на подсъдимия е бил повреден автобус, осъществяващ обществен превоз на пътници в гр. Пловдив, собственост на търговско дружество „•••“ ЕАД - клон Пловдив, като повредата се изразява в счупване на дясно странично последно стъкло. Повреждането е довело до негодност на повредената вещ, свързана с временна невъзможност тя да се ползва съобразно предназначението й до подмяната на супеното стъкло, което е част от оборудването на автобуса, осигуряващо безопасност при движението. От друга страна, паричната стойност на ремонта за отстраняването на повредата /демонтаж, монтаж и материали/ е определена посредством съдебно-стокова експертиза на 1426 лева. Тази стойност се равнява на приблизително две минимални работни заплати за страната за 2023 г., определена с ПМС № 497/2022г. - 780 лева. Първостепенният съд правилно е приел, че мащабът на вредата не е единственият значим фактор за обществената опасност на извършеното. Налице са и ред други обективни и субективни обстоятелства с влияние върху социалната тежест и укоримостта на инкриминираното деяние, основното от които е обстоятелството, че множество парчета от натрошеното стъкло са се разпилели по последните седалки и по пода на автобуса и единствено случайността в този момент да няма пътници в задната му част е предотвратила настъпването на по-тежки вредни последици. По изложените съображения възражението на защитата за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК е неоснователно, доколкото извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност, поради което и не може да се приеме, че поради своята малозначителност същото не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Първостепенният съд правилно е обосновал и липсата на основание за извод, че деянието по чл. 216 НК съставлява маловажен случай, тъй като конкретно извършеното престъпление не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други извършени престъпления от същия вид. Повреждането на вещта е рефлектирало и върху възможността да се изпълняват редовни курсове по линия № 12 на градския транспорт в гр. Пловдив, докато трае ремонтът на превозното средство. Затова ПдОС счита за правилна и законосъобразна приетата от първия съд правна квалификация, според която извършеното престъпно поведение реализира признаците на състава по чл. 216, ал. 1 от НК. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия ПдРС законосъобразно е взел предвид обществената опасност на деянието и на дееца, както и всички обстоятелства, които обуславят отговорността му. Като смекчаващи обстоятелства правилно са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия Б. и фактът, че след деянието е възстановил причинените вреди, превеждайки по сметка на ползвателя на процесния автобус – „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД сумата, на която е оценено поправянето на повредите по него. Като отегчаващи обстоятелства обосновано са отчетени провокативното поведение на подсъдимия преди деянието и средството, с което е извършено - бирена бутилка, както и че деянието представлява открита демонстрация на незачитане правото на собственост и на сигурността на лицата, осигуряващи обществен превоз и тази на гражданите, които ползват такава услуга. По доводите в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание: Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящия случай такова несъответствие според въззивния съд липсва. Споделя се преценката на ПдРС, че наказанието на подсъдимия следва да се определи на основание чл. 54 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Неоснователни са доводите на защитата, че стойността на причинената вреда е ниска. Нанесената повреда на превозното средство надвишава минималната работна заплата за страната, определена за 2023г., поради което нейният размер не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Ето защо, наложеното на подсъдимия наказание от девет месеца лишаване от свобода, законосъобразно определено при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК, като размер /преди сторената редукция/, се явява напълно адекватно и кореспондира с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Съдът е приложил възможно максималната снизходителност, определяйки наказанието на подсъдимия в размер под средния, предвиден в закона за това престъпление отчитайки изложените по-горе индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства. Наказанието е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК – редуцирано с 1/3 на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал.1 от НК. Районният съд правилно е преценил, че изпълнението на наложеното наказание следва да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за минималния, предвиден в закона изпитателен срок. Ето защо, наказанието се явява справедливо и съобразено със степента на обществена опасност на подсъдимия и на конкретното деяние, с подбудите и причините за неговото извършване, с наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, поради което не може да бъде уважено искането за неговото смекчаване. С оглед изхода на делото, присъдата е правилна по отношение на възложените в тежест на подсъдимия разноски по делото, изцяло в съответствие с императивната норма на чл. 189, ал. 3 от НПК. По изложените съображения въззивната инстанция намери подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована - да бъде изцяло потвърдена. Водим от горното и на осн. чл. 334, т.6 във вр. с чл. 338 от НПК, Пловдивският окръжен съд