Решение № 238 от 14.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2393/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба на „С.-Н.“ ООД, ЕИК •••••••, представлявано от управителя И. Л.Г. срещу Отказ № 20210217171002-2/20.12.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да обяви в търговския регистър по партидата на дружеството декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. за 2020 г. по заявление с вх. № 20210217171002/17.02.2021 г. Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че отказът е постановен преди да изтече 7 – дневният срок по чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ за изпълнението им, тъй като са връчени на електронна поща на 14.12.2023 г., а отказът е постановен на 20.12.2023 г. Постановеният отказ е мотивиран с неизпълнение на указания № 20210217171002/14.12.2023 г. в определения от закона 3 –дневен срок. От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Агенцията по вписванията е инициирано със Заявление Г3 с вх. № 20210217171002/17.02.2021 г., с което е заявена за обявяване в търговския регистър, по партидата на „СКАЙ - НЕТ“ ООД, декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. за 2020 г. По подаденото заявление са дадени указания № 20210217171002/14.12.2023 г. за представяне на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч., в която личните данни, освен тези които се изискват по закон, са заличени ( без посочване на ЕГН на управителя ) и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, подписана от управителя на дружеството, относно истинността на заявените обстоятелства. Указанията са изпратени на електронна поща на заявителя на 14.12.2023 г. и на 20.12.2023 г. е постановен обжалваният отказ, мотивиран с неизпълнение на указанията. Съгласно изричното препращане на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ срока за изпълнение на указанията, дадени от длъжностното лице, е с продължителност от 3 работни дни от оповестяването на указанията по електронната партида на търговеца, а когато заявителят е посочил електронна поща, от връчване на указанията на посочения електронен адрес. Срокът по чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, на който се позовава жалбоподателят, няма отношение към изпълнение на указания по вече подадено заявление, а се отнася до периода, в който всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове за обявяване в търговския регистър, трябва да извърши това и който срок тече от настъпване на обстоятелството или приемане на акта. Указанията са изпратени на посочения в заявлението електронен адрес и са получени на 14.12.2023 г. ( факт изрично признат в жалбата ). Определеният в чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ 3 – дневен срок за изпълнението им е изтекъл на 18.12.2023 г. ( първият присъствен ден, тъй като срокът изтича в неприсъствен ден - 17.12.2023 г. ). Указанията не са изпълнени в срока, но изисканите документи са представени с жалбата, по която е инициирано настоящото производство и доколкото към настоящия момент указанията са изпълнени, отказът следва да бъде отменен. Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между страните по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да се поддържа. Именно в посочения контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл.541 ГПК. В охранителното производство не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С това производство се цели единствено да се оповестят промени /обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване по определени партиди, поради което не е уредена отговорността за разноски и такива не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран, съдът