Решение № 170 от 5.5.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 361/2025 г.

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от Граждански процесуален кодекс. Обжалван е отказ на ЧСИ М.Ангелова да спре изпълнение по изпълнително дело № 20258840400026. Жалбоподателят Каучук АД прави искане за отмяна на постановление от 10.03.2025 г. по изп.дело № 20258840400026 на ЧСИ Мария Ангелова, рег. № 884, район на действие ОС- Пазарджик, с което е оставено без уважение искането за спиране на изпълнителното производство и са наложени запори по банкови сметки на „Каучук“ АД. С молба по делото от 28.02.2025 г. поискали ЧСИ да уточни размера на сумите, посочени в покана за доброволно изпълнение изх. № 1252/12.02.2025 г. и съобщение изх. № 1520/19.02.2025 г., доколкото посоченият размер на задълженията не се установява от приложените изпълнителни основания. В поканата за доброволно изпълнение изх. № 1252/12.02.2025 г. ЧСИ е определил задълженията в размер на 52 653, 23 лв., от които 41 017 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 3 500 лв. - присъдени разноски, 3 000 лв. разноски по изпълнителното дело и 5 136, 23 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ. Към поканата бил приложен изпълнителен лист от 08.01.2025 г. по ч.т.д. № 2497/2024 г. на СГС, 71-5 състав, в който обаче сумите са в полски злоти. В съобщение изх. № 1520/19.02.2025 г. ЧСИ уведомила дружеството, че присъединява вземане по изпълнителен лист от 06.02.2025 г., издадено по ч.т.д. 2497/2024 г. на СГС в размер на 23 817 лв. - лихва върху главницата, считано от 03.09.2019 г. Към съобщението бил приложен изпълнителен лист от 06.02.2025 г. отново по ч.т.д. № 2497/2024 г. на СГС, 71-5 състав, в който обаче е посочено единствено, че се издава за „лихвата върху главницата от 81 902 полски злоти, считано от 03.09.2019 г.“. Не било ясно по какъв курс са превалутирани посочените в изпълнителния лист от 08.01.2025 г. суми и към коя дата и как е изчислена лихвата. Нито в изпълнителния лист от 06.02.2025 г., нито в съобщението от ЧСИ, били посочени вида на лихвата (законна или договорна), процентът, по който е определено задължението и периодът, за който е изчислено (посочена е само началната дата). Срещу разпорежданията за издаване на изпълнителните листове по ч.т.д. № 2497/2024 г. на СГС, 71-5 била подадена жалба до Софийски апелативен съд по реда на чл. 627, ал. 2 ГПК, поради което тези разпореждания не били влезли в сила. По тези съображения поискали спиране на изпълнителното производство. С постановление от 10.03.2025 г. ЧСИ оставил без уважение молбата, като наложил запори по три банкови сметки на „КАУЧУК“ АД, без изобщо да изложи мотиви по исканията и оплакванията, направени в молбата. Постановлението било неправилно.Без ЧСИ да е уточнила правилно размера на вземанията, извършването на каквито и да е изпълнителни действия било незаконосъобразно. Молят обжалваното постановление / на обжалване подлежат изпълнителните действия, а не актовете на СИ/ да бъде отменено и искането за спиране на изпълнителното производство – уважено. Направили са искане и за спиране на изпълнението при условията на чл.438 от ГПК, като обосновават искането за спиране на изпълнението с неуточнения размер и с невлезлите в сила разпореждания за издаване на изпълнителни листове. Препис от жалбата е връчен на взискателя, отговор не е постъпил. ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия. Становището му е, че жалбата е допустима по отношение на оставеното без уважение искане за спиране на изпълнението По отношение на постановлението, в частта, с която са наложени запори по банкови сметки на длъжника Каучук АД счита жалбата за недопустима. С молба от 31.01.2025г взискателят „Венглокс Край АД“-Полша, представлявано от адв. П. направило искане за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден от СГС на 08.0Е2025г по ч.т.д. №2497/2024г за сумите 81902 полски злоти, представляващи главен дълг, 7713 полски злоти- разходи и 3500 лв разноски в производството пред СГС. С молбата е поискано присъждането на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 3000 лв., за което е представена надлежна фактура. Впоследствие с молба от 10.02.2025г е присъединен нов изпълнител лист от СГС по същото ч. т.д.№ 2497/2024г за лихвата върху главницата от 81902 полски злоти, считано от 03.09.2019г. Размерът на вземанията в български левове бил определен съгласно централния курс на БНБ злота- лев в деня на образуване на делото по първоначалния лист и в деня на присъединяване на втория изпълнителен лист по делото, което е надлежно разяснено на длъжника. Искане за спиране било направено с молба от длъжника с вх. №02578/28.02.2025 г с аргументи, че подаването на жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист води до необходимост от спиране на изпълнителното производство. ЧСИ сочи, че съгласно чл.23 от Регламент № 1896/2006 за създаване на процедурата по европейска заповед за плащане, спиране на изпълнението може да се осъществи само в хипотезите на чл.20 от Регламента, какъвто не е настоящия случай. С влязло в сила решение полски съд е отказал спиране. Обжалването на разпорежданията на СГС в производството но чл.627 от ТЗ пред АС-София не дава основание за спиране на изпълнението. С разпореждане № 231 на ЧСИ от 21.03.2025г по повод издадена от ОС- Пазарджик обезпечителна заповед по ч.т.д.№64/2025г на ОС-Пазарджик изпълнителното производство било спряно и по него не се извършвали изпълнителни действия. Поради това за длъжника липсвал правен интерес от разглеждането на подадената жалба против постановлението от 10.03.2025г в частта му, с която е оставено без уважение искането за спиране. Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок срещу подлежащо на обжалване действие от длъжника по смисъла на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. В останалата част жалбата е недопустима. В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК /обн. ДВ бр. 59/2007 г./ са посочени изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 436 и сл. от ГПК от длъжника по изпълнението, както и основанията, на които това обжалване е допустимо. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва пред съда постановлението за налагане на глоба, насочването на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради ненадлежно уведомяване за изпълнението, а съгл. ал. 3 - и постановлението за възлагане при изрично визирани пороци на публичната продан. Жалбите на длъжника по чл. 436 от ГПК, с които се обжалват действия на съдебния изпълнител извън посочените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, са недопустими и не подлежат на разглеждане от съда в производството по чл. 436 от ГПК. По отношение на жалбата против отказа на ЧСИ да спре изпълнението: Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на „Венглокс Край Акционерно дружество“ със седалище в Полша за изпълнение на парично вземане против жалбоподателя. Представен е изпълнителен лист, издаден въз основа на разпореждане на СГС по реда на чл.627 от ГПК.Задължението относно главен дълг и разходи е в полски злоти. С постановление на ЧСИ е присъединено и вземането по друг изпълнителен лист, за вземане на същия взискател, издаден от СГС на основание Европейско изпълнително основание. С молба от 28.02.2025 година длъжникът е възразил по размера на задължението и е посочил, че разпорежданията, с които са издадени изпълнителните листове, вземането по които е присъединено са обжалвани пред СГС. С обжалваното постановление ЧСИ е оставил искането за спиране без уважение и е предприел действия по изпълнението чрез налагане на запори. Има данни по изпълнителното дело/стр.103/ че изпълнението по делото е спряно, поради допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителното дело от ОС Пазарджик. Въпреки тези данни, съдът намира, че дължи произнасяне по същество против отказа на ЧСИ да спре изпълнението на основанията, на които длъжникът е претендирал.Касае се за различни основания за спиране на изпълнението и длъжникът продължава да има интерес от разрешаване на въпроса, на посочените от него основания дължи ли се спиране. Разгледана по същество, в частта, в която е допустима, жалбата е неоснователна. В разпоредбата на чл.432 са посочени основанията за спиране на изпълнението и те в значителната си част / с изкл. на т.2/ не са в правомощията на съдебния изпълнител. Твърдяната неяснота у длъжника за размера на задължението, не съставлява основание за спиране, а и не би могла да бъде преодоляна чрез спиране на изпълнението.Има данни по делото, че длъжникът е предприел други действия – заявил е намерението си да предяви отрицателен установителен иск за недължимост, който му иск е обезпечен от съда, чрез спиране на изпълнението. От доказателствата по делото изводи, че разпорежданията за издаване на изпълнителните листове не са влезли в сила не могат да се направят.Подаването на жалба не е достатъчно доказателство.Но дори и да беше така, както правилно е приел ЧСИ, спирането на изпълнението не може да бъде предприето от него, тъй като не е в правомощията му. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и действията на ЧСИ следва да бъдат потвърдени. Направено е искане за спиране на изпълнението по реда на чл.438 от ГПК, като са изложени доводи, че поради неуточнения размер на дълга и невлезлите в сила разпореждания с предприетите изпълнителни действия могат да се накърнят интересите на взискателя. Съгласно чл.438 ГПК, чието систематично място е в Глава 39 Защита срещу изпълнението, раздел I, Обжалване на действията на съдебния изпълнител, подаването на жалба не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спиране. Определенията за спиране на принудителното изпълнение по чл. 438 ГПК имат характер на специфична временна обезпечителна мярка в производството пред съда, образувано по подадена жалба по чл.435 ГПК с оплаквания за процесуална незаконосъобразност на конкретно обжалваните с нея изпълнителни действия. Преценката за основателността на искането за спиране се прави след предварителна преценка на допустимостта и вероятната основателност на подадената жалба против обжалваното действие на съдебния изпълнител. Специфичната обезпечителна мярка спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК има временно действие: до разрешаване с окончателен съдебен акт на поставения спор с жалбата. При произнасянето на съда по същество с окончателен съдебен акт, необходимостта от произнасяне по искането за спиране е отпаднала. Тъй като обаче съдът приема, че в една част жалбата е недопустимо, то следва изрично да се произнесе и по искането за спиране, като го остави без уважение, като неоснователно. Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд