Решение № 628 от 10.5.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 48/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 144 и чл. 106 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „АГРА 99“ АД, [населено място], против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № ПО-02002823109188-91.001 от 04.12.2023 г., издаден от старши инспектор – орган по приходи, потвърден с Решение № 1 от 08.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас.

В жалбата се излагат подробни съображения досежно незаконосъобразността на оспорения АУЗД. Отправя се искане за цялостна отмяна на изцяло оспорения акт като незаконосъобразен поради неспазване на процесуалноправните правила и материалните разпоредби с присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П. С. П., който поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. Представя писмени бележки. Претендира се и присъждане на разноски съобразно приложен списък.

За ответната страна Директора на ТД на НАП - Бургас, редовно призована, се явява Главен юрисконсулт Е. Е., надлежно упълномощен. Счита, че с направената счетоводна експертиза не се доказва по безспорен начин, че не са налични дължими публични задължения, защото в самата експертиза е казано, че е налице надвнесена и необвързана сума в размер на 1, 16 лева. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде потвърден издадения акт за установяване на задължения по декларация като законосъобразен и мотивиран. Претендира разноските по делото, като прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства, приложена е административната преписка по издаване на оспорения акт. По искане на оспорващото дружество е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице, след запознаване с делото и извършване на необходимите справки, дава заключение досежно обстоятелството дали към 31.12.2022г. „АГРА 99“ АД е имала надвнесена и необвързана сума по данъчноосигурителната си сметка, в какъв размер и съвпада ли този размер със задължението за лихви за просрочие в общ размер на 1, 16 лева по Декларация образец 6 с № 280022210862562 от 20.12.2022 г. с период 01.11.2022 г. - 30.11.2022 г. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и отговарящо на поставения въпрос, относим към конкретния казус, към 30.12.2022 г. дължимата от „АГРА 99“ АД по подадена Декларация образец № 6 за периода от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. сума за главница и лихви е в общ размер на 5 173, 61 лева. Внесените на 30.12.2022 г. суми по сметка на НАП за погасяване на общия размер на изискуемите задължения са в общ размер на 5 173, 61 лева. Към 31.12.2022 г. по данъчноосигурителната сметка на дружеството „АГРА 99“ АД е налице надвнесена и необвързана сума в размер на 1, 16 лева, която съвпада със задължението за лихви за просрочие в общ размер на 1, 16 лева по Декларация образец 6 с № 280022210862562 от 20.12.2022 г. с период 01.11.2022 г. - 30.11.2022 г. Изготвеното заключение по експертизата е изслушано в проведеното на 15.04.2024 г. по делото открито съдебно заседание. Същото се поддържа от експерта в неговата цялост, не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

Съдът, като прецени, доказателствата по делото, възраженията на страните и относимата към казуса нормативна уредба, приема за установено от фактическа страна следното:

„АГРА 99“ АД е подало по електронен път данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г., регистрирана в НАП под вх. № 2800И0155248 от 26.06.2023 г. Определеният с декларацията годишен корпоративен данък е в размер на 16 204, 71 лева, намален с ползвано данъчно облекчение (преотстъпен данък за земеделски стопани) в размер на 24 326, 93 лева.

С Резолюция за извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства № ПО-02002823Ю9188-0РП-001 от 16.11.2023 г., издадена от М. А. - Началник отдел УК в ТД на НАП Бургас-офис „Обслужване“ – Ямбол, е възложено да се извърши проверка за установяване на факти и обстоятелства за корекция на данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. с вх. № 2800И0155248 от 26.06.2023 г. При извършената проверка в данъчно осигурителната сметка на задълженото лице към 31.12.2022 г. е установено, че към сочената дата лицето има задължение за лихви за просрочие в общ размер на 1, 16 лева по Декларация образец 6 с вх. № 280022210862562 от 20.12.2022 г. с период 01.11.2022 г. - 30.11.2022 г. по фондове, както следва: ДОО - със задължение 2 554, 02 лева и срок на плащане 29.12.2022 г., като плащането е постъпило на 30.12.2022 г.; дължима лихва просрочие - 0, 71 лева; НЗОК - със задължение 1 033, 65 лева и срок на плащане 29.12.2022 г., като плащането е постъпило на 30.12.2022 г.; дължима лихва просрочие - 0, 29 лева; ДЗПО - със задължение 569, 55 лева и срок на плащане 29.12.2022 г., като плащането е постъпило на 30.12.2022 г.; дължима лихва просрочие - 0, 16 лева.

С Покана по чл. 103 от ДОПК № ПО-02002823Ю9188-177-001 от 16.11.2023 г. задълженото лице е поканено да подаде коректна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отстраняване на несъответствията. Поканата е връчена на декларирания електронен адрес на 17.11.2023 г., но до изтичане на законоустановения 14-дневен срок, т.е. до 01.12.2023 г. не е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО с коректни данни.

След извършената от Р. Т. Х., старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас проверка, констатираните при нея несъответствия и изтичане на установения срок за подаване на декларация с коректни данни, в който такава не е постъпила, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-02002823109188-91- 001 от 04.12.2023 г., с който са установени дължими суми след извършени от органа по приходите корекции относно подадената от „АГРА 99“ АД годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. за данъчен период от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Видно от съдържанието на АУЗД, в него е направено позоваване на чл. 189б от ЗКПО, регламентиращ реда за преотстъпване на данък върху доходите на регистрираните земеделски стопани, както и на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, уреждащ общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък - към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице не следва да има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, както и лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2 на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Заключено е в АУЗД, че предвид факта, че лицето има задължения в размер на 1, 16 лева към 31.12.2022 г. и не са спазени законовите норми за допустимост на преотстъпването, не следва и да ползва преотстъпването на данък съгласно чл. 189б от ЗКПО. Въз основа на това и предвид обстоятелството, че след надлежно отправена покана за коригиране на установените при проверката несъответствия нова декларация по чл. 92 от ЗКПО не е постъпила, органът по приходите изменил Част V „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“ от подадената от „АГРА 99“ АД декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г., както следва:

1. Общо приходи – 2 122 940, 39 лева, в т.ч. нетни приходи от продажби – 1 371 391, 60 лева;

1. Общо разходи – 1 717 756, 51 лева;

2. Счетоводна печалба – 405 183, 88 лева;

3. Счетоводен данъчен резултат за преобразуване – 405 183, 88 лева;

4. Всичко увеличения на СФР – 288 334, 41 лева;

5. Всичко намаления на СФР – 288 201, 90 лева;

6. Данъчна печалба – 405 316, 39 лева;

7. Полагащ се корпоративен данък – 40 531, 64 лева;

8. Преотстъпен корпоративен данък – 0 лева, (при посочен в подадената декларация размер от 24 326, 93 лева);

9. Годишен корпоративен данък – 40 531, 64 лева, (при посочен в подадената декларация размер от 16 204, 71 лева);

10. Направени авансови вноски – 4 800 лева;

11. Разлика за внасяне – 35 731, 64 лева, (при посочен в подадената декларация размер от 11 404, 71 лева);

12. Тримесечни авансови вноски - чл. 85 от ЗКПО – 4800 лева;

13. Сума, върху която се дължи лихва по чл. 89 от ЗКПО – 24 398, 73 лева, (при посочен в подадената декларация размер от 6 153, 53 лева).

Установените суми за довнасяне след извършената корекция са в размери, както следва: корпоративен данък за 2022 г. – 24 326, 93 лева; лихви за просрочие – 1 321, 23 лева.

Актът за установяване на задължение по декларация от 04.12.2023 г. е надлежно връчен, в него се съдържат указания за начина и срока на обжалването му. Същият е обжалван по реда на чл. 106, ал. 2 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП Бургас и е потвърден от него с Решение № 1 от 08.01.2024 г. За да постанови горния резултат, решаващият орган приема следното от фактическа страна: атакуваният АУЗД, с който са определени задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на 24 326, 93 лева и лихви по чл. 89 от ЗКПО - корпоративен данък в размер на 1 321, 23 лева, е издаден на основание чл. 106, ал.1 от ДОПК след възложена с Резолюция № ПО-02002823109188-0РП-001/16.11.2023 г. проверка за установяване на факти и обстоятелства, за да бъде извършена корекция на данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. с вх. № 2800И0155248/26.06.2023 г., подадена на същата дата по електронен път с КЕП. Определеният с годишната данъчна декларация корпоративен данък е в размер на 16 204, 71 лева, след като е ползвано данъчно облекчение под формата на преотстъпване на корпоративен данък за земеделски стопани в размер на 24 326, 93 лева. В информационната система на НАП ГДД е приета със статус „некоректна“ поради наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 31.12.2022 г. в размер на 1, 16 лева в данъчно-осигурителната сметка на „АГРА 99“ АД, като в тази връзка е направено позоваване на приложеното съобщение с изх. № 2800И0155248/26.06.2023 г. до дружеството. При проверката е констатирано, че това са задължения за лихви за просрочие в общ размер на 1, 16 лева по декларация образец 6 с вх. № 280022210862562/20.12.2022 г. с период 01.11.2022 - 30.11.2022 г. по описаните в АУЗД фондове. На 30.12.2022 г. е постъпило плащане от дружеството на сума в размер от 1 016, 39 лева ДОД с остатък към 31.12.2022 г. в размер на 1, 16 лева в Банка „Данъци“, като според отразеното в приложеното платежно нареждане на „АГРА 99“АД плащането отново е по сметката за приходите на централния бюджет на НАП - Бургас, офис - Ямбол. Въз основа на така установеното горестоящият орган извел извод, че не са спазени законовите норми за допустимост на преотстъпването на данък, което не поражда правото дружеството да се ползва от облекчението по чл. 189б от ЗКПО. Този извод е обоснован с обстоятелството, че в случая задълженото лице има подлежащи на принудително изпълнение задължения в размер на 1, 16 лева към 31.12.2022 г. и в този смисъл не са налице предпоставките по чл. 189б, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 1 от ЗКПО.

Решението на горестоящия орган е връчено на представител на дружеството на 24.01.2024 г., а жалбата против АУЗД е депозирана на 30.01.2024 г. директно в съда.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок, след изчерпване на предвидения в закона ред за административно оспорване пред решаващия орган – Директорът на ТД на НАП, [населено място].

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване е АУЗД № ПО-02002823109188-91.001 от 04.12.2023 г., издаден от старши инспектор – орган по приходи, потвърден с Решение № 1 от 08.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП–Бургас.

При преценка досежно законосъобразността и обосноваността на акта, в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2, вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да извърши проверка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му и правилно ли е приложен материалният закон.

С акта, съобразно направените констатации, послужили и като фактически основания за издаването му, на оспорващото дружеството са определени задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на 24 326, 93 лева и лихви по чл. 89 от ЗКПО – корпоративен данък в размер на 1 321, 23 лева.

Оспореният в настоящото производство АУЗД № ПО-02002823109188-91.001 от 04.12.2023 г., издаден от старши инспектор – орган по приходи, потвърден с Решение № 1 от 08.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, е произнесен от компетентен орган, определен надлежно с резолюция за извършване на проверка. Актът за установяване на задължение по декларация е издаден в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт.

В конкретния казус АУЗД е издаден на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК. В констативната част на акта органът по приходите е посочил, че „АГРА 99“ АД ползва преотстъпен корпоративен данък за отчетната 2022 г. в размер на 24 326, 93 лева, но след като при назначената допълнителна проверка е установено, че дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в размер на 1, 16 лева и е отправена покана по реда на чл. 103 от ДОПК, дружеството не подало нова (коригираща) ГДД по чл. 92 от ЗКПО, поради което органите по приходите са предприели последващи действия по установяване на съответните фактически данни относно декларираната от тях информация по ЗКПО в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчната 2022 г., в следствие на която установяват допълнително данъчно задължение в размера на преотстъпения корпоративен данък за 2022 г. в размер на 24 326, 93 лева, ведно със съответните лихви за изтеклия времеви период.

Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК, озаглавена „Служебни корекции“, разписваща условията, при които законът допуска тяхното извършване, а именно: когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се установят несъответствия, засягащи основата на данъчното облагане или изчисляването на задължителните осигурителни вноски, или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от същия закон. Несъответствията, които законодателят има предвид, са посочените в чл. 103 от ДОПК, а именно: несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. От анализа на посочената нормативна уредба се налага извод, че несъответствията, които могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, са само такива, установени по и в самата декларация, без да се търси друга допълнителна информация. Тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга, както и при сравнителното им тълкуване с нормите на чл. 106, ал. 3 и чл. 108, ал. 1 от ДОПК, налага извод за ограничения предмет на акта, на който законът признава само корекционни, но не и установителни функции, за разлика от ревизионнния акт. Целта на производството по чл. 106, вр. чл. 103 от ДОПК е отстраняване на грешки, непълноти и несъответствия по отношение на основата и размера на задълженията, но не и установяване на предвидени в закона предпоставки за тези задължения. Наличието на уредени в закона условия за възникване на данъчни задължения съгласно чл. 110 от ДОПК се установява чрез контролната дейност на органите по приходите в производствата по ревизии и проверки. Предвид различната цел и предмет, производството по чл. 106 от ДОПК и ревизионното производство по чл. 108 от ДОПК съществено се различават и по процесуалните правила, при които следва да бъдат проведени.

В случая, фактите, послужили като основание за издаване на оспорения акт, не могат да бъдат определени като несъответствие по смисъла на чл. 103 от ДОПК, което засяга данъчната основа или размера на задължението - не се касае за несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването или между данните в декларацията и данни, които да са получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. В конкретния случай извършената с акта корекция по реда на чл. 106 от ДОПК по своето същество представлява установяване от органа по приходите на данъчно задължение в резултат на изследване на предпоставки за прилагане на института на преотстъпване на данък - преценката за наличието на изискванията на закона за преотстъпване на данък по чл. 167 от ЗКПО засяга основанието на данъчното задължение, което подлежи на изследване в ревизионно производство, при съобразяване на специалните за него процесуални правила и компетентност на участващите органи. След като в случая не става дума за несъответствие в данните на декларацията относно данъчната основа и размера на установения данък, а се е наложило извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните задължения по ЗКПО и по-специално - за наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на декларатора към 31.12.2022 г. като основание за преотстъпване на корпоративен данък за периода, то е следвало да бъде възложено извършването на ревизия и в ревизионното производство, при гарантиране правото на защита на данъчно-задълженото лице, да се извърши събиране на доказателствата, да се обосноват фактически констатации въз основа на събраните доказателства и да се установят публичните задължения за периода. В случая органите по приходите са обосновавали несъответствие между подадената декларация и основанията за ползване на данъчно облекчение, като в резултат на това са определили задължения по ЗКПО. Доколкото обаче преценката за наличието на изискванията на закона за преотстъпване на данък по чл. 167 от ЗКПО засяга основанието на данъчното задължение, тази преценка подлежи на установяване в ревизионно производство. След като административните производства за издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни, се налага извод, че в конкретния случай не е спазена формата и видът на административното производство, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на акта поради нарушение на материалния закон. Това е така, защото за да издаде оспорения АУЗД, органът по приходите е взел предвид данните в подадената от задълженото лице ГДД за 2022 г., но доколко те са основание за осъществяване на корекция чрез АУЗД по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, се касае за въпрос, който обуславя материалната законосъобразност на акта, но не и засягащ неговата валидност.

С оглед изложеното жалбата е основателна и оспореният АУЗД следва да бъде отменен.

При този изход на спора на оспорващия се следват сторените в производството разноски за внесена държавна такса от 50 лева, депозит за вещо лице от 300 лева и договорен и заплатен адвокатски хонорар от 2 600 лева, възлизащи в общ размер на 2 950 лева. Направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение за прекомерност съдът счита за неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение на адвоката е под определения с чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. минимум, възлизащ в случая на 3 298, 16 лева при наличие на материален интерес от 25 648, 16 лева, съставляващ общия размер на установеното с АУЗД задължение за корпоративен данък и лихви.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, ЯАС, първи административен състав