Решение № 98 от 2.3.2023 г. на Административен съд - Плевен по дело № 989/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба с вх.№26513/10.11.2022г. по описа на РС-Плевен на „ФАРМАР“ ООД с ЕИК 201998461, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.“Цар Борис“ №74, ет.3, ап.8, представлявано от управителя Румен Павлов Симеонов, чрез адв.П.А. •••, съдебен адрес: •••, против Решение №564/28.10.2022г. по АНД №1364/2022г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление №РД-И-006/01.03.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на „ФАРМАР“ ООД за нарушение на чл. 287, ал.3 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.291 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина ( ЗЛПХМ ) е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. Твърди се в касационната жалба, че дружеството не е осъществило състав на нарушение на чл.287, ал.3 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ. Посочва се, че след прекратяване на дейността на обекта, със заповед № 66/24.08.2020г. „ФАРМАР“ ООД възложило инвентаризация на наличната останала стока в обекта на бившия управител М• И•. Именно последната била лицето, което е продала на проверяващите лекарствени средства в нарушение на закона и издадената нарочна заповед от собственика. Иска се от съда да отмени Решение №564/28.10.2022г. по АНД №1364/2022г. по описа на РС-Плевен, както и да бъде потвърдено издаденото Наказателно постановление №РД-И-006/01.03.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. В съдебно заседание касаторът - „ФАРМАР“ ООД, редовно призован, не се представлява. Ответникът – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Нанка Рачева, която взема становище правилност и законосъобразност на решението на ПлрС, като моли съда да го потвърди. Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: С Решение №564/28.10.2022г. по АНД №1364/2022г. по описа на РС-Плевен е потвърдено Наказателно постановление №РД-И-006/01.03.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на „ФАРМАР“ ООД за нарушение на чл. 287, ал.3 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.291 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина ( ЗЛПХМ ) е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. Районният съд е приел за установено, че при извършена проверка от инспектори на Изпълнителна агенция по лекарствата на 10.09.2020 г. в обект на „ФАРМАР“ ООД, находящ се на адрес: с. Комарево, община Долна Митрополия, ул. „Надежда“ № 2, било установена продажба на лекарствени продукти от М• П• И• на една опаковка от лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание“ Panadol Optizorb tabl. 500 mg x 24, партиден номер 7H2F, годен до: 04.2022 г. За продажбата бил издаден фискален бон номер 031536 от 10.09.2020г., издаден от „ФАРМАР” ООД, гр. Плевен, ул. „Цар Борис III“ 74, ЕИК 201998461, Аптека: „Фармар“, без стационарен обект. В хода на проверката било установено, че дружеството е заличено от регистъра на издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека на основание чл.235, ал.2 т.1 от ЗЛПХМ на основание Заповед №ЗОА-0544/09.07.2020г. за прекратяване на Разрешение № АП 840/22.10.2014г. за търговия на дребно с лекарствени продукти, на аптека, находяща се в с.Комарево, ул.“Надежда“ №2, издадено на „ФАРМАР“ ООД с ръководител помощник фармацевт Машка Панайотова Иванова. Заповедта била връчена на управител на дружеството на 13.07.2020г. и влязла в сила на 27.07.2020г. Проверяващите установили, че към 10.09.2020г. „ФАРМАР” ООД не притежава удостоверение за регистрация на дрогерия на територията на област Плевен, издадено от директора на РЗИ-Плевен по реда на чл. 239 от ЗЛПХМ. Констатациите от проверката били удостоверени в протокол от 10.09.2020г. за извършената проверка. Бил съставен и АУАН от 06.11.2020г. за нарушение на чл.287, ал.3 вр.ал.1 пр.1 вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ. Актът бил връчен на 04.01.2021г.Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление №РД-И-006/01.03.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на „ФАРМАР“ ООД за нарушение на чл. 287, ал.3 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.291 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина ( ЗЛПХМ ) е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. Горната фактическа обстановка въззивния съд приел за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Е• Димитрова, И•Й• И•и Д•П• Д•, както и от писмените доказателства по делото. Районен съд - Плевен е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган. Посочил е, че АУАН съдържа реквизитите на чл. 42 от ЗАНН. Въззивният съд е приел за безспорно, че в дрогерията, стопанисвана от „ФАРМАР“ ООД, е работил служител на дружеството, изводимо от представените заверено копие на трудов договор, обяснения на управител в хода на административно наказателното производство, както и представеното копие на заповед № 66/24.08.2020г. Изложени са мотиви относно размера на наложената имуществена санкция, който е ясно определен от разпоредбата на чл. 291, ал. 1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, съответно правилно административно наказващия орган се е съобразил с нея. Въззивният съд е установил, че в резултат на нарушението не са настъпили вредни последици, но предвид факта, че в дрогерията се продават лекарствени продукти и други такива, които са със значение за здравето на човека, то следва контрола да е засилен, поради което нарушението не може да бъде квалифицирано, като маловажно. Предвид факта, че санкцията е определена от законодателя в точен размер, като е съобразил, че същата съответства на високата обществена опасност от извършеното нарушение, въззивният съд е приел, че е справедлива и не следва да се преразглежда. Решението е правилно и законосъобразно. Касационният състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Основателно въззивният съд е приел, че в наказателното постановление нарушението е описано пълно, точно и ясно, че е правилно квалифицирано и привлеченото към отговорност лицето, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е разгледал оплакванията във въззивната жалба и мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Правилно заключил, че посочените като нарушени норми съответстват напълно на фактите, описани в АУАН и наказателното постановление. Безспорен е факта, че М•П• И• е работила в обекта. В тази насока е и представената заповед № 66824.08.2020г., от която се установява, че на лицето е възложеното да извършва инвентаризация на обекта. Забраната за разпореждане с лекарствени средства, инкорпорирана в процесната заповед, не кореспондира с обстоятелството, че търговеца е разполагал с устройство, чрез което е издавал и фискални бонове т.е. е продължил да упражнява дейността си въпреки отнетото и липса на актуално към 10.09.2020г. разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Видно от съдържанието на констативния протокол, неоспорен от касатора, за продажбата бил издаден фискален бон номер 031536 от 10.09.2020г. от „ФАРМАР” ООД, гр. Плевен, ул. „Цар Борис III“ 74, ЕИК 201998461, Аптека: „Фармар“, без стационарен обект, приложен към лист 12 от АНД № 1364/2022г. по описа на ПлРС. Налице е разминаване между твърдението на нарушителя, че лицето не е заемало длъжност в дружеството, при условие че на М• П•И•е възложено да извършва инвентаризация. В производството пред административно наказващия орган, така и пред съда, дружеството не е доказало по несъмнен и безспорен начин, че лицето не извършва продажби. В наказателното постановление няма неяснота и противоречие между описанието на извършеното и правната му квалификация, които да правят невъзможно санкционираното лице, а и съда да разберат за какви нарушения са наложени наказанията. Правилно в решението въззивният съд намерил, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим за конкретното нарушение. Посочил е, че предвид факта, че се продават в дрогерията лекарствени продукти, които са от значение за здравето на човека, като контрола за спазване на действащата нормативна уредба следва да е засилен, то не са налице предпоставки за определяне на нарушението като маловажно. Това изцяло кореспондира с извода, че обществената опасност на нарушението не е незначителна и правилно въззивния съд и издателя на наказателното постановление намерили, че не е маловажно. Не се установява неправилно приложение на закона и при формиране на изводите в решението, че не са налице основания и правна възможност за изменение на наложената с НП имуществена санкция в размер на 15 000 лв. Правилно въззивният съд е отчел, че размера на санкцията е определен от законодателя в чл.291 ЗЛПХМ в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби по чл.278, ал.3 вр. ал.1 от ЗЛПХМ, както и че съответства на високата обществена опасност от извършеното нарушение. Отчетено е смекчаващото обстоятелство, че за дружеството това e първо нарушение. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че въззивният съд е кредитирал единствено констатациите на актосъставителя. Въззивният съд подробно е анализирал всички доказателства – писмени, както и гласни, съдържащи се в свидетелските показания. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите на проверяващите. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 348, ал. 2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените по-горе съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни. РС правилно е приложил ЗАНН, ЗЛПХМ, Наредба № 29/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата в дрогерията, като оставил жалбата без уважение и потвърдил наказателното постановление. По изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,