РЕШЕНИЕ

№ 1614

гр. София, 26.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20231100900347 по описа за 2023 година Ищецът "Е.К." АД, ЕИК: •••••••върди, че осъществява дейност и е специализиран в куриерските услуги и цялостна логистика за онлайн магазини, като доставя пратки до 27 европейски държави и във връзка с което е изградил партньорски контакти с водещи международни компании в бранша и се е наложил на пазара на тези услуги с добро име и качество на доставяне на услугата. Твърди да е притежател на две тьрговски марки – 1) национална, комбинирана, със фигуративен елемент „euShipments", с peг. № 109499/07.08.2020г., регистрирана в Патентното ведомство на Република България, на 07.08.2020 г. за стоки и услуги от клас 39 от Ницската класификация и 2) фигуративна, регистрирана за стоки и услуги в клас 35 и клас 39 марка на ЕС, регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост на 17.11.2020 г., с peг. № 018276248/17.11.2020 г. Твърди и че в търговската дейност ползва и е собственик на домейн с наименованието https: //eushipments.com/. Сочи, че през м.01.2023г. е констатирал, че ответникът в своя сайт https: //shipio.bg/ е предлагал и рекламирал предоставяните от него куриерски и логистични услуги, обозначавайки ги с идентичен с марките на ищеца знак. Сочи, че ползването знака в интернет пространството - в платформата на Фейсбук и посочения сайт е в нарушение на правата на ищеца по регистрираните от него две марки, тъй като е осъществено без разрешението или съгласието на ищеца - маркопритежател. Намира, че с действията си ответникът осъществява ползване в търговската си дейност на знак, идентичен или сходен на чужда търговска марка, без да има право на това и без да е получил съгласие, като заблуждава потребителя по отношение на произхода на съответната услуга и нейното качество, поради идентичност/сходство на използваните от ответника знаци и марките на ищеца и идентичността на обозначаваните с тях услуги. Твърди, че вследствие нарушението е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, а именно - да увеличи своето имущество с дължимото се за ползването на интелектуалната му собственост лицензионно възнаграждение, за което счита, че му се дължи обезщетение в справедлив размер. Намира и че обезщетение му е дължимо и за причинени неимуществени вреди от накърнена пазарна репутация. Твърди идентичност между предлаганите от ищеца и рекламирани онлайн и в нарушение правата по марките услуги на ответника „В.И." ООД, а именно такива в клас 39 - национални и международни куриерски и фулфилмънт услуги. Твърди и че ползваният от ответника знак е идентичен на всяка от регистрираните марки на ищеца, тъй като доминиращият словен елемент „Eushipinents" в регистрираните търговски марки и в ползвания от ответника като търговско означение на куриерски услуги от клас 39 знак, е напълно идентичен, както и поради наличие на пълна смислова и визуална идентичност и следователно - е налице вероятност от объркване на потребителите.

Претендира законна лихва и разноски. Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че след дата 13.02.2023 г. не е използвал наименованието „eushipments“ нито в търговска дейност, нито в реклама, нито под каквато и да е друга форма. На следващо място сочи и че е не е извършил и описаното в исковата молба нарушение на марките на ищеца. На първо място, оспорва ищецът да е притежател на процесната марка рег. № 109499 или активната му материална легитимация по отношение на исковете, свързани с нарушение на правата по тази марка, като твърди същите да са придобити чак на 13.02.2023 година. На следващо място, оспорва да е използвал процесните марки в своята търговска или рекламна дейност, като е осъществявал реклама на своите куриерски и фулфилмънт услуги чрез ползване марките на ищеца в своя сайт или Фейсбук страница, вкл. с цел привличане на клиенти или развиване на търговска дейност за сметка на конкурента. По отношение на платформата на Google твърди да е възложил на маркетинговата агенция провеждането на промоционална кампания на услугите си онлайн, в т.ч. и чрез платената услуга Google Ads на Гугъл Инк., САЩ, при която чрез използване на ключови думи, въведени от потребител, се получава резултат с определени уебсайтове, като в кампанията в периода 10-28 януари 2023 г. са ползвани общи и ключови понятия, описателни за предлаганите услуги и то не по указания и възлагане на ответника. Сочи, че в кампанията е ползван словен описателен израз - Eushipments, но като обозначаващ общо понятието в превод - „доставки в ЕС“, като описателен за дейността на ответника и указващ характера на предлагана от него услуга, което не представлява ползване на марките на ищеца по смисъла на ЗМГО. Сочи и че това използване не е довело до реализиране на какъвто и да е приход за ответника, тъй като не е привлякло нови клиенти, което опровергава и твърденията за нанесени вреди. Оспорва и да е копирал фрази и слогани от сайта на ищеца.

Оспорва и посочените от ищеца действия да представляват използване на чужда търговска марка в реклама по см. на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ЗМГО и ЗЗК. Отделно, тъй като няма накърняване правата на притежателя на марките, като винаги в кампании по търсене по ключова дума се появява сайта на маркопритежателя при въвеждане на марка, вкл. и в процесния случай. Марките на ищеца възразява и да са идентични с ползвания от ответника знак в неговия линк/домейн, като отличителните елементи от марките на ищеца отрича да се съдържат в наименованието на домейна на ответника. Сочи и че словната част от марката на ищеца, ползвана като ключова дума при търсене от една страна не е идентична с марките на ищеца, а от друга страна – при ответника използването на думата Eushipments служи единствено за описание на услугата - доставки в ЕС, което от своя страна изключва възможността за объркване на средния потребителя и не се свързва с отличителност и съответно – с марката на ищеца, а описва същността на предоставяната услугата.

На следващо място, ответникът възразява и да обозначава предоставяните от него куриерски или спедиторски услуги с идентичен или сходен на процесните марки знак. Намира, че изводът произтича от анализа при сравнението на процесните знаци. Намира, че доколкото марките на ищеца са комбинирани - съчетание от графичен елемент и словен елемент, то не е налице нарушение на правата на маркопритежателя, тъй като словният елемент не е отличителен за услугите от клас 39 и свързаните услуги от клас 35, а има изцяло описателен характер и сам по себе си не изпълнява основната функция на търговската марка - да отличава стоките/услугите на едно лице от стоките/услугите на друго лице, поради което е налице хипотезата на чл. 16, т. 2 от ЗМГО. Отделно, доколкото в знака на ответника липсва фигуративен елемент, не е налице идентичност със словния знак „eushipments“, ползван от ответника и комбинираните марки на ищеца. В тази връзка поддържа, че отличителният елемент и в двете комбинирани марки е именно фигуративният елемент, а доминиращ елемент в двете - е словосъчетанието „eushipments“, който обаче няма отличителен характер, тъй като описва вида на предоставяните услуги. Намира и че едновременно с това липсва фонетично, визуално и смислово сходство. В заключение намира, че марките на ищеца не само не са идентични, но не са и сходни със знака на ответника и не съществува вероятност за объркване на потребители- възможност за свързване на знака с марките.

Във връзка с исковете за обезщетение, освен липсата на противоправно поведение, поддържа и липса на настъпили вредни последици /вкл. неимуществени вреди/, съответно – тяхната незначителност. Оспорва да се е обогатил от евентуалното твърдяно използване на знака „eushipments“ и да е генерирал приходи. Отделно поддържа и за липса на причинна връзка между противоправно поведение на ответника и настъпили вреди, както и липса на виновно поведение от страна на ответника. Оспорва и размера на претендираните обезщетения.

Ответникът претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва: 1) установителни искове с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, ал. 1 ЗМГО; 2) осъдителни искове с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО и 3) осъдителни искове с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО и 4) осъдителни искове с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, а именно: .

1. Установителен иск с правно основание чл. 116, ал.1, т.1 ЗМГО, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗМГО - за установяване факта на извършено в периода от 12.01.2023 година от ответника нарушение на правото на ищеца върху регистрираните комбинирани национална търговска марка „eushipments", с peг. №109499/07.08.2020 и марка на ЕС „eushipments.com", с peг. №018276248/17.11.2020, изразяващо се в обозначаване и рекламиране от страна на „В.И." ООД на предлаганите от него услуги от клас 39 със знак, идентичен с регистрираните марки на ищеца в сайта на ответника https: //shipio.bg/, в платформата на Фейсбук и социалните мрежи.

2. На основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО осъдителни искове, както следва:

1. За нарушение правата на ищеца върху национална търговска марка „euShipments“, с рег. №109499/07.08.2020г.:

• сумата от 5000 лева, претендирани частично в процеса от общо вземане от 20 000 лева – за претърпени от нарушението имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучаване на лицензионно възнаграждение в периода 12.01.2023 година – датата на предявяване на иска;

Сумата от 2500 лева за претърпените неимуществени вреди, претендирани частично в процеса от общо вземане от 20 000 лева за периода 12.01.2023 година – датата на предявяване на иска; Сумата от 54, 15 лева - обезщетение за забава за периода 12.01.2023г. – 19.02.2023, което се претендира върху главницата по частичния иск за обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и Сумата от 27.08 лева - обезщетението за забава за периода 12.01.2023г. - 19.02.2023, което се претендира върху главницата по частичния иск за обезщетение за неимуществени вреди 2. за нарушение правата на ищеца върху европейска комбинирана търговска марка „euShipments.com“, с рег. №018276248/17.11.2020 година: сумата от 5000 лева, претендирани частично в процеса от общо вземане от 20 000 лева – за претърпени от нарушението имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучаване на лицензионно възнаграждение в периода 12.01.2023 година – датата на предявяване на иска; Сумата от 2500 лева за претърпените неимуществени вреди, претендирани частично в процеса от общо вземане от 20 000 лева за периода 12.01.2023 година – датата на предявяване на иска; Сумата от 54, 15 лева - обезщетение за забава за периода 12.01.2023г. – 19.02.2023, което се претендира върху главницата по частичния иск за обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и Сумата от 27.08 лева - обезщетението за забава за периода 12.01.2023г. - 19.02.2023, което се претендира върху главницата по частичния иск за обезщетение за неимуществени вреди.

3. На основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушенията, описани по-горе.

При така заявените фактически твърдения по предявените искове в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че: 1) е притежател на правата върху посочените в исковата молба марки и техния обхват; 2) че правото му е нарушено от ответника, който е използвал марките в търговската си дейност - чрез използване на идентичен или сходен на марките знак за обозначаване на идентични или сходни услуги на тези, за които са регистрирани марките, съответно - при рекламиране на такива услуги, чрез използван в търговската му дейност домейн, социални мрежи и търсене по ключова дула в Google; 3) че съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марките. Ищецът следва да докаже и претърпени вреди в резултат от нарушението и техния вид и размер, както и че ответникът продължава да нарушава правата на ищеца във връзка с регистрираните марки и към момента на даване ход на устните състезания по делото. Носи тежест да докаже и начална дата на забава по отношение на акцесорните искове и размер на обезщетението за забава.

Ответникът носи тежест да докажe твърдените от него факти, изключващи правата на ищеца.

Относно притежанието на марките от ищеца.

От представените справки за марки от Патентно ведомство на Република България и Служба на ЕС за интелектуална собственост и служебно извършената справка в регистъра на марките към съответните институции, се установява, че ищецът към датата на предявяване на иска е притежател на правата върху процесните марки и двете със словни елементи и специфични изображения, както следва: национална търговска марка, комбинирана, със фигуративен елемент „euShipments", с peг. № 109499/07.08.2020г., регистрирана в Патентното ведомство на Република България, на 07.08.2020 г. за стоки и услуги от клас 39 от Ницската класификация, със срок на действие до 23.10.2029 година и фигуративна търговска марка, регистрирана за стоки и услуги в клас 35 и клас 39 марка на ЕС, регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост на 17.11.2020 г., с peг. № 018276248/17.11.2020 г. със срок на действие до 22.07.2030 година. Посоченото е достатъчно да се приеме, че ищецът има активна материално-правна легитимация по предявените искове и е легитимиран по предявените искове в защита от нарушения на правата на маркопритежател, вкл. по аргумент от чл. 23, ал. 5 от ЗМГО.

Следователно, установява се, че ищецът притежава правата върху регистрираните и придобити от него две търговски марки, които са станали обект на интелектуална собственост, след проведено административно производство пред Патентно ведомство на Република България /чл. 10, ал. 1 ЗМГО и съответно – пред Служба на ЕС за интелектуална собственост /чл. 111 ЗМГО/, по реда на Регламент /ЕС/ 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз, който се прилага от всички държави членки считано от 01.10.2017 г. В чл. 111, ал. 2 ЗМГО е предвидено и че марката на ЕС има действие на територията на Република България и притежателят се ползва с правата по този закон. Ето защо, ищецът се ползва със закрилата върху притежаваната от него марка на ЕС и на територията на Република България, считано от датата на подаване на заявката за регистрация. От друга страна, според разпоредбата на чл. 17, § 1 от Регламент (EC) 2017/1001, отношенията възникнали от нарушения на правото върху марка на ЕС се уреждат от националното законодателство. Следователно, именно българският/националният/ закон и по-специално - ЗМГО - е приложим при преценката дали е налице нарушение на притежаваното от ищеца право върху марката на ЕС и правата на притежателя на марката в тези случаи.

По отношение на установяване факта на извършване на нарушение от страна на ответника на правата на маркопритежателя по отношение на всяка от двете марки, чрез действията, описани в исковата молба и в посочения период от време.

В чл. 13, ал. 1 ЗМГО от 2019 г. е предвидено, че правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който: 1) е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2) e идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО използването по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО, е налице когато е извършено, което и да е от следните действия: 1) действия по поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2) действия по предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3) действия по внос или износ на стоките с този знак; 4) действия по използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5) действия по използване на знака в търговски книжа и в реклами; 6) действия по използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение на правото на търговска марка от ответника, трябва да бъде установено, че е налице използване от това лице на знак, като това използване: 1) е без съгласието на притежателя на марката; 2) е свързано с извършвана търговска дейност; 3) е по отношение на стоки или услуги, които това лице предлага в търговската си дейност; 4) може да засегне основната функция на марката- да обозначава на потребителите произхода на стоките или услугите.

Твърдяното нарушение в случая е предлагане и рекламиране в интернет пространството, вкл. чрез сайта на ответника - https: //shipio.bg/ и в социалните мрежи на предоставяните от него куриерски и логистични услуги, основен предмет на осъществяваната от него търговска дейност, обозначавайки ги с идентичен с марките на ищеца знак. Това, ищецът твърди да се констатира при осъществяване на търсене в Гугъл платформата по ключова дума eushipments.

От представените по делото писмени доказателства – нотариално заверени извлечения от извършени търсения в интернет и показанията на свидетеля Терзиогло се установява, че в периода 12.01.2023 година – 29.01.2023 година, при извършване на търсене в платформата на Гугъл, при изписване на думата eushipments, сред първите изведени резултати от търсенето се появяват реклами, насочващи към сайта на ответника, в които резултати се съдържа и знака eushipments. Според свидетеля, това е осъществено посредством управляваната от него дигитална агенция, която по своя идея и опит е въвела търсене в няколко рекламни мрежи по ключова дума eushipments по възлагане на ищеца и за оптимизиране промотирането на предлаганите от последния услуги и приоритетното им извеждане при тематичното търсене. Същевременно, според вещото лице Д., се установява и че по ключовата дума на търсене резултатите са оформени чрез различен начин на изписване на eushipments – слято, отделно, съдържащи и големи или само малки букви, както и че насочват към най-различни конкуретни фирми в областта на куриерските услуги със седалища и офиси в и извън страната, при които се ползват различни поясняващи описания, свързани с рекламния акаунт на всяка от тях.

При тези доказателства, съдът приема за установено, че по възлагане на ответника и във връзка с рекламиране на предоставяните от него услуги, e ползван словният знак eushipments. И макар по делото да не се доказа, че в самия домейн на ответника, посредством който последният рекламира и предлага своите услуги да е използвана думата eushipments, може да се приеме, че нарочното свързване, с цел популяризиране на предлаганите услуги, с марките на ищеца представлява действие, което попада в обхвата на защитата по чл. 13, ал. 2 ЗМГО и в случай, че са налице и останалите предпоставки по чл. 13, ал. 1 ЗМГО би представлявало нарушение на правата на маркопритежателя. Това, обаче, се отнася единствено за периода до края на м. 01.2023 година, като доказателства за това да е било налице ползване чрез някое от примерните действия, попадащи в обхвата на нормата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО или сходни такива, които нарушават правата на марките, след този период от страна на ответника няма. В този смисъл е и заключението по съдебно- счетоводната експертиза, която сочи, че единствено за месец януари 2023 година е констатирало сторени разходи към външна фирма за реклама по ключова дума eushipments.

На следващо място, няма спор, че ищецът не е предоставял съгласието си за ползване на която и да е от притежаваните марки по посочения по-горе начин, нито пък такова съгласие е било получено от предишните притeжатели на марките. Несъмнено и използването е във връзка с осъществяваната от ответника стопанска дейност, услугите по основния предмет на която са рекламирани по посочения по-горе начин и действия.

В тази връзка и за да се отговори на въпроса дали е налице извършено нарушение на правата на маркопритежателя, съдът анализира и следните доказателства.

На първо място, установява се от заключението на вещото лице Д., което съдът приема като мотивирано, обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства, че словосъчетанието eushipments не е дума със самостоятелно значение, а е комбинация от абревиатурата e u и думата shipment, които в превод от английски означават съответно съкращане от Европейски съюз и пратка, превоз, превозване, товар, товарене. Съдът споделя извода на вещото лице, че с оглед широкото разпространение и ползване на английския език в страната и идентифицирането й като част от Общността, след приемането на България в ЕС, българският потребител би разпознал бързо съчетанието eushipment/s като означаване на доставка/и или превоз/ и от или за, в ЕС, особено що се касае до релевантния кръг, който е заинтересуван от терминологията и услугите, свързани с международните превози на стоки, товари и т.н. Това уточнение е важно, тъй като всички сравнявани знаци съдържат словен елемент, който поради посоченото по-горе няма съществено значение при възприемането от средния потребител и не е такъв, въз основа на който може да бъде отличена услугата, която е обозначена само с този елемент, като такава произхождаща от определен търговец при сравнението й с други услуги от същия вид, предоставяни от други търговци.

Съпоставката на марките на ищеца, които са комбинирани и знака на ответника налага извод за липса на идентичност и съответно- анализ, който включва и определяне на отличителните /за отличаване стоките/услугите на едно лице от тези на други лица/ и доминиращите им елементи /чието графично изображение обуславя общото впечатление на марката у потребителите/, върху които относително осведоменият потребител обичайно се фокусира по-лесно, но същевременно и разглеждане на марките в цялост, а не само на отделни техни елементи, за да се установи как се възприемат от съответния потребител и какво е впечатлението, което създават. Следва да се изходи и от обстоятелството, че по принцип словните елементи са по-отличителни от фигуративните, тъй като потребителят разграничава съответната стока или услуга от друга такава от същия вид основно по името, с което е означена.

В случая, предвид заключението на вещото лице и с оглед сравняваните знаци, се констатира следното.

И двете, притежавани от ищеца марки № 109499 и № 018276248 представляват комбинация от словни и фигуративни елементи като словните елементи „euShipments” и „euShipments.com“ са изписани в стандартен шрифт на един ред, в черен цвят, на английски език, при което буквата „S” след абревиатурата „eu” е изписана с главна буква, а останалите букви са малки, което прави ясно разграничението на абревиатурата „eu” от останалата част на марките - „Shipments” или „Shipments.com“. Фигуративните елементи и при двете регистрирани марки на ищеца са идентични и се състоят от три цветни ленти в лявата част на марката преди словния елемент, които са в три различни нюанса на синия цвят. Доминиращите им елементи са именно словните, тъй като са ясно изписани с черни букви в по-голяма част от състава на марките. Същите, обаче, нямат отличителен характер, тъй като основно насочват към определяне на предоставяните услуги – превоз, транспорт на територията на ЕС, за част от които са регистрирани марките или имат описателен характер. Поради това и отличителния характер на марките произтича само от комбинацията на словни и фигуративни елементи, цветовото присъствие и разположение.

От друга страна, знакът, който се твърди да е ползван от ответника Еushipments като ключова дума при търсене, резултатът от което насочва и към сайта на ответника за рекламиране на предоставяни от него услуги, няма доминиращ елемент, тъй като е изцяло словен, а доминиращ елемент при по-ранните марки са именно словните елементи „euShipments” и „euShipments.com“. Както беше посочено, словните елементи на по-ранните марки поради значението на словосъчетанията „euShipments” и „euShipments.com“ на български език /посочено по-горе, а именно в смисъл на „доставки в/от ЕС“, „пратки за/от ЕС“ или „превоз за/от ЕС“/, напътват потребителя по-скоро към описанието, вида и характеристиките на предоставяните услуги и поради това не притежават отличителен характер сами по себе си по отношение на услугите, свързани с предоставянето на услуги за обработване на пратки и доставяне на пратки, като сходни са резултатите и при ключови думи „eu shipment”, “eu shipments”, “eushipment”, които насочват също към сайтове на различни търговски дружества, които предлагат куриерски услуги или услуги за доставка на стоки в рамките на ЕС или различини общи сайтове, свързани с насоки за нормативната уредба и правилата в областта на куриерските услуги или услуги за доставка на стоки в рамките на ЕС.

На следващо място, налице е изцяло фонетично и смислово съвпадение на словния елемент “Eushipments” и използвания при регистрираните по-ранни марки доминиращ словен елемент „euShipments”, които за информирания потребител имат еднакво звуково и семантично звучене, но се характеризират с визуално различие поради начина на изписване и фигуративните елементи в марките на ищеца, които ги разграничават от словосъчетанията „EU Shipments”, “eushipments” или „Eushipments”. В частност, сравняваните елементи „euShipments” или „Eushipments” са идентични при звуково произнасяне и значението им в превод, като описателни по отношение на предлаганите услуги за превоз и доставка, а визуалните различия в начина на изписване с малки или големи букви, не променя тяхното цялостно възприемане и разбиране от потребителите като описателни по отношение на предлаганите услуги. В обобщение, вещото лице сочи, че марките и знакът са сходни в изключително висока степен.

На следващо място, между страните няма спор и това е отразено в доклада по делото, че услугите, за които са регистрирани търговски марки - „euShipments”, с Рег. № 109499 и „euShipments.com”, с Рег. № 018276248 и услугите, предоставяни от ответника, за реклама и описание на които е използван знакът от ответника, са идентични. В тази връзка и вещото лице изрично сочи, че констатираното от него използване на словосъчетанието „Eushipments” във връзка с интернет страницата shipio.bg и изведените резултати, с които се рекламират услуги на т.нар. фулфилмънт център, също касае идентични услуги, която може да се разглежда като куриерска услуга от клас 39 на МКСУ и от клас 35.

Вещото лице сочи и че с оглед това, че се касае до идентични услуги, с еднакво естество, предназначение и начин на използване, то и начините и каналите на разпространение са идентични.

От съвкупния анализ на всички определящи за преценката за наличието на вероятност от объркване на потребителя в конкретната хипотеза фактори, вещото е направило извод, че сравнението на регистрираните марки /в чиито състав е включена като елемент думата „eushipments”, която не е отличителна сама по себе си по изложените вече съображения, но същевременно е съвпадащ елемент за сравняваните знаци и поради това не води до вероятност от объркване/, се базира основно на влиянието на несъвпадащите елементи на сравняваните обекти върху цялостното впечатление от знаците, като в конкретния случай такива липсват, поради което и не е налице вероятност от объркване на потребителя.

Този извод съдът споделя изцяло, заедно с аргументите, посочени в експертното изложение.

Липсата на вероятност от объркване на потребителя означава недоказаност на един от основните елементи от фактическия състав на предявения иск по чл. 116, ал.1, т.1 ЗМГО, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗМГО, тъй като не се засяга основното предназначение на марката, а именно да отличава и обозначава произхода на предлаганите в случая услуги, което изключва наличието на извършено нарушение по отношение на правата на притежателя на марките.

Останалите доводи и възражения на страните /вкл. относно т.нар. дисклейм или абсолютните изисквания към знака/, предвид времето на твърдените нарушения и приложимия материален закон, съдът намира за неотносими към предмета на доказване в конкретния спор.

Наличието на доказано нарушение на правата на маркопритежателя е обуславяща предпоставка за уважаване и на осъдителните искове по чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО; чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО и на акцесорните им искове по чл. 86 ЗЗД, поради което и всички те също се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

По разноските: Разноски, предвид изхода на спора, са дължими само на ответника, който своевременно e заявил искане за присъждането им.

Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника съдът намира за неоснователно.

Претендираните и доказани от ответника разноски са в размер на 9400 лева, от които 700 лева за експертизи и 8700 лева – за адвокатско възнаграждение.

Намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. Чл. 36 ЗАдв препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. /в редакцията към ДВ, бр. 88/2022 година, с оглед датата на сключения договор за правна защита и съдействие/. В чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по други неоценяеми искове, каквито са част от предявените в настоящото производство, да е 1000 лева, а възнаграждението по исковете за обезщетение на причинени вреди и за обезщетения за забава в случая попада в хипотезите на чл. 2, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Наредбата и общо размера на дължимите минимални възнаграждения, определени при спазване условието по чл. 2, ал. 5 НМРАВ надхвърлят заплатения адвокатски хонорар от 8700 лева, за плащане на което са представени доказателства. Следователно, на ответника следва да се присъдят разноски в претендирания от него размер.

Така мотивиран, СЪДЪТ