Решение № 209 от 15.4.2014 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 179/2014 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр.Ловеч, 1 5.0 4.201 4 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, V състав в публичното заседание на първи април, през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА при секретаря…………….. Р.Б. ……………, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №179 по описа за 2014 год, за да се произнесе съобрази: И ск за издръжка с правна квалификация по чл.143 и 149 от СК. В ИМ ищцата З.З.С. излага, че ответникът по делото е баща на малолетното дете Анета Веселинова Аспарухова, родено на •••г. с ЕГН: ••••••••••. Посочва, че детето Анета е записано като ученичка за учебната 2013 /2014г. в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст на стр.27 № 18, на ОУ „Св.св.Кирил и Методий"-гр.Ловеч.Твърди, че е безработна, самотна майка, ответникът е без постоянна месторабота, но е работоспособен. Заявява, че последният не се интересува от детето, не е заплащал никаква издръжка и не поддържа контакт с детето. Релевирани са също и твърдения, че нуждите на 9-годишното дете са големи, свързани с неговото правилно отглеждане и възпитание - храна, дрехи, учебни пособия и подходяща социална среда, като условията на живот, необходими за развитие на детето могат да бъдат осигурявани с 300 лв месечна издръжка, а нуждата от издръжка на детето надхвърля възможностите на майката. Изтъква, че детето живее при нея и тя изцяло е поела грижите по неговото отглеждане и възпитание. МОЛИ да бъдат призовани с ответника на съд и след като съдът счете иска за основателен и доказан, да постанови решение, с което да осъди ответника В.А.И. да заплаща на З.З. Сендова като майка и законна представителка на детето Анета Веселинова Аспарухова месечна издръжка в размер на 150 лв., считано една година преди предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото съдебно-деловодни разноски. В законоустановения едномесечен срок от връчване на ИМ и приложенията към нея, ответникът не е депозирал писмен отговор. В с.з.ищцата се представлява от договорно упълномощен процесуален представител-адв.В.У. •••.Поддържа иска и моли като основателен и доказан да бъде уважен в пълния претендиран размер.Подробни фактически и правни доводи са развити в пледоарията по същество. Ответникът-В.А.И. не взема лично участие в процеса. Д „СП” – гр.Ловеч, редовно призована, не изпраща представител в с.з. Представя писмен доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗД. Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства: Удостоверение за раждане № АОД 000090 от 07.03.2005 г., издадено въз основа на акт за раждане №0090/07.03.2005г. на Община-Ловеч; Удостоверение № 025 от 06.01.2014 г. на ОУ „Св.св.Кирил и Методий" гр. Ловеч и социален доклад, изготвен от ДСП-Ловеч, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Активната и пасивната легитимация на страните в процеса се установява и от вложеното удостоверение за раждане №АОД 000090 от 07.03.2005г, издадено въз основа на акт за раждане №0090 от 07.03.2005г.на Община-Ловеч. По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че малолетната Анета Веселинова Аспарухова е родена на •••г.от съвместното съжителство на З.З.С. и ответника В.А.И.. По делото не е спорно обстоятелството, че родителите на детето са в трайна фактическа раздяла..Детето живее при майка си на посочения в ИМ адрес в с.Къкрина, общ.Ловеч, като именно тя е поела грижите по издръжката и отглеждането му.Бащата В.А.И. •••, като видно от данните по делото същият често пребивава в Германия, където работи. Приобщено към доказателствата по делото е удостоверение №025 от 06.01.2014г.на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий”-Ловеч, от което се установява, че детето Анета Аспарухова е записано в ІІІа подготвителна група за задължителна училищна подготовка за учебната 2013/2014г.и е записано в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст на стр.27, №18. По делото е изготвен и приложен социален доклад, видно от който майката З.З.С. е сам родител с три деца и сама полага грижи за тях.Същата е безработна с регистрация в ДБТ-Ловеч и единствените й доходи са от социални грижи.В хода на проведеното социално проучване е установено, че С. заедно с трите си деца живее в с.Къкрина, общ.Ловеч в жилище, което е собственост на нейната майка.Жилището разполага с три стаи и кухня, а за детето има създадени подходящи условия за отглеждане.Набрана е информация, че детето Анета е ученичка в трети клас на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий”-Ловеч, като от понеделник ползва общежитието към училището.В разговор със социалните работници момичето е споделило, че е виждало баща си преди месец, обадил й се по телефона за рождения й ден, но не е получавала от него пари и подаръци по повод на празници и рождени дни. С оглед на очертаната по-горе фактическа обстановка и доказателствата, от които същата се извежда, съдът намира предявеният иск за заплащане на издръжка за основателен. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, в случая нуждите на малолетната Анета и възможностите на нейните родители. Предвид данните по настоящия казус, детето е малолетно, навършило 9- годишна възраст и е ученичка в ІІІ клас, което предпоставя разходи за облекло, учебни пособия и помагала и други такива за осигуряване на подходящи условия за живот, необходими за неговото развитие. От приетите по делото доказателства се установява се, че майката З.З.С., която полага и непосредствените грижи освен за дъщеря си Анета и за още две деца, е безработна и единствените доходи, на които разчита са от социални помощи. По делото няма ангажирани доказателства относно доходите, материалното положение и получаваните възнаграждения от ответника.Установено е, че същият пребивава често в Германия, където е и понастоящем, без обаче да е налице информация дали и къде бащата работи.Не са налице данни ответникът да е създал ново семейство и да има родени други деца, за които да полага грижи и тъй като същият е в трудоспособна възраст, живее в чужбина и реализира доходи там, съдът приема, че неговият месечен доход е в размер към средния за страната. При определяне размера на издръжката съдът съобразява разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, според която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.По силата на ПМС № 249/31.10.2013 г, като считано от 01.01.2014г.МРЗ лв.е в размер на 340.00лв.или установения от законодателя минимум на издръжката се изчислява на сумата от 85.00лв./. Съдът намира, че разходите за задоволяване на нуждите и потребностите на малолетното дете са в общ размер на 180.00 лева, като счита, че бащата може да заплаща издръжка в размер на сумата от 100.00 лв, без това да води до накърняване на собствената му необходима издръжка. Заедно с осъществяване на грижите по отглеждането и възпитанието на детето, майката следва да осигурява до пълния необходим размер на издръжката, а именно по 80.00 лева месечно.За разликата до пълния претендиран размер от 150.00лв, като неоснователен и недоказан иска следва да бъде отхвърлен. По отношение на предявения иск по чл.149 СК, тъй като в хода на процеса не беше оспорено от ответника, а и от събраните доказателства се установява, че в едногодишния период преди завеждане на исковата молба родителите живеят разделени и грижи и издръжка по отношение на детето е полагала само майка му за горепосочения период, без участието на ответника, то съдът намира, че този иск следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на детето си издръжка в размер на по 80лв. за период от 29.01.2013г. до 30.01.2014г. – в общ размер 960лв., на основание чл. 149 от СК. Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 150.00лв.-платено адвокатско възнагражде - ние, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2014г. Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешки РС държавна такса в размер на 4% върху уважения иск по чл. 143, ал. 2 от СК, а именно – 144.00лв., както и за иска по чл. 149 СК-в размер на 50лв., на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от изложените съображения, съдът