Решение № 46 от 10.5.2024 г. на Районен съд - Мездра по дело № 186/2023 г.

Районен съд - Мездра10.05.2024 г.докладчик Евгени Божидаров

Диспозитив

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-214/01.09.2022 година на Министъра на земеделието, с което за нарушение чл.2 ал.1 вр. чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.7 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/, на „ДИОНИСОМАРБЛЕ“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София с ЕИК 121670026 е наложена, на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.44 ал.2 и чл.41 ал.3 вр. ал.1 т.1 ЗОЗЗ, имуществена санкция в размер на 1 000 лева. ОСЪЖДА Министър на земеделието да заплати на „ДИОНИСОМАРБЛЕ“ ЕООД гр. София с ЕИК 121670026 сумата от 420 лева, представляваща разноски под формата на адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението. Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________

Мотиви

производството разноски. Според чл.63д ал.1 ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020 година/, страните в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство, имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. При това положение искането е допустимо, а с оглед изхода на делото пред този съд същото е и основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото дело, жалбоподателят е ангажирал като пълномощници по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно адв. М. Г. от СфАК и адв.В. Д. от ВрАК, които са участвали в проведените съдебни заседания. Представен е списък на разноски по чл.80 ГПК. От въпросните документи става ясно, че в хода на въззивното производство пред този състав на съда от страна на наказаното дружество Цветан Цветанов са реализирани разноски в размер на 420 лева. В становището си по същество адв. В. Д. е направила искане за присъждането им в пълен размер. Представителят на наказващия орган не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението. Според чл.63д ал.2 ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020 г./, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена санкция или глоба. Претендираните от жалбоподателя разноски под формата на адвокатско възнаграждение са в размер на 420 лева, които са незначително над минимума, определен с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата /изм. ДВ бр. 88/2022 година/. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което лично е присъствал процесуалният представител на жалбоподателя и активно е участвал в събиране и проверка на доказателствата. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, обема доказателствен материал, събран и проверен в хода на съдебното производство, този състав приема, че на дружеството - жалбоподател следва да се присъдят в пълен размер направените разноски, платими от Министерство на земеделието - София. При изложените доводи и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът

Цитирани разпоредби

40