Решение № 168 от 21.11.2023 г. на Районен съд - Асеновград по дело № 566/2023 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. С наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПД11-2/04.08.2023 г. на Началника на РСПБЗН-гр.Садово – Костадин Д. Гьошев на Б. А. К., ЕГН: •••••••••• от ••• на основание чл. 265 ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение по чл.20 ал.2, във вр. с чл. 14 ал.1 т.3 от Наредба 8121з-968 от 10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделски земи. Недоволен от горното постановление е останал Б. К. и е депозирал жалба срещу него пред КРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание се валидират основания за незаконосъобразност на наказателното постановление, като се сочи, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Искането към съда е за пълната му отмяна. Ответната страна Началникът на РСПБЗН-Садово моли за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: С АУАН от 25.07.2023 г. е било констатирано, че на същата дата около 13.15 ч. жалбоподателят Б. К. е участвал в жътвената кампания в сеновал на Спиртна фабрика „Есентика“ АД в с.Катуница, като водач на МПС- влекач с рег. № РВ 9537СР, превозващо бали груб фураж, което МПС не е било оборудвано с пожаротехническо средство за първоначално пожарогасене в съответствие с изискванията на Приложение 2 към чл. 2, вр. с чл. 14 ал.1 т.3 от Наредба 8121з-968 от 10.12.2014 г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не е депозирал и в срока по чл. 40 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя за горното нарушение е наложена глоба в размер на 50 лева. При пълната проверка за законосъобразност съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, съображенията за което са следните: На първо място в НП е налице неправилно индивидуализиране на субекта на административно-наказателната отговорност. Това е така, защото НП е издадено срещу жалбоподателя К., като са посочени неговите индивидуализиращи данни, а в същото време при описанието на нарушението е посочено като нарушител друго лице – Христо Д. Д.. Това създава абсолютна неяснота и противоречие при индивидуализацията на нарушителя, което е порок в съдържанието на НП от категорията на съществените, тъй като пречи на жалбоподателя да разбере защо срещу него е насочено административното обвинение и респективно да реализира правото си на защита срещу постановлението в пълен обем. На второ място налице е и друго процесуално нарушение в задължителното съдържание на НП, тъй като в него неправилно е посочена административно-наказателната разпоредба, въз основа на която е наложено административното наказание. Видно от НП, жалбоподателят е наказан на основание чл. 265 ал.2 от ЗМВР. Тази разпоредба гласи: „За неизпълнение на задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, на юридически лица или еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.“ Анализът на текста показва, че предвидената в нея санкция може да се налага само на юридически лица и еднолични търговци, в синхрон с което е и вида на предвиденото наказание, а именно – имуществена санкция. Субект на отговорността по този текст не може да бъде нарушител – физическо лице, какъвто е жалбоподателя. На трето място и в корелативна връзка с горното, не е определен съответно на санкционната разпоредба и вида и размера на санкцията, тъй като е наложена глоба в размер на 50 лева, какъвто вид и размер на санкцията разпоредбата не предвижда. Видно от наложеното наказание – глоба в размер на 50 лева, същата се съдържа само в ал.3 на чл. 265 от ЗМВР, която предвижда, че за маловажно нарушение по ал. 1 и 2 органите на МВР налагат глоба в размер от 50 до 100 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 250 лв. В НП обаче, нито е посочена и обоснована „маловажността“ на нарушението, нито е налице квалификация по чл. 265 ал.3 от ЗМВР, нито е налице задължителната препратка към ал. 1, която би била приложима в случая. При тази компилация от нарушения, НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По отношение на разноските, с оглед изхода на делото и уважаване на оспорването, такива се дължат само на жалбоподателя. Същият обаче не е претендирал и не е доказал сторването на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът