Решение № 7086 от 21.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6438/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Образувано е по жалба, подадена от длъжниците М. И. П. - Л., ЕГН ••••••••••, и Е. Е. Л., ЕГН ••••••••••, срещу постановление изх.№ 2150/ 30.04.2025 г. по изп.дело № 20209230400103 на ЧСИ Г.Н. с рег.№ 923 на КЧСИ, с район на действие СРС, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело. Жалбоподателите твърдят, че към датата на постановлението дългът им е погасен изцяло. Заявяват, че дори самият взескател е съобщил това обстоятелство на ЧСИ и е поискал прекратяване на делото. Твърдят, че не са уведомени, че дължат такси. На следващо място заявяват, че още преди присъединяване на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК 000694329, като кредитор е направено искане за прекратяване на делото спрямо него, поради настъпила перемпция, в който случай ЧСИ не следва да прави правни изводи, а единствено да констатира настъпилата перемпция. Твърдят, че по изп.дело № 455/2017 г. на ЧСИ М.М., по което взискател е било „Интернешънъл Асет банк“ АД, не са извършвани никакви действия от 14.06.2017 год. до 23.07.2019 год. и на 14.04.2025 год. делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по молба от страна на взискателя. По-нататък, жалбоподателите сочат, че въпреки това прекратяване, ЧСИ Г.Н. на основание чл. 456 ГПК е извършил присъединяване по изп.дело № 20209230400103, което е обжалвано от жалбоподателите. В този случай при представяне на изпълнителния лист е следвало да се образува ново изпълнително дело, а не да се присъединява нов взискател. Взискателят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не изразява становище. В срок е подадено становище от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК 000694329, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Счита, че отказът на ЧСИ е законосъобразен и правилен, поради което следва да бъде потвърден. Излага становище, че се явява присъединен взискател по изпълнителнителното дело, както и че е налице неизплатен дълг към него, поради което и делото няма как да се прекрати. Поддържа, че възраженията на жалбоподателите за настъпила перемпция нямат отношение към изпълнителното дело, по което банката е присъединен взискател. Заявява, че за всички извършвани изпълнителни действия са внасяни такси и разноски. Счита за неверни твърденията в жалбата, че банката е присъединена с удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК. Поддържа, че банката е представила изпълнителен лист и е присъединена като взискател на основание чл. 456, ал. 1 ГПК, поради което в този случай делото се прекратява само по отношение на първия взискател, но остава висящо до погасяването на дълга на присъединения взискател. В законоустановения срок на 05.06.2025 год. ЧСИ Г.Н. е депозирал мотиви, с които моли съда да остави подадената жалба без уважение като неоснователна, а постановлението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Производството по изпълнително дело № 20209230400103 на ЧСИ Н. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС по ч.гр.д.№ 28361/2019 г., с който длъжникьт Е.П. Л. е осъден да заплати на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД парични суми. В хода на висящото изпълнително производство длъжникът е заместен от своите наследници по закон М. И. П. - Л. и Е. Е. Л., които по реда на чл.61, ал.1 от Закона за наследството са приели по опис наследството. Първоначалният взискател е цедирал вземането си на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029. По реда на чл. 258 ГПК като присъединен взискател е конституирана държавата в лицето на НАП за събиране на публичните вземания към покойния длъжник и неговите наследници, а на 15.04.2025г. като присъединен взискател е конституирано „ИНТЕРНЕШЕНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД въз основа на удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК, издадено от ЧСИ М.М., рег. № 786 в КЧСИ, по негово изпълнително дело № 455/2017 год. С молба вх. № 2368/24.04.2025 г. /л.390/ присъединеният взискател е депозирал по делото оригинал на изпълнителния лист, по който освен наследодателят на длъжниците, като длъжник на самостоятелно основание фигурира и М. И. П. - Л.. С уведомление № 2369/24.04.2025 г. взискателят “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД е уведомил ЧСИ, че длъжницата М. И. П. – Л. е погасила изцяло задължението си към него по делото, като е направила вноска в размер на 5662, 53 лв. и не дължи други суми. В уведомлението е посочено още, че платената сума не включва дължимите такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ. С молба вх. № 2387/25.04.2025 г. длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. С постановление от 28.04.2025 г. ЧСИ Н. е отказал да прекрати изпълнителното дело. С последваща молба вх. № 2414/29.04.2025 г. длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното производство, тъй като не съществува дълг и няма взискател. Поискали са прекратяване на производството и спрямо присъединения взискател „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД с доводи, че, съгласно ТР № 2/2023, при направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производсво, поради погасен дълг, не е необходимо съгласието на присъединения взискател, тъй като, ако е присъединен с удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК или по право, изпълнителното производство се прекратява изцяло. С обжалваното постановление №2150/30.04.2025г. ЧСИ Г.Н. се е произнесъл по подадената от длъжниците молба вх.№2414/29.04.2025 г., като е отказал да прекрати изпълнителното дело. В мотивите към постановлението е приел, че молбата е неоснователна. Обсъдил е уведомлението от 24.04.2025 г., подадено от правоприемника на първоначалния взискател по делото, в което е посочено, че длъжникът е извършил директно плащане към него, с което вземането е погасено, както и че платената сума не включва дължимите такси към ЧСИ. Съдебният изпълнител е приел, че с уведомлението не е направено искане от взискателя за прекратяване или приключване на изпълнението. В мотивите е посочено още, че същият ден присъединеният взискател „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД е депозирал оригинал на изпълнителен лист, въз основа на който преди това му е било издадено удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК. При така възприетите от ЧСИ Н. факти, същият е приел, че не са погасени съдебно-изпълнителнителните такси, поради което не са налице предпоставките по чл.433, ал.2 ГПК за приключване на изпълнението, а доколкото липсва искане от страна на първоначалния взискател, изпълнителното дело не може да бъде прекратено. В мотивите е посочено още, че липсата на искане за прекратяване на изпълнителното производство от страна на първоначалния взискател обуславя неприложимост на постановките на ТР №2/2023г., защото с него се разрешава колизията на правата между присъединения и първоначалния взискател, в хипотеза на искане за прекратяване на производството от последния, но дори и да бе поискано прекратяване на делото от първоначалния взискател, съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС, изпълнителнто дело не би могло да се прекрати спрямо присъединения взискател, който е представил оригинал на изпълнителен лист по изпълнителното дело. При така установените факти по делото съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображиня: На първо място, към датата на постановлението, което се обжалва - 30.04.2025 г., липсва искане от първоначалния взискател за прекратяване на делото. Същият е подал уведомление № 2369/24.04.2025 г. до частния съдебен изпълнител, в което е посочил, че длъжницата М. П. - Л. в качеството на наследник на Е. Л. е погасила задължението си по делото, като е заплатила сума от 5 662.53 лв., но тази сума не включва дължимите такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ. Видно от това уведомление в него не се съдържа искане за прекратяване на делото, поради което не е имало основание за прекратяване на производството срещу този взискател. Не е имало основание за прекратяване на изпълнителното дело и спрямо присъединения взискател. От една страна не е имало искане нито от първоначалния, нито от присъединения взискател за прекратяване на изпълнителното дело. От друга страна, дори и да бе направено искане от първоначалния взискател, а към 30.04.2025 г. такова искане няма, то това искане не би довело до прекратяване на делото спрямо присъединения взискател, тъй като той е представил оригинал на изпълнителен лист по делото с молба вх.№ 2368/24.04.2025 г. Присъединяването на взискатели в производството по принудително изпълнение може да настъпи по два начина – по воля на кредитора и по право. В първия случай присъединяването се извършва по искане на кредитора, съгласно чл. 456 ГПК – въз основа на молба, придружена от изпълнителен лист, или удостоверение, че листът е приложен към друго изпълнително дело. Другият способ за присъединяване е по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Сред тези кредитори, съгласно чл. 459, ал. 2 ГПК, са и кредиторите, чието вземане е обезпечено с ипотека (ипотекарните кредитори), когато изпълнението се насочва върху ипотекирания имот. Както вече бе посочено, взискателят „Интернешънъл Асет Банк“ АД е представил оригинал на изпълнителен лист по делото на 24.04.2025 г. При това положение, съгласно т. 2 от ТР от 04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023 на ОСГТК на ВКС, при направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, ако по делото има присъединени взискатели по реда на чл. 456, ал. 1 от ГПК, с представен изпълнителен лист, то изпълнителното производство се прекратява само по отношение на първоначалния взискател, не и по отношение на присъединените взискатели. В конкретния случай към 30.04.2025 г. първоначалният взискател не е направил искане за прекратяване на делото. След постановяване на обжалвания в настоящото производство акт, на 21.05.2025 г. първоначалният взискател е подал нова молба до частния съдебен изпълнител, с която е поискал приключване на изпълнителното дело. Тази последваща молба обаче не подлежи на обсъждане в настоящото производство, тъй като е подадена след постановяването на обжалвания акт и по нея предстои друго произнасяне от ЧСИ. След като към 30.04.2025 г. първоначалният взискател не е поискал прекратяване на изпълнителното дело, а задължението на присъединения кредитор не е погасено, не е имало основание за прекратяване на производството. Изтъкнатите съображения от длъжниците за извънсъдебно плащане на дълга към първоначалния взискател в рамките на висящия изпълнителен процес също не са основание за прекратяване на изпълнителното производство. Плащането на дълга е основание за прекратяване на изпълнителното производство единствено, когато е извършено преди образуването на изпълнителното дело - чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Плащането на дълга след образуване на изпълнителното производство не е предвидено в процесуалния закон като основание за неговото прекратяване, тъй като, съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК, то е основание за приключването на изпълнението, но това предполага да бъдат внесени и дължимите разноски по изпълнението, което в конкретния случай не е сторено от длъжниците. Първоначалният кредитор в уведомлението № 2369/24.04.2025 г. заявява, че дължимите такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ, не са заплатени от длъжниците. Липсват доказателства по делото за тяхното плащане и към датата на постановлението от 30.04.2025 г., поради което не са налице предпоставките нито за прекратяване, нито за приключване на изпълнителното дело към датата на постановяване на обжалванния акт. По изложените съображения обжалваното постановление изх. № 2150/ 30.04.2025 г. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така, съдът