Решение № 354 от 9.6.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 282/2023 г.

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК. М. Т. Т. - длъжник в изпълнителното производство по изп. д. № 20169270400131 по описа на частен съдебен изпълнител Стоян Лазаров с peг. № 927 в регистъра на КЧСИ и район на действие – съдебният район на Софийски окръжен съд, обжалва съдържащ се в разпореждане от 28.11.2022 г. по изпълнителното дело отказ същия ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на отказа, като жалбоподателката се позовава и на задължителна съдебна практика. Иска се отмяна на отказа. С жалбата са представени писмени доказателства, направени са и доказателствени искания за изискване на изпълнителното дело от ЧСИ, за изискване на посочено гр. д., висящо пред СГС, евентуално – за допускане разпит на жалбоподателката като свидетел. В постъпилите от взискателя „Ю.Б.“ АД писмени възражения по жалбата са изложени доводи за неоснователност на жалбата, като се иска оставянето ѝ без уважение. В изложените от ЧСИ Стоян Лазаров мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата. На 10.05.2023 г. е постъпило допълнително писмено становище от жалбоподателката, с което се представят писмени доказателства. Становището е депозирано несвоевременно /доколкото с него не се отстраняват нередовности на жалбата, същото е несвоевременно депозирано, тъй като процесуалният закон не предвижда възможност за последващо - след депозиране на жалбата - допълване на доводите и представяне на нови доказателства, още по-малко това е мислимо след приключване на процедурата по размяна на книжа с оглед защита правата на останалите страни в производството/, поради което не следва да се обсъжда /само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да бъде обсъдено, то изложените в него доводи не могат да доведат до различни изводи, за което ще бъдат изложени съображения в хода на настоящото изложение/. Настоящият съдебен състав намира, че доказателствените искания на жалбоподателката са неоснователни и не следва да бъдат уважавани, поради което не се налага разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Относно искането за изискване на изпълнителното дело от ЧСИ Стоян Лазаров – представянето на същото е част от процедурата по комплектоване на жалбата и изпращането в съда за произнасяне, съответно тази процедура е надлежно изпълнена от ЧСИ, като копие от цялото изпълнително дело е представено с жалбата и мотивите на ЧСИ. Останалите искания /вкл. това за приемане на писмените доказателства, представени с допълнителното писмено становище от 10.05.2023 г./ са неоснователни, тъй като с тях се цели установяване на ирелевантни факти, за което съдът също ще изложи съображения в хода на настоящото изложение /отново само за пълнота на изложението – искането за изискване на посоченото гр. д. от СГС е и недопустимо, тъй като на основание чл. 86, ал. 1 ПАС несвършените дела не се прилагат към други дела и не се изпращат на други учреждения, направеното при условията на евентуалност искане за допускане разпит при довеждане на жалбоподателката като свидетел също е и недопустимо, тъй като процесуалният закон не допуска съвместяване на процесуалните качества на страна и свидетел в едно лице, съответно не следва да се обсъжда доколко е и конкретизирано, а искането за приемане на представените с допълнителното писмено становище от 10.05.2023 г. писмени доказателства е и просрочено по изложените по-горе съображения за несвоевременното представяне на самото допълнително становище/. Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/. Така уредена, перемпцията е санкция за бездействие на взискателя, а не на съдебния изпълнител /както е изложено и в мотивите на ЧСИ/. В случая, видно от материалите по изпълнителното дело, не е налице период от две години, през който взискателят да е бездействал. Това е така по следните съображения: Както правилно е изложено в мотивите на ЧСИ, настоящата жалбоподателка е придобила качеството на длъжник по изпълнителното дело едва на 01.10.2019 г., когато по изпълнителното дело е представен изпълнителен лист срещу нея. Преди това тя е участвала по делото само като съсобственик на ипотекирания имот и е отговаряла за процесното задължение само със собствената си идеална част от имота, поради което срещу нея са можели да бъдат извършвани изпълнителни действия само насочени върху този имот. Поради това преди тази дата взискателят не е разполагал с процесуалната възможност да подава молби с искания за насочване на изпълнението върху останалото нейно имущество. Следователно въпросът за настъпването на перемпция в случая следва да се разглежда само в насока настъпила ли е такава след 01.10.2019 г., тъй като жалбоподателката не може да предявява правата на другия длъжник, срещу когото единствено е бил издаден първият изпълнителен лист и въз основа на него са извършвани изпълнителни действия /само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че и преди тази дата не се установява да е настъпила перемпция, тъй като взискателят не е бездействал, а е подавал молби със съответните искания, описани и в мотивите на ЧСИ/. След 01.10.2019 г., когато е постъпила молбата на взискателя с приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 11.09.2019 г. срещу Й. Д. А. и М. Т. Т. /и след връчване на покани за доброволно изпълнение на двамата длъжници и превеждане на заделената от извършената продан сума на взискателя, която обаче не е била достатъчна за пълно удовлетворяване на вземането на взискателя/ перемпция не е настъпила, тъй като взискателят не е бездействал. На 28.07.2020 г. с вх. № 8156 по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с искане да бъдат извършени справки и впоследствие - изпълнителни действия - запори на банкови сметки, вземания, движими вещи и възбрани на недвижими имоти /молбата се намира на стр. 212 от изп. д./. Доводите на жалбоподателката, че тази молба не се съдържала в изпълнителното дело, когато тя извършила проверка на същото на 28.11.2022 г., са несъстоятелни. Молбата се съдържа в кориците на изпълнителното дело, копие от което е представено по настоящото дело. Видно е от молбата, че същата е надлежно заведена с вх. № и дата, генерирани електронно. Дали жалбоподателката просто не е видяла молбата при проверката на делото на 28.11.2022 г. или поради пропуск в конкретния момент молбата не е била приложена в кориците на делото са обстоятелства, относно които може само да се гадае, но в случая те са ирелевантни, тъй като същественото е постъпването на молбата по делото на посочената дата, което е надлежно удостоверено с електронно генерираните входящ номер и дата /които не могат да бъдат манипулирани/. Същият извод се налага и по отношение на твърдяната липса на тази молба в копието от изп. д., изпратено от ЧСИ в СГС за прилагане по дело, водено в този съд. Причината тази молба да не се съдържа в изпратеното в СГС копие от изп. д. /и то в случай, че се приеме, че е така, което в случая не може да бъде сторено/, е без значение с оглед гореизложения извод, че молбата не само се съдържа в кориците на изпълнителното дело, но и е постъпила на посочената дата, на която е и надлежно заведена. По тези именно съображения съдът е приел доказателствените искания на жалбоподателката за неоснователни. На 09.05.2022 г. от взискателя е постъпила и молба с вх. № 16517, с която е направено ново искане да бъдат извършени справки и впоследствие - изпълнителни действия - запори на банкови сметки, вземания, движими вещи и възбрани на недвижими имоти /молбата се намира на стр. 251 от изп. д./. Съответно към 28.11.2022 г. - датата, на която настоящата жалбоподателка е подала молба с искане за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело поради перемпция, която е и датата на постановяване на разпореждането на ЧСИ за отказ да го прекрати, перемпция не е настъпила, тъй като не е изтекъл период от две години, в който взискателят да е бездействал. Отново само за пълнота на изложението /с оглед изложените по-горе съображения за неоснователност на жалбата/ следва да се отбележи, че съдът възприема изложеното в мотивите на ЧСИ и относно ирелевантността на евентуално настъпилата /по силата на самия закон/ перемпция, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след нейното настъпване. В тази връзка ЧСИ се позовава и на съдебна практика, възприетото в която се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав. Т. е., дори да бяха основателни доводите на жалбоподателката, основани на твърдението, че молба с вх. № 8156 не е подадена на датата 28.07.2020 г., то при подаването на молбата от 09.05.2022 г. съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист, като единствената правна последица от настъпилата /евентуално/ вече перемпция би била, че съдебният изпълнител би следвало да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела, но не води до незаконосъобразност на продължаващото принудително изпълнение. Съобразно всичко гореизложено жалбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за настоящото производство. Воден от горното, съдът