Решение № 1267 от 25.10.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3235/2023 г.

Производството по делото е по повод искова молба от „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България/, чрез пълномощник – юрисконсулт В. Г., срещу ответника А. Х.А., с ЕГН ••••••••••, с адрес •••••••••••, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1288, 98 лева по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS- 01028706, сумата от 419, 89 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2146/2010 г. по описа на РС Пазарджик. В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 15.08.2023 г. са получeни указания за предявяване на иск за установяване на вземането, предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, въз основа, на което е издадена Заповед за изпълнение № 1414 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.06.2010 г. по ч. гр. д. 2146/2010 г. по описа на РС Пазарджик. Твърди се, че на 19.01.2007 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД/ в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01028706, въз основа на който между страните възниква облигационноправна връзка, по силата на която кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 990 лева, като кредитополучателят се задължил да погаси усвоената сума чрез 12 анюитетни вноски, всяка от които в размер 107, 42 лв. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода била в размер на 1288, 98 лева. Ищецът предоставил заемната сума на ответника, вследствие на което за него възникнало задължение за погасяване на кредита съгласно условията на договора. Сочи, че срокът за изпълнение на задълженията по договора изтекъл, а ответникът не е внасял никакви суми за погасяване на задълженията си по договора. Следователно останали непогасени суми по погасителния план в общ размер на 1288, 98 лева. Твърди се, че на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството му на цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с ответника А. Х.А. договор за кредит № PLUS-01028706 от 19.01.2007 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Посочва, че с пълномощно предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало, съгласно сключения договор за цесия от 15.05.2015г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до ответника, което се е върнало с отметка „непълен адрес“, надлежно удостоверено с обратна разписка. Прави изявление ответникът да бъде уведомен по смисъла на чл. 99 от ЗЗД с връчване на приложеното към исковата уведомление за прехвърляне на вземания. Претендира разноски. В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, не се явява законен или процесуален представител за ищцовото дружество. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. Х.А. е депозирал отговор на исковата молба чрез пълномощник – адв. А. М. от АК Пазарджик, в който изразява становище, че исковата претенция е неоснователна. Твърди, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Сочи, че не е подписвал Договор за потребителски паричен кредит № PLUS 01028706 от 19.01.2007 г., поради което оспорва истинността му. Възразява да е получавал заемната сума в размер на 990 лева. Сочи, че договорът за кредит е и нищожен - кредиторът няма право да предоставя кредити и заеми по занятие; шрифтът на изписването на текста в договора е с размер не повече от 10; ответникът е чужд гражданин, който не владее български език писмено и поради това договорът следвало да бъде подписан от двама свидетели; договорът е подписан с измама, а също и съдържа нищожни клаузи, противоречащи на ЗЗП. С протоколно определение от 07.03.2024 г. е конституирано в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца „Юробанк България“ АД - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2. В предоставен от съда срок е депозирано становище от третото лице помагач в подкрепа на исковата претенция. Изразява доводи за неоснователност на направените с отговора на исковата молба от ответника възражения. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: На 11.06.2010 год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2146/2010 год. по описа на РС Пазарджик. Същото е било уважено и съдът е издал заповед № 1414 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 15.06.2010 год., с която е разпоредил длъжникът- ответник да заплати на кредитор сумите, както следва: сумата от 1288 лева, ведно с мораторната лихва в размер на 419, 89 лева, и законната лихва от 10.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 134, 18 лева - разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит от 19.01.2007 год. Заповедта е била приета за връчена и е издаден изпълнителен лист на 10.11.2010 г. С Определение № 255 от 17.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 165/2023 г. по описа на ОС Пазарджик е прието възражението на ответника по чл. 423 от ГПК и въз основа на него са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване вземанията по заповедта за изпълнение. В законния едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът „Юробанк България“ АД е правоприемник на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което обуславя процесуалноправната му легитимация. Изложеното налага извод за допустимостта на исковата претенция и правният интерес на ищеца от воденето на иска. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД/ и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01028706 от 19.01.2007 г. за сумата в размер на 990 лева. Сумата била отпусната от кредитора за срок от 12 месечни вноски, от които 11 вноски в размер на 107, 42 лева, а последната 12-та вноска - в размер на 107, 36 лева. Общата сума /стойност/ на плащанията по договора е 1288, 98 лева при уговорен годишния процент на разходите – 60, 67 %. В договора е инкорпориран и погасителен план, в който е посочено, че първата дължима вноска е на 28.02.2007 г., а последната на 30.01.2008 г. Видно е също така от договора, че върху договора фигурират подписът на ответника, собственоръчното изписване на имената му и датата. Подписът и собственоръчното изписване на имената му са поставени в графата „Удостоверяване на изпълнението”, където е отразено, че ответникът с полагането на подписа си удостоверява, че е получил сумата по договора чрез банкова карта, банкова карта № 6760721904603600, издадена от ТБ Инвестбанк АД и запечатан плик, съдържащ ПИН код. Договорът е представен по делото в оригинал. Първоначално процесният договор за кредит бе оспорен от ответната страна в частта относно положения в него подпис и бе открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, респ. дадени указания в тази насока. Не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на направеното оспорване и впоследствие в о. с. з. на 27.06.2024 г. това оспорване бе оттеглено, като ответникът чрез пълномощника си заяви, че това е неговият подпис. По делото са приети като доказателства искане за откриване на разплащателна сметка и издаване на електронна дебитна карта от ответника и договор за издаване на електронна банкова дебитна карта, сключен между „ТБ Инвестбанк“ АД и ответника. В чл. 1 от договора е посочено, че на основание постъпило искане чрез „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД банката открива на името на картодържателя разплащателна сметка и му издава електронна дебитна карта. По силата на договора картодържателят възлага, а банката приема да издаде и предостави на картодържателя електронна дебитна карта и запечатан в плик ПИН. Искането е подписано от лицето, от което изхожда – ответника. Върху договора фигурират подписът на ответника и собственоръчното изписване на фамилията му. Тези документи не бяха оспорени от ответната страна в частта относно положените върху тях подписи. От показанията на свидетеля А. Ал Ш. М.Ф. – приятел на ответника, се установява, че около 2006 г. ответникът помолил свидетеля да го придружи да отидат заедно в офис на фирмата „Джет Кредит“, който се намирал между хотел „Хебър“ и хотел „Тракия“ в гр. Пазарджик. Служителите го насочили към друг офис на фирмата, който се намирал срещу „Червения кръст“- БЧК на улицата на съдебната палата в гр. Пазарджик. Служителка на офиса поискала личната карта на ответника и ги изпратила да изчакат в отсрещното кафе. След това служителката отишла при ответника и свидетеля Ф. с документи и с личната карта на ответника и казала на ответника къде да се подпише. Ответникът подписал няколко документа. Свидетелят посочва, че ответникът не можел да чете на български език и не е прочел документите. Служителката казала, че ответникът ще получи обаждане, за да му кажат дали е одобрен за кредита или не и ако бъде одобрен, тогава ще получи пари. След около два – три дни ответникът получил обаждане, че не е одобрен. Когато ответникът подписал документите, не са му давали карта или пари. Показанията на свидетеля А. Ал Ш. М.Ф. са последователни и логични. Същевременно съдът при формиране на своите изводи счита, че не следва да се позовава на тях, тъй като същите не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна. От тях не може да се направи извод, че впечатленията на свидетеля се отнасят именно за факти и обстоятелства, относими към сключване на процесния договор, доколкото липсва такава конкретика, въз основа на която да се направи такова заключение, а и свидетелят сочи за кредитор фирма с друго наименование – „Джет Кредит“. Освен това, дори и да се приеме, че се касае за обстоятелства относими към процесния договор, в частта, в която свидетелят посочва, че ответникът не е бил одобрен за кредит, не са му давани карта или пари, показанията противоречат на писмените доказателства по делото, носещи подписа на ответника по делото. Поради това и тяхната доказателствена стойност бива разколебана. С оглед на това, съдът приема, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит и ответникът е получил сумата по договора. С договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало на „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ вземания, произтичащи от договори за заем на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Вземанията са по приложен списък-приложение към договора, съгласно който вземането по процесния договор също е прехвърлено. Обстоятелството, че вземането по процесния договор за кредит е било предмет на договора за цесия от 15.05.2015 г. не се и оспорва от ответната страна. С нотариално заверено пълномощно от 09.06.2015 г. цедентът е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници за извършената цесия. Въз основа на това до ответника е изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземания и че новият кредитор е „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ. Няма данни уведомлението да е връчено на ответника, същото е върнато с отбелязване за непълен адрес. От заключението на вещото лице, извършило назначената по делото съдебно- техническа експертиза, е установено, че с еднакъв по вид, формат и размер на шрифта е изписано съдържанието на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01028706 от 19.01.2007 г. – от чл. 1 до последния чл. 16 и до края на договора – Тimes New Roman – 8 пункта. Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Основателността на исковата претенция предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, по който банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заема. При гореизложената фактическа обстановка, съдът приема, че в конкретния случай между страните по договора за потребителски кредит е възникнало правоотношение по договор за потребителския кредит. Установи се също от приетите по делото доказателства, че ответникът е получил заемната сума. Тези обстоятелства обуславят извода на съда, че заемодателят е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължението да изплаща вноските, съгласно договорения погасителен план и на посочените в него падежни дати, с последната падежна дата по договора – 30.01.2008 г. По делото не се наведени твърдения и съответно представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил задълженията си по договора. Към момента на сключване на процесния договор за кредит е действал Законът за потребителския кредит /обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, поради което отношенията между страните, вкл. и действителността на договора следва да се преценят именно според този закон. Доколкото в случая се касае за защитими интереси на икономически по - слаби участници в оборота, уреждащият тази материя ЗПК /отм./ предвижда императивни разпоредби, за спазването на които съдът е длъжен да следи служебно /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Съборазявайки задълженията си съдът не установи в договора за потребителски кредит да се сдържат клаузи, които водят до неговата недействителност. Процесният договор за кредит, сключен на 19.01.2007 г. отговаря на изискванията на 13 ЗПК /отм./. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗПК /отм./ договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа всички изискуеми реквизити. В съответствие с нормата на чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./ процесният договор е действителен и противно на доводите на ответника не се установява същият да съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 - 148 ЗЗП - чл. 12 ЗПК /отм./. Съдържанието на договора за потребителски кредит по отменения ЗПК не включва изискването за посочване на лихвения процент по кредита, каквото изискване съществува в сега действащия ЗПК. Процесният договор съдържа чистата стойност на кредита според изискването на чл. 7, т. 4 от ЗПК /отм./, а именно сумата от 990 лева. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е 60.67 %. В текста на чл. 7, т. 6 от ЗПК /отм./ е посочено, че годишният лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит следва да се посочат в договора, ако годишният процент на разходите не е възможно да бъде изчислен към момента на сключване на договора. При положение, че в договора е изчислен и посочен годишният процент на разходите, кредиторът не е имал задължението да посочва и годишен лихвен процент. Това разрешение на закона напълно съответства на разпоредбите на чл. 21, ал.1, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 и на § 1, т. от ДР на ЗПК /отм./. От съдържанието на тези правни норми се установява, че годишният процент на разходите представлява „печалбата“ на кредитора под формата на „договорна лихва“ и „другите разходи“, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Годишният лихвен процент се изчислява към момента на сключването на договора по формула, съгласно приложение към ЗПК /отм./, като се вземат предвид условията, посочени в текста на чл. 22, ал. 1 от ЗПК /отм./. След като печалбата на кредитора се формира на базата на договорната лихва и разходите по кредита и представлява част от съдържанието на договора за потребителски кредит под формата на годишен процент на разходите и след като в закона е посочено как се изчислява годишният процент на разходите, не е необходимо в договора за потребителски кредит отделно да се посочва и начина, по който се формира годишният процент на разходите.