Решение № 14374 от 24.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 18171/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Конкретно бездействието на възложителя на опредЕ. работа по чл. 49 ЗЗД, както и на този, на който е възложена работата би било основание за отговорност за увреждането, когато е установено, че е налице бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа и когато това бездействие е в причинна връзка с увреждането. Според разпоредбите на чл. 79 от 3акона за здравето (ЗЗ) медицинската помощ в Република Б се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл. 80 ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. С разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗ са установени основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. Следователно противоправно е поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените методи и технологии, с медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика. Противоправното действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи, най-често в съдебната практика се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл. 79, ал. 1 от 3акона за здравето (ЗЗ); с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1 Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие съгласно чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др. /в този смисъл Решение № 255 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 985/2020 г., IV г. о., ГК и др./. С разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗ конкретно са установени основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. В случая се установява, че смъртта на наследодателя на страните е настъпила в лечебното заведение, управлявано от ответното дружество, на 27.10.2020 г. след извършена в същото сърдечна операция и последващо лечение. Събраните доказателства, обсъдени и преценени при кредитиране заключенията на съдебно-медицинската експертиза, не позволяват да се направи категоричен извод за доказаност в производството на конкретно противоправно деяние – действие или бездействие, реализирано от лице, на което ответника е възложил работа /от всякакъв характер вкл. по реализиране на медицински грижи, санитарно-хигиенни мероприятия или организационни дейности по осигуряване безопасна среда/, от което деяние в причинна връзка да е настъпила смъртта на наследодателя на ищците. Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица, дадени както в писмен вид, така и при пространното им изслушване в открити съдебни заседания. Същите са обосновани, пълни и безпристрастни, като не се доказва наличие на конкретно обстоятелство, което да поставя под съмнение тяхната квалификация, компетентност и безпристрастност. Напротив вещите лица, след задълбочено запознаване с приетите по делото доказателства и тяхната подробна оценка, дават обосновано заключение, изведено на база както теоретичните, така и практическите им познания. На първо място не се установява, при извършването в Клиниката по кардиохирургия на ответника, на 15.09.2020 г. на оперативно лечение: „Аортно-коронарен байпас на 4 коронарни артерии“ да са допуснати неправилни манипулации или да не са реализирани необходими конкретни с оглед съС.ието на пациента интервенции. Напротив според заключението на СМЕ, вкл. изслушването на вещото лице със специалност Кардиология – доц. Д., оперативното лечение е преминало без усложнения, като е проведено своевременно с оглед миналата история от заболявания на пациента и конкретните показатели от проведените му изследвания. На следващо място, според заключението на СМЕ от 11.09.2024 г. по въпрос 2.11, с оглед липсата на извършена аутопсия, въз основа на събраните доказателства може да се предположи, че най-вероятна причина за смъртта на пациента е полиорганна недостатъчност в резултат на Ковид-19 инфекция, протекла усложнено на терен от ИБС - многоклонова коронарна болест с преживяни 2 МИ, АХ, както и скорошна кардиохирургична интервенция. Според вещите лица /отговор на въпрос 17 от същото закл./ пациентът не е починал от заболяването, заради което е постъпил (исхемична болест на сърцето - нестабилна ангина пекторис), но то е било утежняващ фактор за тежко протичане на Ковид-19 инфекцията и летален изход. От събраните доказателства не се установяват конкретни обстоятелства, които да обосновават извод, че от страна на персонала на ответното дружество чрез конкретни противоправни действия или бездействия е допуснато заразяване на пациента в периода от 11.09.2020 г. – 27.10.2020 г с посочените в исковата молба Candida parapsilos, Enterococcus faecium, Staphylococcus hominis и Ковид-19. Според заключението на вещите лица точната дата на заразяването с Ковид-19 не може да бъде установена, предвид наличието на инкубационен период. Според заключението от 11.09.2024 г. по въпрос 2.9. при тежките форми на Ковид- 19 признаците на намалена кислородна сатурация са в съответствие с авансиране на възпалителния процес в белия дроб около 7-10-14 ден, като обикновено при алфа варианта на Ковид-19 през есента на 2020 г. повечето пациенти развивали дихателна недостатъчност от 5 до 10-14 дни след първите симптоми. Посоченото не позволява категорично да се приеме, че инфектирането с вируса на Ковид-19 е настъпило именно в лечебното заведение на ответника, като бъдат съобразени резултатите от тестовете за Ковид- 19 – отрицателен от 12.09.2020 г. и положителен от 20.09.2020 г., с рентгеновите данни за белодробни изменения от 18.09.2020 г. и данните за дихателна недостатъчност към 20.09.2020 г. В тази връзка следва да се посочи, че от събраните доказателства се установява, че преди да постъпи в това лечебно заведение пациентът е бил в друго на територията на друг град, където е бил подложен на изследвания и прегледи, транспортиран е с екип на ЦСМП и съответно се е намирал в контакт с неустановен кръг лица. Дори и обаче да се приеме, че заразяването на пациента е настъпило именно на територията на лечебното заведение, то не може да се направи извод, че същото е резултат от неправомерно деяние на служители на ответника, доколкото нито се установяват конкретни нарушения на предписани задължителни мерки и действия, нито конкретните обстоятелства, при които е станало. Според писмото от 04.11.2020 г. от ответника до ищеца А. С. само едно лице от служителите в Клиника по Кардиохирургия към 23.09.2020 г. е било с положителен тест за Ковид. Не се установява нито кое е това лице, нито дали е било в контакт с В С., съответно дали и кога е проявило симптоми, респ. не се установяват и обстоятелства, от които да се приеме, че конкретно поведението на това лице или липсата на дезинфекция, респ. спазване на противоепидемологични мерки от него или други служители на ответника, са в пряка връзка със заразяването на пациента. По отношение на изолираните при изследванията Candida parapsilosis, Enterococcus faecium XDR и Staph, hominis, видно от заключението на СМЕ, същите са овладени чрез незабавно и адекватно включени в лечението на пациента медикаменти. Според разясненията на вещото лице М. както ентеробактер фециум, така и kандида парапсилозис са факултативно патогенен организъм, т.е. те могат да са част от нормалната флора и да са навсякъде, без да създават проблем, но когато по някакъв начин съС.ието позволи, този организъм става патогенен. В случая обаче няма данни конкретно сочените от ищците изолати да са причинили усложнения в съС.ието на пациента, респ. да са довели или допринесли за смъртта му, като се установява, че от страна на ответника чрез лекуващите пациента лекари са предприети своевременни действия по лечението и негативизиране на резултатите за тях. Не се установява и твърдението на ищците, че са били нарушени пациентски права на наследодателя им. От събраните доказателства не се установяват конкретни данни за извършени нарушения на конкретни права на пациента, които да са оказали влияние в негативен аспект върху оказаната му медицинска помощ или по друг начин да имат отношение към леталния изход. В тази връзка следва да се поясни, че разпоредбата на чл. 92 от Закона за здравето задължава лекуващия лекар да информира пациента за здравословното му съС.ие и заболяването, от което страда, естеството на предстоящото лечение и екипът, който ще го проведе. Тези действия имат за задача да дадат необходимата и достатъчна информация на пациента, за да може здравното заведение да получи неговото информирано съгласие, което включва: уведомяване за диагнозата и характера на заболяването, за целите и естеството на лечението, за разумните диагностични и терапевтични алтернативи, очакваните резултати, евентуалните рискове, свързани с предлаганите на пациента диагностично – лечебни методи, за вероятността за благоприятно повлияване и риска за здравето при прилагане на други методи, имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. Изпълнението на тези задължения гарантират правото на пациента да получи ясна и достъпна информация за здравословното си съС.ие и методите за евентуалното му лечение. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗЗ "при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма". В случая видно от представения набор от документи при постъпване в лечебното заведение, на ищеца е предоставен набор от документи, съдържащи пълна информация относно естеството на предстоящото оперативно лечение и рисковете при провеждането му. Според заключението на СГрЕ подписът за пациент върху декларациите за информирано съгласие е на В П С., като съдът намира, че заключението е пълно и обосновано, като при изслушването му в о.с.з. вещото лице аргументирано обосновава изводите си. Следователно на пациента е била своевременно предоставена информация в обем, съобразен с изискванията на закона. Във връзка с горното и за пълнота, по повод макар и несвоевременно / извън ИМ и след приключване на първото о.с.з./ наведените изводимите от изказванията на ищците в съдебна зала при разпит на вещите лица възражения във връзка с интубиране на пациента, следва да се посочи, че в случая от заключенията на вещите лица става ясно, че предприетото интубиране на пациента при влошаване на съС.ието му и проява на дихателна недостатъчност, респективно привеждането му първо в реанимацията, обособена в рамките на Клиниката по Кардиохирургия, а след това в ковидреанимация, съответно нековидна реанимация на болницата и проведеното лечение и терапия, е в съответствие с установените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Предвид разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗЗ и спешността на ситуацията за интубацията на 20.09.2020 г. и последващото лечение за ответника не е възникнало задължение да изисква и изчаква ново и допълнително писмено информирано съгласие на пациента. Без значение за крайните изводи е установеното от заключението на СГрЕ обстоятелство, че подписът за „постъпил в леченото заведение пациент“ в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури не е положен от В П С.. Дали е подписан или не от пациента този документ няма отношение към качеството на медицинските грижи, които му се дължат, а спор, че фактически е постъпил в лечебното заведение именно дата 11.09.2020 г. няма. От друга страна административните и договорните отношения между ответника и НЗОК не съставляват по никакъв начин елемент от деликтната отговорност, чието ангажиране се търси. Поради това и съдът не обсъжда както твърденията на ищците, така и ангажираните от тях доказателства, касаещи клиничните пътеки, по които е лекуван пациента, респ. налагани санкции на лечебното заведение за възстановяване на получени суми. Неотносими са и данните в издаваните съобщения за смърт, доколкото същите отразяват единствено заключението на издалото ги длъжностно лице. В случая освен това от показанията на св. Н М, издал второто съобщение за смърт /изх. № 284 от 27.10.2020 г./, ясно се установява причината да е издадено второ съобщение, а именно да бъде дадена възможност при погребение на починалия да бъде отворен ковчега. За пълнота и във връзка с възраженията на ищците следва да се посочи, че от съдържанието на съобщенията не може да се направи извод за реализирано противоправно деяние, което да е в причинна връзка със смъртта на наследодателя им или да е макар и косвена индикация за факти, които да са в такава връзка. В този смисъл не се установява в първото съобщение да са вписани обстоятелства, които да са свързани с конкретни противоправни действия и бездействия във връзка с престоя и лечението на починалия в лечебното заведение. Напротив, видно от заключението на СМЕ от 05.11.2024 г. от правените множество лабораторни, образни и микробиологични изследвания става ясно, че активно е търсена причина за съС.ието на пациента, като е установена полиорганна увреда (черен дроб, бъбреци, бял дроб, метаболитни нарушения, сърце), за които има проведени лечебно-терапевтични мероприятия (например дихателната недостатъчност е лекувана по стандарт, който е бил допълван с лечение за Ковид-19 инфекцията; диурезата е била стимулирана за облекчаване работата на бъбреците и т.н и т.н). Осъществявани са множество консултации с различни специалисти по различни поводи (например, извършена е консултация с ангиолог по повод оточен долен крайник и др). Поради това и не може да се приеме, че издаването на две съобщения за смърт може да е изобщо индикация за целяно прикриване на информация за причините за смъртта на пациента и съС.ието му непосредствено преди нея. Установява се от представената медицинска документация и от заключенията на вещите лица, че по време на болничния престой са проведени множество изследвания, които са тълкувани своевременно и координирано - доказателство за това са многобройните корекции в терапията, както и лечението на пациента в различни болнични звена. С оглед посоченото съдът намира, че реализираните от ответното дружество медицински грижи и фактически действия по осигуряване престоя, предоперативната оценка, оперативното и постоперативното лечение на наследодателя на ищците не се доказва да са несъответни на обективното му съС.ие, да са неправилно или немарливо проведени или в нарушение на конкретни медицински практики и стандарти, съответно да са противоправни, респ. не се доказва смъртта му да е настъпила в пряка причинна връзка с действията и бездействията на персонала на лечебното заведение както във връзка със специализираната болнична помощ, така и по битовото и хигиенното му обслужване. По изложените съображения съдът намира, че в производството при условията на пълно и главно доказване не се доказват фактите, правопораждащите търсеното от ищците обезщетение. Следователно и предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в пълните им предявени размери. По разноските: С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят на ответника сторените разноски в размер на 900 лв за възнаграждения на вещите лица по СМЕ и СГрЕ, 50 лв – депозит за възнаграждение на свидетел и 38, 46 лева за изготвяне на преписи. На третото лице помагач на ответника не се дължат разноски съгласно чл. 78, ал.10 Воден от горното, Софийският районен съд, 118-ти състав