Решение № 248 от 6.2.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1593/2018 г.

Производство по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.45а от ЗОС и чл.7, ал.4 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища приета с Решение № 174, взето с протокол № 10 от 12. 04. 2012 година на Общински съвет - Карлово Изменена и допълнена с Решение № 694/ 25. 04. 2013 година и Решение № 402/ 27. 10. 2016 година на Общински съвет - Карлово/НУРУЖНГНПОЖ или наредбата/. Оспорва се Заповед № 342/23.04.2018г. на Кмета на Община Карлово, с която е утвърдено решение на Комисия, назначена по реда на чл.7, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ, съгласно което М.Д.Х., ЕГН ••••••••••, •••, не е включена в картотеката за настаняване в общинско жилище. Жалбоподателката М.Д.Х., ЕГН ••••••••••, •••, /с погрешно първоначално записано бащино име Д. с допусната поправка уточнение с протоколно определение на съда от последното съдебно заседание/ моли да се отмени заповедта, с която й се отказва настаняване в общинско жилище. По указание на съда прави уточнение, че обжалва обявения списък, в който тя не е включена като нуждаеща се от жилище. Твърди, че отговаря напълно на условията на приложимата наредба, а отказа е немотивиран. Ответникът кмета на община Карлово оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Твърди, че жалбоподателката не би се справила сама поради установената умствена изостаналост. Същата е настанена в ДВХУИ, а общината не разполага с ресурс да й осигури самостоятелни грижи и помощ. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Относно предмета и допустимостта на оспорването: Първоначално жалбоподателката е насочила оспорването си срещу заповедта на ответника, с която е утвърден списъкът на картотекираните нуждаещи се, в частта относно отказа тя да бъде включена в него. И така е било правилно. По указание на съда е направено уточнение, че се оспорва Списъкът на картотекираните граждани за настаняване в общински жилища, защото и така е разписано в приложимата наредба. Изрично в чл.7, ал.4 се предвижда, че именно обявеният списък може да бъде обжалван в 14 дневен срок от датата на връчване на писмото по реда на АПК. Тази разпоредба обаче е в противоречие с чл.21 от АПК и тъй като се касае до разпоредба в подзаконов нормативен акт, на основание чл.5, ал.1 от АПК същата не следва да се прилага. Това е така, защото Комисия по чл.7 от НУРУЖНГНПОЖ не е административен орган, който с волеизявлението си пряко създава права или задължения за отделни граждани или организации. Комисият е помощен орган по провеждане на процедурата за настаняване под наем в общински жилища, а овластения да издаде административен акт, с който да се създават права и задължения за участниците в административното производство по определяне на граждани и техните семейства, които отговарят на условията по чл. 5, ал. 1 от Наредбата и да се подредят в съответната картотека, е кмета на община Карлово. Затова и подлежащия на обжалване акт е именно заповедта, срещу която е насочена първоначално и жалбата на жалбоподателката. Аргумент за горното е и обстоятелството, че не е предвидена възможност за обжалване на решенията на комисията, а и тези решения изрично следва да се утвърждават от кмета на общината/чл.7, ал.3 от наредбата/ Тоест, утвърждаващият ги акт е този, които финализира процедурата по картотекиране. Така, независимо от указаното и допуснато уточнение в жалбата, след преценка на приложимите норми, съдът намира, че предмета на оспорването е заявен с валидна и редовна жалба. Същата е подадена от лице с правен интерес и в рамките на преклузивния за това срок. Съобщението за издаване на заповедта е изпратено до жалбоподателката на 10.08.2018г., а жалбата е депозирана на 18.05.2018г. По същество: С оспорената заповед, в т. III от същата, не е включена в картотеката за настаняване в общинско жилище в Община Карлово М.Д.Х.. Мотивите за това се съдържат в решението на комисията по чл.7, ал.1 от наредбата. Изложено е, че лицето се нуждаеот специални грижи и лечение. Настанена е в дом за хора с умствена изостаналост гр.Б. и разполага с жилищна площ. Прави впечатление, че няма яснота относно това в коя картотека се отказва да бъде включена Х., в тази по чл.6, ал.2 или по чл.6, ал.4 от наредбата. Защото видно от разпоредбите на приложимата наредба е, че /чл.6, ал.1/ в общинска администрация се създава картотека на гражданите с установена жилищна нужда, кандидастващи за настанавяне в жилище по чл. 2, ал. 1, т. 1, като /ал.2/ гражданите и техните семейства, които отговарят на условията посочени в чл. 5, ал. 1 на Наредбата се подреждат в картотеката в зависимост от степента на жилищната им нужда в групи, както следва: 1.граждани, чиито жилища са възстановени на бившите им собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСНОИ/; граждани, настанени като наематели в общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция; 2. граждани и техните семейства, живеещи на свободен наем; 3. граждани и техните семейства с установени жилищни нужди извън посочените по т. 1 и т. 2 на чл. 6, ал. 2; съответно /ал.5/ за картотекираните инвалиди и техните семейства, отговарящи на условията на по чл. 5, ал. 1, се води самостоятелна картотека, съгласно определената група по чл.6, ал.2 и % на инвалидност. Нещо повече, за лицата от картотеката по чл.6, ал.2 няма посочени групи, както това се изисква по наредбата. От друга страна, мотивите поради които жалбоподателката не е включена в списъка на нуждаещите се от общинско жилище не съответстват на заложените изисквания за кандидатстване. Според чл.5 от НУРУЖНГНПОЖ право да кандидатстват за настаняване под наем в жилищата по чл. 2, ал. 1, т. 1 имат български граждани и техните семейства, които отговарят едновременно на следните условия: 1. не притежават имот/и/ или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване; 2. не притежават жилищен или вилен парцел на територията на Община Карлово; поземлени имоти в курортните зони и комплекси и във вилните зони към тях; 3. не притежават имущество в налични парични средства по влогове, акции, дивиденти, земеделски земи, жилищни и вилни имоти, извън тези по т. 1 и т. 2, производствени предприятия, работилници, магазини, складове за търговска и стопанска дейност, ателиета и други основни или оборотни фондове и средства на обща стойност по-голяма от данъчната оценка на жилище, полагащо им се съгласно нормите за жилищни нужди в чл.3, ал.1. 4. не са прехвърляли в срок от 5 години, преди подаване на декларацията по ал. 2, т. 1 на чл. 5, имоти по т. 1 и т. 2 на ал. 1 на чл. 5 на други лица с изключение на случаите на прекратяване на съсобственост - по съдебен ред завършил с публична продан или на направено дарение в полза на държавата, Общината, организации с нестопанска цел; 5. да имат постоянен адрес през последните 5 години на територията на общината и 6. да не са се самонастанявали в общински жилища; Видно е, че нито факта на настаняване в социален дом, нито невъзможноста да се грижи сама за себе си не са измежду изброените критерии. Действително, в хода на настоящото производство се установи посредством допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, че М.Х. страда от от F 70.1 по МКБ Олигофрениоя лека умствена изостаналост, тежка дебилност, еретични прояви, като заболяването й е от ранна възраст. Но видно от административната преписка е, че жалбоподателката не е поставена под пълно или ограничено запрещение по реда на Закона за лицата и семейството и, следователно, същата е правоспособна. Невъзможността й да се грижи сама за себе си не е критерии в производството по определяне на жилищна нужда. Нещо повече, в самата наредба е заложена възможност за настаняване в общински жилища и на лица с определен процент на инвалидизация, каквато е и жалбоподателката, като за същите е предвидено създаването на отделна картотека. Настаняването в социален дом от друга страна не означава, че заявилата картотекиране притежава жилищен или друг имот по смисъла на чл.5 от наредбата. Така, налага се извод, че оспорвания административен акт е без мотиви, съответстващи на изискванията и критериите, които следва да бъдат предмет на преценка в развилото се спорно административно производство, което само по себе си е абсолютно отменително основание. От друга страна, предвид обстоятелството, че още със заявлението вх.№ 94-00-7009/20.10.2017г. М.Х. е представила Експертно решение на ТЕЛК, според което същата е с 80% трайно намалена работоспособност и диагноза лека умствена изостаналост, а след това е подадена и допълнителна молба от 23.10.2017г., административният орган, чрез назначената от него комисия е следвало да извърши проверка дали не са налице специалните условия на чл. 48 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), вр. чл. 45, ал.1, т.2 от ЗОС. В глава V на ЗОС е регламентирана процедурата във връзка с ползването на различни основания на общински жилища, като съобразно разпоредбата на чл. 42, по своето предназначение общинските жилища са: за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; ведомствени; резервни. (чл. 2, т.5 от НУРУЖНГНПОЖ). Съгласно чл. 43 от ЗОС в жилища за отдаване под наем се настаняват: 1.лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал.1; 2.наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция; 3.лица, жилищата на които са възстановени на бившите им собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Тази уредба на ЗОС е доразвита в Раздел ІІІ от НУРУЖНГНПОЖ. В текста на чл. 45 от ЗОС са разписани предпоставките, при които нуждаещите се настаняват в резервните жилища под наем за срок не по-дълъг от две години, като нуждаещи според закона са лицата, жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване; лицата, в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблеми. Това вече е доразвито в Раздел ІV от НУРУЖНГНПОЖ. Съгласно чл. 45а от ЗОС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 45 се определят с наредба на общинския съвет. Такава е именно НУРУЖНГНПОЖ, която в Раздел ІІІ и Раздел ІV, определя две различни производства, така както изискват чл. 43 и чл. 45 от ЗОС. Раздел ІІІ се отнася за Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, Раздел ІV - за Настаняване в резервни жилища, т.е. жилищата по чл. 45 от ЗОС. Разликата в производствата се състои в това, че в раздела относно резервните жилища се уреждат обществените отношения, възникнали извънредно и спешно, като целта е да се окаже своевременна помощ на нуждаещите се, докато производството по Раздел ІІІ не се характеризира с условия на крайна необходимост и краткосрочност. Разпоредбата на чл. 23 от Наредбата дава временна защита на лицата, за срок не по-дълъг от 2 години, при изчерпателно посочени условия. Двете процедури са различни и не следва да се смесват. Документите, изискващи се от разпоредбата на чл. 5 от Наредбата касаят условията за настаняване в общинско жилище на лица с жилищни нужди, която процедура е различна от тази по чл. 23 от Наредбата, по която се настаняват специалната категория лица по чл. 45 от ЗОС. Според съда в случаите на искане за настаняване в общинско жилище на лица с определена неработоспособност, както в случая е Х. и с молбата си от 23.10.2017г./лист 14/ изрично е посочила обстоятелствата около своите нужди, всъщност се е дължала преценка по коя от двете процедури следва да се разглежда искането й- чл. 5 или чл. 23 от Наредбата. Следва да се отбележи, че двете процедури по настаняване в общинско жилище на лица с жилищни нужди и в резервно жилище са регламентирани в отделни раздели, всеки от които установява самостоятелни критерии и изисквания с оглед на целения краен резултат. Тази възможност е предоставена и от законодателя в чл. 48 от ЗИХУ. Установява се, че в хода на административното производството по издаването на процесната заповед, органът и назначената от него комисия не са извършили дължимата проверка по чл. 25 от Наредбата и не са установили дали не са налице условията за настаняване на жалбоподателката в резервно жилище, с оглед наличието на здравословни проблеми които са установени. Следва да се има предвид, че тези условия са различни от условията за настаняване в общинско жилище на лица с жилищни нужди по чл. 5 от наредбата. По изложените съображения съдът намира, че оспорваната заповед следва да бъде отменена и преписката се върне на органа, който да извърши необходимите проверки относно възможността за настаняване на жалбоподателката под наем в жилищата по чл. 45 от ЗОС, съответно да изложи мотиви, поради които същата не следва да бъде включвана в картотеките по чл.6, ал.2 и ал.4 от наредбата, като след изпълнение на предвидената в закона и общинската наредба процедура да се произнесе с нарочен мотивиран писмен акт в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето решение. Водим от горното, Съдът