Решение № 1725 от 22.5.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 333/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.198, ал.4, вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Образувано е по жалба от л. св. М. Х. против Заповед № Л-2484/25.05.2023г. на Началник на Затвора в град Стара Загора. Оспорващият сочи, че от 18.01.2002г. до момента на подаване на жалбата бил поставен в Зона за повишена сигурност /ЗПС/ на Затвора в град Стара Загора, където изтърпявал наказание „лишаване от свобода, доживотен затвор без право на замяна“. С присъда от 23.11.2004г. наложеното му наказание било определено да се изтърпява при първоначален Усилено строг режим, като при този режим бил поставен от 15.12.2004г. до 01.06.2009г., когато с изменения в законодателството, този режим бил премахнат. След 01.06.2009г. до 17.08.2009г. изтърпявал наказанието си в ЗПС при по лек режим – строг режим, като с определение на ОС Стара Загора той бил заменен в следващия по-тежък – усилено строг режим. Така, от датата на това определение на съда – 17.08.2009г. до настоящ момент изтърпявал наказанието си в ЗПС при „специален режим“ на осн. чл.68, ал.1 от ЗИНЗС. Така, като цяло от м. януари 2002г., т.е. над 20 г. бил постоянно в ЗПС и в заключена килия, а след м. август 2009г. изтърпявал наказанието при специален режим. Жалбоподателят счита, че с процесната заповед не били изложени никакви мотиви, които да оправдавали продължаването на специалния режим, още по-малко и неговата над 13г. продължителност, което правело това в нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧОС. На практика, въпреки отмените от съд на такива заповеди на ответника, последния пак издавал актове за продължаване на този режим, макар и да нямало правни основания за това. Това мотивирало жалбоподателя да иска нейната отмяна. Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се явява лично и с назначения по реда на ЗПП адв. С., който поддържа оспорването, като навежда и още едно основание – нищожност на заповедта. Ответникът, началник Затвора в град Стара Загора, редовно призован в с.з., се представлява от ст. юрк. П., която оспорва жалбата като неоснователна. Съдът, въз основа на представените по делото писмени и събраните гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е осъден да изтърпяна общо наказание „доживотен затвор без право на замяна“, в сила от 30.10.2012г. при постановен „специален режим“ на изтърпяване на това наказание. Същият е постъпил в Затвора в град Стара Загора за първи път на 18.01.2002г. за изтърпяване на наказание „3 години лишаване от свобода“, изтърпяно на 08.01.2005г., от която дата е приведено в изпълнение общото наказание „доживотен затвор без право на замяна“. Със заповед № Л-2383/17.05.2023г. на Началник Затвора в град Стара Загора е била определена работна комисия, която да разгледа правното положение на л. св. Х. на осн. чл.198, ал.1 от ЗИНЗС и съобразно Решение № 141/28.04.2023г. на Административен съд Стара Загора, отменящо Заповед № Л-3077/01.07.2022г. на началник Затвора Стара Загора, издадена на осн. чл.198, ал.1, вр. с ал.4 от ЗИНЗС. По преписката е издадена справка /л.14-16/, изготвена от зам. Началник РНОД, от която се установява, че в периода 2017-2021г. Х. е наказван за дисциплинарни нарушения на ЗИНЗС, за което са били издадено 10 бр. заповеди на Началник Затвора в град Стара Загора /подробно описани в становището/. За периода май 2021 – май 2022г. се сочи, че жалбоподателят бил наказан с наказание „писмено предупреждение“ за размяна на вещи с друг доживотно осъден. В същия период и за активиране на личността на лишения от свобода му е издадена заповед за прилагане на мярка за поощрение по см. на чл.98, ал.1, т.2 от ЗИНЗС – „заличаване на наложено наказание“. До Началник Затвора в град Стара Загора било представено Становище от гл. инсп. Т., на длъжност Началник на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ от 22.05.2023г. /л.17-18/ относно продължаване на наложения режим на изтърпяване на наказанието по отношение на л. св. Х., което в заключението си дава такова за липса на предпоставките на чл.218 от ППЗИНЗС. От психолог към Затвора в град Стара Загора било изготвено и Психологическо становище от 18.05.2023г. /л.19/ с мнение на специалиста на този етап да се продължи определения специален режим. От началник Затвора в град Стара Загора под № Л.2484 на 23.05.2023г. била издадена процесната заповед, в която по хронология били посочени всички присъди, по които Х. бил осъден, какъв бил определеният му режим на изтърпяване на наказанието, кога постъпил в затвора и фактически изтърпяното. Посоченото е в заповедта, че тя се издава в изпълнение на задължителните указания, дадени с Решение № 141/28.04.2023г. на АС Стара Загора. Кометирано е в ретроспекция каква е била оценката на риска от момента настаняването на Харакчиен в ЗПС, през годините и че към последната преоценка към юни 2022г. тя е била леко занижена в графа „междуличностни проблеми“, но нивата на готовност за агресивно поведение оставали високи, както и се откроявали значителни дефицити в зоните „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. В заповедта също така е изложено и психологическата оценка на лишения от свобода, като се акцентира на поведението на Х. във връзка с полагащите му се хранителни пратки, като се сочи, че системно от началото на 2022г. същият системно депозирал молби до съда, с които искал да му се разрешава получаването на допълнителни хранителни пратки за празниците на различни религии. Макар лишеният от свобода да се афиширал като изповядваш исляма, то също така посочвал, че изповядвал и голяма част от други вярвания /посочени в Решение № 931/24.11.2022г. на МС/. Органът още мотивирал извод, че това представлявало злоупотреба с права /възприето като токова и в мотиви на съда, видно от Решение № 489/09.12.2022г./, което поведение било трайно и продължаващо към 23.05.2023г., а това сочело на следването на трайна практика на противопоставяне на установените правила. Отделно от това и въпреки демонстрираната от Х. принадлежност към различни религии, същият междувременно водел граждански дела против други лишени от свобода за дискриминация, като изповядващ исляма, а паралелно посещавал ежеседмичните сбирки на отец К.. Това повлиявало и на поведението и на други лишени от свобода, които използвали този подход, което охарактеризирало Х. като отрицателен модел за поведение за останалите лишени от свобода. Мотивирано, че данните за поведението на жалбоподателя сочели, че за разглеждания период все още съществували пречки за приложението на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. Заповедта била връчена на Х. на 25.05.2023г., а жалбата против нея била подадена в съда на 07.06.2023г. По делото съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, както и назначи комплексна съдебно психологическа и психиатрическа експертиза, която бе изпълнена от ВЛ специалист психолог и специалист психиатър. В с.з. от 29.01.2024г. бе извършен разпит на допуснатите свидетели. В показанията си св. И. С. посочи, че познава М. Х. от 2002г., когато бил настанен във ІІ г салон в зона за повишена сигурност /ЗПС/ в Затвора Стара Загора, така до 29.11.2023г. През тези години бил настанен с него в една и съща зона. Общувал с него постоянно, по време на престой на открито, по време на участие в клуба по интереси, през прозореца си говорим. Х. посещавал всички позволени клубове по интереси, т.е. които били позволени за зоната. Това било една стая, в която се събирали лишените от свобода в присъствието на надзиратели от зоната, за да играят на шах, табла, да четат книги, списания, затворнически вестник и др. Това било само в понеделник и сряда от 10.30 до 11.30 ч. В зоната били човека. Х. винаги участвал в тези сбирки. М. Х. лично никога не създавал конфликтни ситуации спрямо лишени от свобода. Спрямо свидетеля му помагал, след като загубил зрението си. С никой лишен от свобода Х. не бил влизал в конфликт, макар и многократно други лишени от свобода от самата зона да го провокирали - с обидни думи, със заплахи, употребявали и насилие спрямо него. Знае, че Х. бил наказван. Последно го обвинили за чантата ми /на свидетеля/ с хранителни продукти, които свидетелят си закупил от лавката и наказали М. Х. като предположили, че тези хранителни продукти били за него. Надзирателите винаги се държали добре с него, т.к. и той се е държал учтиво с всички надзиратели. Никога не повишавал тон, никога не влизал в конфликт с надзиратели, винаги бил добронамерен. Свидетелят още сочи, че в ЗПС М. Х. се грижел за хигиената в салона, за раздаване на препарати за почистване, поддържане на информационното табло. По време на престой на открито почиствал цялото каре, заедно почиствали банята. М. /жалбоподателят/ прекопал цялата градинка и се грижел за отглеждане на зеленчуци и цветя в тази градинка. Свидетелят посочи, че никога не бил в една килия с М. Х.. Предложили им да са заедно, за да може М. да му чете кореспонденцията, но имали несъвместимост поради факта, че свидетелят много пуши, а М. не бил пушач и му пречел димът, като не могли да се разберат по този въпрос. От показанията на св. К. В. се удостовери, че познавам М. Х. от затвора. От 2013г. били заедно в ЗПС, но свидетелят вече не бил в тази зона от 2017г. За периода от 2013-2017г. М. Х. се държал напълно нормално, както с всички лишени от свобода, така и със свидетеля, нямали конфликтни отношения двамата. Виждал се с М. Х. по време на престоя на открито, също когато имали организирани мероприятия, напр. баня, тоалет, по-късно на една китайска духовна практика, която практикували, там били заедно. През това време на тези срещи не бил свидетел на конфликтни прояви или лошо негативно отношение от страна на М. Х. към когото и да било – било към самия свидетел, към други лишени от свобода или към служители на затвора. Свидетелят също посещавал сбирките на т.нар. Ф. Д., това било старинна духовна китайска практика, която от 2016г. била позволено да се практикува в затвора и г-н Х. активно участвал в тези сбирки – всеки вторник от седмицата били почти винаги заедно. П. Ф. Д. се крепяла на принципите истинност, доброта и търпение. Свидетелят още сочи, че след извеждането му през 2017г. от ЗПС единственият му контакт с М. Х. бил само на духовната практика веднъж в седмицата и на представянията през годините два-три пъти в училището на затвора на същата практика Ф. Д.. Когато присъствал на тези сбирки Х., абсолютно винаги имало и представител на надзорния състав, защото режимът го налагал. От приетата по делото комплексна експертиза, даваща отговор на поставените четири въпроса се установи, че Х. не проявява склонност да обсъжда криминалното си поведение и вина за извършените престъпления. Очертава се като емоционално устойчив, с добър самоконтрол над емоции, импулси и цялостно поведение. С устойчива афективно-поведенческа система и в състояние да контролира емоционалното напрежение. Без суицидни мисли и намерения, без депресивни състояния и повишена тревожност. С повишена емоционална агресия, но в рамките на нормалното. Според заключението на експертите, общият резултат показва умерена степен на агресивност и недостатъчно ниво на адаптивност. Поведението на Х. било осмислено и устойчиво, насочено към постигане на личните му цели и идеи, Неотстъпчив, преследващ целите и идеите си. Проявява слаба търпимост към критика или пренебрегване, не разпознаващ възможностите за сътрудничество при разрешаване на проблеми, с високи претенции и самочувствие, не склонен да приема друго мнение и да проявява загриженост за чувствата на другите. Егоцентричен, мнителен, изборно контактен, с ниска степен на сътрудничество и компромиси. От цялостното изследване, ВЛ приема, че рискът от рецидив и вреди бил умерен. Установени прояви на психическа ригидност към корекционно-възпитателните методи на въздействие. В с.з., ВЛ дават допълнителни разяснения. На първо място разясняват понятията „емоционално еутимен“ и „волево-нормобуличен“. ВЛ К сочи, че „еутимия“ означава нормално емоционално състояние за момента, в който правили обективното обследване. Това означавало, че Х. имал нормално настроение, нито високо, нито подтиснато, а „нормобуличен“ означавало, че волевата активност в норма. Волевият акт е цел, борба на мотиви и противомотиви при вземане на решение. Под „нормобуличен“ следва да се разбира, че този човек си поставя цели, които са в рамките на нормата. ВЛ Б посочва, че „режим на депривация“ било понятие, касаещо затворническия режим. Буквално думата „депривация“ означавало лишаване/отнемане. ВЛ Б уточнява, че по т. 6, раздел Н /от книжката/ – „асертивност“ било определение, което се отнасяло до това дали лицето може да приема мнението на другите, да се вписва в общоприети норми, т.е. способността на един индивид да приема чуждо мнение, да съобразява своето поведение с общоприети правила и норми. При жалбоподателя то било насочено предимно към него. ВЛ К уточнява, че т. 7, раздел Н - „психична ригидност“, означавало устойчивост, немобилност на психичните функции. Невъзможността да превключи от една емоция в друга, да проявява пластичност към корекционно възпитателните методи на въздействие. На въпрос на съдията: Отхвърля ли жалбоподателя тези корекционни методи, ВЛ Б отговаря, че не би казала, че ги отхвърля, но по-скоро не разчитал на някакъв резултат от тях, мислейки, че не могат да му помогнат, че са еднотипни. На въпрос на съдията: Като какъв определяте в крайна сметка рискът от рецидив и вреди, тъй като в мотивната част на заключението сочите, че е нисък, а в самото заключение го определяте като умерен, ВЛ Б сочи, че бил нисък. От 0-10 по скалата било, а 4 било под половината и за това го определили като по-скоро нисък към умерен. Но все пак степента не била много ниска стойността. ВЛ К уточнява, че бил по-скоро нисък към умерен. На въпрос на жалбоподателя: Какво е отношението ми към извършеното престъпление, ВЛ Б отговаря, че нямало в методиката, която ползвала такова цифрово изражение. Методиката /по книжката на лишения от свобода/ се ползвала само за нуждите на затвора, но те не можели да дадат цифров израз, защото тяхното изследване била само една моментна картина. За да направят такова нещо /да оценят резултата в цифри/, трябвало да имат достъп до цялата книжка, попълвана в затвора на жалбоподателя, за което получили отказ. За това дали с думи оценка си по тези показатели. От еднократно изследване, с методиките, с които те работили, които били много различни от затворническите, ВЛ не можели да дадат такъв цифров израз на констатираното /за това го дават в думи/. За да дадат оценка /по показател от книжката/, трябвало да имат наблюдение върху лицето за дълъг период, не само моментни възприятия. По раздел В /от книжката/, там /показателите/ са наблюдения в продължителен период от време на лицето, в резултат на срещи с психолози, със съответните там инспектори от затвора, които дават преценки и се проследяват във времето. ВЛ можели да дадат за момента и за момента, това са констатирали и са го описали с думи - че съжалявал, че много мислил по тези въпроси, но не можели да дадат най-високата оценка, само на база моментната им преценка, защото не били наблюдавали развитието на процеса в някакъв период. По другите раздели Л и Н /от книжката/ ползвали техните си методики и така определили нивото на риска. На въпрос на жалбоподателят: В някой от разделите /по книжката/, вие виждате ли дали има риск от сериозни вреди, говорим за раздел В, ВЛ Б отговаря, че нямало риск от сериозни вреди. ВЛ Б допълва, че никой не им предоставил оригиналната книжка /на жалбоподателя/, а по делото имало само приложен празен формуляр от такава. Нямало една единствена методика, която сме ползвали. В обстоятелствената част посочили с какви методики работили и те били утвърдени в специализираните документи и литература, били сертифицирани и се ползвали по света и в страната. Скалата по една от методиките /по теста на Б. Д./, по които работили била от 0-10, /стр.3/, а оценката трябвало да бъде извършена от специалиста на база на получени резултати, на наблюдения. Не по всички методики скалата била от 0-10. По друга, напр. методиката на Цунг, която била за определяне на тревожността, там нормата била до 45 точки, а при жалбоподателя резултатът бил 27 точки и при така конкретно установените точки специалистът преценява дали има повишаване на тревожността, като всичко над 45, което е нормата, вече говорило за клинични данни. Жалбоподателят бил под 45, а именно 27, което било в рамките на нормата. В техните методики нямало такива строги разграничения и по тяхна преценка тук нямало повишена тревожност, не бил е депресивен. ВЛ К, уточнява, че то това били клинични скали, които използваме в психиатрията, ВЛ Б допълва, че нямало такива строги цифрови разграничения от 1 – 5, от 5-10 и т.н. Имало норма. Всичко, което било под нормата, трябвало да се интерпретира от провеждащия изследването на базата на други данни. Когато било под нормата, трябвало да се съобрази с много други фактори и обстоятелства, но оценка от 27 на фона на 45, била ниска. Това се отнасяло за тревожността, защото скалата на Цунг се отнасяла за депресията и тревожността. ВЛ Б отговаря, че работили съобразявайки се с компонентите от книжката /приложената по делото/. Ако имали достъп до работната книжка, действителната книжка на затворника, можели да дадат по-изчерпателно заключение, доколкото биха имали наблюдение на процесите в тяхното развитие, но при разговора им с него, все пак имали някакви наблюдения, които отразили в заключението си. Освен това от данните по делото, с които се запознали, имали оценка по техните критерии. Там се виждали изследванията на затворническата администрация, отчели и тези данни, има ли ги предвид, съобразили се с тях, защото това били данни по делото – психологични становища, правени от персонала на затвора и по тях проследявали, но не можели да кажат с цифри, но по текста им проследили как се развивал г-н Х.. Материалите по делото им дали такава информация и ВЛ го използвали. На въпрос на юрк. П.: Когато едно лице не иска да обсъжда криминалното си минало на какво е израз това, ВЛ Б отговори, че това било израз на защитен механизъм, общовалиден за всички хора. Човек бил склонен да изтласква тези неща, които били в миналото, които били конфликтни и причина за получената присъда, и този защитен механизъм се проявявал при жалбоподателя, той бил затвърден, но същевременно той не бил достигнал до отричане на криминалното си минало, но и нямал желание да го обсъжда детайлно, да разказва за него, не желаел да се връща към тези спомени и преживявания преди толкова години, като защитна реакция. Н. въпрос на юрк. П.: Как разчитате поведението на жалбоподателя – като на лице, което се разкайва и съжалява или като лице не проявяващо склонност да обсъжда миналото си, ВЛ Б отговори, че в оценъчното интервю отразили установените данни. Анализирайки миналото си, всичко през което Х. преминавал, приема той бил склонен да се разкайва за това, по-скоро по отношение на това, че неговият личен живот се бил провалил. Н. въпрос на юрк. П.: Н. каква база стигате до тези изводи, само на интервюто или на база задълбочено изследване на различни обективни източници, ВЛ Б отговори, че обективните източници били заключенията, правени по делото. Те насочвали към това, че Х. не проявява искрено разкаяние за извършеното, докато при тяхното изследване, макар и еднократно, имало наченки на разкаяние, на съжаление. Н. въпрос на съдията: Многократно в експертизата посочвате, че жалбоподателят е манипулативен. Би ли било възможно в момента на интервюто отново да е бил манипулативен в отговорите си, ВЛ Б отговаря, че би било възможно това, но те го приемали като механизъм на защита и също така да получи добра оценка в тяхното заключение. Експертите не можело да игнорират наблюденията, които имала затворническата администрация, защото там многократно било посочено, че те имали наблюдения с течение на години. От друга страна експертът сочи, че правила поне три експертизи на г-н М. Х. по различни поводи и вижда, че имало промяна сега в поведението му, в отношението това, защото той имал сравнително високо интелектуално ниво. Нейното заключение било, че рискът от рецидив към този момент бил нисък до умерен. Н. въпрос на съдията: При извършване на оценката по раздел В, трябва ли да правите преценка и какво е отношението на освидетелстваното лице към последиците от престъпното деяние, включващо и евентуално отношението му към жертвите и техните наследници. Трябва ли това да се обследва, ВЛ Б отговори, че по раздел В, т. 3 от книжката бил - осъзнава ли вредата, която е причинил на жертвата, показва ли съжаление или желание за компенсация, като експертите дали отговор, че Х. не осъждал вината си, но споделял, че мисли, че разсъждава върху това как се изграждало едно човешко общество и че се срамува от това, което направил. По отношение на разкаянието, Х. казвал „съжалявам”, не „разкайвам се“, но в цялостното заключение ВЛ посочили, че съжалението му било свързано по-скоро с неговото решение да направи това престъпление, а не с последиците от същото и жертвите, които последвали от деянието. В интервюто той казал, че тогава имал най-различни финансови проблеми, бил млад, трябвало да се доказва, с насочена мисъл към това „какво мога да направя, за да подобря социалното си и финансово положение, въобще не мислех за евентуалните жертви, какво ще им причиня, тогава бях млад“. Според експерта, Х. осмислял собственото си поведение, но не и последиците за другите на базата на цялостната документация. Н. въпрос на жалбоподателя: В раздел В, т. 3 – какво сте интерпретирали, ВЛ Б отговаря, че във времето, в което той пребивавал в затвора, е имал много възможности да мисли и мислил върху това как се създавало едно човешко същество, как се изграждало и какво се очаква от него. Можело да се каже, че има някакво съжаление, но за разкаяние не можело да се каже. Н. въпрос на юрк. П.: За да може да се каже, че е настъпила една трайна промяна в поведението на осъдено лице, според Вас за какъв период от време е необходимо да бъде наблюдавано поведението на лицето – от един разговор или по-продължителен период от време? Може ли от един разговор да се възприеме, че има промяна или е необходим продължителен период от време за трайна промяна?, ВЛ Б отговори, понятие „трайна промяна“ не било много състоятелно, защото никой не можел да гарантира, че тази промяна ще бъде трайна. За да имало относително трайна промяна, трябвало да има един дълъг период от време, но не може да кажа колко дълъг период на наблюдение. Не можело да се говори за трайна промяна в поведението на даден човек, защото човек попадал в различни връзки, ситуации с различни изпитания и това се наричало адаптивност, което според психологията било едно от най-важните качества на човека. Например, след попадането на М. Х. в затвора, първоначално сведенията били, че той трудно се вписвал в режима, в изискванията, имал случаи, в които бил наказван, но данните които обследвали, сочели, че с течение на времето, първо, той вече бил и възрастово по-зрял, после условията, при които живял, наложили той постепенно да се адаптирал към някои от изискванията за осигуряване поне на минимален комфорт. Н. въпроси на юрк. П.: Как е поставена оценка 4, след като е ползвана книжката на осъдения по раздел Л, т. 1-10 – трудности със справянето. Може ли да дадете отговор по точките от книжката. Може ли да напаснете отговорите си към точките, съдържащи се към книжката на лишения от свобода, ВЛ Б отговаря, че те затворнически методики не познавали, те били строго конфиденциални и се прилагали само там. Те с думи казали - има проблеми, няма проблеми, но оценка 0, 1 или 2 нямало как да дадат като отговор. Не можели да дадат отговори според точките, които се съдържали в книжката, но ползвали формуляра на затворника, макар да не ползвали методиките на затвора, а прилагали техни методики. Все пак експертиза била съобразена с всички раздели на книжката. Н. въпроса на жалбоподателя: Как се отразява тази обстановка /затворническата/, толкова продължителна изолация над 20 години, ВЛ Б отговори, че в описателната част на експертизата посочи, че „Често се наблюдава отказ от сътрудничество и противопоставяне на администрацията“. Н. въпрос на съдията: При цялостното обследване на документацията, налична по делото, може ли да определите как една продължителна изолация, над 20 г., влияе, какво влияние би оказала върху човек като жалбоподателя, ВЛ Б отговори, че в цялостното изложение сочели, че по начало за всеки един тази депривация имала цялостно въздействие, а ВЛ К посочи, че неблагоприятно се отразявала такава изолация. Да се стои сам в килията, би оказало неблагоприятно влияние върху психическото състояние на жалбоподателя, но с уговорката, че същият намерил механизъм как да се защитава от такава изолация, като използвал различните средства, описани сме в заключението – оплаквания, жалби /до съда/, дела. По делото се прилагат още: становище от гл. инсп. Р. Н. /л.14-16/; планиране на присъдата /л.200/; схема за оценяване /л.201/; докладна записка и заповед за награждаване /л.202-203 /; справка /л.290/; становище от 10.08.2022г. /л.293/; становище от 29.09.2022г. /л.297/; становище от 26.10.2022г. /л.298/; становище от 17.05.2023г. /л.300/; докладна записка от инспектор – психолог от 24.01.2024г. /л.305/; становище от Зам Началник РНОД от 28.06.2022г. /л.309-311/; становище от началник сектор „СДВР“ от 24.06.2022г. /л.312/; психологическо становище от 27.06.2022г. /л.313/; книжка ни лишения от свобода /л. 317-318/; становище от 11.08.2021г. /л.327/; становище от 28.08.2021г. /л. 329/; становище от 01.09.2021г. /л.331/; становище от 09.02.2022г. /л. 333/; становище от 03.05.2022г. /л. 335/; препланиране на присъдата от 04.07.2022г. /л. 336/; При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, като направена от активно легитимирано лице, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, в срока по чл.198, ал.2 от ЗИНЗС. Разгледана по същество, Съдът я приема за неоснователна. Преди всичко следва да се уточни, че заповедта, предмет на съдебен контрол е издадена в хипотезата на отменена предходна заповед по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС от съда, при дадени задължителни указания за изпълнение при новото произнасяне на административния орган. Това е направено с решение №141/28.04.2023г., постановено по ад № 473/2022г. на този съд, като предметна на това дело е била заповед за продължаване на изтърпяване на наказанието при специален режим, след изтичане на една година от предходното произнасяне на органа. Ето защо, тук преценката на съда се свежда до това, дали при новото произнасяне органът е спазил указанията на съда, дадени в решението от 28.04.2023г., съотв. спазени ли са специалните процесуални и материално-правни предпоставки за издаване на акта. Процесната заповед, постановена след съдебната отмяна на заповедта от м. 07/2022г., отново постановява продължаване на режима на изтърпяване на наказанието на жалбоподателя в условията на специален такъв. Предходната заповед е отменена от съда, поради фактическа и доказателствена необоснованост на крайния правен извод на органа, което е наложило и връщане на преписката за ново произнасяне, т.е. за преценка на нуждата от продължаване на наложения режими, но при излагане на фактически мотиви относно наличието на основанията за продължаване на срока на изтърпяване на наказанието при специален режим от г-н Х., които да са и доказателствено обосновани. Няма спор вече, че актът е валиден, като издаден от материално компетентния административен орган. Няма спор, че при произнасяне на ответника са спазени и специфичните процесуални изисквания издаването на акта да е обусловен от представяне на становища от посочените длъжностни лица - ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. Такива се удостовери да са налични и при повторното произнасяне по преписката, като същите са послужили за мотивиране на процесната заповед. Видно е, че и в трите становища е обследвано поведението на л. св. Х. за относимия период май 2021 – май 2022г. Няма спор и че в трите становище е дадено като крайно такова за продължаване на срока на изтърпяване на наказанието при специален режим. От становището на началник сектор „СДВР“ е установено, че първоначалната оценка от профила на л. св. Х. е отчетен риск от рецидив от средна степен /70 бала/, при дефицити в зони – настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене, а рискът от вреди, при преценка на множеството осъждания и личностния профил на жалбоподателя е оценен като висок, коментирано е движението на този бал през различните години на оценка, като той е бил в почти същия диапазон и актуална към релевантния момент – юни 2022г., когато е определена на 69 бала. В това становище са посочени в кои зони са установени дефицити, както и че рискът от вреди продължава да е висок. В психологическото становище относно М. Х. също е дадено становище, че на моментния етап следва да се продължи срокът на специалния режим. Психологът набляга, че при извършено през м. май 2022 психодиагностично изследване от проведено интервю с Х., чиито резултати били валидни и към момента, се установява, че той е екстровертен тип, доминантен, самоуверен, умеещ да оказва влияние, спокоен, хладен, невъзмутим, адаптиран към средата и променящ се според неговите виждания и очаквания, целенасочен и упорит в преследване на целите си, едната от които /преследващ я упорито/ е да бъде изведен от ЗПС. Беден на емоции, омаловажаващ нарушенията си. Наблюдаваната промяна в поведението му в насока овладяност и значително ограничаване на дългогодишното демонстративно арогантно, презрително и пренебрежително отношение към други лишени от свобода и служители, била за един кратък период от време, което налагало /при отчитане и на предходните му проявление/ наблюдаването на лишения от свобода за по-дълг период, за да преценка трайността на промяната в поведението му. При новото произнасяне и видно от съдържанието на процесната тук заповед, Съдът приема извод, че органът се е съобразил със задължителните указания, дадени в Решение № 141/28.04.2023г. и е изложил в своя акт конкретни фактически доводи за наличие на основание за продължаване на срока режима, при който изтърпява наказанието си жалбоподателя, който съобразно на наложеното му наказание е „специален“, в който случай лишеният от свобода е поставен в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Ето защо, на тази плоскост не налице основанието по чл.177, ал.2 от АПК, за обявяването на акта за нищожен. От друга страна, наличието на въпросните становища от посочените длъжностни лица, сочат и на спазване на специфичните изисквания по процедурата, които следва да са налице преди издаване на акта по ал.4 от чл. 198 от ЗИНЗС. Съдът приема и краен правен извод за материална законосъобразност на акта. Не е спорно, че жалбоподателят е осъден да изтърпява наказанието „доживотен затвор без замяна“, поради което и на осн. чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС му е определен специален режим на изтърпяване. След изменение на ЗИНЗС от ДВ бр. 13/2017г, . в сила от 07.02.2017г., е направено изменение на разпоредбата на чл. 198 от ЗИНЗС, като в ал.1 от нея е предвидена възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалният специален режим да бъде изменен в по-лек, в чл. 198, ал.4 от ЗИНЗС /предишна ал.3, след изменение от ДВ бр.105/2020г./, началникът на затвора следва да се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. По делото са налични данни, че такова произнасяне е налице след въпросното законодателно изменение, като служебно известно е на съда, че при оспорването на актове по чл. 198, ал.4 /предишна ал.3/ от закона, издавани в годините назад, съдът е отхвърлял оспорванията на г-н Х. основно с мотив, че не е налице едно от материално-правните основания /дадени кумулативно в закона/, които да предпоставят промяна на определения специален режим - е добро поведение на лишения от свобода /чл.218 от ППЗИНЗС/. При извършената преценка на данните по преписката, Съдът приема извод, че и при издаването на заповедта, която е процесна тук и касае периода от май 2021- до май 2022 г. органът отново правилно е извършил преценка за липсата на това материално-правно основание – добро поведение на осъдения, поради което и правилно е приел, че следва да се продължи срокът на изтърпяване на наказанието от жалбоподателя при специален режим за още една година. В случая, следва от доказателства по делото – становищата на трите длъжностни лица от затвора, приложените отрицателни становища за разрешаване допускането до работа на жалбоподателя, дадени по повод подадени молби за разрешаване да работи от г-н Х. през 2021-2022г., данните за оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, които в годините не търпят съществена промяна и са с почти еднаква степен от риск от рецидив и вреди, варирайки от 71-69, данните и за отказ за изпълнение на плана, кратковременната положителна промяна в поведението му, обусловена единствено от поставената и преследвана цел от жалбоподателя да постигне извеждането си от ЗПС, макар и да не се съдържат данни за извършени повече от едно дисциплинарно нарушение, за които да е наказан оспорващият, сочат на проявление на такива юридически факти, които не показват трайно добро поведение от жалбоподателя за обследвания едногодишен период. Видно от заключението на ВЛ, г-н Х. е определян като егоцентричен, съобразяващ се единствено и само със своите интереси и преследвани цели, трудно правещ компромиси и не зачитащ други мнения, манипулативно използващ правото си на жалба, за да се откъсва от условията в затвора, при които изтърпява наложения му режим, евентуално да получи добра оценка, което заключение в значителна степен подкрепя и посоченото в психологическото становище, че проявената положителна тенденция в поведението на Х. относно липсата на агресивност в поведението му към другите лишени от свобода и служителите на затвора, не е трайна. Безспорно е, че след проявеното желание да бъде изследван със специализираната методика за психодиагностика и направеното такова, от психолога на затвора въз основа на данните от това изследване е дадено отрицателно становище относно подобряване поведението на лишения от свобода и снижаване на риска от рецидив и вреди. Именно тези факти са визирани в заповедта и се явяват като обуславящи крайния извод на органа. Не се опроверга фактът, че данните от становищата на психолога и инспектор СДВР и Зам. Началник РНОД не са обективни. Те са следствие на непосредствените им впечатления на поведението на жалбоподателя през проследявания период, а и в крайна сметка се потвърждават и от заключението на експертите. Все пак не следва да се игнорира и фактът на извършено през коментирания период нарушение, за което жалбоподателят е наказан със заповед № 59/ 06.01.2022г. с наказанието „писмено предупреждение“. Комплексната оценка на изнесените в заповедта факти от поведението на жалбоподателя през обследвания период безспорно обосновават извода на ответника, че продължава да е налице пречка за облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието по отношение на г-н Х.. Според съда, този извод не е направен в противоречие с постановките, посочени в § 49 от Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Р. срещу България и в § 171 от Решение от 8.07.2014 г. на ЕСПЧ по делото на Х. и Толумов срещу България, където се приема, че режимът на лишения, който изолира осъдения на доживотен затвор за продължителен период от време, най-вероятно в дългосрочен план, може да има вредни последици, които водят до влошаване на умствените способности и социалните умения, както и че този режим не може да се счита за оправдан, освен ако не е наложен въз основа на подходящи съображения по отношение на риска, и не трябва да се запазва, след като тази опасност е отминала.“ Така и в обобщение на събраната по делото доказателствена съвкупност, този съд приема еднозначно, че от цялостната оценка на поведението на осъденото лице през атестационния период, извършена от страна на длъжностните лица при затвора в Стара Загора, така и от заключението на комплексната психологическа и психиатрична експертиза, не се доказа условията на изтърпяване на специалния режим да са довели до влошаване умствените способности на жалбоподателя /напротив, налични са данни изцяло в обратен смисъл/, нито тези условия да са повлияли на социалните умения на г-н Х. по такъв начин, че същият да е загубил способностите си в тази насока, а не се показа да е налице ясен и траен напредък към поправяне и превъзпитание по смисъла на чл.36, ал.1 от НК, във връзка с чл.65, ал.1 от ЗИНЗС, както и добро поведение по смисъла на чл.218 от ППЗИНЗС, във връзка с чл.198, ал.4 от ЗИНЗС, което е и предпоставката за изменение на режима в по-лек. Така мотивиран, съдът приема, че изводът на органа, обективиран в оспорената заповед, че спрямо Х. за обследвания етап не следва да се премине към облекчаване режима на изпълнение на наказанието „доживотен затвор без замяна“ поради непостигнат от осъдения напредък към поправяне и добро поведение, е фактически, доказателствено и правно обоснован и не е направен в нарушение на член 3 от ЕКПЧОС. По тези съображения оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на М. Х. срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното на осн. чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Съдът