Решение № 423 от 3.12.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1079/2024 г.

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. М., ЕГН ••••••••••, лично и със съгласието на майка й В. Г. Й., ЕГН ••••••••••, и чрез адв.Л. М. против Наказателно постановление № 24-1006-001196/29.05.2024г., издадено от началник група в ОД МВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ Пазарджик. С жалбата се заявява незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му. В съдебно заседание жалбата и искането се поддържат от процесуалния представител, който настоява и за присъждане на разноските, сторени в настоящото производство. Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител, депозира писмено становище по хода и по същество, като настоява и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, предвид събраните доказателства, по закон и вътрешно убеждение, установи: Жалбоподателката е непълнолетна. През лятото на 2024г и след като вече била навършила 17 години, родители й решили да я обучават да управлява МПС с цел подготовка за явяване на практически изпит за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС. На 07.05.2024 г., около 23: 30 часа с родителите си тя отишла на паркинга на мегамаркет Кауфланд в гр. Пазарджик. Непълнолетната се качила на собствения на баща й М. М. л.а. с ДКН управлявала собственото на баща й МПС, на място пристигнал полицейски патрул, в състава на който бил св. К., който бил забелязал бавното и несигурно придвижване на автомобила на паркинга и то в неработно за магазина време. При извършената проверка се установили както самоличността на водача на автомобила - жалбоподателката и нейното непълнолетие, така и факта на нейната неправоспособност за управление на МПС. Затова бил съставен против ней процесния акт - за нарушение на чл. чл.150 от ЗДвП, надлежно предявен и с връчен преси. Въз основа на акта е издадено процесното НП. Същото е издадено въз основа на надлежен от гледна точка на издателя и съдържанието си АУАН, предвид представената упълномощителна заповед, отразените факти по извършване на нарушението и възприетата като виновно нарушена норма на чл. 150, ал.1 от ЗДвП. Тези изводи са валидни и за НП, което също е издадено от компетентен за това орган - л. 6-7 и чието съдържанието относно описанието на нарушението и неговата квалификация дословно приповтарят акта. Спазени са били процедурите по съставяне, предявяване, връчване на акта и НП. По същество - фактите по извършване на нарушението не са спорни и следват от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. Установено е, че на посочената дата и място на извършване на нарушението непълнолетната жалбоподателка е управлявала МПС без да е придобила по надлежен ред правоспособлност за управление на МПС ( л. 5, л. 46). Не само към момента на извършване на нарушението, но и към момента на неговото санкциониране с издаването на НП, а и към настоящия момент жалбоподателката все още не е навършила пълнолетия. Предвид релевантния за наказанието ( редукция/замяна ) момент - извършването на деянието и разпоредбата на чл. 14, ал.3 от ЗАНН на непълнолетните не може да се налага глоба и когато такава е предвидена за извършеното нарушение, тя се заменя с обществено порицание. В случая, диспозитивната част на НП, която следва да обективира волята на издателя му за вида и размера на наложената на непълнолетната санкция съставлява само един препис на разпоредбата на чл. 14, ал.3 от ЗАНН която буквално гласи: по отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание. В НП е отразено „ГЛОБАТА СЕ ЗАМЕНЯ С ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което изявление е неясно - каква и с какво е наложената глоба, за да се заменя с обществено порицание. Изявление за налагане на обществено порицание липсва, а тълкуването на НП в санкционната му част е напълно недопустимо, защото такова е недопустимо за обосноваване на административно-наказателната отговорност дори за самите нормативни актове, чл. 46, ал.3 от ЗНА. В процесния случай е следвало не само наказващият орган ясно да посочи какво наказание налага, са то може да е само обществено порицание, но дори да посочи начина за неговото изпълнение, според въведеното с чл. 14, ал.1 от ЗАНН. Цитираната норма предвижда, че „ Общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува“. Именно наказващият орган и то само в НП е следвало да наложи обществено порицание на непълнолетната и да предвиди начина за неговото изпълнение, защото последващо предписание в този смисъл е недопустимо - нито по това може да се произнесе друг орган, нито това може да стане с друг акт, следващ санкционния. В настоящото производство Съдът не може да тълкува волята на наказания орган каква е била волята на санкционния орган - какво наказание да наложи и как да се изпълнява то. само при ясно изразена такава воля, тя може да бъде подложена на съдебен контрол, . В този смисъл НП, в което липсва ясно изразена воля за налагане на единствено предвиденото в случая наказание обществено порицание и липсва начин за неговото изпълнение е незаконосъобразно и да се отмени. Последното води до неоснователност на претенцията за разноски в полза на ОД МВР Пазарджик“. Основателна е обаче аналогичната претенция на жалбоподателя, претендиращ стореното адвокатско възнаграждение ( л.4, 45- 46) в размер на 400 лева, против които се прави неоснователно възражение за прекомерност, тъй като са и под минимално предвидения по НМАВ размер ( чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2 ). Те се дължат в полза на жалбоподателя на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД