Решение № 230 от 23.8.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 170/2023 г.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитрова - изпълнителни директори, чрез пълномощника си адвокатско дружество „М. и Рътков“, представлявано от адв. Делян Манчев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис 9 против Д. Г. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С., ж.к. Р. К., •, вх. •, ет. •, ап. • и И. Ю. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: обл. Р., гр. К., ул. „И. В." №•, вх. •, ет. •, ап. • за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно заедно с „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД, ЕИК 202455664 - кредитополучател и „ВЕИ ТРЕЙДИНГ" ООД, ЕИК 201379078, вземанията по извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България" АД към 21.11.2021г., въз основа на което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 305 от 28.01.2022г. и Изпълнителен лист № 336/ 01.02.2022г. и съгласно Договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит" № BL 65148 от 17.10.2018г., ведно с прилежащите му Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL65148 от 17.10.2018, ведно с прилежащите му Приложение към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL65148 от 25.10.2018г. и Погасителен план, за сума в общ размер на 40 016.98 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 21.11.2021г., от които: 32 709.59 лева - главница за периода от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; 2 386.73 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.05.2020г. до 30.09.2021г.; 2 891.49 лева - обезщетение за забава на просрочени плащания от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; 251.51 лева - такси за периода от 10.06.2020 г. до 21.11.2021г.; 1285.66 лева - застраховки за периода от 07.10.2020г. до 21.11.2021г.; 492, 00 лева - нотариални разноски за периода от 12.10.2020г. до 21.11.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от 24.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъдените съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д. 8247/2021 по описа на Районен съд – Бургас - съдебна такса и адвокатски хонорар, а също и направените в настоящото производство разноски. Според изложеното в исковата молба, на 17.10.2018 г. между ищеца като кредитодател, „ЕУ Транс Лимитед“ ООД – като кредитополучател и „ВЕИ Трейдинг“ ООД, Д. Г. К. и И. Ю. И. – като съдлъжници, бил сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ BL65148, по силата на който банката предоставила кредит на кредитополучателя в размер на 50 000 лева за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства. Отговорността между кредитополучателя и съдлъжниците била договорена като солидарна. Връщането на заетите средства следвало да стане в срок от 48 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Договореният между страните лихвен процент е променлив, като се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.9 % процентни пункта, но не по-ниска от 5 % („Долна граница на дължима лихва"). Посочено е, че референтен лихвен процент е този референтен лихвен процент по кредити на бизнес клиенти на „Юробанк България" АД „ПРАЙМ Бизнес клиенти" в лева, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Към датата на сключване на договора той е в размер на 1 %. В договора е посочено, че в случай, че сборът на договорната лихвена надбавка и действащият ПРАЙМ Бизнес клиенти за лева, е по - нисък от долната граница на дължимата лихва, то дължимата годишна лихва по кредита ще бъде равна на долната граница на дължимата лихва. В договора било предвидено, при просрочие на дължимите погасителни вноски, дължимата лихва да се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Посочени били и дължимите такси за разглеждане на кредита, при предсрочно погасяване на кредита със собствени средства през първите години, както и при рефинансиране. Договорена била и месечна комисионна на банката за управление на кредита. Друга договорка предвиждала, кредиполучателят да представи на банката застрахователна полица, прехвърлена в нейна полза, съгласно която ипотекираните имоти и заложените вещи по договора са застраховани в полза на банката, като същата била оправомощена и сама да сключва такива застрахователни договори за сметка на кредитополучателя, като при липса на средства по сметката му, банката била оправомощена да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи задълЖ.ето на кредитополучателя по договора за кредит. В процесния договор за кредит били посочени и условията, при които същият ставал предсрочно изискуем. Заемната сметка по договора била открита на 25.10.2018 г., което било удостоверено с Приложение № 1 от същата дата. На 21.07.2021 год., на длъжниците „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД и „ВЕЙ ТРЕЙДИНГ" ООД била връчена покана по реда на чл. 47 от ГПК, чрез ЧСИ Ивелина Божилова, с която били уведомени, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора, банката обявявала същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата длъжниците били поканени в седемдневен срок от получаването и да погасят изцяло задълженията си към банката. Такава покана била връчена на 30.09.2021г., по същия ред, от същия ЧСИ и на длъжниците ответници - И. Ю. И. и Д. Г. К.. Поради непогасяване на задълженията на длъжниците към банката – ищец, последната пристъпила към образуване на заповедно производство против тях, въз основа на извлечение от счетоводните книги, за което било образувано ч. гр. д. № 8247/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас. По това производство били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, № 305 от 28.01.2022г. и Изпълнителен лист № 336/ 01.02.2022г., за сумите, както следва: 32 709, 59 лева - главница за периода от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; 2 386, 73 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.05.2020г. до 30.09.2021г.; 2 891, 49 лева - обезщетение за забава на просрочени плащания от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; 251, 51 лева - такси за периода от 10.06.2020 г. до 21.11.2021г.; 1285, 66 лева застраховки за периода от 07.10.2020г. до 21.11.2021г.; 492, 00 лева - нотариални разноски за периода от 12.10.2020г. до 21.11.2021г.; 800, 34 лева - държавна такса; 1 356, 31 лева - адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 305 от 28.01.2022г. и Изпълнителен лист № 336 от 01.02.2022г., било образувано изпълнително дело № 307/2022г. по описа на ЧСИ Д. Николов. Ищцовата страна пояснява обстоятелствата, поради което е инициирано настоящото производство, като се позовава и на тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът твърди, че към момента на подаване на настоящата искова молба липсват данни за плащания от страна на ответниците, в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Ответникът И. Ю. И., чрез назначения му особен представител, с депозирания отговор на исковата молба оспорва предявените искови претенции по основание и размер. На първо място се оспорва наличието на договорни отношения между банката – ищец и ответника И.. Твърди се, че подписите на представените от ищеца – договор за банков кредит от 17.10.2018 г. и Приложение към договора за банков кредит от 25.10.2018 год. били различни, поради което се оспорва автентичността и истинността на тези документи. На следващо място, в отговора на исковата молба се сочи, че не били налице доказателства установяващи, че на длъжника И. И. била обявена предсрочната изискуемост на дълга по кредита, като навежда доводи, че не била спазена процедурата по чл. 47 от ГПК. В тази връзка се позовава на т. 18 от ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС. Обявената от кредитора с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост, не може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението и представлява ново основание за осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед. От изложеното се прави извода, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По нататък, особеният представител на ответника сочи, че били налице неравноправни клаузи в договора за кредит и приложенията. Като такива се сочат уговорките, предвиждащи едностранна възможност за промяна от страна на банката на размерите на договорените лихви, такси за управление и др. (чл. 9 от договора). Навеждат се доводи, че била неясна и Методологията за изчисляване на лихвения процент (чл. 4). Като неравноправни се сочат и уговорките в чл. 20 от договора. Ответникът Д. Г. К., чрез назначения му особен представител, с депозирания отговор на исковата молба оспорва предявените искови претенции като неоснователни. На първо място се твърди, че ответникът Д. К. не бил надлежно уведомен, че кредитополучателят „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД не бил заплащал дължимите по договора вноски, поради което се заявява, че кредитът не бил станал предсрочно изискуем на по отношение на този ответник на сочената от ищеца дата. Позовава се на разпоредбата на чл. 47 от ГПК, като навежда доводи, че тя не е спазена, както и че еднократното посещение на адреса на ответника не можело да удостовери обстоятелството, че последният не живее там. Прави извода, че поканата за уведомяване на ответника Д. К. не е връчена по надлежния ред, поради което не са настъпили съответните правни последици. На следващо място, особеният представител прави възражение за погасяване по давност на част от задълженията по банковия кредит. Навеждат се и твърдения, че липсва яснота за размера на погасителните вноски, какви компоненти включват те, както и падежа на всяка една от тях. Ищецът с допълнителната си искова молба излага становище относно направените с отговорите на исковата молба доводи на ответните страни. Оспорва всички наведени от тях възражения. На първо място ищецът счита, че оспорването на валидността на договорните отношения между ответника И. И. и банката представлява лично възражение, което не може да бъде направено от особен представител на лицето. Заявява, че подписите си приличат и са положени от едно и също лице, като навежда и твърдението, че няма човек, който да се подписва по напълно идентичен начин всеки път. Твърди се от ищцовата банка, че по отношение и на двамата ответника е спазена процедурата по чл. 47 от ГПК и кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем. Обръща се внимание на обстоятелството, че при връчването на поканата е установено, че ответникът И. И. не живее на адреса, поради което не е следвало да се приложи правилото на чл. 47, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Неприложимост на тази разпоредба се твърди и по отношение на ответника Д. К.. Заявява се, че били спазени изискванията на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и банката редовно е обявила кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На второ място, ищецът заявява, че и двамата ответници са едновременно съдружници и управители на дружеството кредитополучател - „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД, поради което не може да не им е било известно, че дружеството е спряло плащанията по кредита. По отношение на направените възраЖ.я за наличието но неравноправни клаузи в договора банката заявява, че същите са недопустими и неотносими, а по същество и неоснователни. Позовава се на практика на ВКС, според която само ако ответниците нямат тесни професионални връзки с дружеството кредитополучател, може да се приложи защитата по ЗЗД, но в случая и двамата ответница са не само съдружници, но са били и управители на дружеството „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД към момента на сключване на договора, поради което не можели да се ползват от тази защита. В тази връзка се подчертава и обстоятелството, че процесният договор бил сключен между двама търговци, заетата сума била предоставена във връзка с търговската дейност на кредитополучателя, което предвид разпоредбата на чл. 13, т. 1 от ЗЗД било още едно основание да не намерят приложение правилата за защита на потребителите. На трето място ищецът излага съображения и по отношение на клаузата за определяне на приложимия лихвен процент по договора, като в допълнение сочи, че когато договорът се сключва от търговец, той трябва да положи грижата на добрия търговец, като при необходимост наемел лице със специални познания в съответната област. Прави заключение, че клаузите за възнаградителната и наказателна лихва били действителни и не противоречали на добрите нрави. Посочените клаузи били ясни и разбираеми, като всеки можел да разбере, как се определят лихвите, какви са компонентите и при какви обективни условия могат да бъдат изменени. Позовава се на практиката на ВКС. Счита обстоятелството, че двамата ответници са съдружници и управители не само в дружеството кредитополучател, но и в други дружества, задължително следва да бъде взето предвид при преценка на техните умения и качества да преценяват клаузите на договора. По отношение на възражението на ответника К. за погасяване по давност на задължения по договора се навеждат твърдения, че от момента на връчване на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 30.09.2021 г., започвала да тече нова давност по отношение на всички вземания по договора. Най – старата непогасена вноска била тази от 21.05.2020 год., като давността била спряла да тече на 24.11.2021 год., когато било подадено заявлението по чл. 417 от ГПК, а от издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист била започнала да тече нова давност. Позова се на Тълкувателно решение № 2/2013 год., като било образувано и изпълнително дело, по което били извършвани изпълнителни действия, след всяко от които започвал да тече нов давностен срок, който към настоящия момент не бил изтекъл. На следващо място ищецът твърди, че погасителният план не бил задължителен реквизит към договора за кредит. По кредита били правени вноски до 21.05.2020 год., от което обстоятелство следвал извода, че длъжниците били наясно какви вноски, кога и как следвало да бъдат правени. В погасителния план не били посочени наказателни лихви за забава, тъй като не можело да бъде предвидено дали и кога щяло да възникне такова задължение. В тази връзка, погасителният план не можел да установи всички задължения по договора. В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът И. И. е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначално направените твърдения и възражения. Особеният представител на ответника Д. К. не е депозирал отговор на допълнителната искова молба. В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно- икономическа експертиза. Приложи писмени бележки. В съдебно заседание особените процесуални представители на ответниците считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради липса на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и поради липса на редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение. Защитната си теза адв.В.Денева разви в писмени бележки. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното. Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 8247/2021 г. по описа на РС-Бургас, издаденият изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 305/ 28.01.2022г. (л.96 по частното гр.дело), съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 2156, 65 лв. направени разноски. Против издаването на тази заповед в законовия срок са подадени възражения от ответниците. Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възраженията – банката е била уведомена с последно определение на РС-Бургас на 23.05.2023г., а исковата молба е била подадена още на 02.05.2023г. Внесена е дължимата държавна такса. Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 480 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Възраженията на ответника И. са с правно основание в чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. По делото е представен договор за банков кредит от 17.10.2018г. и приложение към договора за банков кредит от 25.10.2018г. Същият е оспорен от ответника И., поради което и съдът е открил производство по оспорване истинността на документа. Указал е тежестта на доказване неистинността на документите в лицето на ответника И. И.. Указано е на същия, че не е представил доказателства в защита на тезата си. В хода на производството до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция доказателства, установяващи твърдението, че процесният договор за кредит от 17.10.2018г. и приложение към него от 25.10.2018г. не носят подписа на ответника И., не бяха представени. Поради това и съдът приема, че на 17.10.2018 г. между ищеца като кредитодател, „ЕУ Транс Лимитед“ ООД – като кредитополучател и „ВЕИ Трейдинг“ ООД, Д. Г. К. и И. Ю. И. – като съдлъжници, е сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ BL65148, по силата на който банката предоставила кредит на кредитополучателя в размер на 50 000 лева за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства. Видно е от договора, че отговорността между кредитополучателя и съдлъжниците била договорена като солидарна. Връщането на заетите средства следвало да стане в срок от 48 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Същата съгласно приложено по делото Приложение към договора за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ е открита на 25.10.2018година. Кредитът е бил усвоен на 26.10.2018г. – видно от приложената по делото Подробна справка по договора за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL65148. По делото е приложено уведомление, от което е видно, че на 21.07.2021 год., на длъжниците „ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД" ООД и „ВЕЙ ТРЕЙДИНГ" ООД била връчена покана по реда на чл. 47 от ГПК, чрез ЧСИ Ивелина Божилова, с която били уведомени, че поради непогасяване на формирани просрочия и неизпълнение на условията по договора, банката обявявала същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата длъжниците били поканени в седемдневен срок от получаването и да погасят изцяло задълженията си към банката. Такава покана била връчена на 30.09.2021г., по същия ред, от същия ЧСИ и на длъжниците ответници - И. Ю. И. и Д. Г. К.. Поради непогасяване на задълЖ.ята на длъжниците към банката – ищец, последната пристъпила към образуване на заповедно производство против тях, въз основа на извлечение от счетоводните книги, за което било образувано ч. гр. д. № 8247/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас. В това производство били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, № 305 от 28.01.2022г. и Изпълнителен лист № 336 от 01.02.2022г., за сумите, както следва: 32 709, 59 лева - главница за периода от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; 2 386, 73 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.05.2020г. до 30.09.2021г.; 2 891, 49 лева - обезщетение за забава на просрочени плащания от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; 251, 51 лева - такси за периода от 10.06.2020 г. до 21.11.2021г.; 1285, 66 лева застраховки за периода от 07.10.2020г. до 21.11.2021г.; 492, 00 лева - нотариални разноски за периода от 12.10.2020г. до 21.11.2021г.; 800, 34 лева - държавна такса; 1 356, 31 лева - адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 305 от 28.01.2022г. и Изпълнителен лист № 336 от 01.02.2022г., било образувано изпълнително дело № 307/2022г. по описа на ЧСИ Д. Николов. С оглед на изложеното до тук съдът приема, че отношенията между банката-ищец и кредитополучателите следва да се уреждат съгласно първоначално възникналия между тях договор за кредит и съответно уговорения по същия погасителен план. На следващо място съдът следва да разгледа твърдението на ищеца, че е налице предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит. Процесният договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма като съдържа съгласие досежно всички съществени елементи на типичния договор за кредит. Посочена е паричната сума, предмет на договора, целта на същия, уговорени са условията, чедоговорът е срочен и възмезден, определен е първоначалния размер на лихвата и начина на нейното формиране като сбор от две величини: фиксирана такава - надбавка и променлива величина - базов лихвен процент. Постигнато е и съгласие за крайния срок за погасяването на кредита. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита и във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. В приложените по делото уведомления, адресирани до кредитополучателя и солидарните длъжници, банката е посочила задълженията, които не са изпълнени, неиздължаването на конкретни погасителни вноски с определен падеж, както и размера на цялото задължение. В цитирания документ се съдържа изрично изявление на ищеца, че обявява задължението по договора за предсрочно изискуемо и това изявление е достигнало лично до всеки от двамата длъжници, за което са ангажирани съответните доказателства. Следва да се счита, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила от датата на връчване на длъжниците на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 22.11.2021г. на основание чл. 26 от процесния договор. В тази връзка ответниците са направили възражение, че не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК, поради което и не са настъпили правните последици на уведомяването. С оглед на факта, че предсрочната изискуемост е свързана с промяна на първоначално уговорените условия по договора, законодателят е предвидил, че длъжникът следва да бъде уведомен за същата преди да предприеме събиране на задълженията по кредита вече в условията на предсрочна изискуемост. По отношение на ответника И. И. по делото е представено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за потребителски кредит, с което ответникът е бил поканен да заплати дължимите суми и уведомен, че при неизпълнение ще се пристъпи към принудително събиране на вземанията поради обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е било изготвено като покана за доброволно изпълнение и изпратено на адреса, посочен от длъжника в договора. В тази връзка следва да се отбележи, че възраЖ.ето за нередовно връчване е лично възражение на всеки от длъжниците и е недопустимо, то да бъде упражнявано от друго лице. Независимо от това, с оглед заявеното от ответника следва да бъде установено от съда, настъпила ли е предсрочна изискуемост по отношение на процесното вземане. Видно от представените по делото доказателства, връчването е било извършено на основание чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ от призовкар в кантората на ЧСИ Деян Драганов, чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника на осн. чл. 47 от ГПК. От приложената разписка за връчени книжа по реда на чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ е видно, че са извършени три посещения на адреса на длъжника – на 09.07.2021 г. (петък), на 17.07.2021 г. (събота), и на 15.09.2021 г. (сряда). Отбелязано е, че по данни от живущи на адреса, лицето пребивава в чужбина. Предоставен е двуседмичен срок от последната дата за получаване на книжата. При това положение се счита за редовно връчено на 29.09.2021г. По отношение на ответника Д. К. по делото е представено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за потребителски кредит, с което ответникът е бил поканен да заплати дължимите суми и уведомен, че при неизпълнение ще се пристъпи към принудително събиране на вземанията поради обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е било изготвено като покана за доброволно изпълнение и изпратено на адреса, посочен от длъжника в договора. Видно от представените по делото доказателства, връчването е било извършено на основание чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ от призовкар в кантората на ЧСИ Мариян Петков, чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника на осн. чл. 47 от ГПК. От приложената разписка за връчени книжа по реда на чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ е видно, че адресът е посетен на 11.07.2021г. (неделя), като е отбелязано, че по данни от живущ на адреса, който не познава лицето К., че последният е живял там на квартира. Уведомлението се счита за редовно връчено на 27.07.2021г. Съдът счита, че по отношение на двамата ответника са спазени изискванията на чл. 47 ГПК и същите са били уведомени надлежно за предсрочната изискуемост на кредита. Предвид изложеното, съдът приема, че кредиторът е изпълнил изискването за уведомяване на длъжника, застъпено изрично и в т. 18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГК, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Впрочем следва да се отбележи, че уведомлението е направено на адресите, посочени в самия договор и липсва промяна на адреса съгласно чл. 12 от договора. При това положение кредитът е станал предсрочно изискуем. Направено е на следващо място възражение от особения представител на ответника И., за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. За наличие на неравноправни клаузи в договора, съдът следва да следи не само по направено възражение, но и служебно, поради което на обсъждане подлежи и основателността на изложените в становището на ответника И. аргументи, че разпоредбите на чл.4, чл. 9 и чл. 20 от договора били неравноправни. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, между които - т.10, при предвидена възможност за търговеца да променя едностранно условията по договора, въз основа на непредвидено в него основание и т.12 - при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП, неравноправната клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи. Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални (функционални) връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. В конкретния случай ответникът И. при сключване на процесния договор е и управител на „Веи Трейдинг“ ООД, което е също съдлъжник по договора. Също така и след справка в търговския регистър е видно, че и двамата настоящи ответници са съдружници в дружеството кредитополучател – „Еу Транс Лимитед“ ООД. Видно е и че целта на сключения договор е във връзка с осъществяване на професионална/ служебна дейност за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства във връзка с осъществяваната дейност на търговското дружество. Също така е видно и че процесният договор е предоставен във връзка с търговската дейност на дружеството – кредитополучател, поради което и следва да се приеме, че съдлъжникът И. не се явява потребител. При тези факти, съобразно практиката на СЕС (Директива 93/13 ЕИО на Съюза от 5.04.1993г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори, и решение по дело С-419/11 ТiаХЕС във връзка с приложението на чл.15, пар.1 на Регламент 44/2001 на Съвета за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела) съдът приема, че придобиването на качеството на съдлъжник към банката от физическото лице И. е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с дружество-кредитополучател, поради което не може да се приеме, че задължаването като физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Независимо, че обезпечаването на кредита на търговското дружество е направено от И. като физическо лице, доколкото няма качеството на потребител по пар.13 от ЗЗП, то не се ползва със защитата, установената в глава шеста от ЗЗП. Съдът счита за неоснователно и възражението на ответника Д. К. за изтекла погасителна давност по отношение на част от дължимите суми. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По отношение на дължимите главници е приложима петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, като задълЖ.ето по договора за кредит, макар и неделимо има определени падежни дати за плащане, от които тече и давността. Съдът констатира, а и от назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза се установи, че последното плащане по процесния договор за кредит е било на 29.07.2020г., следователно с конклудентни действия длъжниците са признали дължимостта на сумите до този момент. След тази дата, както е отчело и вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, са преустановени плащанията по договора. От последните плащания от страна на ответниците, са останали непогасени остатъци за дължима главница, лихви, такси за управление и администриране на просрочен кредит; както и за застраховка, които не са погасени по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед да изпълнение по чл. 417 ГПК - 24.11.2021г. С разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, според която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК. (Тълкувателно решение № 4/2013 от18.06.2014 год.). При прилагане института на давността е видно, че дължими падежирали и непогасени по давност са вноските за главница за периода 21.05.2020г.- 21.11.2021г. са в размер на 32 709.59лв., в който размер е основателна претенцията за главница. По отношение на възнаградителните лихва, е приложима кратката тригодишна погасителна. По делото се претендират възнаградителни лихви за периода 21.05.2020г. до 30.09.2021г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.11.2021г., няма погасени по давност или дължими са сумите за възнаградителна лихва за търсения период в размер на 2 386, 73лв. По делото се претендира и наказателна лихва за просрочие в размер на 2 891, 49лв., дължима за периода от 22.06.2020г. до 21.11.2021г. Тази мораторна лихва не е погасена по давност с оглед за периода за който се претендира и датата на образуване на настоящото дело, следователно основателно се търси по делото. По делото се търсят и сумите от: 191, 51лв. – такса за управление за периода от 21.06.2020г. до 21.09.2021г. и сумата от 60лв. – такса за администриране на просрочен кредит за периода от 10.01.2020г. до 10.08.2020г.; застраховка в размер на 1285, 66лв. – дължима за периода от 07.10.2020г. до 08.10.2021г. и нотариални такси – 492лв.. Според заключението на вещото лице П.Б. (л.173-177), размерът на дължимите суми по процесния договор към 21.11.2021г. (датата на обявяване на процесния договор за предсрочно изискуем) са: главница от 32 709.59 лв. - дължима от 21.05.2020г. до 21.11.2021г.; възнаградителна лихва от 2 386, 73 лв. за периода от 21.05.2020г. до 30.09.2021г.; наказателна лихва за просрочие – 2 891, 49 лв., дължима за периода от 22.06.2020г. до 21.11.2021г.; такса управление – 191, 51лв. за периода от 21.06.2020г. до 21.09.2021г.; такса за администриране на просрочен кредит - 60лв., дължима за периода от 10.01.2020г. до 10.08.2020г.; застраховка – 1285, 66 лв. за периода от 07.10.2020г. до 08.10.2021г. и нот. такси – 492 лв. Вещото лице е посочило, че на 29.07.2020г. е извършено последно плащане по договора, като към момента на заключението на вещото лице ответниците не обслужвали кредита. Погасени били следните задължения: главница в размер на 17 290, 41лв.; възнаградителна лихва в размер на 3 937, 47лв.; наказателна лихва за просрочие – 126, 76лв.; такси за управление – 392, 51лв.; такса за администриране на просрочен кредит – 60лв.; застраховка – 554.74лв.. Последните плащания по кредита били следните: на 24.06.2020г. – директен превод в размер на 1500 лв.; на 05.07.2020г. – директен превод в размер на 500 лв.; на 28.07.2020г. – директен превод в размер на 800 лв. Вещото лице е посочило, че съгласно чл. 8, т. 2 от Договора за банков кредит, кредитополучателят се задължавал в рамките на всяко календарни тримесечие да поддържа банкови обороти в размер не по-малко от 50 000 лв., както и според чл. 8. т. 3 да е сключил и да поддържа през целия срок на договора редовни застрахователни премии на И. Ю. И. и Д. К.. Тъй като не били спазени т.2 и т. 3 на чл. 8, са се активирали два лихвени пакета – за оборот по разплащателна сметка – активиран от 21.02.2019г. и застраховка живот – активиран от 21.03.2020г. Вещото лице е отчело, че до отнасяне на кредита в просрочие, дължимата главница и договорни лихви са погасявани пропорционално. Така изложените факти по делото мотивират съда да счете, че приетите за допустими искове по чл.422 от ГПК са основателни и доказани. С оглед приетото за установено по отношение на дължимата главница, на основание чл.86 от ЗЗД основателна е и претенцията за заплащане на лихви за забава върху главницата от 32 709, 59 лв., считано от датата на подаване на заявлението пред РС-Бургас - 24.11.2021г., до окончателното изплащане на вземането. Солидарността на задълженията на ответниците произтича изрично от сключения договор за банков кредит, обсъден по-горе. На основание чл.422 ал.1 от ГПК, исковете за съществуване на правото се считат за предявени от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед уважаването на исковете, основателна е и претенцията за дължимост на сумата от 2156, 65 лв., представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 8247/2021 г. по описа на РС- Бургас, както е отбелязано в издадената заповед № 305/ 28.01.2022г., от които 800, 34 лева – държавна такса за заповедното производство, 1356, 31 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Предвид дадените указания в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГК, съдът се произнася с осъдителен диспозитив и по отношение на разноските, признати в заповедното производство. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид приетата основателност на предявените искове, на ищцовата страна се дължат направените разноски. Съгласно представения списък на разноските, ищецът претендира такива в общ размер на 5 220, 60 лева, от които 870, 60 лева – държавна такса за исковото производство, 4000 лева – депозит за назначаване на особени представители, 350 лева – депозит за вещо лице. На основание чл.422 ал.1 от ГПК, исковете за съществуване на правото се считат за предявени от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед уважаване на исковете, претенцията за разноски е основателна за сумата от общо 5220, 60 лева. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 150 лв. изплатено възнаграждение на вещо лице. Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд